Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 26.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3875 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищцовото дружество осъществява гаранционни услуги /поръчителство/
в полза на „Ф К” ЕООД. Сочи се, че между „Ф К” ЕООД и ответника А.Р.Б. е
сключен договор за потребителски кредит № 0002153/07.11.2017 г. и свързан с
него договор за допълнителни услуги от същата дата, ведно с Общи условия към
тях. На следващо място се излагат твърдения, че между ищцовото дружество и
ответника е сключен договор от 07.11.2017 г. за гаранционна сделка
/поръчителство/, въз основа на който договор ищецът се е задължил солидарно при
условията на поръчителство да отговаря за задълженията на ответника към „Ф К”
ЕООД по горепосочените договори. Излагат се твърдения, че на ответника е
предоставен заем в размер на 500 лв., която сума той е следвало да погаси по
график, включващ плащания на главница, възнаградителна лихва и допълнителна
услуга – възнаграждение за поръчител. Сочи се, че длъжникът е направил частични
плащания по договорите, като поради просрочия кредиторът упражнил правото си на
вземане срещу поръчителя. След писмена покана от 26.09.2018 г. ищецът заявява,
че като поръчител изплатил на кредитора сумите дължими според поканата за
плащане. Навежда твърдения, че е встъпил в правата на кредитора и от своя
страна е станал кредитор на длъжника за дължимите суми. Отправя искане съдът да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 351.30
лв. – остатъчна главница и 13.29 лв. - договорна лихва за период 07.11.2017 г.
-26.09.2018 г. – по договор за потребителски кредит № 0002153/07.11.2017 г.,
132.44 лв. – остатъчна главница по договор за допълнителни услуги от 07.11.2017
г., 26.23 лв. – лихва за забава по договор за потребителски кредит за период 16.11.2017
г. - 26.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, в който са оспорени исковите претенции
като неоснователни по изложени в отговора съображения. Особеният представител е
посочил, че няма информация дали ответникът е извършил плащания към ищцовото
дружество след датата, на която дружеството е превело дължимата сума на „Ф К”
ЕООД. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.11.2017г. между "Ф К" ЕООД в качеството кредитодател
и ответника А.Р.Б. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*******, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя
сумата 500лв. Срокът на кредита е 07.02.2018г., като погасяването му е
договорено да се извършва на 13 седмични вноски, всяка в размер на 40,51лв., с
падеж на първа погасителна вноска-15.11.2017г. Договорен е лихвен
процент-38,98%, ГПР е уговорен в размер на 46,45% или общата сума на погасяване
е 526,63лв. В договора е посочено, че усвояването на кредита се извършва в
брой, при подписване на договора. Към договора са представени общи условия.
На 07.11.2017г. е сключен и
договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №0002153,
сключен между „Ф К” и ответника А.Р.Б., по силата на който „Ф К” предоставя на
ответника по негово искане следните допълнителни услуги: финансиране,
разсрочване и заплащане от поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита. Общата сума за цена на
допълнителните услуги е 191,75лв., платима на 13 седмични вноски, всяка в
размер на 14,75лв.
По делото е представен договор за
гаранционна сделка/поръчителство/ от 07.11.2017г., сключен между „Ф К” ЕООД и
„Г ф Б”ЕООД в качеството поръчител, по силата на който поръчителят предоставя
на кредитора гаранционна сделка/поръчителство/, като при условията на този договор
се задължава спрямо кредитора да отговоря за изпълнението на всички задължения
на длъжника по договор за потребителски кредит №0002153. В чл.2 от договора е
посочено, че поръчителят отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на
задължението. В чл.9 е визирано, че кредиторът има право да иска изпълнение от
поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника и поръчителят следва
да изпълни задължението в срок от седем дни от поканата на кредитора към него.
По делото е представена разписка
от 07.11.2017г., видно от която, на посочената дата ответникът А.Р.Б. е получил
от кредитодателя „Ф К” ЕООД в брой сумата 500лв., представляваща договорена
заемна сума по договор за потребителски кредит №0002153/07.11.2017г.
По делото е представена справка за задължения по
договор за потребителски кредит №0002153/07.11.2017г.
На 26.09.2018г. „Фреш Кредит”
ЕООД отправил до ищцовото дружество покана за плащане на задълженията на
длъжника в общ размер 523,26лв. по договор за потребителски кредит №0002153,
във връзка със сключен договор за поръчителство от 07.11.2017г.
По делото е представено платежно
нареждане за кредитен превод от 26.09.2018г. за извършено плащане на сума в
размер на 523,26лв. от поръчителя към кредитора „Ф К”.
Ищцовото
дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника А.Р.Б.. Въз основа на
заявлението на “Гаранционен фонд България” ЕООД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.10.2018г. по ч.г.гр.д.№2962/2018г.
на Великотърновски районен съд против длъжника А.Р.Б. за заплащане на сумата от 483,74 лв, главници, СУМАТА 13.29 лева
– лихва от 07.11.2017г. до 26.09.2018г., СУМАТА
от 26.23 лева – лихва от 16.11.2017г. до 26.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и СУМАТА
от 75 лева / седемдесет и пет лева/ представляваща направените по делото
разноски - 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и 50 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Безспорно по делото се установи, че между "Ф К" ЕООД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за потребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски заем в размер на 500 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 13 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 15.11.2017г., последната е с падеж 07.02.2018г.
Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредиторът е предоставил и ответникът е получил в брой на 07.11.2017г. заемната сума в размер на 500лв., поради което за него е възникнало задължение да върне кредита, съгласно договореното на погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, като размера на всяка погасителна вноска е 40,51лв.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните по договора за потребителски кредит е сключен и договор за допълнителни услуги от 07.11.2017г., по силата на който кредиторът финансирал дължимата от клиента като възнаграждение сума, уговорена в договор за гаранционна сделка/поръчителство/, сключен на същата дата между кредитополучателя, кредитора и гаранта „Гф Б” ЕООД. Видно от договора, страните са се съгласили срещу предоставената гаранционна услуга, кредитополучателят да заплати на гаранта възнаграждение от 191,75лв.
От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за погасяване изцяло на задълженията му във връзка с отпуснатия кредит. По делото се установи, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника, с покана от 26.09.2018г., кредиторът е поискал изпълнение от ищцовото дружество, в качеството му на поръчител да заплати остатъка от дължимите суми по договора за кредити договора за допълнителни услуги в общ размер 523,26лв.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 26.09.2018г. ищецът е заплатил на „Ф К” ЕООД сумата 523,26лв. Съгласно чл.74 от ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес от изпълнението, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само третото лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според съдебната практика е налице, когато облигационното правоотношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено на кредитора. Поръчителят, който се е задължил да отговаря солидарно за задълженията към кредитора заедно с длъжника е изпълнил неговото задължение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор и от своя страна има право на иск срещу длъжника за сумите, които е платил. Ето защо и след като ищецът-гарант доказа, че е заплатил на кредитора претендираната и дължима от длъжника сума по договора, то за него възниква правото да иска от длъжника заплащане на тази сума, която представлява негово задължение по договора. От ответната страна не бяха ангажирани доказателства за заплащане на исковите претенции нито в полза на кредитора, нито в полза на ищцовото дружество, поради което предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Размерът на исковите претенции се установява от представените писмени доказателства, а именно, видно от приложената справка включват: 351,30лв.-остатъчна главница, 13,29лв.-договорна лихва от 07.11.2017г.-26.09.2018г.-по договор за потребителски кредит от 07.11.2017г., сумата 132,44лв.-остатъчна главница по договор за допълнителни услуги от 07.11.2017г., сумата 26,23лв.-лихва за забава по договора за потребителски кредит за период 16.11.2017г.-26.09.2018г.
С оглед основателност на иска за главници, следва да се приеме за дължима и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.09.2018г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна
такса, 150лв. за възнаграждение за особен представител. При това положение общият размер на разноските
на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 350лв., като с оглед
уважаване на част от исковите претенции
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 350 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че А.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес ***
ДЪЛЖИ
на „Г Ф Б" ЕООД, ЕИК: ******, седалище/адрес
управление: гр*******, представлявано от законен представител П С С
сумата 351,30лв./триста петдесет и
един лева и тридесет стотинки/-остатъчна главница по договор за потребителски
кредит от 07.11.2017г, 13,29лв./тринадесет
лева и двадесет и девет стотинки/-договорна лихва от
07.11.2017г.-26.09.2018г.-по договор за потребителски кредит от 07.11.2017г.,
сумата 132,44лв./сто тридесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки/-остатъчна главница по договор за
допълнителни услуги от 07.11.2017г., сумата 26,23лв./двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/-лихва за
забава по договора за потребителски кредит за период 16.11.2017г.-26.09.2018г, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението /27.09.2018г./
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №1479 от 04.10.2018г. по частно гр.дело 2962/2018г. по описа на
ВТРС.
ОСЪЖДА А.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Г Ф Б" ЕООД, ЕИК: ******,
седалище/адрес управление: *********, представлявано от законен
представител П С С, сумата общо 350 лв./триста и петдесет лева/,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство
по частно гр.дело 2962/2018г по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2962/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: