Р
Е Ш Е
Н И Е
№493 04.12.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №156 по описа
за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от В.В.Й. *** против Заповед №103/27.01.2020
год. на Кмета на Община Казанлък, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж „Масивна постройка”, находящ се в ПИ с идентификатор 27499.501.639 по КК
и КР на с. Енина, общ. Казанлък. В
жалбата и чрез процесуалния си представител адв. Е.Д. се излагат оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон,
в несъответствие с целта на закона. Според изложеното в жалбата, строежът представлява
навес с две преградни стени и дървена покривна конструкция с керемиди. Двете
стени са от запад и представлява плътната ограда между процесният имот и съседния
такъв №27499.501.637, а втората от север е фасадата на жилищната сграда.
Навесът е бил нанесен в КК и КР на с. Енина като постройка на допълващо
застрояване, като при закупуването на имота от нейна страна, този навес е бил в
лошо състояние, поради което е бил и ремонтиран от нейна страна. Стените нито
са премахвани, нито са били разрушавани и не е налице нова изграждане на този
навес. Отразените обстоятелства в заповедта са неверни, неправилни и
необосновани. Направено е искане за отмяна на Заповед
№103/27.01.2020 год
на Кмета на община Казанлък и за присъждане на направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.
оспорва жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 16.12.2019 год.
длъжностни лица от общинска администрация – Казанлък – инж. Т.Л., ст. експерт
отдел „ТИКС“ и инж. П.Д. - началник отдел „ТИКС“, извършили проверка, съответно
са съставили Констативен акт №63/16.12.2019 год. /лист 11/. Според този акт, извършена
е от контролните органи проверка на строеж “изграждане Масивна постройка“,
разположена на общата имотна граница между ПИ с идентификатор 27499.501.639 и
ПИ с идентификатор 27499.501.637, разположена на премахната постройка с
идентификатор 27499.501.639.3, за която собственика не е предоставил на СГКК
данни за премахването й, при условията и реда определени с наредбата по чл.31
от ЗКИР, чийто комин е разположен също по общата имотна граница. Въпросният
комин е с около 70 см. по висок от най-високата кота на оградата, разположена в
УПИ VII - 639, кв.58 по плана на с. Енина, с идентификатор 27499.501.639
по КККР на с. Енина, одобрен със Заповед №РД-18-97/30.12.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК. Строежът е собственост на В.В.Й., съгласно
нотариален акт №54, т.17, дело №3432, рег.№5209 от 07.07.2015 год. на СВ гр.
Казанлък. В.В.Й. е възложител на строежа /т.І/, няма представени строителни
книжа и документи, вкл. одобрен проект, утвърден план за безопасност и здраве,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, заповедна
книга, договор за строителен надзор и договор за авторски надзор /т.ІІ/. Според
т.ІІІ „Изпълнение на строежа“ от КА №63/16.12.2019 год., при извършените проверки на 13.11.2019 год. и
16.12.2019 год. се констатира изграждане на масивна постройка разположена на
общата имотна граница между ПИ с идентификатор 27499.501.369 и ПИ с
идентификатор 27499.501.637, разположена на премахната постройка с
идентификатор 27499.501.639.3, за която собственика не е предоставил на СГКК
данни за премахването й, при условията и реда определени с наредбата по чл.31
от ЗКИР. Постройката е с размери 3.00 м./2.70 м, като височината й в зоната на
имотната граница се равнява с оградата приблизително 3.00 м.. Покрива е
едноскатен, дървена конструкция покрит с керемиди с наклон към имота. В
най-ниската си част постройката е с височина около 2.50 м.. Коминът е
разположен по общата имотна граница. Същият е с около 70 см. по висок от
най-високата кота на оградата и е вграден в нея. Строежът е разположен в УПИ
VII - 639, кв.58 по плана на с. Енина, с идентификатор 27499.501.639 по КККР на
с. Енина, одобрен със Заповед №РД-18-97/30.12.2009 год. на Изпълнителния
директор на АГКК. В констативният акт е представена окомерна скица на
разположението на строежа в имота. В т.ІV се сочи че се изпълнява масивната постройка,
разположена на общата имотна граница между в ПИ 27499.501.639 и поземлен имот с
идентификатор №27499.501.637 на място на премахната постройка с идентификатор
27499.501.639.3, за която собственикът не е предоставил на СГКК данни за
премахването й. Не са изпълнени разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ (лист 11-12).
По преписката е приобщен констативен протокол
от 13.11.2019 год. от същите длъжностни лица, съставили и предходно посочения
КА, в който е посочено, че са констатирани строителни дейности в имота,
подробно описани в констативният протокол. По отношение но процесният навес е посочено,
че старата постройка е премахната и се изгражда нова, чийто комин е разположен
на общата имотна граница и е с около 70 св. по-висок от най-високата кота на
оградата.
По
делото са приети като доказателства документите по административната преписка
по издаване на оспорения акт и представените от жалбоподателите документи.
За
изясняване на обстоятелства относно време изграждането на строежа бе допусната
и назначена съдебно-техническа експертиза, който бе прието от страните без
възражения. Според вещото лице, процесният обект представлява навес с две
оградни стени, като размерите му са 3.06 м./2.95 м., като размерите са взети на
място от западната стена до външния ръб на колоната, също от северната стена до
външният ръб на колоната, а покритата част е 10.00 кв.м. покривната конструкция
на навеса започва под ръба на стоманобетоновата шапка на оградата /западната
дворищна регулация/, като височината на терена е 2.85 м. Навеса е с две оградни
стени, като северната стена е част от фасадата на сграда с идентификатор
27499.501.639.1 – къщата, а оградната стена от запад е оградата на дворищната
регулация с ПИ 27499.501.637. От направеният оглед на място и предоставените
снички по делото е видно, че оградните стени не са премахнати и не са построени
на тяхно място нови оградни стени. В оградата към западната регулация е имало
отвор /комшолук/. Отвора е затворен с каменна зидария идентична със зидарията
на плътната орада, като мазилката по оградата към ПИ 27499.501.639 е свалена,
каменната зидария е видима, като камъка е почистен, а фугите са обработени.
Стената към жилищната сграда – северна оградна е с тухлена зидария от малки
плътни тухли и частично – кирпич. От юг и от изток навесът е открит. От
снимковият материал по делото и от направеният оглед на място, коминът е
огнището са съществуващи елементи от преди започване на строителните дейности. Огнището
се намира на северната стена, коминът е вграден в каменната зидария, височината
му над покривната конструкция е 0.8 м, а откритата част е със варо-циментова
мазилка с метална шапка, които са видимо подновени. Навесът е съществувал и
преди и е идентичен със отразеният от кадастър като площ от 10.00 кв.м. Не са
премахвани стени, няма данни да е изграждане на изцяло нов обект. Направените
през 2019 год. ремонти дейности, включват подмяна на покривната конструкция,
затваряне на отвора в оградата с нова каменна зидария, сваляне на старата
мазилка по цялата ограда, тухлената колона и стената към къщата, почистване и
обработване на фугите. Съгласно приложеният нотариален акт, сградата се идентифицира
като постройка на допълващо застрояване с площ от 10.00 кв.м. на един етаж. В
съдебно заседание, заявява че няма надграждане на оградата. От снимковият
материал на лист 48 и 49, е видно, че така нареченият комшолук е премахнат, а
навесът в горната си част започва от нивото, което е видно че е изградено и
намиращо се зад комина, което по своята същност е шапката на самата ограда.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.
По делото няма спор за
фактите, че жалбоподателката В.В.Й. е адресат на оспорената Заповед №103/27.01.2020
год., тя я засяга неблагоприятно и за нея
е налице правен интерес от оспорването й по съдебен ред. Заповедта е връчена на
30.01.2020 год. на пълномощника на В.Й., а жалбата е подадена на 13.02.2020 год.
в Община Казанлък, следователно е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
Оспорената
заповед №103/27.01.2020
год., е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните
му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението
и категорията на обектите.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като формално
са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.
При
издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и да обуславят отмяната й като незаконосъобразна само на това
основание.
Заповедта
е издадена, като са установени еднозначно и точно фактите и обстоятелствата относно
местонахождението на обекта и тези по изграждането му. Безспорно е съставен
констативен акт от 16.12.2019 год. в отсъствието на жалбоподателката, която е и
собственик на имота, с отразени данни за установеното при проверката. Същият е
бил изпратен на Й. по пощата и получен от нея на 06.01.2020 год. /лист 13 от
делото/ В предвиденият от закона срок, същата е депозирала и съответното
възражение /лист 8 от делото/, в което са изложени подробни възражения относно
констатираното.
Констативният
акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по
строителството в съответната община, представлява подготвителен документ с
удостоверителен характер – за установяване на съществуването, вида на строежа,
вкл. неговото местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване
на крайния, завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен
строеж /чл.225а ал.2 от ЗУТ/.
Изискването за съставяне на такъв акт, с който да се установят
определените обстоятелства в хипотезите на чл.225а ал.1 от ЗУТ и възможността
да се направят възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед
обезпечаване възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени
всички факти и обстоятелства, относими към решаването на въпроса, а те включат
и точна конкретизация вкл. по място на подлежащия на премахване строеж или част
от строеж
Спорен
в настоящият случай е момента, дали извършените строителни дейности през 2019
год. представляват строителство или ремонт на съществуващата постройка в имота.
Доколкото същата е отразена и в нотариалният акт и в кадастралната карта на с.
Енина, е безспорно, че същата е съществувала както към момента на придобиването
на имота от Й., така и към строителните дейности през 2019 год.
Видно
от дадените възражения от страна на жалбоподателката срещу съставеният
констативен акт от 16.12.2019 год., както и от заключението на вещото лице, т.9
от заключението, СМР през 2019 год. включват подмяна на покривната конструкция.
Всъщност това се подкрепя и от приложената снимка на лист 49 от делото, на
която е видно, че покривната конструкция липсва и е премахната. Не е налице
премахване на останалите конструктивни елементи – стени и колони. Основният
спорен момент е подмяната на покривната конструкция какво представлява –
основен ремонт или реконструкция по смисъла на закона. Според настоящият
съдебен състав, става въпрос за реконструкция, а не основен ремонт, тъй като не
е налице частична подмяна на покрива, а цялостна такава
В
разпоредбите на §5, т. 43 и т. 44 от ДР на ЗУТ са дадени легални определения на
понятията „текущ ремонт“ и „реконструкция“. Съгласно т. 43, „текущ ремонт“ на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. В настоящия случай, съда приема, че не са налице
предвидените в нормата хипотези, въз основа на които да се приеме, че строежа
съставлява текущ ремонт. Както се посочи по-горе, в заключението си вещото лице
е посочило, че е налице подмяна на покривната конструкция, което не се отрича и
от жалбоподателката. Анализът на така дадения отговор обосновава извод, че в
случая е налице първата хипотеза, изключваща възможността, дейностите да се
квалифицират като текущ ремонт. В текста е указано, че не следва да се засяга
конструкцията на сградата, като липсва разяснение какво следва да е това
засягане – пренебрежимо малко, малко, средно или голямо. В тази връзка,
безспорно са налице доказателства, че реализирания строеж засяга конструкцията
на сградата, поради което не може да се квалифицира като текущ ремонт.
От
друга страна, съгласно т. 44, „реконструкция“ на строеж е възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите. Във всичките си възражения и
становища, жалбоподателката заявява обстоятелството, че стария покрив е бил амортизиран и
компрометиран, в резултат на което се е срутил. С оглед така заявеното,
безспорно реализирането на новия покрив с новата конструкция указва влияние
върху трайността на сградата, която при стария покрив би била по-малка.
Безспорно, новоизградения покрив увеличава и устойчивостта на сградата на
атмосферните влияния. В случая, извършените дейности увеличават както
устойчивостта на атмосферните влияния, така и трайността на сградата.
Дори
и строежът да би могъл да се квалифицира и като „основен ремонт“ по смисъла на
§5, т.42 от ДР на ЗУТ, съгласно който „основен ремонт“ на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация, то същото няма да промени крайният извод за
изграден незаконен строеж. В случая, безспорно старата покривна конструкция е
заменена с нова такава, с което се подобрява и удължава срока за нейната
експлоатация.
Независимо
от горното, дали строежа следва да се квалифицира като реконструкция или е
основен ремонт, е без значение, доколкото, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.„г“ от ЗУТ, реконструкцията и основния ремонт са класифицирани в една обща категория
строежи - пета.
По тези съображения съдът
приема, че жалбата е неоснователна, заповед №103/27.01.2020 год. на Кмета на
Община Казанлък е правилна и законосъобразна, при издавеното й не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същата следва да се потвърди
като законосъобразна.
При
този изход на делото, искането на жалбоподателката за присъждане на направените
разноски по делото е очевидно неоснователно.
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Й. *** против Заповед №103/27.01.2020
год. на Кмета на Община Казанлък, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: