№ 217
гр. Севлиево, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100914 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Биотонус Нетуърк“ ЕООД, ЕИК *********
срещу С. А. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН **********, с която е предявен
конститутивен иск за обявяване на предварителен договор от 16.02.2022 г. за продажба
на недвижими имоти за окончателен.
В исковата молба ищецът твърди, че с предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 16.02.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2771,
извършена от нотариус П.Д., рег. № 543 на Нот К, с район на действие Районен съд
Севлиево, ищцовото дружество купува от продавачите С. А. Г. и И. Х. Г. Урегулиран
поземлен имот (УПИ) VIII-299 /осем-римско, деветдесет и девет/ в кв. 24 /двадесет и
четири/ по плана на с. Крамолин, общ. Севлиево, без административен адрес,
урегулиран с площ от 850 /осемстотин и петдесет/ кв. м., заедно с построените в и
разположени в имота: Жилищна сграда на два етажа, с маза, със ЗП 63.00 /щестдесет и
три/ кв. м.; Пристройка до жилищната сграда с площ от 24.00 /двадесет и четири/ кв.
м.; заедно със всички подобрения и трайни насаждения в този имот за сумата от 16.000
- (шестнадесет хиляди) лева, платени от купувача на продавачите изцяло по банков път
преди подписване на предварителния договор.
Сочи се, че съгласно чл. 9 на цитирания предварителен договор ответниците -
продавачи С. А. Г. и И. Х. Г. са декларирали, че са собственици на продавания
недвижим имот и че последният не е обременен с вещни тежести или с права на трети
лица. Съгласно текста на договора окончателният договор за покупко-продажба
(нотариален акт) следвало да бъде сключен в срок до 30.06.2022 г. (тридесети юни, две
1
хиляди двадесет и втора година). Поддържа, че до месец септември 2022 г.
продавачите не са били в състояние да представят необходимите за нотариалното
изповядване на сделката документи, след което са преустановили контакт с управителя
на ищцовото дружество, т.е. отказват категорично и безусловно да изпълнят
задължението си по предварителния договор, а именно да прехвърлят собствеността
върху имотите на ищцовото дружество.
Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, е депозирал отговор на
исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е основателен, оспорва, че
ответниците не са представили необходимите документи за изповядване на сделката.
Не се оспорва, че продажната цена за имота е получена в цялост от ответниците. Сочи
се, че малко преди насрочената сделка купувачът изразил желание същата да се
отложи, за да може да се прибере от Германия и да разпише лично нотариалния акт,
като след това ответниците са го търсил, за да финализират сделката, но без успех.
Излагат се съображения, че ответниците не са станали причина за неизпълнението по
договора и заявяват, че искат производството да завърши със спогодба. Моли да не
бъдат възлагат разноските на ответниците, доколкото не са дали повод за завеждане на
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 16.02.2022 г. между ответниците, в качеството на продавачи и
ищцовото дружество, в качеството на купувач, по силата на който ответниците се е
задължили да продадат на ищеца следния свой собствен недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот (УПИ) VIII-299 /осем-римско, деветдесет и девет/ в кв. 24 /двадесет и
четири/ по плана на с. Крамолин, общ. Севлиево, без административен адрес,
урегулиран с площ от 850 /осемстотин и петдесет/ кв. м., заедно с построените в и
разположени в имота: Жилищна сграда на два етажа, с маза, със ЗП 63.00 /щестдесет и
три/ кв. м.; Пристройка до жилищната сграда с площ от 24.00 /двадесет и четири/ кв.
м.; заедно със всички подобрения и трайни насаждения в този имот за сумата от 16.000
- (шестнадесет хиляди) лева. Съгласно чл. 1 от предварителния договор страните са
постигнали съгласие правото на собственост да бъде прехвърлено срещу продажна
цена от 16 000 лв., платени напълно и изцяло по банков път, преди подписване на
договора. Съгласно чл. 4 от договора, продавачите се задължили да съдействат при
подготовката на всички документи, необходими за прехвърляне на собствеността и
предаване на владението на недвижимия имот на купувача. Съгласно чл. 5 от договора,
2
продавачите и купувачът се задължили да сключат окончателен договор за
прехвърляне на собствеността в срок до 30.06.2022 година.
По делото не се спори, че продажната цена е получена в цялост от страна на
продавачите.
В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция продавачите са се
снабдили с приетия по делото констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение № 76, том III, рег. № 6 718, дело №
416 от 14.05.2024 г. на нотариус с рег. №543 на НК при РС – Севлиево.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да са
налице следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден предварителен
договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор,
чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор;
качеството „изправна страна“, респ. неизправността на ответника, т. е. неговото
бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на
падежа на задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на
правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието
на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.
В съответствие с изискването на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 18 ЗЗД, договорът е
сключен в изискуемата за неговата действителност писмена форма. Наред с това
предварителният договор подготвя сключването на действителен окончателен договор
и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор –
относно недвижимия имот и неговата цена.
Не е спорно по делото и че купувачът е изпълнил задължението си по договора за
заплащане на дължимата продажна цена в цялост.
За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, наред с наличието на валиден
предварителен договор следва да се установи, че ответникът е титуляр на правата,
които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение. В случая, от представения по
делото констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение № 76, том III, рег. № 6 718, дело № 416 от 14.05.2024 г. на
нотариус с рег. №543 на НК при РС – Севлиево се установява, че ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез давностно
владение.
Тъй като са налице всички особени изисквания на закона за обявяването на
процесния предварителен договор за окончателен, предявения иск следва да бъде
3
уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по производството разноски.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не е станал повод за
завеждане на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване от
отговорност за разноски за ответник, който с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска. В случая не са налице и двете кумулативно
изискуеми се предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като ответниците са
се снабдили с документ за собственост за процесния имот едва в хода на процеса, а
съобразно чл. 4 от договора те са имали задължението да подготвят всички
необходими документи за сключване на окончателния договор, поради което са дали
повод за завеждане на делото с поведението си.
По делото има доказателства за внесената държавна такса в размер на 50 лв, която
следва да бъде присъдена на ищеца.
Представен е и договор за правна защита и съдействие от 13.07.2023 г. между
ищцовото дружество и процесуалния му представител, от който е видно, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., платимо по банков път на
посочената банкова сметка. По делото е представена разписка за паричен превод на
посочената в договора сума.
Съдът намира, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е
прекомерен.
С Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. На
4
последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер
с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да
приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.
Отделно от горното, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв. по дело, по което са проведени две съдебни заседания, предпоставките за
основателността на иска не са били оспорени от ответника, не са извършвани значими
процесуални действия, противоречи на морала и добрите нрави.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявения иск.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 300 лв.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК с решението си съдът следва да осъди ищеца да
заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и да
разпореди вписването на възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, ищецът следва да заплати местен данък за имота по
сметка на Община Севлиево на 2, 7 % от оценката на прехвърляното имущество.
Съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ имуществото се оценява по уговорената цена или по
определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от
данъчната им оценка - по последната. Следователно, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Община Севлиево местен данък в размер на 2,7 % от уговорената
цена от 16 000 лв., а именно сумата в размер на 432 лева. По сметка на Районен съд
севлиево, съгласно чл. 85, ал. 2, вр. чл. 87 ЗННД, ищецът следва да заплати нотариална
такса в размер на 208,50 лева, определена съгласно Раздел II, т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД. Ищецът следва да заплати също така такса за вписване
на възбрана за посоченото фискално задължение по сметка на Агенцията по
вписванията в размер на 15 лева, на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 16.02.2022 г. в град Севлиево
предварителен договор между С. А. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: с. Крамолин, ул. „Ю.А. Гагарин“ № 16, общ. Севлиево, в качеството
им на ПРОДАВАЧИ и „БИОТОНУС НЕТУЪРК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тодорини кукли“ № 1 Б, в качеството
му на КУПУВАЧ за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: Урегулиран
поземлен имот (УПИ) VIII-299 /осем-римско, деветдесет и девет/ в кв. 24 /двадесет и
четири/ по плана на с. Крамолин, общ. Севлиево, без административен адрес,
урегулиран с площ от 850 /осемстотин и петдесет/ кв. м., заедно с построените в и
разположени в имота: Жилищна сграда на два етажа, с маза, със ЗП 63.00 /щестдесет и
три/ кв. м.; Пристройка до жилищната сграда с площ от 24.00 /двадесет и четири/ кв.
м.; заедно със всички подобрения и трайни насаждения.
Продажната цена от 16 000, 00 лв. (шестнадесет хиляди лева и 00 ст.) е заплатена
преди постановяване на съдебното решение.
ОСЪЖДА „БИОТОНУС НЕТУЪРК“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС Севлиево,
нотариална такса в размер на 208,50 лева, съгласно чл. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 96 от
ЗННД, на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК и държавна такса за вписване на възбрана в размер на
10 лв. и за отбелязване на решението в размер на 5, 00 лева.
ОСЪЖДА „БИОТОНУС НЕТУЪРК“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Община Севлиево местен данък в размер на 432 лева.
НАРЕЖДА да се впише възбрана върху недвижимия имот до заплащане на
разноските по прехвърлянето. на основание чл. 364, ал. 1 ГПК.
НАРЕЖДА, на основание чл. 364, ал. 2 ГПК, заверен препис от решението да се
издаде на страните след представяне на доказателства за плащане на дължимата
такса т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и след представяне на
доказателства, че няма непогасени задължения за данъци и такси за имота.
ОПРЕДЕЛЯ на „БИОТОНУС НЕТУЪРК“ ЕООД, ЕИК *********
шестмесечен срок за отбелязване на настоящото съдебно решение след влизането му в
сила, по представен заверен препис от същото, в Службата по вписванията - гр.
Севлиево, като указва, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба
губи действието си.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БИОТОНУС НЕТУЪРК“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 350 лева,
представляваща сторените съдебно деловодни разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Габрово, в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7