Решение по дело №2987/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 136
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20195510102987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. К., 10.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданско отделение, в публично съдебно заседание на 02.03.2020 година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2987 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.С.Н. – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт К.М., против А.Г.С., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК и цена на иска 4 134,42 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на 19.12.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и А.Г.С., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2017 г., съгласно който „Б.Д.“ ЕАД отпуснала на А.Г.С., кредит общо в размер на 4 000 лева със срок за издължаване 36 месеца, считано от датата на сключване на договора, и крайна падежна дата - 19.12.2020 г. Условията поотпуснатия кредит са подробно описани в договора за кредит, както и в  Приложение № 2 към Договора.

Сочи, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губил преференциите изцяло или частично. Неразделна част от Договора били и  Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на физически лица.

Сочи, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2017г. и неплащане на вноски по погасителен план с падежни дати 10.04.2018 г., 10.05.2018 г., 10.06.2018 г., 10.07.2018 г., 10.08.2018 г., 10.09.2018 г., 10.10.2018 г. и 10.11.2018 г., кредиторът приложил санкциите, предвидени в глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Покана - Уведомление за предсрочна изискуемост по банков кредит, връчена  лично на А.Г.С., чрез частен съдебен изпълнител, била  обявила  на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

Сочи, че на  22.11.2018 г. кредиторът  подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на длъжника А.Г.С.. Било образувано ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС-К., по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Б.Д.“ ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

Било образувано изпълнително дело № ***/2018 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** на КЧСИ, район на действие ОС - С.. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление.

Сочи, че междувременно на 15.05.2019г.. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Б.Д.“ ЕАД, прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било  прехвърлено и процесното вземане.

Моли съда да постановите решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А.Г.С., ЕГН: **********,*** съществуването на вземания на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № **** от 26.11.2018 г. и Изпълнителен лист от 26.11.2018 г. по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд К. за следните суми произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2017 г.: 3 699,69 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 291,64 лева - редовна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; 32,09 лева -лихвена надбавка за забава за периода от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г. и 120,00 лева - заемни такси.

Претендира за разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК  не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

По повод направено искане от ищеца в исковата молба съдът с Определение № 2691/20.12.2019 г. в закрито заседание е конституирал като трето лице помагач „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***, като на същия са изпратени препис от исковата молба и приложенията към нея с право на отговор в едномесечен срок.

Сочи, че се присъединява към подадената от „Б.Д.“ ЕАД искова молба. По силата на Договор за цесия от 15.05.2019 г. им било прехвърлено процесното вземане.

Сочи, че било изпратено до ответника писмо уведомление за извършеното прехвърляне не вземането, но същото се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена.

Моли съда да приеме, че ответницата е уведомена за станалата цесия с връчване на исковата молба и настоящия отговор, ведно с приложените към него писмени доказателства.

Сочи, че искът е допустим и основателен, предвид което моли съда да уважи изцяло предявения от ищеца „Б.Д.“ ЕАД иск за установяване на съществуването на горните на вземанията по отношение на ответника А.Г.С., ЕГН **********, ведно с претендираните разноски.

 

Ищцовото дружество „Б.Д.“ ЕАД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, за тях се явява юрисконсулт К.М.,  която  заявява, че поддържа исковата претенция и претендира за постановяване на неприсъствено решение.   

За третото лице помагач - „О.Ф.Б.“ ЕАД се явява юрисконсулт Георгиева, която поддържа искането на ищеца да бъде постановено неприсъствено решение.

Редовно призована  за датата на съдебното заседание, ответницата не се явява и не  изпраща процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в нейно отсъствие.

 

  Към исковата молба са представени писмени доказателства: Покана - Уведомление за предсрочна изискуемост по банков кредит с изходящ номер на „Б.Д.“ ЕАД 12-20-*****/13.09.2018г.; Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2017 г., ведно с Общите условия и Погасителния план към Договора;молба за образуване на изп.дело № ***/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Манджурова; извлечение от счетоводни книги на „Б.Д.“ ЕАД; Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. ****/2018 г. на РС-К.; Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г.; извлечение от Приемо-предавателен протокол; писмено потвърждение за цесия; Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г. и извлечение от Приемо-предавателен протокол; писмено потвърждение за цесия от 15.05.2019 г.; пълномощно от „Б.Д.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците; Уведомително писмо с баркод: „**********“ до А.Г.С., ведно с известие за доставяне

Приложено е ч.гр.д. ****/2018 г. по описа на РС-К. към кориците на делото.

 

           

 

 

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

С протоколно определение от 02.03.2020 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е представила писмен отговор. Същата  е редовно призована за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направила искане делото да бъде гледано в нейно отсъствие.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата, като предявените искове бъдат уважени изцяло. 

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден  ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 182,87 лв.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати  на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 632,87  лева, от които 82,87 лева за  държавна такса и 250,00 лева за депозит за съдебно счетоводна експертиза и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение. 

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.С., ЕГН ********** ***,  че  дължи на Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.С.Н. – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт К.М., по Заповед за изпълнение № ****/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС-К. следните суми:  3 699,69 лева  /три хиляди шестстотин деветдесет и девет  лева  и 69 ст./-главница; 291,64 лева – договорна  лихва от 10.03.2018 г. до 22.11.2018 г.;  32,09 лева  наказателна лихва от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г.; 120,00 лева – заемни такси; законна лихва от 23.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането

 

ОСЪЖДА  А.Г.С., ЕГН ********** ***,  да заплати  на Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.С.Н. – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт К.М. сумата от 815,74 лева /осемстотин и петнадесет лева и 74 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2018 г. и по настоящото  производство.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2

 

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС-К..

 

Районен съдия: