Р
Е Ш Е Н ***.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на десети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 456 по
описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано по делото е образувано по искова молба
от Л.П.К., гражданка на Р. ф., родена на ***г., с паспорт ***, издаден на ***г.
от ****, с постоянен адрес *** , с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу „Лайфстайл Делукс“
ЕООД, ЕИК202652512, със седалище и адрес
на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв. Чайка №83, представлявано от
управителя Стоян Георгиев Тенев, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 60 000 евро лева-главница, явяваща се престирана на отпаднало основание
по предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот от
24.03.2014г., развален поради
неизпълнение на задължението на ответника за завършване на сградата и
апартамента в срок до 30.12.2015г., както и сумата от 3600 евро неустойка за
забава за първите шест месеца на строителството съгласно чл.17 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата от 60 000 евро, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 06.08.2018г. до окончателното
плащане. В исковата молба се излагат твърдения, че страните са сключили
предварителен договор за построяване и продажба на недвижим имот от 24.03.2014г., представляващ апартамент № **, на *жилищен етаж, с площ от 56,69 кв.м.
в жилищна сграда - апартамент комплекс, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№51500.510.111 по КККР на гр. Несебър, м. Акротирия, по силата на който
ответното дружество е следвало да постои и продаде на ищцата описания по-горе
апартамент. Ищцата поддържа, че е
заплатила цената в размер на 60 000 евро, но ответникът не е спазил уговорения срок в чл. 3, ал.1 от
предварителния договор за завършване на строителството на сградата и
апартамента до 30.12.2015г. Посочва, че към момента сградата се намира на етап
груб строеж, като не е довършена съобразно предвиденото в чл.7 от договора и
приложение№1 към него до степен получаване на акт образец 16 и разрешение за
ползване. Изнася данни, че въпреки голямата забава, продължила повече от три
години, е поканила продавача с нотариална покана да завърши строителството,
като му е дала достатъчен срок за доброволно изпълнение до 27.06.2018г., както
и го е предупредила, че при неизпълнение ще счита договорът за развален по
негова вина. Твърди, че със същата нотариална покана, в случай на разваляне на
договора, е поканила ответника да върне цената, както и да й заплати неустойка
за забава в размер на 3600 евро и законната лихва, считано от датата на
разваляне на предварителния договор до окончателното плащане. Заявява, че
предварителният договор е развален по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и до настоящия
момент обещателят не е върнал продажната цена, като съгласно чл. 17 от
предварителния договор при забава на строителството с повече от един месец след
срока по чл.3, ал.1 – 30.12.2015г. продавачът дължи на купувача мораторна неустойка
за всеки един ден на забава в размер на 0,1 процента от общата продажна цена,
но не повече от 6 процента от същата и за не повече от 6 месеца /в размер на 3600
евро, изчислени като 6 процента от 60 000 евро/. С исковата молба се
ангажират доказателства. Претендират се разноски, включително извършените в
обезпечителното производство.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че
предварителният договор не е развален, тъй като главното задължение на
ответното дружество е да прехвърли собствеността, като не е налице покана от
страна на ищцата в тази връзка. Що се касае до задължението да се построи
сградата развива доводи, че същото има акцесорен характер и не е
индивидуализирано в договора на какъв етап е следвало да се завърши сградата в
посочения в чл.3, ал.1 срок, поради което не е налице забавено изпълнение по
вина на длъжника. При условията на евентуалност
счита предоставеният от ищцата срок за изпълнение с нотариалната покана
за крайно недостатъчен и неподходящ. Посочва, че цената по договора се дължи за
прехвърляне на правото на собственост, а не за неговото строителство. Застъпва
становище, че дори договорът за строителство да е развален с едностранно
волеизявление от ищцата, не е развален предварителният договор за прехвърляне
на правото на собственост. Оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила
продажната цена. Позовава на ТР №7 от 13.11.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на
ОСГТК на ВКС, според което при разваляне на договора при виновно неизпълнение
от страна на длъжника, не се дължи неустойка за забава.
Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, с която от ищцата се
развиват доводи за неоснователност на направените оспорвания от ответника с
отговора. Посочва, че главните задълженията на ответника съгласно
предварителния договор са две – да построи имота и да прехвърли собствеността
на купувача и, че са взаимно свързани именно в посочената последователност.
Според ищцата съгласно чл.1 от предварителния договор ответникът е поел задължение да прехвърли
собствеността върху завършен и годен за ползване по предназначението му
недвижим имот. Противопоставя се на изложеното в отговора, че предоставеният
срок за доброволно изпълнение е недостатъчен. Счита, че претендираната
неустойка е уговорена в чл.17 от договора, поради което с оглед забавата на
ответника, се дължи. Ищцата пояснява, че е заплатила продажната цена на две вноски – 59000 евро от
банкова сметка по предварителния договор банкова сметка ***капаро, заплатени в
брой на представителя на ответника Стоян Танев, като в тази връзка представя
нотариално заверени преписи от фактури, съставени от ответника с получател
ищцата № *****от 22.04.2014г. на стойност 59 000 евро и № *****от
25.03.20014г. от 25.03.2014г. на стойност 1000 евро, както и документ за банков
превод за извършено плащане в размер на 59 000 евро.
Постъпил е допълнителен отговор в срока по чл. 373,
ал.1 от ГПК, в който се сочи, че сключеният предварителен договор между
страните обективира две правоотношения – за покупко-продажба и за изработка,
като договорът за изработка е подчинен на договора за продажба и не съществува
самостоятелно до момента на придобиване на вещни права върху предмета на
изработката. Възразява, че предварителният договор-обещание за продажба не е
развален, доколкото не е налице едновременно неизпълнение по двата договора за
прехвърляне на вещни права и за изработка. Поддържа, че страните не са
договорили построяването на имота и въвеждането му в експлоатация, като условие
за сключването на окончателен договор, т.е като условие за прехвърляне на
правото на строеж, респективно правото на собственост. Навежда доводи, че в
чл.7 е уредено единствено задължение на продавача за предаване на документи на
купувача, а именно акт образец 16 и разрешение за ползване, а не за предаване
на имота след въвеждането му в експлоатация. Позовава се на чл. 3, ал.1 от
договора, в който е уговорен срок за завършване на сградата, който според
ответника следва да се тълкува в смисъл на срок за достигане на някаква степен
на строителство. Прави извод, че в предварителния договор страните са
постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността върху имота да се извърши
преди въвеждането на сградата в експлоатация и изобщо преди приключването на
строителството, като единствено условие за сключването на окончателен договор е
плащането на цената. Счита, че ищцата е изпаднала в забава, като е отказала да
получи изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Твърди, че
не е налице неизпълнение по акцесорния договор за изработка поради липсата на индивидуализация
на степента на завършеност на сградата в чл.3, ал.1 от договора. При условията
на евентуалност посочва, че е налице административна забрана за извършване на СМР
през определен период всяка календарна година, като забавата се дължи на
причини, за които длъжникът не отговаря. Прави искане за присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Предявени са искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.92 вр. чл.288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот от 24.03.2014г.,
сключен между „Лайфстайл Делукс“ ООД – гр. Несебър като продавач и ищцата Л.П., ** гражданка като купувач. Видно от служебно
извършената от съда справка в търговския регистър към момента на сключване на
процесния предварителния договор правно-организационната форма на ответното
дружество е била ЕООД, като между страните липсва спор относно валидното
обвързване на продавача Лайфстайл Делукс ЕООД по него. Съгласно договора
ответникът - строител и обещател се е
задължил да построи и да прехвърли собствеността съгласно условията на договора
на завършен и годен за ползване по предназначението му недвижим имот в
новострояща се жилищна сграда - апартаментен комплекс „Лайфстрайлделукс 2“,
находяща се в парцел с идентификатор 51500-510.111 по КККР на гр. Несебър в
местността „Акротирия“, представляващ жилищен апартамент № ***, ет.*, състоящ
се от всекидневна с кухня, баня, спалня и тераса със сумарна застроена площ от
56,69 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и
съответстващите му идеални части от посочения по –горе УПИ, които ще бъдат
определени в проектната документация след окончателното завършване на
строителството.
В чл.2 от
договора страните са постигнали съгласие продавачът да построи недвижимия имот
със собствени наети или осигурени от него средства, материали, труд и
механизация съобразно правилата и нормите за застрояване, като степента на
завършеност и видовете довършителни работи,
посочени в приложение №1 към договора, приложено на стр. 15 по делото. В
съшия се предвижда извършване на всички строителни дейности в съответствие с
архитектурния проект, както и пълна степен на завършеност на обекта и общите
части, включително поставянето в жилището на дограма - стъклопакет PVC профил, входна врата и вътрешни врати
MDF, електрическа инсталация,
интерком, звънец, водоснабдяване и канализация, баня с монтирана мивка, душ,
батерия и тоалетна чиния и душ кабина, подово отопление, климатик, гипсова
шпакловка и латекс на стени и тавани, подови настилки – теракот или гранитогрес.
Съгласно чл. 3
от договора продавачът се е задължил да осигури завършването на сградата, в
която се намира недвижимият имот до 30.12.2015г. В чл.7 страните са уговорили в
двуседмичен срок след подписването на образец 16 продавачът да предаде на
купувача акт образец 16 и разрешение за ползване на сградата.
Продажната
цена на недвижимия имот е определена на 60 000 евро според чл.10 от
договора, платими от купувача, както следва: 1000 евро с ДДС при подписването
на предварителния договор и 59 000 евро с ДДС до 15.04.2014г. преди подписването на нотариалния акт за
собственост, по банков път.
Уговорено е,
че при забава на строителството с повече от едни месец след срока по чл.3, ал.1 за завършване на
сградата до 30.12.2015г. продавачът дължи на купувача неустойка за всеки ден
забава в размер на 0,1 процент от общата продажна цена, но не повече от 6
процента от цената и за не повече от шест месеца - чл.17 от договора.
Така сключеният между страните предварителен договор за продажба съдържа клаузи, характеризиращи го и като договор
за изработка, поради което има смесен
характер. Наред с основните подготвителни и организационни задължения по предварителния договор – за сключване на окончателен такъв, за страните са възниквали и престационни
задължения по договор за СМР.
БОС не споделя доводите на ответника, че задължението
за построяване на сградата е акцесорно и, че главното задължение е за
прехвърляне на правото на собственост, както и, че страните не са договорили
построяването на имота и въвеждането му в експлоатация, като условие за
сключването на окончателен договор. Посочените клаузи
от договора не следва да се тълкуват изолирано и самостоятелно една от друг, а
по реда на чл.20 от ЗЗД, с оглед действителната обща воля на страните, във
връзка една с друга, при отчитане на целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Това становище е застъпено в практиката на касационната
инстанция - решение №210/27.07.2015 по дело №5600/2014 на ВКС,
ГК, IV г.о, по чл.290 от ГПК, в което се
приема, че изпълнението на обещанието за продажба на недвижим
имот не може да бъде изпълнено преди построяване на обектите – целта е поръчващият
да стане собственик на изработеното след заплащане на съответната цена, а в нея
се включва, както стойността на построените обекти, които се прехвърлят, така и
възнаграждението по изработката. Забавата на строителя - обещател да построи се
отразява и върху сроковете за прехвърляне на собствеността. Липсата на
изпълнение да се продаде в надлежно време е поради неизпълнение на условието –
построяване на обещания имот. Когато последното не е изпълнено в срок поради
забава на длъжника, тя се отразява и върху крайното неизпълнение на договора.
Следователно неоснователно е възражението на ответника, че в предварителния
договор страните са постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността върху
имота да бъде извършено преди въвеждането на сградата в експлоатация и преди
приключването на строителството, както и, че единствено условие за сключването
на окончателен договор е плащането на цената
Предвид това съдът приема, че ответното дружество е
поело задължение в чл.3 от договора за изграждане на сградата и изпълнението на уговорения в договора обект в
нея до посочената в приложение №1 степен завършеност в срок до 30.12.2015г.,
което задължение е взаимно свързано и представлява условие за изпълнение на
останалите му задължения по договора, а именно на задължението му в чл.7 за
снабдяването на купувача с акт образец 16 и разрешение за ползване на
сградата, както и за прехвърляне на собствеността с нотариален акт съгласно чл.
14 от договора.
Към настоящото
производство е приложено ч.гр.д.№740/2018г.
на РС-Несебър, в което по реда на чл.207 и следващите от ГПК е допуснато обезпечение на доказателства по
молба на ищцата срещу ответника, като е прието заключението на вещото лице
Мария Ефендиева по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните. Установява се от заключението на вещото лице, че процесната сграда е
завършена до етап груб строеж с изградена стоманено-бетонна скелетна
конструкция и фасадни и вътрешни разпределителни стени от тухлена зидария.
Съставени са констативен протокол по чл.181 от ЗУТ №046 от 21.03.2017г. на
Община Несебър и акт образец 14 на
08.05.2016г. за приемане на конструкцията, съгласно който конструктивните
елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и
необходимото количество на вложените строителни продукти и материали. Вещото
лице е посочило, че от ответното дружество не са осъществени довършителните
работи по общите части както следва: покривна топло и хидроизолация и
водоотвеждане, сградни инсталации В и К, електро инсталации, интерком,
стълбищни клетки, площадки и коридори, топлоизолация и хидроизолация по
фасадите, външни мазилки, улуци, балкони, външна дограма, ограда, външен
басейн, площадкови и сградни В и К отклонения. Безспорно се доказва
от заключението на вещото лице Ефендиева, че в жилището-предмет на сключения
между страните договор няма поставена дограма, входна врата и вътрешни врати,
електрическа инсталация интерком, водоснабдяване и канализация, баня с
монтирана мивка, батерия, тоалетна чиния и душ-кабина, отопление - климатик и
шпакловка на стени и тавани, подови настилки и подово отопление. Липсват
изпълнени довършителните работи в общите части.
От ответника, чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани доказателства да
са извършвани дейности върху сградата след изграждане на строителната
конструкция на 08.05.2016г. , като към момента на съдебно дирене в настоящата
инстанция се касае за три годишен период, в който не са осъществявани никакви СМР
на обекта. Видно от заключението на
вещото лице Ефендиева процесната сграда не е завършена, не е въведена в
експлоатация и не е разрешена за ползване.
В депозираните показания на свид. К. - съпруг на
ищцата същият обяснява, че през 2015година в уговорения срок апартаментът е бил
построен до „груб строеж“ , като към момента сградата не е довършена и стои на
същия етап. Преди 2018г. непрекъснато са се обаждали на управителя на ответното
дружество и са водили преговори с него. Първоначално ги уверявал, че
трудностите са временни, но след това спрял да отговаря на обажданията им. От
показанията на свидетеля се установява, че страните са водили преговори за
извънсъдебно уреждане на спора и, че е отправила предложение да й бъде
прехвърлено правото на собственост върху завършен апартамент в друг комплекс от
ответното дружество, но това не се случило. В тази им част БОС кредитира
показанията на свид. К., които са детайлни и последователни и се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, в това число от заключението по
съдебно-техническата експертиза. По отношение на плащането на цената от ищцата
по договора обаче същите не следва да бъдат ценени като недопустими, предвид
забраната по чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК, доколкото се касае до погасяване на
установени с писмен акт парични
задължения.
Съдът преценява посоченото неизпълнение на
задълженията на ответното дружество, предвид срока, в който е следвало да се
изпълни съгласно договора - 30.12.2015г., както и броя и вида на останалите
недовършени СМР съобразно степента на завършеност на обекта, която страните са
определили в анекс №1, като съществено с оглед интересите на кредитора. Предвидената
законова забрана за строителство в периода 15.05-01.10 в чл.15 от ЗУЧК, на
която се позовава ответникът в допълнителния отговор, не представлява обективна
невъзможност за неизпълнение. Дори и страните в чл. 19 от договора, раздел VI, „допълнителни условия“ да са посочили
забраната за строителство като непреодолима сила по чл.306 от ТЗ, не се касае
за непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало
след сключването на договора, нито за друга причина от случаен характер по
чл.81, ал.1 от ЗЗД, правеща частично или напълно невъзможно изпълнението, която
да освобождава ответника от отговорността от виновно неизпълнение на
договорните му задължения. Още повече, че ответникът нито твърди, нито доказва
в подходящ срок да е уведомил писмено насрещната страна по реда на чл.306, ал.3
от ТЗ, че не може да изпълни задълженията си поради непреодолима сила, както и
за възможните последици от нея за изпълнението на договора. Ето защо не може да
се приеме, че срокът за изпълнението на задълженията му е спрял да тече по
силата на ал.4 от същата разпоредба.
Спорно по
делото между страните е обстоятелството налице ли е плащане от страна на
купувача на продажната цена и има ли същият качеството на изправна страна по
договора. Във връзка с направеното оспорване в отговора на
исковата молба от ответника, с допълнителната искова молба от ищцата са
ангажирани нотариално заверени преписи от фактури, съставени от ответника с основание
плащането на цената по договора с получател ищцата както следва: фактура №
*****от 22.04.2014г. на стойност 59 000 евро и фактура № *****от
25.03.20014г. от 25.03.2014г. на стойност 1000 евро, както и заявление от
14.04.2014г. за банков превод в чуждестранна валута за извършено плащане в
размер на 59 000 евро по банков път.
От заключението на вещото лице Г. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от
настоящата съдебна инстанция като обстойно обосновано, се установява, че по
посочената банковата сметка в предварителния договор на ответника в
Райфайзенбанк ЕАД е постъпило плащане от ищцата на сумата от 59 000 евро,
преведена от банковата й сметка в *****на 14.04.2014г. При проверка на
постъпилите суми по банковата сметка на ответника вещото лице е констатирало
заплащането на сумата от 1000 евро от Л.П. на при подписването
на предварителния договора на 24.03.2014г. на Лайфстайл Делукс ЕООД.
Предвид това, като цени заключението по изпълнената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за безспорно установено по
делото изпълнението от ищцата на задълженията й за заплащане на продажната цена
по сключения между страните предварителен договор за продажба и строителство,
както и, че същата има качеството на изправна страна по договора.
С нотариална покана, връчена на ответното дружество на
09.05.2018г., ищцата е отправила покана да изпълни задълженията си по договора,
като му е предоставила срок за изпълнение до 27.06.2018г. за завършване на
строителните работи, осигуряване на документацията, установяваща
законосъобразността на строителството на имота и въвеждането му в експлоатация,
като е посочила, че след изтичането на този срок ще счита сключеният предварителен
договор за развален и е поискала връщане на даденото на основание отпадане на
договорната връзка между страните. Така определеният от изправната страна срок за изпълнение е кратък и неподходящ и след изтичането му не е
породил целения правен ефект. Правните
последици от отправеното от нея едностранно извънсъдебно волеизявление
за разваляне на договора обаче са настъпили с изтичането на подходящия, с оглед принципите на
добросъвестносто изпълнение на задълженията на страните срок в хода на настоящото съдебно
производство. Ответникът не е предложил
и не е предприел никакви действия по престиране на уговорения фактически
резултат до приключване на съдебното
дирене пред БОС. Дори и предоставеният срок от кредитора по реда на
чл.87, ал.1, изр.1 от ЗЗД срок да е недостатъчен, ефектът на развалянето се проява след като длъжникът не е изпълнил до изтичането на обективно подходящия, с оглед на обстоятелствата срок. Затова с
исковата молба може да бъде развален всеки един двустранен договор, независимо от това дали в нея
е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или
посоченият срок е недостатъчен.
С оглед на това съдът, като съобрази, че длъжникът не е изпълнил в хода на производството по делото, като към настоящия момент
е изтекъл срок от повече от една година от връчената му от ищцата нотариална
покана, който срок за доброволно
изпълнение е обективно подходящ, с оглед обстоятелствата по делото, настоящият
съдът приема, че сключеният между страните договор е развален с исковата молба. Неоснователно е възражението
на ответника, че дори договорът за строителство да е развален с едностранно
волеизявление от ищцата, не е развален предварителният договор за прехвърляне
на правото на собственост. Обстоятелството, че от купувача не е предоставен
срок за прехвърляне на собствеността не се отразява върху развалянето на
договора. Това е така, тъй като изпълнението на това задължение на продавача е
поставено в зависимост от изпълнение на задълженията му като строител за
довършване на сградата и снабдяването на купувача със съответната строителна
документация. Освен това както беше посочено по-горе договорът може да бъде
развален с исковата молба и без да е даден срок за изпълнение на това
задължение, като изявлението за връщане на продажната цена следва да се счита и
като изявление за разваляне на договора.
При горните мотиви предявеният иск за връщане на заплатената от ищцата цена
по договора в размер на 60 000 евро с правно основание чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
В чл. 17 от предварителния договор страните са
уговорили неустойка при забава на строителството с повече от един месец след
срока по чл.3, ал.1 за всеки един ден на забава в размер на 0,1 процента от
общата продажна цена, но не повече от 6 процента от цената и за не повече от 6
месеца. Неустойка се дължи от неизправната страна по договора само в
случаите, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Предвид естеството на договора, развалянето има обратно действие, като страните с обратна сила се освобождават от облигационната си обвързаност, с което отпадат уговорените в разваления
договор задължения, в т. ч. задълженията за заплащане на неустойки, предвидени
за случай на забавено или неточно
изпълнение. След като купувачът е упражнил правото си да развали договора и щом като
неустойката е предвидена за обезщетяване на вреди от неизпълнението на
договора, а не от развалянето му, липсва правно основание за присъждане на неустойка
за вреди от забавено изпълнение. Според ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка за
забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение
на длъжника. В тълкувателното
решение е дадено задължително тълкуване, че дължима в такава
хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена. При
развален договор, когато
развалянето има обратно действие няма закъсняло изпълнение, а неизпълнение въобще, като закъснително обезщетение е мислимо
да се претендира само в съчетание с изпълнението.
С оглед на това съдът счете за неоснователен съединения иск за мораторна
неустойка в размер на 3 600 евро, който следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете,
в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 11 207,21 лв.
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. направените разноски в производствата по
обезпечение на доказателства и по обезпечение на бъдещи искове. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер
на 3930 лева в исковото производство е неоснователно, с оглед материалния
интерес, като при цена на исковете в общ размер на 63 600 евро минималното
адвокатско възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4010,40 лева.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като такива му се следват в размер
на 271,70 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и материалния интерес заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 4800 лева от ответното дружество, при минимално предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от
4010,40 лева, не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Лайфстайл Делукс“ ЕООД, ЕИК202652512, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев
бряг, кв. Чайка №83, представлявано от управителя Стоян Георгиев Тенев, да заплати на Л.П.К., гражданка на Р. ф.,
родена на ***г., с паспорт ***1, издаден на ***г. от ****, с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***
Стамболийски№11-адв. Радостина Николова, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ евро -главница, явяваща се престирана на
отпаднало основание по сключен между страните предварителен договор за продажба
и построяване на недвижим имот от 24.03.2014г.,
развален поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, ведно
със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба 07.08.2018г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Л.П.К. за осъждане на ответника „Лайфстайл Делукс“ ЕООД да заплати на
ищцата сумата от 3600 евро, представляваща мораторна неустойка съгласно чл.17
от предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот от
24.03.2014г.
ОСЪЖДА „Лайфстайл
Делукс“ ЕООД да заплати на Л.П.К. сумата
от 11 207,21 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Л.П.К. да
заплати на „Лайфстайл Делукс“ ЕООД
сумата от 271,70 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Окръжен съдия: