Р Е Ш Е Н И Е № 7
Гр. Сливен, 31.01.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен
съдия: Детелина Бозукова
при
участието на прокурора.............и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 433 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.И.И. *** срещу издадено от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол Решение № 20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова
корекция, постановено с изх. № 01-283-6500/86/22.01.2018 г., с което е
определена финансова корекция в размер на 24 447,50 лева, определена като
сума за възстановяване по Договор № 20/06/1/0/02047/21.01.2016 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, след като с решение № 14582/30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 14460/2018 г. по описа на ВАС на основание
чл.222 ал.2 от АПК е отменено решение № 152/10.10.2018
г. по адм.
дело № 91/2018 г. по описа на Административен съд Сливен и делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на Административен съд Сливен.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и противоречие с материално правни разпоредби. Твърди се, че органът
не е отчел естеството на населеното място и причините за забавянето на
откритата процедура за промяна статута на обекта от временен по чл. 51 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) в постоянен по реда и
изискванията на чл. 137 от с.з. Наложените корекции били немотивирани,
доколкото трябвало да се съобразят с предвидените в ЗУТ срокове. Землището на
с. О.м. било с околовръстен полигон и кадастрален план и тъй като нямало
регулационен и застроителен план, се
наложило провеждане на продължителни административни процедури за проектиране и
обявяване на ЗРП на имотите, предмет на разработката и последващи инвестиционни
разработки.
В открито съдебно заседание
оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен представител - адв. М. С. ***, който
поддържа жалбата на изложените в същата доводи. Моли съда за отмяна на
административния акт.
В открито съдебно заседание
административният орган – Директорът на ОД “Земеделие” Ямбол, редовно призован,
не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен представител - ст. юрк. Р., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Поддържа, че по силата на подписания на 21.01.2016 г. договор И. е
одобрен за участие по програмата, с представено временно удостоверение за
регистрация на животновъден обект и същият е поел задължение към фонда да
представи в рамките на шестте месеца удостоверение за регистрация по чл. 137 от
ЗВМД, т.е. с постоянен характер. Това не било сторено, констатирано при
извършена административна проверка, като след неколкократно удължаване
на срока от страна на административния орган и неизпълнение от страна на
кандидата, бил издаден процесният акт.
Представените в съдебната фаза официални документи били неотносими към предмета на спора.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Оспорващият И.И.И. бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН)
623168 в ДФ „Земеделие” със Заявление за подпомагане от 23.07.2015 г. с
отглеждане на млечни овце и овощни видове. Заявлението за подпомагане било
одобрено със Заповед № 03-200-РД/27 от 20.01.2016 г. на Директора на ОД – Ямбол
на ДФ „Земеделие“.
На 21.01.2016 г. между И. и
ДФ „Земеделие“ бил сключен Договор № 20/06/1/0/02047 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Евпорейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Договорът бил сключен на основание чл. 28 ал. 6 от Наредба №
14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и цитираната по – горе заповед.
Съгласно този договор, на ползвателя се предоставя безвъзмездна финансова помощ
по цитираната подмярка с общ одобрен размер
на същата 48 895,00 лева, предоставяни на два етапа: първо плащане в размер
на 24 447,50 лв. в срок от два месеца от сключване на договора и второ
плащане в същия размер – в срок до три месеца след издаване на УИН на
окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане, в случай
на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно
изпълнението на бизнес – плана и установяване на съответствието между
фактическото състояние и одобрения бизнес – план. Чл. 9 от договора указва
случаите, когато фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане. Първият транш от финансовата помощ бил изплатен на ползвателя по
договора на 13.05.2016 г.
С Уведомително писмо №
001/20.12.2016 г. административният орган уведомил И., че задължителен изискуем
документ при кандидатстването му по мярката е удостоверение за регистрация на
животновъден обект, издадено от БАБХ, представеното от него такова с №
1684/20.07.2015 г. е със срок на валидност 6 месеца по чл. 51 от ЗВМД, а не
изискуемото удостоверение за регистрация съгласно чл. 137 ал. 6 от с.з. С това
писмо оспорващият бил приканен в 30-дневен срок да представи последния
документ. В отговор на писмото, с вх. № 02-283-6500/165 И. заявил, че по
обективни причини не е изпълнил дадените му указания, като е предприел
необходимите действия по геодезическо заснемане
на сградата. С последващо Уведомително
писмо № 002/13.07.2017 г. органът уведомил отново И. за необходимостта от
представяне на удостоверение по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД, въпреки дадената му
отсрочка и повторно му бил даден срок от 30 дни за представяне на изискуемия
регистрационен документ от ОДБХ. В отговор на това писмо, с писмо вх. №
02-283-6500/1006/03.10.2017 г. И. уведомил фонда, че след подписване на
договора на 21.12.2016 г. е предприел необходимите действия по реконструкция на
сградите и помещенията за животните за привеждането им в съответствие с
нормативните изисквания за снабдяване с удостоверение по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД.
Заявил още, че за целите на инвестицията било необходимо изготвяне и одобряване
на ПУП, издаване на разрешение за строеж, съгласуване с РИОСВ, но към момента
вече всички необходими документи са набавени, реконструкцията на сградите е
завършена и е подадена молба до БАБХ за издаване на удостоверение по чл. 137
ал. 6 от ЗВМД.
На 18.10.2017 г.
административният орган отправил до оспорващия писмо изх. № 01-283-6500/1159, с
което го уведомил, че открива производство по налагане на финансови корекции,
поради неспазване на чл. 9 ал. 1 т. 18 и чл. 9 ал. 1 т. 9 от Договора, както и
на чл. 33 ал. 2 и чл. 38 ал. 1 т. 9 и чл. 45 т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г.
На 29.11.2017 г. И.
депозирал пред административния орган Възражение, към което същият представил
Решение № 542/30.11.2017 г., с което ОбС К.
разрешил изработването на проект за ПУП – ПР в обхват ПИ № 147; ПИ № 138 и ПИ №
148 по плана на с. О.м., Заявление от 23.01.2017 г. до Община К. за издаване на
скица и обяснителна записка за имот пл. № 147, виза за проектиране от главния
архитект на Община К. от 06.10.2017 г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 21.11.2016 г.,
Обяснителни записки за имоти с пл. № № 138, 148 и 147 по КК на с. О.м. за ПУП –
План за застрояване за овцеферми съответно за 300, 200 и 200 овце, Решение №
БС-132-ПР/26.09.2017 г. на РИОСВ – Бургас, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 12.08.2015 г. В
цитираното възражение И. вписал, че за да реализира инвестиционното си
намерение е било необходимо провеждане на продължителна процедура по одобряване
на ПУП и съпътстващите го дейности, всичко това с цел осигуряване на нужната за
снабдяване с удостоверение по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД документация. Заявено било
още, че предстои заседание на ОбС К. на
30.11.2017 г., на което ще се финализира преписката
по одобрение на ПУП за трите имота, както и че след изпълнението на тези
процедури в най – кратък срок ще регистрира животновъдния обект като постоянен
такъв по чл. 137 ал. 6 от ЗВМД.
На 22.01.2018 г. Директорът
на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на И.И.
Решение № 20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция,
постановено с изх. № 01-283-6500/86/22.01.2018 г., с което е определена
финансова корекция в размер на 24 447,50 лева, определена като сума за
възстановяване по Договор № 20/06/1/0/02047/21.01.2016 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Жалбата срещу този акт е
депозирана на 27.02.2018 г. в деловодството на административния орган.
С Решение № 570/23.02.2018
г. ОбС К. е одобрил ПУП – ПРЗ за кв. 1, 2 и
3 по плана на с. О.м. в обхвата на ПИ пл. № № 138, 148 и 147, съгласно чиято
графична част в ПР предназначението на трите имота е „За овцеферма“.
Съгласно представена по
делото Служебна бележка изх. № СН-2783/13.06.2018 г. на Директора на ОДБХ, на
27.09.2017 г. в ОДБХ е постъпило заявление за издаване на удостоверение по чл.
137 от ЗВМД, като заявителят И. поел ангажимент да представи документ за
собственост или право на ползване на сградата по предназначение, каквито
документи в 7 – дневния срок не били представени, поради което и не е извършена
проверка от комисия и съответно - исканото удостоверение не е издадено.
По постъпило на 07.06.2018
г. заявление в ОДБХ – Сливен със Заповед № СН-3-391/11.06.2018 г. Директорът
сформирал комисия, която да извърши проверка на обекта. Съгласно Констативен
протокол, на 12.06.2018 г. комисията извършила проверка на овцефермата,
стопанисвана от И. с констатация, че обектът може да бъде регистриран по чл.
137 от ЗВМД за отглеждане на овце котленска порода с капацитет 280 бр.
На 13.06.2018 г. на
основание чл. 137 ал. 6 от ЗВМД било издадено Удостоверение № 2254 за
регистрация на животновъден обект за овцеферма с капацитет 280 бр. овце.
По делото е извършена и
приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. З. безпристрастно, компетентно и съответна на останалия събран
по делото доказателствен материал. Съгласно
заключението на същата, община К. е провела процедура по създаване на ПУП – ПР
и ПЗ в законовите срокове и при спазване изискванията на ЗУТ; И. е подал на
27.09.2017 г. заявление за издаване на удостоверение по чл. 137 от ЗВМД, но е
попълнена само формата на заявлението, без да са приложени необходимите
документи, поради което заявлението е оставено без последствия; построените в
имота сгради, разгледани поединично, се ползват за отглеждане на животни и
съпътстващите ги дейности; за регистрирането на животновъдна ферма по чл. 137
от ЗВМД не е било необходимо да се изготвя ПУП, а по времето, когато
са изграждани сградите в процесните поземлени
имоти, не се е изисквало съставянето на актове за въвеждане в експлоатация;
проблемът не е в липса на акт обр. 16 за
сградите или смяна на предназначението им, а в това, доколко отговорят на
изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, което не е свързано с ПУП; действащият в
момента ПУП дава възможност да се проектират и построят нови модерни сгради,
отговарящи на всички нормативни изисквания, като променя предназначението на
ПИ в „За овцеферма“, но не променя предназначението на
съществуващите сгради, а още по – малко със съществуването му се променят
условията, в които се отглеждат овцете; документите, които е следвало И. да
представи за регистрация на постоянен животновъден обект с нищо не са се
променили по повод одобрения ПУП; до утвърждаването на ПУП предназначението на
имотите се е определяло от това за какво са се използвали в конкретния момент,
т.е. са се използвали в продължение на много години за жилищни нужди и
отглеждане на животни. Според експерта, за издаване на удостоверение по чл. 137
от ЗВМД е необходимо разработване на ПУП, само ако в ПИ ще се извършва
проектиране и строителство на нови сгради и съоръжения, ако наличните
удовлетворяват изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. и не се предвижда
ново строителство, то не е необходимо разработване на ПУП в границите на ПИ;
процедурата по приемане на ПУП не е обвързана с това, дали населеното място е в
планината или в равнинен район. В с.з. вещото лице допълва, че към момента на
изготвяне на заключението И. не е разполагал с удостоверение за регистрация на
животновъден обект. Било е подадено само заявление от 27.09.2017 г. за
получаване на входящ номер, но към него няма приложено нито едно от изискуемите
приложения, поради което и не е образувана никаква преписка.
