№ 310
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330208102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван
електронен фиш серия К № 4862118, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с
който на Г. АТ. Т., е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. С
жалбата си моли електронният фиш да бъде отменен. Сочи, че при издаване
на електронния фиш били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Не били спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП
и сл. било общоизвестно, че на мястото на заснемането нямало монтирано
устройство за видеозаснемане, нито било обозначено със знак, че има
видеоконтрол на правилата за движение. Спорен бил и въпросът дали
устройството, с което е заснето нарушението било годно за употреба. Моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
1
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. С.П. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага
подробни съображения в нейна подкрепа. Сочи, че не се доказало
извършеното нарушение. Оспорва мястото, на което е заснето нарушението, с
мястото на което е извършван видеоконтролът. Сочи, че неправилно бил
издаден електронния фиш в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.05.2021г. в 21.23 часа в
Републикански път ΙΙ- 64, километър 49 + 800 в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В 26. Нарушението е
установено с АТСС CORDON – М2- MD 1196, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил БМВ Х
32.0 Д, с рег. № ***, се движел с установена наказуема скорост от 75 км/ч, а
именно с превишаване на скоростта от 15 км/ч. Собственик на превозното
средство е Г. АТ. Т..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
предвид което се явява незаконосъобразен.
Посочените в снимката към електронния фиш географски координати,
като място на заснемане и извършване на нарушението, не кореспондират с
мястото на извършване на вмененото нарушение в електронния фиш. В
2
покрепа на този извод е представеният снимков материал по делото с
изображение на мястото, на което е било поставено заснемащото техническо
устройство (в близост до табела, като отсреща на пътния участък се забелязва
сграда). При извършена служебна справка от съда в “Google maps” се
установява, че участъкът на който е извършвано заснемането (до
бензиностанция „Shell” и срещу сградата, заснета на снимковия материал) е
различен от мястото, на което се сочи, че е извършено нарушението, а
именно: път ΙΙ- 64 км. 49 + 800 в посока с. Труд, на което място няма нито
мантинела, нито сграда от другата страна на пътя. Видно е, че посочените в
снимката към електронния фиш географски координати, са различни от път
ΙΙ- 64 км.49 + 800 в посока с.Труд. За да се определи еднозначно точното
местоположение на даден участък от земната повърхност, следва правилно да
бъдат въведени определящите за извършването на проверката величини –
географска ширина и дължина. Изходните данни 42˚.205023 северна ширина
и 24˚ 733695 източна дължина, са неотносими към мястото на извършване на
вмененото нарушение в електронния фиш. При използването на техническото
средство липсва човешка намеса при отчитането на географското
местоположение. В тази връзка, съдът приема, че е извършен
незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно от вмененото
нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по видеозаснемане
на нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала последваща
метрологична проверка, е оборена.
Отделно от това, в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г за използване на АТСС е посочено, че разстоянието от
пътния знак с ограничение до АТСС в метри е 150 метра. В представеното
писмо с вх. №1673/10.01.2022г. от ОПУ-Пловдив е отбелязано, че
нарастването на километража е в посока от с.Труд към гр.Пловдив. В писмото
се сочи, че пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, е
поставен на км 49 +860м. Посочено е, че действието му се изчерпва на км 49
+736м, където е кръстовището при входа на фирма Рефан. Изваждайки 150
метра от мястото, на което е поставен знакът следва, че техническото
средство е било разположено на км 49+ 710. От това следва, че техническото
средство е било разположено, след зоната на действие на поставения знак за
ограничение на скоростта В 26 и е имало възможност да заснема
3
приближаващите автомобили и след отменената забрана за движение на
скоростта. Това само по себе си представлява отново незаконосъобразен
извършен видеоконтрол, на място, на което не е наложена забрана за
ограничение на скоростта със знак В 26.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
4
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
5
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, съдът намира направеното искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за основателно поради което
следва да бъде уважено, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4862118, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Г. АТ. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за извършено нарушение
по чл. 21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати на
Г. АТ. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 300.00 лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7