О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 13.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 783 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на А.Х.О. чрез адвокат И.И. против определение № 2557 от 20.02.2019
г., постановено по гражданско дело № 16088 по описа за 2018 г. на тридесет и
пети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството в
частта относно предявения от частния жалбоподател срещу
„Енерго–про продажби” АД
иска за приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от вземане на обща стойност 5392,11
лева (пет хиляди триста деветдесет и два лева и единадесет стотинки),
представляваща цена за потребена електроенергия за клиентски № **********, за
обект с абонатен № **********, находящ се в град Варна - ул. „Боряна“ № 5,
формирано като сбор от главници до фактури, подробно описани в диспозитива, на
основание член 130 във връзка с член 299, алинея 2 от ГПК, както и е осъден
жалбоподателя да заплати на „Енерго–про продажби” АД сумата от 111,90 лева,
представляваща извършени разноски за юрисноксултско възнаграждение, на основание
член 78, алинея 4 от ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като предхоното постановено решение,
макар и да касае същата сума за същия период, не се отнася за установяване
недължимост на суми по изпълнително дело № 360/2012 г. по описа на СИС при ВРС,
а на суми по ч.гр.д.№ 8050/2009 г. по описа на ВРС.
Моли се за постановяване на определение от въззивния
съд, с което да бъде отменено определението на районния съд и да бъде върнато делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на
основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от жалбоподателя срещу „Енерго–про продажби” АД иск за постановяване на решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7 227,99 лева, формирана като сбор от задължения за главница, представляваща цена за
потребена електроенергия за клиент № **********, за обект с абонатен №
**********, находящ се в град Варна - ул. „Боряна“ № 5, по общо 62 броя фактури,
издадени в периода 31.03.2005 г. – 31.03.2010 г., за което вземане по описа на
СИС при ВРС е образувано изп.д.№ 360/ 2012 г.
Видно от материалите на
ч.гр.д.№ 8050/2009 г. на ВРС същото е образувано въз основа на заявление от
„Енерго–про продажби“ АД срещу А.Х.О. за сумата
от 6 278,23 лева, представляваща сбор от задължения за консумирана и
незаплатена електроенергия по фактури, конктретно индивидуализирани в точка 9а
от заявлението. Искането е уважено изцяло, като със заповед № 4443 от
12.08.2009 г. е разпоредено длъжникът А.Х.О. да
заплати на „Енерго–про продажби“ АД сумата от 6 278,23 лева - дължимо възнаграждение за ползвана електроенергия за времето от 12.05.2005 г. до 27.07.2009 г., заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда /03.08.2009 г./ до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 2397 от
12.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 7807 по описа на Варненски районен съд за
2016 г., е прието за установено в
отношенията между ищеца А.Х.О. и „Енерго-про продажби” АД, че ищеца не дължи на ответника сума в общ размер на 6 278,23 лева, представляваща
главница за консумирана електроенергия
за времето от 12.05.2005 г. до 27.07.2009 г., за която има издадена заповед за изпълнение № 4443 от 12.08.2009 г. по член
410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8050/2009 г., поради погасяване вземането на „Енерго–про продажби” АД по давност, на основание член 124, алинея 1 от ГПК.
С оглед на така изложеното
настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице влязъл в сила съдебен акт, с който досежно недължимостта на процесните
вземания е формирана сила на пресъдено нещо. Страните са обвързани от него,
поради което и на основание член 299, алинея 1 от ГПК пререшаването на спора,
разрешен с влязло в сила съдебно решение, е недопустимо. С оглед на изложеното
и на основание член 299, алинея 2 от ГПК съдът е длъжен служебно да прекрати
повторно заведеното дело. Тази констатация обуславя извод за недопустимост на
производството по отношение недължимостта на представляваща начислена стойност
електроенергия по фактурите, посочени в позиция от 1 до 53 включително
от таблицата, инкорпорирана в уточнителната молба от 14.02.2019 г., чиято обща
стойност възлиза на 5 392,11 лева.
С оглед така изложените мотиви
настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на
основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2557 от
20.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 16088 по описа за 2018 г. на
тридесет и пети състав на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване на основание член
274, алинея 4 във връзка с член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.