Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 15.05.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 18.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №8586 по описа за 2018г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.150 вр. чл.245 ал.2 от КТ.
Делото е образувано въз основа на
подадена искова молба от И.М.Д., ЕГН ********** ***.*** чрез адв. И.С.А. ***, ***против „Д.З.М.Г.З.Д.”***,
БУЛСТАТ ***, ***, представляван от ***, в която се твърди следното : ищецът е работил при ответника на длъжност
„Огняр”, считано от 01.11.2016г. по трудов договор от 01.11.2016г. до
прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед №УЧР-16- 171/18.10.2018г.
Твърди се, че ответникът не му е изплатил трудово възнаграждение за положения
от него извънреден труд.
Страните сключили Трудов договор
№РЗ-643/31.10.2016г. с действие от 01.11.2016г., на основание който И.Д. е
назначен на длъжност „Огняр” с нормирано пълно работно време 8 часа дневно, и
основно възнаграждение 460лв. месечно. С последващи споразумения е изменян
размерът на трудовото възнаграждение предвид установената задължителна
минимална работна заплата за страната, и е определяно допълнително
възнаграждение за стаж на длъжността. През месеците април-октомври ищецът е
изпълнявал работата си по уговореното работно време като по функциите на
длъжността си е отговарял за осигуряването на топла вода за Дома. През
отоплителния период в месеците ноември-март обаче за допълнително осигуряване
на отопление на Дома, ищецът бил задължаван да работи на смени: от 5:00 до
12:00 ч., или от 12:00 до 18:00 часа, предвид нуждата от 24-часово отопление,
заедно с други работници на същата длъжност. Между страните не е уговаряно
сумарно отчитане на работното време, и така с оглед трудовия си договор ищецът
за месеците ноември-март на 2016, 2017 г., и за м.септември до 18.10.2018г., е
положил незаплатен от ответника извънреден труд.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което:
1. Да осъди ответника да му заплати
положения извънреден труд от 01.11.2016 г. до 18.10.2018 г., в размер на
сумарна главница от 1500 лева за неотчетен и незаплатен извънреден труд, както
и законна лихва от подаването на исковата молба
до окончателното плащане на вземането.
2. Да осъди ответника да плати на
ищеца сумарно обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД от 400лв. върху
главницата за претендирания извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ всеки период на месечно заплащане на труда до подаване на исковата
молба.
3. Да осъди ответника да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото.
Направени са доказателствени
искания, които са относими към предмета на делото и следва да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв.А.Г., с който исковете
се оспорват изцяло.
Заявява се, че е невярно твърдението на ищеца, че по отношение на него
не е имало установено сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/. Твърди
се, че такова отчитане на работното време винаги е било в дейст¬вие за звено
„огняри“ при ДМСГД, в което ищецът е полагал труд, вкл. в процесните периоди,
поради което изчисляването му за всеки от огнярите следва да се извършва при
условията на чл.142 от КТ. Твърдението на ищеца за положен от него извънреден
труд през исковия период не държи сметка, че отчитането на работното му време
се извършва при условията на СИРВ.
В исковата молба ищецът не е
уточнил каква е продължителността на извънредния му труд и кога конкретно е
полаган – това изявление е основателно и следва да бъде конкретизирано от
ищеца.
Излага се, че през исковия период
ищецът е полагал труд на длъжност „огняр“ съгласно трудовия му договор. Звеното
„огняри“ в ДМСГД включва общо 4 работника. Трудовите задължения на това звено е
сменно обслужване на водогрейните котли в сградата и осигуряване на тяхната
безопасна работа, според изискванията на Наредба за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане /Наредбата/. В
рамките на календарната година заетостта на огнярите е неравномерно
разпределена. В периода м. ноември - м. април котлите работят 24 ч., тъй като с
тях се осигурява отопление и топла вода за сградата, в която са настанени деца със
здравословни проблеми. През останалата част от годината котлите се ползват само
за осигуряване на топла вода, поради което работят по 12 часа на денонощие.
Съгл. чл.204 от наредбата обслужващият персонал не трябва да оставя котела без
постоянно наблюдение, преди горенето в него да бъде прекратено и преди горивото
да бъде отстранено от пещта му. Това налага 24 часово непрекъснато наблюдение
на работещи¬те котли в ДМСГД през периода ноември - април и между 12 и 16 часа
през останалата част на годината. Поради неравномерната натовареност на
четиримата огняри през различните сезони за това звено е въведено сумирано
изчисляване на работното време. Конкретно за исковия период /01.11.2016 г. до
18.10.2018 г./ СИРВ е определено със заповеди на директора на ДМСГД №№
03-108/14.06.2016 г., РД-07-11/19.01.2017 г., РД-07-76/10.07.2017г.,
РД-07-159/29.12.2017 г. и РД-07- 2/18.06.2018 г., всяка със срок от 6 месеца.
За всеки от периодите на СИРВ има изготвени графици за работа. Броят на
огнярите в ДМСГД позволява да бъдат изпълнявани 24-часовите дежурства през
студените месеци без да се надвишава определената в чл.142, ал.4 от КТ
продължителност на работната смяна. През процесния период директорът на ДМСГД
като работодател не е разпореждал на ищеца, а и на останалите трима огняри, да
полагат извънреден труд. Така също работодателят не е уведомяван от ищеца за
полаган труд извън установеното за него работно време.
Твърди се, че изчислено при
условията на СИРВ няма полаган извънреден труд от ищеца или друг работник от
звеното за всеки от процесните периоди. Дори графика за работа да е променян по
усмотрение на работниците в звеното, то това е ставало без знанието и без
съгласието на работодателя. При работодателя не е постъпвала информация от
ищеца за положен извънреден труд в някакъв отчетен период с искане за
обезщетение.
В о.с.з. ищецът се представлява от ***,
преупълномощена от ***и поддържа иска.Подробни доводи навежда в представена по
делото писмена защита.
В о.с.з. ответната страна се представлява
от адв.А.Г., който оспорва изцяло исковете и навежда подробни доводи в
представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че за процесния период от
време между тях е съществувало трудово правоотношение, основано на трудов договор
от 01.11.2016год.; че ищецът е работил на длъжност „огняр“. Не се спори, а това се установява и от доказателствата по
делото, че щатните /заети/бройки за тази длъжност били четири. Установява се от
приетите доказателства по делото, че поради неравномерната натовареност на
четиримата огняри през различните сезони за това звено е въведено сумирано
изчисляване на работното време, за което
работодателят е издал нарочни
заповеди /приети като доказателства по делото/, а именно заповеди №03-108/14.06.2016 г., РД-07-11/19.01.2017
г., РД-07-76/10.07.2017г., РД-07-159/29.12.2017г. и РД-07- 2/18.06.2018г.,
всяка със срок от 6 месеца. Установява се, че са налице изготвени графици за
всеки от периодите. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ Т.И. се
установява, че работодателят на ищеца не е водил нарочна книга за полаган от
служителите извънреден труд. С оглед разпределената тежест на доказване обаче,
ищецът не е представил доказателства за това да е полагал извънреден труд, с изключение
м.ноември 2016год. – възлизащ на сумата 121,19лв. До този размер искът следва да
се уважи, а в останалата част и за останалия период - да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Частично
основателен и доказан се явява и акцесорният иск с правно основание чл.245 ал.2
от КТ, а именно за сумата 22,99лв. – лихва върху дължимата главница за периода от
01.01.2017год. до 23.11.2018год. За разликата до претендираните 400лв. и за останалия период от време, искът
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
процеса и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото за един адвокат съразмерно отхвърлената
част на исковете - в размер 341,92лв.
С оглед изхода на
делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер 100лв. и разноски за вещо лице – 9,11лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.143 вр. чл.150 от КТ
„Д.З.М.Г.З.Д.”***, БУЛСТАТ ***, ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.*** пълномощник
адв.Ю.С., съдебен адрес:***, ***сумата 121,19лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода м.ноември 2016год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2018год. - до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 1500лв.
и за периода от 01.12.2016год. до 18.10.2018год. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.245 ал.2 от КТ вр. 143
вр. чл.150 от КТ „Д.З.М.Г.З.Д.”***, БУЛСТАТ ***, ***, представляван от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН ********** ***.*** пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***,
***сумата 22,99лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата 121,19лв. за периода от 01.01.2017год.
до 23.11.2018год., като за разликата до претендираните 1500лв. и за периода от
01.02.2017год. до 23.11.2018год. ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И.М.Д.,
ЕГН ********** ***.*** пълномощник адв.Ю.С., съдебен адрес:***, ***ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З.М.Г.З.Д.”***,
БУЛСТАТ ***, ***, представляван от *** разноски за един адвокат съразмерно с
отхвърлената част на исковете – 341,92лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 ал.1 от ГПК „Д.З.М.Г.З.Д.”***, БУЛСТАТ ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер 100лв. и разноски за вещо лице в
размер 9,11лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването с
въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: