Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 5.03.2020 г.
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,
в публично заседание на 6.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря Д.Бабекова
като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 1864 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство с правно основание чл.59,ал.9
от СК , вр. с чл.127,ал.2 от СК
Ищцата Д.В.Д. сочи, че с ответника
са родители на малолетното дете Н.
Излага, че след раждането на детето била подложена от ответника на
психически и физически тормоз. С решение по гр.д.№ 3783/2017 г. на РС Плевен
били постановени мерки по реда на ЗЗДН. В края на същата година под натиск от
ответника подписала споразумение по гр.д.№ 7247/2017 г. на РС Плевен, с което
са уредени родителските права, личните отношения и издръжката на детето. Изтъква,
че ответникът е продължил да упражнява психическо и емоционално насилие спрямо нея и детето,
поради което тя се е преместила да живее при сина си в гр.Велико Търново. Сочи, че отново е подала молба по ЗЗДН до
ВТРС, образувани са и прокурорски преписки. Макар решението на ВТРС постановено
по реда на ЗЗДН да е отменено и
преписките да са приключили с отказ от образуване на наказателно
производство, навежда доводи за
конфликтни отношения между страните ,
които водят до искането и за промяна на определения режим за лични отношения на
бащата с детето. Твърди, че не знае къде живее, къде работи и с какви средства
разполага бащата. Сочи, че тя работи, а детето посещава детска градина в
гр.Велико Търново. Излага, че споразумението
относно личните контакти е непълно и неясно и моли съда като съобрази горното да постанови решение, с
което да измени постановения режим на
лични отношения на бащата с детето по начин, описан в исковата молба- всяка
първа и трета събота от месеца от 9 часа до 19 часа без приспиване, както и 15
последователни дни от 15-ти август до 30-ти август , от 9 часа сутринта на 15
август до 19 часа на 30 август. Претендира изменение на издръжката поради
нарасналите нужди на детето, чрез увеличението и от 120 лева на 200 лева месечно, считано от
завеждане на иска, със законните
последици при забава. В съдебно заседание поддържа иска, чрез пълномощника си
адв. К. от ВТАК.
Ответникът Н. Н. И. в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на исковите
претенции. Не оспорва, че страните имат родено дете. Оспорва фактическите твърдения на ищцата,
като навежда доводи , според които негативното отношение на ищцата към него
води до желанието и за ограничаване на контактите му с детето. Изтъква, че на
ищцата са известни както местоживеенето, така и местоработата му, съответно
мястото, където той упражнява личните си контакти с детето. Сочи, че се
интересува от детето си и в грижите си за него се подпомага и от родителите си.
От своя страна излага, че той може да отглежда и възпитава детето по начин и
при условия, които са по-благоприятни за него, поради което претендира да му се
предоставят родителските права върху
детето; да се определи на майката подходящ режим на лични отношения, описан в
молбата; майката да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на по
140 лева
от постановяване на решението, със законните последици при забава. В съдебно заседание лично и чрез адв. П. *** поддържа изложеното
становище и направените искания.
Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба
и представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дете Н., родено на
*** година видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0678/18.04.2016 година. По гр.д. №7247/2017 г. по описа на РС Плевен
е одобрена спогодба между родителите, съгласно която родителските права върху
малолетното дете Н. се предоставят за упражняване на майката и местоживеенето
му се определя по нейното местоживеене в страната; бащата ще заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на по 120 лева , считано от 15.09.2017 г. до
настъпване на причини и условия за изменяването или прекратяването и; бащата ще
има право на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя без приспиване при
бащата до навършване на 3 годишна възраст от детето, а след това с приспиване
при него; на нечетна година за Коледа на 25.12. от 10 до 17 часа; всяка година
на рождения ден на детето -13.04.- от 9 до 13 часа; през лятото за две седмици
при бащата , като този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
за което тя трябва своевременно да уведоми бащата; през м. май три дни при
бащата с приспиване; през м. октомври три дни при бащата с приспиване; при договореност между страните и по всяко
друго време извън посочения режим бащата ще има право на лични контакти с
детето; бащата ще взема и връща детето
по местоживеене на майката , като при промяна на адреса майката се
задължава в седмодневен срок писмено да уведоми бащата. Определението, с което
производството е прекратено като спогодено е влязло в законна сила на
20.12.2017 година. На 14.08.2018 г. след подадена молба от ищцата е образувано
гр.д.№ 2524/2018 г. по описа на ВТРС срещу ответника по Закон за защита от домашното насилие. Съдът
е постановил решение, с което е наложил мярка за защита по отношение на молителката
за осъществено върху нея домашно насилие на 24.07.2018 г. от страна на
ответника и е наложил мярка за защита по реда на чл. 5,ал.1, т.1 от ЗЗДН,
съответно е издадена заповед за защита, с която е задължен ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата; наложил е глоба по
реда на чл. 5,ал.4 от ЗЗДН и е отхвърлил молбата в останалите и части. С влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№
890/2018 г. на ВТОС решението на първоинстанционния съд е отменено в обжалваната му част и молбата за постановяване на мерки за защита
по повод упражнено домашно насилие на 24.07.2018 г. върху молителката е
отхвърлена. Изготвеният социален доклад от ДСП Велико Търново излага семейната
история на страните , според която от тяхното фактическо съжителство започнало
през 2015 година е родено детето Н. По данни на майката след раждането на
детето бащата е започнал да упражнява психическо и физическо насилие срещу нея.
Издадена е заповед за защита срещу бащата, а майката заедно с детето е
напуснала квартирата им и е заминала при майка си. След сключване на
споразумението третиращо въпросите относно родителските права върху малолетното
дете бащата е продължил да осъществява
психически тормоз върху майката и тя се е преместила при сина си в гр.Велико Търново.
Започнала е работа в магазин "Кауфланд" , а детето е записано и
посещава детска градина. Социалните работници излагат, че в резултат на
подавани сигнали от бащата за упражнено насилие от майката върху детето самата тя е поискала социална услуга
"Оценка на родителския капацитет", предоставена от Център за
обществена подкрепа Велико Търново, чийто доклад е приобщен към делото.
Сигналът относно детето е приключил с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. В доклада е посочено, че майката полага много добри
грижи за детето в семейната си среда, притежава необходимите качества и
родителски умения. Не препятства контактите на детето с бащата, които се
изпълняват в определените от съда дни. Пи отглеждането на детето майката е
подпомагана от бабата на детето по майчина линия и нейния съжител, както и от
пълнолетния си син , при който живеят в гр.Велико Търново. Изтъкнат е
силния конфликт между двамата
родители. Изготвеният от ЦОП Велико
Търново доклад въз основа на извършена оценка на родителския капацитет на Д.В.Д.
показва ресурс и родителски качества и умения от страна на майката за
отглеждане на детето в семейна среда. Според него, майката задоволява в пълна
степен всички жизнени потребности на детето.Има подкрепа от страна на своята
майка и пълнолетния си син. Майката не настройва детето против бащата, не
засяга авторитета му, не отправя обвинения срещу него , не показва негативни
емоции пред екипа. Въпреки многобройните сигнали подавани от него срещу нея в
различни институции, майката се стреми да си сътрудничи с бащата с оглед
интересите на детето и не препятства контактите между тях . Желанието и е да
поддържат единствено партньорски отношения по повод детето. Доклада сочи, че майката е подложена на умишлен тормоз и
манипулации от страна на бащата и под
негово давление от страна на различни институции. Изготвеният социален доклад
от Дирекция "Социално подпомагане" гр.Плевен излага, че бащата има
постоянен и настоящ адрес ***, живее с родителите си и работи в гр.Плевен. Наел
е квартира в града в случай на влошени
метеорологични условия. Контактите с детето осъществява само в дома на
родителите си в с.Л., а в гр.Плевен се разхождат и пазаруват. Пред социалните
работници бащата е потвърдил силната си привързаност, както неговата, така и на
родителите му към детето. Изготвеният
социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" Никопол също описва семейната история на родителите,
от която се установяват конфликтните отношения помежду им. Според информацията
на бащата майката винаги е създавала проблеми при вземането на детето. Той е
подал сигнал до Национална телефонна линия за подкрепа на хора преживели
насилие, в който е споделил притесненията си за условията, при които се
отглежда детето. По повод охлузна рана на челото на детето е поискал
освидетелстване от лекар, подал е сигнал до полицията в гр.Велико Търново и е посочил,
че детето е малтретирано от майката. Бащата заявява, че когато взема
детето то винаги е болно и съобщава, че детето иска да го чува по телефона, но
майката не позволява. Домът, в който живеят родителите му е в добро състояние,
за детето има самостоятелна стая, а семейството е интегрирано в общността. Когато
е при баща си детето контактува с баба си и дядо си по бащина линия , а те
споделят, че то е много щастливо от посещенията си при тях. Според социалните
работници детето има силна емоционална връзка с бащата. Привързано е и към
бабата и дядото по бащина линия. Бащата притежава необходимите родителски
качества и умения да полага грижи за детето в семейна среда. След преместване в
хода на производството на майката и детето в гр.Т. е изготвен социален доклад и
от Дирекция "Социално подпомагане" гр. Габрово. От него се констатира, че от м. октомври
2019 г.
майката и детето живеят в жилище под наем в гр.Т., което отговаря на всички
изисквания за отглеждане на детето. Майката е наела помещение, в което осъществява дейност като
самоосигуряващо се лице и предлага фризьорски услуги. Детето посещава яслената
група на детска градина "Калина"
в града и по мнение на старши учител и директора е спокойно, добре обгрижено, с
хигиенни навици, в отличен външен вид, чисто и спретнато. С детето се
комуникира спокойно, то е комуникативно,
адаптира се бързо, включва се в желание в организираните игри. Според доклада
детето е много привързано към майка си. По думи на майката детето е привързано
и към баща си, но след посещения при него се връща мълчаливо. Заключението на
социалните работници е, че детето се отглежда в подходяща семейна среда на
майката, която има стабилна подкрепа в лицето на своята майка. Между майката и
детето има силна емоционална връзка.Майката не препятства контактите на бащата
с детето. Св.К. е изготвила социалния
доклад възложен на ДСП гр. Никопол.Тя
заяви, че работи по преписката от 2017 година. По повод сигнал от ответника
инспектори от Държавна агенция "Закрила на детето" гр. София са извършили
проверки на дирекциите в гр.Велико Търново и гр.Никопол. При посещението им на адреса в с. Л. не са
открили никой. Свидетелката заяви, че е
провела две срещи с ответника. При първата среща на 18.10.2019 г. провели
тричасов разговор, а при втората среща на 15.11.2019 г. той се запознал с
изготвения доклад. При посещението на свидетелката в дома на
ответника в с.Л. тя установила нормални битови условия, обзаведена стая за детето с всичко необходимо. Ответникът
съобщил, че живее при родителите си и контактите с детето се осъществяват там,
а оставането му след работа в квартирата в гр.Плевен е само при лоши
метеорологични условия. Свидетелката заяви, че при разговора и с бащата детето
било при него, милвало го, целувало го, било спокойно. Подкрепа при
отглеждането на детето оказвали родителите на ответника. В изпълнение на задължението
си и за да придобие лични впечатления съдът изслуша лично родителите на
малолетното дете. Ищцата изложи, че психическия тормоз, който ответникът и
оказва не е преставал , въпреки компромисите, които тя е направила. Обясни, че
не спира детето да контактува с бащата и никога не е говорила лоши неща за него,
но ответникът насажда на дъщеря им, че тя я малтретира. Изтъкна, че след
посещение при бащата детето започва да я обижда. Отрича да е малтретирала
детето и смята, че бащата влияе на
психиката му. Поради това иска установения режим на лични контакти да бъде
ограничен и детето да не остава с приспиване при бащата. От своя страна бащата заяви, че много обича
детето и много държи на него . Според него детето е силно привързано към него,
а желанието си да го гледа подкрепя с намерение да закупи жилище в гр.Плевен ,
където да живеят, ако получи родителските права . Споделя, че не лишава детето
от нищо и му купува каквото поиска, тъй като майката няма пари. Твърди, че детето
искало да живее с него, тъй като майката го бие. Заключението на изготвената
съдебно-психологична експертиза установява, че след проведеното психологическо
изследване към момента не се наблюдава наличие на негативни мисли, чувства и
емоции от страна на детето към неговия баща. В поведението на бащата се
наблюдават отчуждаващи практики, представляващи риск за изграждане у детето на
отрицателно виждане и отношение към личността на неговата майка. В съдебно
заседание вещото лице -психолог потвърди заключението си. Допълни, че е
формирала изводите си на база проведените срещи с родителите и детето. Поради
ниската възраст на детето с него не е провеждан разговор, а е наблюдавано
поведението му и контакта, който е установило, взаимодействието и играта му. На
родителите са задавани общи въпроси и после уточняващи според техния разказ. Според
вещото лице поведението на бащата, изразено чрез подаване на сигнали срещу
майката до различни институции впоследствие би могло да доведе до родителско
отчуждение. В поведението на детето не са установени следи водещи до извод, че
майката го бие, няма и такива данни от детската градина, където обикновено се
наблюдава промяна в поведението на малтретирани деца. Според психолога, за
насилие и малтретиране се говори, когато то не е инцидентен акт, а е упражнявано
системно.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59,ал.9, вр. с чл.127,ал.2 от СК , който е
процесуално допустим. Съдът е сезиран с искане за промяна на установените със
съдебен акт мерки относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на малолетното дете Н. с аргументи изложени и от двете
страни за изменение на обстоятелствата,
довели до постигнатото между страните споразумение. По делото е безспорно, че страните са
родители на малолетното дете Н., което по силата на съдебния акт постановен по гр.д. № 7247/2017 г. на РС Плевен се отглежда от своята майка при
определен режим на лични отношения и размер на издръжката дължима от бащата. В
производството по спорна съдебна администрация съдът следва да уреди
отношенията между страните по повод малолетното дете, като в конкретния случай,
за да промени вече установените следва
да констатира промяна в обстоятелствата, която да доведе до исканото изменение.
При дела, които разрешават спорове относно родителските права, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения с родителя, който не ги упражнява съдът е длъжен служебно да събира
всякакви доказателства, с които да се изясни в пълнота фактическата обстановка
по делото, както и да изслуша лично родителите, за да придобие непосредствени
впечатления от тях, да прецени
мотивацията им да отглеждат и възпитават детето, както и да формира
становище относно родителския капацитет на всеки от тях. По делото не се спори от страните, че
малолетното дете живее с майка си, която упражнява родителските права върху
него. До м. октомври 2019 г.
майката и детето са живели при пълнолетния и син в гр.Велико Търново,
впоследствие майката се е преместила в гр.Т., където живее на свободен наем, а
детето посещава детско заведение. Във връзка с производството са изготвени и
приобщени социални доклади от всички
дирекции "Социално подпомагане" според териториалната им
компетентност определена от населените места
на които пребивават, или са пребивавали всеки от родителите и
малолетното дете. Социалните доклади от ДСП гр. Велико Търново, ДСП гр.Плевен,
ДСП гр.Никопол и ДСП гр.Т. излагат семейната история на страните и след като
бъдат анализирани водят до идентични изводи. Установява се, че в резултат на
фактическото съпружеско съжителство между страните е родено детето Н. След
раждането на детето ответникът е проявявал
психическо и физическо насилие
над майката , в резултат на което тя и детето са напуснали съвместно
обитаваното жилище. Първоначално майката се е установила при нейната майка в
с.Ставерци, впоследствие се е преместила в гр.Велико Търново при пълнолетния си
син, а към момента пребивава в гр.Т. заедно с детето. В социалните доклади се
описват случаи, които говорят за изключително влошените и конфликтни отношения
между майката и бащата. Материалите по делото сочат, че след като срещу
ответника е издадена заповед за защита от домашно насилие от РС Плевен, майката
е подала повторно молба по ЗЗДН срещу бащата за осъществени прояви на домашно
насилие, но постановените от РС Велико Търново мерки са отменени с решение на
ВТОС. От своя страна бащата сигнализира различни институции за осъществено от
майката върху детето насилие, което не е установено и доказано по съответния
ред. Заключенията на социалните работници от ДСП Велико Търново и ДСП Т. сочат,
че майката полага всички необходими грижи за малолетното дете, осигурява му сигурна и защитена среда, детето
се социализира като посещава детски заведения, а в тези детски заведения се чувства добре, спокойно е, адаптира се
бързо. Социалния доклад от ДСП Никопол установява, че бащата също е осигурил
подходящи битови условия за детето, с което осъществява срещи в дома на
родителите си в с.Л.. И двамата родители срещат подкрепа в лицето на
прародителите на детето съответно по майчина и по бащина линия. И майката и бащата полагат необходимите грижи
за детето, а то е емоционално привързано и към двамата си родители, което е
нормално поведение за дете на възрастта на Н., според изложеното от психолога в
съдебно заседание. Съдът доби непосредствени впечатления и от двамата родители
при изслушването им в съдебно заседание. Констатира се , че двамата проявяват
изключителна нетърпимост един към друг и доброволно уреждане на отношенията
помежду им в името на интереса на детето
им е невъзможно. При изслушването на майката същата потвърди желанието си да отглежда
дъщеря си и сподели, че непрекъснатият тормоз, осъществяван от ответника върху
нея рефлектира и върху детето. Според нея бащата трябва да контактува с детето
и тя никога не го е спирала, но той влияе зле на психиката му, тъй като след
като се върне от посещения при него детето има различно поведение. Възгледите
на майката относно необходимостта детето да контактува с бащата, както и
нейното поведение по повод осъществяваните родителски контакти се подкрепят от
изложеното в социалните доклади, в доклада за оценка на родителския капацитет изготвен от ЦОП, както и от заключението
на съдебно-психологичната експертиза. Доказано е, че майката осъзнава ролята на
бащата в живота на детето и желае той да присъства в него, не си позволява
поведение, което да демонстрира личните и чувства към бащата и не извършва действия,
с които да подронва родителския му авторитет. Желанието и за промяна на постановените
контакти свързани с ограничаването им е мотивирано от продължаващия психически
тормоз, упражняван от ответника върху нея, както и от поведението на детето,
наблюдавано след посещенията при бащата.Кредитираното от съда заключение на
съдебно -психологичната експертиза установява, че по повод извършваните
проверки след сигналите на бащата за малтретиране на детето, детето неминуемо
чува думи, квалифициращи майката, които са различни от детската представа и
усещане за нея. Това поставя детето в
конфликт на лоялност по отношение на родителите. Горното обяснява и изложеното
по повод употребявани от детето обидни думи по адрес на майката при неин отказ
да изпълни някакво негово желание. От анализа на приобщения доказателствен материал съдът достига до извод
относно наличието на родителски капацитет у майката, която адекватно отглежда и
възпитава детето и не насажда негативни мисли, чувства и емоции спрямо неговия
баща. За разлика от нея при бащата се наблюдава друго поведение. При личното му изслушване
съдът констатира, че бащата желае да отглежда детето не само поради обичта и
емоционалната си привързаност към него, а и защото счита, че майката не
осигурява на детето живота, който то следва да има, поради ограничени финансови
средства. Тези изводи на бащата се опровергават изцяло от изготвените социални
доклади, според които майката задоволява всички жизнени и емоционални
потребности на детето, но говорят за възпитателските качества на родителя,
който поставя материалния интерес на преден план. Ответникът излага, че едно
дете не бива да бъде използвано от родителите за отмъщение, но цялостното му
поведение опровергава тези му декларации. С непрекъснатите сигнали срещу
майката, с които инициира проверки от различни инстанции и от които няма
заключение с негативен за майката резултат, ответникът вреди не само на нея, но
косвено и индиректно на този етап оказва влияние и върху детето. Твърдяното
физическо насилие от майката върху детето остава недоказано, но се насажда в
психиката на детето, което поради ниската си възраст лесно подлежи на
манипулации от всеки от родителите. Показателни са изводите на психолога,
според който ответникът не приема чуждо мнение, стреми се да наложи своето, не
е критичен към собственото си поведение. Отчитайки любовта и емоционалната
привързаност на детето и към двамата родители, както и същите чувства, които
изпитват родителите към единствената си
дъщеря, следва да се отдаде значение на извода, направен след
проведеното психологическо изследване за наблюдаващи се в поведението на бащата
отчуждаващи практики , представляващи риск за изграждане у детето на
отрицателно виждане и отношение към личността на майката. Без съмнение подобно
поведение не следва да бъде толерирано и следва да бъде взето под внимание при
администрирането на спорните между родителите отношения по повод малолетното
дете. Съгласно разпоредбата на чл. 59,ал.9 от СК при изменение на
обстоятелствата по-рано постановените мерки относно детето могат да бъдат
изменяни и съдът да определи нови.
Изменението на обстоятелствата, при които е определен режимът за
упражняване на родителските права следва съществено да засяга интересите на
детето , като не е достатъчно те да са различни от тези, при които мерките са
били определени или да са налице изцяло нови такива. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на разпоредбата ще е налице, когато се установи, че
те влошават положението на детето при
родителя, комуто са предоставени родителските права, или са такива, които биха
довели до подобрение на положението му при ново разрешение на въпроса и ако
родителските права се предоставят на другия родител. / в този см. Решение № 288 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2640/2015 г., IV г. о., ГК/. Събраните по делото доказателства сочат
наличие на такива изменения, които следва да доведат до промяна в определените
преди това мерки относно малолетното дете. Макар родителите да са постигнали
споразумение относно въпросите третиращи родителските права и родителските
контакти с другия родител и тези мерки да са били спазвани от страна на
майката, бащата демонстрира поведение,
което според настоящата инстанция е застрашаващо относно развитието на детето и
го поставя в конфликт на лоялност по отношение на родителите, който се отразява
неблагоприятно на психо-емоционалното му състояние. Анализа на събрания доказателствен материал
категорично води до извода, че майката е родителя, който следва да продължи да
упражнява родителските права върху детето и тя е родителя , при който детето
следва да живее. Майката притежава необходимия родителски капацитет, показва
възпитателски качества, осигурява всичко необходимо за отглеждането на
детето, налице е без съмнение силна
емоционална привързаност между нея и
дъщеря и, като съдът не счита необходимо в случая да коментира пола и възрастта
на детето, които също са фактори от значение при администрирането на този вид
отношения. От друга страна, поведението на бащата не само не предполага
изменение на постановените мерки в унисон с неговите искания, а води до
изменение на определения му режим на лични контакти, чрез неговото
ограничаване. Констатираните отчуждаващи
практики, които на този етап не са довели до наличие на синдром на родителско
отчуждение у детето , но представляват риск от насаждане на негативни емоции и
отрицателно отношение на детето към неговата майка, незачитането на нейния
авторитет, омаловажаването на ролята и като родител следва да бъдат
преустановени с цел да не повлияят на
детето така, че този синдром да се прояви по-нататък. В този аспект съдът
намира, че искането на ответника да му бъдат предоставени за упражняване
родителските права върху малолетното дете Н. с произтичащите от това последици
относно режим на лични отношения с майката и дължима издръжка, е неоснователно
и следва да се остави без уважение. Родителските права върху малолетното дете
следва да продължава да се упражняват от майката, като негов законен
представител и местоживеенето на детето следва да бъде по нейното местоживеене
така, както е определено и в съдебния акт , с който е одобрено споразумението между страните по
гр.д.№ 7242/2017 г. на РС Плевен в тази
му част. Подходящо е да се запази и договорката при
промяна на местоживеенето майката в седмодневен срок да уведомява писмено бащата
за новото си местоживеене с оглед задължението на бащата да взема и връща
детето от и на адреса на майката. По
отношение исканията на ищцата да се изменят определените мерки относно
родителския контакт на бащата и размера на дължимата издръжка за малолетното
дете същите са основателни. В интерес на малолетното дете ще бъде то да
осъществява срещи с бащата по следния начин: всяка първа и трета събота от
месеца от 9 часа до 18 часа до навършване на шестгодишна възраст от детето.
След навършване на шестгодишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 часа сутрин в събота до 18 часа вечер в неделя с приспиване
при бащата. През лятото по петнадесет дни за периода от 1 август до 15 август, считано от 9 часа
сутринта на 1 август до 19 часа вечерта на 15 август /с приспиване при бащата/. За рождения ден на детето бащата да има право
на личен контакт с него от 10 часа сутрин до 14 часа следобед; на всяка четна
година бащата да взема детето на 25.12. от 10 часа до 17 часа; на всяка нечетна
година- за Великден от 10 часа до 17 часа.
По отношение изменението на
присъдената издръжка същото е наложително, с оглед законовото изискване същата
да се дължи в размер не по-малък от 1/4 от МРЗ установена за страната, която
към момента е 610 лева. Заплащаната до момента издръжка от 120 лева е под този
законоустановен минимум и същата следва да бъде увеличена с оглед нуждите на
детето и възможностите на родителя , който я дължи. Имайки предвид възрастта на
детето съдът приема, че нуждите му от
издръжка на този етап биха се задоволили със сумата от 300 лева. От тази сума
майката следва да покрива 100 лева, отчитайки факта, че същата работи, но живее
на свободен наем и освен това полага ежедневни и непосредствени грижи за
детето. Ответникът следва да участва в
издръжката със сумата от по 200 лева,
като се съобрази, че той е в трудоспособна възраст, живее в жилище на
родителите си и няма задължения към други лица за издръжка и
като съобрази изявленията му относно получавания от него доход . /около 1000
лева/. Увеличения размер на издръжката
следва да се присъди от завеждане на иска до настъпване на законоустановени
причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва при
просрочие от просрочието до
окончателното изплащане. На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените суми за издръжка.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 115,20 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен
лист. С оглед характера на производството по спорна съдебна администрация и при
даденото разрешение от съда, което е в обща полза разноските остават за
страните така, както са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ постигнатото споразумение
между Д.В.Д. с ЕГН ********** и Н.Н.И. с ЕГН ********** одобрено с протоколно определение от
12.12.2017 г. по гр.д.№ 7247/2017 г. на РС Плевен само в частта относно
родителските контакти на бащата с малолетното дете и размера на дължимата от
бащата издръжка, като ПОСТАНОВЯВА следното:
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Н.Н.И.
с ЕГН ********** и малолетното дете Н. Н.АЕВА
ИГНАТОВА с ЕГН ********** , както следва:
- Всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 18 часа до навършване на шест годишна възраст на
детето;
-След навършване на
шестгодишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9 часа сутринта в събота до 18 часа
вечерта в неделя с приспиване при
бащата.
- През лятото по
петнадесет дни от 1 август до 15 август, считано от 9 часа сутринта на 1 август
до 19 часа вечерта на 15 август /с приспиване при бащата/.
- За рождения ден на
детето бащата да има право на личен контакт с него от 10 часа сутрин до 14 часа
следобед;
- На всяка четна година
бащата да взема детето на 25.12. от 10 часа до 17 часа; на всяка нечетна
година- за Великден от 10 часа до 17 часа.
Бащата се задължава да взема и връща
детето от и на адреса на майката, която при промяна на местоживеенето си е
длъжна да го уведоми писмено в седмодневен срок .
ОСЪЖДА Н.Н.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Д.В.Д. с ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетното дете Н. Н.АЕВА ИГНАТОВА с ЕГН **********
ежемесечна издръжка за детето в размер
на по 200 /двеста /лева , считано от
19.06.2019 г. - подаване на иска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от просрочието до окончателното
изплащане.
На основание чл. 242,ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Н.И.
с ЕГН ********** за изменение на постановените по гр.д.№ 7247/2017 г. на РС Плевен
мерки по реда на чл. 127,ал.1 от СК , като
му се предоставят за упражняване родителските права върху малолетното
дете Н. Н.аева Игнатова с ЕГН ********** с произтичащите от това последици
относно родителски контакт и дължима издръжка от страна на майката Д.В.Д. с ЕГН
********** , като неоснователно.
ОСЪЖДА Н.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза за на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС сумата
от 115,20 лева /сто и петнадесет лева и 20 ст./ държавна такса върху увеличения размер на
издръжката , както и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Великотърновски окръжен съд,
чрез Великотърновски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………