По делото е извършена и
приета като неоспорена от страните съдебна ветеринарно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Л. безпристрастно, компетентно и съответна на
останалия събран по делото доказателствен материал,
която съдът кредитира. Съгласно заключението на същата, оспорващият е подал
заявление с вх.№ СН-2670/07.06.2018 г. за издаване на удостоверение за
регистрация на животновъден обект по чл.137 от ЗВМД за обект с номер 8983-0098;
Във връзка с подаденото заявление е издадена заповед на Директора на ОДБХ
Сливен с № СН-3-391/11.06.2018 г. за сформиране на комисия и е съставен констативен
протокол от 12.06.2018 г. за одобрение на обекта. На 13.06.2018 г. е издадено
удостоверение № 2554 за регистрация на
животновъден обект-овцеферма с регистрационен номер 8983-0098 в
землището на с. О.м., община К.; Вещото лице е категорично, че регистраният животновъден обект отговаря на
ветеринарно-медицинските изисквания на БАБХ за животновъден обект. В с.з. експертът
допълва, че към датата на издаване на оспореното решение животновъдният обект е
отговарял на изискванията за регистриан временен
животновъден обект, а към настоящия момент отговаря на изискванията на чл.137
от ЗВМД за постоянен животновъден обект.
По делото е представено
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2256/19.09.2018 г.,
издадено от Директор на ОДБХ Сливен по заявление № СН-4415/11.09.2018 г. с
капацитет от 500 броя овце.
Към доказателствата по
делото е приобщена Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г., издадена от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20а ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП
и чл. 11 ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник
на ДФ „Земеделие“ са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ
„Земеделие“ правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по
ЗУСЕСИФ.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
При преценка валидността на
оспорената заповед и след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният
административен акт е постановен от компетентен орган с материална
компетентност, произтичаща от чл. 20а ал. 2 от ЗПЗ и Заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в съответната писмена
форма и е мотивиран. Същият е материално незаконосъобразен при следните
съображения:.
Видно от Договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ на 21.01.2016 г., ползувателят
на помощта се е задължил в срок до изтичане на пет години от сключване на
договора, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 14 от същия, да получава и поддържа за
срока на договора съответните лицензи, разрешения или регистрации, когато
такива се изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в
бизнес-плана. В Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1, озаглавено "Документи
при подаване на заявка за второ плащане" от Наредба № 14/2015 г., в т. 15
е посочено, че един от изискуемите документи при подаване на заявката за второ
плащане е удостоверението, издадено от БАБХ, за регистрация на животновъден
обект и че същото се изисква, когато ползвателят извършва животновъдна дейност.
Съгласно чл. 38, ал. 1 т. 14 от Наредба № 14/2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато
Разплащателната агенция установи нередовност на документите или непълнота или неяснота
на заявените данни и посочените факти във връзка с разпоредбите на чл. 36, ал.
1, т. 1 и 2, включително когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите
и пропуските в срока по чл. 36, ал. 2;
Съгласно чл. 38, ал.1, т.23 от
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т.
2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато Разплащателната агенция установи
несъответствие с някое от изискванията, посочени в текстове на наредбата, сред
които и чл. 19, чийто текст сочи, че дейностите и инвестициите по проекта, за
които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на
дейността/инвестицията съгласно действащото законодателство, се подпомагат само
в случай, че кандидатът/ползвателят е представил съответните лицензи,
разрешения и/или регистрация.
Чрез регистрацията на животновъдния обект
на името на неговия собственик или ползвател може да бъде гарантиран официален
държавен контрол върху дейността, свързана с отглеждане на животни и няма да
съществува съмнение относно идентификацията на земеделския производител, който
упражнява дейността в съответния животновъден обект. В този смисъл следва да се
посочи и разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., съгласно която "дейностите и инвестициите
по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за
извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се
подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или
документ, удостоверяващ регистрацията".
По делото бе установено, че оспорващият е
представил пред ДФ „Земеделие“ удостоверение за вписан животновъден обект по
чл.51 от ЗВМД, макар и с времен характер,
следователно същият, към датата на подаване на заявлението за второ плащане и
към датата на издаване на решението за налагане на финансова корекция, разполага
с регистриран животновъден обект. От изслушаното и прието като неоспорено от
страните по делото заключение на ветеринарно-медицинската експертиза се
установява по несъмнен начин, че към датата на издаване на оспореното решение
животновъдният обект е бил регистриран, макар да не е притежавал удостоверение
за регистрация по чл.137 от ЗВМД, отговарял е на изискванията за временен животновъден
обект, а към настоящия момент отговаря на изискванията на чл.137 от ЗВМД за
постоянен животновъден обект. Съгласно заключението оспорващият е подал
заявление с вх.№ СН-2670/07.06.2018 г. за издаване на удостоверение за
регистрация на животновъден обект по чл.137 от ЗВМД за обект с номер 8983-0098
и във връзка с подаденото заявление е била издадена заповед на Директора на
ОДБХ Сливен с № СН-3-391/11.06.2018 г. за сформиране на комисия. Съставен е констативен
протокол от 12.06.2018 г. за одобрение на обекта, като на 13.06.2018 г. е
издадено удостоверение № 2554 за регистрация на
животновъден обект-овцеферма с регистрационен номер 8983-0098 в
землището на с. О.м., община К. /л.206/ с капацитет от 280 овце. Експертът е
категоричен, че оспорващият като бенефициент е разполагал с регистриран животновъден
обект още с вписването му в информационната система на БАБХ по чл.51 от ЗВМД и с
издаване на удостоверението за вписан животновъден обект с № 1684/20.07.2015 г.
По делото е установено, че жалбоподателят се е снабдил и разполага до
приключване на устните съзтезания по делото и с
валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от
ОДБХ-Сливен на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД с № 2554/13.06.2018 г., което, на основание
чл.137 ал.8 от ЗВМД, е безсрочно. Затова по спорния по делото въпрос съдът
намира за незаконосъобразен извода на административния орган, че бенефициентът
не е изпълнил всички условия, посочени в Договора и Наредба № 14/2015 г.
По силата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът следва да вземе предвид и
новите факти от значение за правилното решаване на спора, настъпили след
издаването на оспорения административен акт. След като овцефермата на И. отговаря на изискванията за
временен животновъден обект и жалбоподателят
се е снабдил и разполага до приключване на устните съзтезания
с валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от
ОДБХ-Сливен на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, следователно същият е
изпълнил нормативните, договорните задължения и поетите ангажименти. Събраните по делото допълнителни доказателства, а
именно издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект с № 2256/19.09.2018
г. от Директор на ОДБХ Сливен по заявление № СН-4415/11.09.2018 г. за капацитет
от 500 броя животни /л.31/ и договор за наем на недвижим имот от 15.05.2018 г.
/л.51/ доказват, че И. дори е надградил стопанството си в размер значително
по-голям от изискуемото по договора, като е изградил жизнеспособно стопанство в
труднодостъпен и изолиран селски район, което е и смисъла на подпомагането по
мярката.
От изложеното се налага извода, че не са
налице твърдяните от административния орган пречки да
бъде финансирано подаденото от жалбоподателя заявление. Като е приел противното
Директорът на ОД на ДФЗ - Ямбол е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да бъде отменен, а преписката върната на същия орган за ново
произнасяне при съобразяване при произнасянето с издаденото удостоверение и указанията по
тълкуване и прилагане на закона дадени с мотивите на настоящото решение.
Разноски не се претендират,
поради което не се присъждат.
Водим от горното на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
20/06/1/0/02047/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от
Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, постановено с изх. №
01-283-6500/86/22.01.2018 г., с което е определена финансова корекция в размер
на 24 447,50 лева, определена като сума за възстановяване по Договор №
20/06/1/0/02047/21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014-2020 г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като незаконосъобразно.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: