Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260158
гр.Пловдив, 02.12.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора …...........
..............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 110 по описа за 2018г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от К.И.Т., ЕГН ********** *** против „ЛЕГИС“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, С.С.Д.,
ЕГН ********** и И.С.Д., ЕГН ********** и двете от гр. *** и като правоприемници на С.И.Д., б.ж. на гр.Пловдив. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено между страните, че ответниците му дължат солидарно: сумата от 100 000евро, ведно със законната лихва, начиная от 12.10.2017г до окончателното изплащане на сумата, предявена частично от сумата от
940 000евро, дължима на
основание издаден от
„ЛЕГИС“ ООД и авалиран от С.И.Д.
запис на заповед, издаден на
дата 20.01.2015г с
падеж 20.01.2016г за сумата от 940 000евро; сумата от 3925лв, представляваща съдебни разноски, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 16214/2017 г. по описа на РС – Пловдив, VI гр.с.. Претендира
разноски.
Ответниците оспорва
иска и молят съда
да го отхвърли. Претендират разноски по списъци.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
С предявената искова молба ищецът
К.И.Т. твърди, че разполага с
редовен от външна страна запис на заповед, който е издаден в негова полза от
ответника „ЛЕГИС“ ООД, чрез управителя
си С.И.Д. и е авалиран от С.И.Д. като физическо лице. Уговореният падеж за
плащане е определен на 20.01.2016г, но плащане не било извършено. На
27.05.2017г физическото лице С.И.Д. починал и оставил за свои наследници по
закон двете ответници физически лица С.С.Д. и И.С.Д., които приели
наследството, включително са били приети
за съдружници в „ЛЕГИС“ ООД, поемайки дружествените дялове на наследодателя си
съобразно равните им наследствени права. Според ищеца всички ответници
отговарят към него солидарно за плащането по записа на заповед, но от тях също
не му е платено. Поради това той подал заявление пред районния съд за
част от цялата сума и се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 16214/2017 г. по описа на РС – Пловдив, VI гр.с., с която тримата ответници били осъдени да му заплатят 100 000евро,
ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението пред районния съд 12.10.2017г до окончателното изплащане, предявена частично от цялата
дължима сума от 940 000евро, както му били присъдени и съдебните разноски
в заповедното производство в размер на 3925лв. Ответниците възразили против
издадената заповед по реда на чл.414 ГПК и в определения от районния
съд за ищеца преклузивен срок той е предявил установителните си претенции по
настоящото дело за сумите от 100 000евро и 3925лв.
Ответниците по делото са с
изразена обща позиция в подадените от тях отговори, като не оспорват
допустимостта на иска, но заявяват, че не дължат сумата по записа на заповед, който е неистински и не е
подписан от лицето С.И.Д. в лично качество и в качеството му на управител на „ЛЕГИС“
ООД дружеството. Последното възразява също, че не е имало и няма и понастоящем
финансови задължения към ищеца и в търговските книги на дружеството не е
отразено задължение от 940 000 евро. Липсата на задължения обуславяло и
липсата на каквато и да е разумна житейска, правна и/или финансова логика
законният представител на дружеството да го задължи с тази сума. Ответниците
посочват, че записът на заповед представлява документ с невярно съдържание,
създаден и използван от ищеца или от трето лице и това е предмет на
установяване по висящо НАХД № 7592 по описа на РС Пловдив за 2018г, XXVI н.с.
В
допълнителната си искова молба ищецът признава наличието на висящо наказателно
производство по отношение действителността на записа на заповед, но уточнява,
че то все още е висящо. Сочи като новонастъпило обстоятелство прехвърляне на
правата по записа на заповед чрез джиро на 20.06.2018г в полза на „БИТЕР ДРИНК“
ООД с ЕИК *********, поради което прави искане за привличането му като помагач.
С подадените допълнителни отговори ответниците
са заявили, че поддържат вече направените от тях в процеса възражения.
Предвид
заявените становища на страните съдът посочи като безспорни по делото фактите,
че ответниците С.Д. и И.Д. са наследници по закон при равни права на починалия
на 27.05.2017г техен наследодател С.И.Д. и са приели наследството. По
разпределение на доказателствената тежест указа на ищеца, че е в
негова тежест да докаже, че разполага с редовен от външна страна запис на
заповед, съдържащ всички реквизити по чл.535 ТЗ и поет авал, а в тежест на ответниците е да докажат възражението
си за неистинност на записа на заповед, по отношение на който е открито
производство като оспорването му като писмено доказателство. От съда
е допусната и графологична експертиза по отношение положения подпис от Д.и след изискани служебно данни от ПРС с
определение № 1082 от 17.05.2019г е спрял настоящото производство до
приключване на НАНД № 7592/2018г по описа на ПРС.
Последното
е приключило с влязло в сила на 07.08.2020г Решение № 104 от 21.01.2020г, с
което ищецът Т. е признат за виновен, че на 12.10.2017г в гр.Пловдив съзнателно
се е ползвал пред РС – Пловдив от неистински частен документ – ценна книга –
запис на заповед за сумата от 940 000евро, издаден в негова полза и
авалиран от С.И.Д.. Предвид наличието на посоченото решение, настоящото
производство е било възобновено, като с Определение № 260024 от 24.08.2020г
съдът е посочил, че решението в наказателното производство е задължително за
гражданския съд на основание и в пределите на чл.300 от ГПК и е отменил
предходното си определение за допускане на графологична експертиза, като недопустима.
Със
същото определение съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна в частта,
в която е формулиран установителен петитум за извършените в заповедното
производство разноски, който следва да е осъдителен в съответствие с разрешенията
по т.12 от ТР 4/2013г на ОСГТК. Уведомил е ищеца за тази нередовност и му е дал
подходящ срок да я отстрани, с указанието, че при липса на уточнение в тази
част производството ще бъде прекратено. Ищецът не извърши уточнение на заявената
установителна претенция за разноски, която на основание разрешенията по т.12 от Тълкувателно
решение № 4/ 2013г на ВКС, ОСГТК се явява недопустима, вкл. е
недопустим и образуваното по нея производство – в тази част същото следва да бъде
прекратено.
По
съществото на спора съдът намира за неоснователна предявената пред него
частична установителна претенция, породена от запис на заповед, който е признат
за неистинска ценна книга, използвана от ищеца пред ПРС, с влязло в сила на
07.08.2020г Решение № 104 от 21.01.2020г по НАНД № 7592/2018г по описа на ПРС,
задължително в тази му част за настоящия съд на основание чл.300 от ГПК. Следователно
липсва твърдяното от ищеца правно основание, запис на заповед, от което за
ответниците да възникват каквито и да било задължения за плащане на суми.
Претенциите на ищеца в обратния смисъл са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право
на извършените в настоящото производство
съдебни разноски по
представените от тях списъци с разноски, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.И.Т., ЕГН ********** *** иск да
бъде признато за установено между него и „ЛЕГИС“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,
С.С.Д., ЕГН ********** и И.С.Д., ЕГН ********** и двете от гр. ***, че „ЛЕГИС“
ООД – гр.Пловдив, С.С.Д. и И.С.Д. му дължат солидарно сумата от 100 000евро, ведно със законната лихва, начиная от 12.10.2017г до
окончателното ѝ изплащане, предявена частично от
940 000евро, дължима на основание издаден от „ЛЕГИС“ ООД и авалиран от С.И.Д. запис на заповед,
издаден на дата 20.01.2015г с падеж 20.01.2016г за сумата от 940 000евро,
като за сумата от 100 000евро е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16214/2017г по описа на РС – Пловдив, VI гр.с., като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска на К.И.Т., ЕГН ********** от гр. *** иск да
бъде признато за установено между него и „ЛЕГИС“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********, С.С.Д., ЕГН ********** и И.С.Д., ЕГН ********** и двете от гр. ***, че
„ЛЕГИС“ ООД – гр.Пловдив, С.С.Д. и И.С.Д. му дължат
солидарно сумата от 3925лв, представляваща присъдени съдебни разноски със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
16214/2017 г. по описа на РС – Пловдив, VI гр.с.
В тази част решението има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред АС – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА
К.И.Т., ЕГН ********** от гр. *** да
заплати на „ЛЕГИС“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********
сумата от 6540лв
за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на С.С.Д.,
ЕГН ********** от гр. *** да заплати сумата от 3270лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА К.И.Т., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на И.С.Д.,
ЕГН ********** от гр. *** да заплати сумата от 3270лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „БИТЕР ДРИНК“ ООД – гр.Пловдив, ЕИК *********
на страната на К.И.Т., ЕГН ********** от гр. ***.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: