Решение по дело №557/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№45

 

гр. Велико Търново, 22.02.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №557 по описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.121, ал.1, т. 3 вр. чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

           

Образувано е по искова молба, подадена от Ц.Д.Х. ***, чрез ***В.К. от ВТАК, с която е предявен иск срещу ответника по иска Българска агенция по безопасност на храните. Ищецът претендира заплащане от ответника на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни индивидуални административни актове – Заповед №НК-5/25.03.2020 година на Изпълнителния директор на БАБХ, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №0С0С015/25.03.2020 година, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Твърди се, че и двете посочени заповеди са отменени с решение №58 от 21.06.2021 година на АСВТ по АД №250/2020 година, оставено в сила с решение №13179 от 22.12.2021 година по АД №8417/2021 година на ВАС. Твърди се, че със заповед №ВР-1/24.01.2022 година на ИД на БАБХ ищецът е възстановена на работа на длъжността „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ, като основната му заплата към момента на уволнението му е била 1639 лева, а при възстановяването тя е 2100 лв. Сочи се, че след уволнението му за периода от 10.04.2020 година до 15.05.2020 година ищецът е работил за дружеството „Агростил - 2009“ ЕООД, като е получавал заплата в размер от 1500 лв. През останалия период, в рамките на шест месеца от прекратяване на служебното му правоотношение, ищецът не е работил.

Твърди се, че като се приспадне получаваното в „Агростил - 2009“ възнаграждение 1 ищецът има право на обезщетение за този шестмесечен период в размер от 10 800 лв., като тази сума се дължи в едно със законната лихва, смитано от датата на влизането в сила на решението, с което е признато уволнението му за незаконно до окончателното изплащане на обезщетението

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, причинени от незаконосъобразния административни актове в размер на посочените 10 800 лв. в едно със законните лихви.

Ответникът по иска, Българската агенция по безопасност на харните, не е взел становище по исковата молба.

Прокурорът дава заключение за частична основателност на иска.

Между страните по делото не се спори, че със заповед № на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от ИД на БАБХ. Съответно, със заповед №№НК-5/25.03.2020 е прекратено и служебното му правоотношение, считано от 08.04.2020 година с оглед връчването на тази заповед на настоящия ищец.

Както съдът вече отбеляза, и двете заповеди са оспорени пред Административен съд – Велико Търново, като е образувано АД №250 от 2020 г., по което е постановено решение №58/21.06.2021 година, с което тези заповеди са отменени, като това решение е оставено в сила с решение №13179 от 22.12.2021 година на ВС по АД №8417 от 2021 година.

Със заповед №ВР-1 от 24.01.2022 година настоящият ищец е възстановен на работа, считано 27.01.2-22 година, като му е определена основна месечна заплата от 2100 лв.

От представената служебна книжка на ищеца се установява, че към момента на прекратяването на служебното му правоотношение, същият е бил с основна месечна заплата от 1639 лв.

От представената по делото трудова книжка се констатира, че за периода 10.04.2020 година до 15.05.2020 година ищецът е бил назначен по трудово правоотношение при работодателя „Агростил 2009“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение от 1500 лв. ,като това обстоятелство впрочем така или иначе не е спорно.

От представените от ответника доказателства се констатира, че според длъжностното разписание на ОДБХ – Велико Търново, което е в сила от 26.072.2021 година, за длъжността началник отдел „Здравеопазване на животните минималното изискване е за образователна степен „бакалавър“, като е предвиден минимален ранг 3ти младши и минимален професионален опит от 4 години. След прекратяването на правоотношението с ищеца, в резултат на проведен конкурс, на освободената длъжност е бил назначен друг служител /И.М.П./, с основно месечно възнаграждение от 1953 лева. Посоченото лице е имало висше образование, степен – магистър, като към момента на назначаването си има ранг трети младши. Към 04.09.2020 година на това лице е определено основно възнаграждение в размер от 1953 лева/лист 93 от делото/.

По искане на ищеца съдът допусна изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението е, че ВЛ е отчело, че към момента на освобождаването на ищеца въз основа на понастоящем отменените заповеди, той е имал основно месечно възнаграждение в размер от 1639 лева. При това положение размерът на обезщетението му, изчислен по правилото на чл.104, ал.1 от ЗДСл след приспадането на получените възнаграждения от „Агростил 2009“ ЕООД е 8 064, 80 лв., като ВЛ и посочило в заключението си, че общо полученото възнаграждение от „Агростил 2009“ ЕООД е от 1650 лв. В открито заседание ВЛ сочи, че ако се съобрази възнаграждението на ищеца, от 2100 лв. /което е определено при възстановяването му на служба/, то обезщетението би следвало да е в размер от 10 797, 27 лв., а ако се съобрази възнаграждение в размер от 1953 лв. /каквото е възнаграждението на лицето, което е било на същата длъжност до възстановяването на ищеца/, то обезщетението следва да е в размер от 10 511, 86 лв.

Какви са изводите на съда?

Искът е предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, пред задължения да го разгледа съд и предвид отмяната на заповеди, както следва: №НК-5/25.03.2020 година на Изпълнителния директор на БАБХ и №0С0С015/25.03.2020 година на същият орган, се явява допустим за разглеждане по същество в настоящото производство. Исковата молба е подадена срещу ответник, които има надлежна пасивна процесуална легитимация съгласно чл.1, ал.2 от ЗБАБХ.

Разгледана по същество исковата претенция се явява частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 39 от ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл определя, че държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение.

В настоящия случай безспорно се установи, че процесните индивидуални административни актове, чийто адресат е ищецът – Заповед №НК-5/25.03.2020 година на Изпълнителния директор на БАБХ, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №0С0С015/25.03.2020 година, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, са отменени с влязлото в сила съдебно решение №58 от 21.06.2021 година на АСВТ по АД №250/2020 година, като първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая няма спор, че ищецът се е явил на работа, поради което е приложима хипотезата на нормата, според която размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на основната заплата за същата длъжност, определена към момента на признаването на уволнението му за незаконно.

В случая решението на съда, с което дисциплинарното уволнение и прекратяването на служебното правоотношение са признати за незаконни, е влязло в сила на 22.12.2021 година с оглед датата на постановяването на решението на ВАС.

Видно от представеното поименно разписание на длъжностите, което действа от 3.08.2020 година, за позицията на ищеца е предвидена минимална основна заплата от 800 лв. и максимална от 3100 лв.

Лицето, което е заемало тази позиция към момента на влизането в сила на решението на съда, с което двете заповеди са отменени, е получавало индивидуална заплата от 1953 лева към този момент. Въпреки това съдът не съобразява този размер при определянето на дължимото обезщетение, доколкото това лице като държавен служител е с трети младши ранг /който е минимално изискуемият се ранг за тази длъжност/. От заповедта, с която ищецът е възстановен на работа, се констатира, че същият има ранг втори младши, което е съобразено с последното действащо длъжностно разписание. Посоченото означава, че такова би било основното възнаграждение на ищеца към момента на влизането в сила на решението на съда – 22.12.2022 година, което предхожда възстановяването му на работа само с един месец.

Следователно, размерът на обезщетението за посочените в нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл месеца, при съобразяване на полученото от „Агростил 2009“ възнаграждение е от 10 797, 27 лева, в какъвто смисъл е и даденото в устна форма заключение на ВЛ.

Върху тази сума се следва и лихва, която следва да се изчисли от момента на влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно до момента на окончателното и изплащане.

В останалата си част искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски съобразно представения списък.

 

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните - град София да заплати на Ц.Д.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 10 797, 27 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, поради незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ и незаконно прекратеното му служебно правоотношение, в едно със законната лихва върха посочената сума, считана от 22.12.2021 година до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Д.Х. ***, ЕГН **********, срещу Българска агенция по безопасност на храните - град София, в останалата му част до пълния предявен размер от 10 800 лв.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните - град София да заплати на Ц.Д.Х. ***, ЕГН **********, разноски по производството в размер от 840 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: