ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Хасково, 03.04.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито съдебно
заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия П.Костова
адм.д. №283 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по
делото е образувано по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.Б.
*** със съдебен адрес *** против Решение №1143/31.01.2019г. на Общински съвет Д.,
с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, чл.52, ал.1 от ЗМСМА, чл.84,
ал.4 от Закона за публичните финанси и във връзка с разпоредбите на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2019г., Постановление №344 от
21.12.2018г. на Министерски съвет за изпълнението на бюджета през 2019г. и
Наредба №32, приета с Решение №1134 от 12.12.2013г. на Общински съвет
Димитровград, е приет бюджета на община Димитровград за 2019г.
В жалбата се
излагат съображения за приемане на оспореното в настоящото производство решение
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на
европейското и българско законодателство. Жалбоподателя обосновава правния си
интерес да оспори решението на Общински съвет Димитровград с това, че е жител ***
и така приетия общински бюджет за 2019г.рефлектира върху правната му сфера.
Сочи, че е свързан и със с. Б., където е израснал, работил и има два парцела с къща
за които плаща ДНИ и ТБО, прекарвал почивните дни в селото, а до 2018г.
пребивавал там и имал личен интерес селото да се благоустрои. Твърди, че на
Кметство с. Б. за последните 30 години не му е предоставян бюджет, поради което
публичната собственост е почти унищожена, докато на други пет кметства се
предоставя ежегоден бюджет вече 30 години. Има личен интерес с.Б. да има
бюджет, с цел подобряване на условията и качеството на живот на неговите 450
жители и временно пребиваващи собственици на 400 къщи, между които е и
жалбоподателя, тъй като след няколко години ще се прибере на село като
пенсионер, в което няма здравна служба, поради което се пътувало до с. В..
Сочи, че оспореното решение е прието в нарушение на разпоредбите на чл.65-74 от АПК, както и че приходната и разходна част на оспореното решение била
незаконосъобразна, като в този смисъл излага подробни съображения в жалбата. С
оглед изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на прието от
Общински съвет Димитровград решение се моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът -
Общински съвет Димитровград, с придружително писмо вх. № 1883/20.03.2019г. е
представил заверено копие от административната преписка по издаване на
процесния акт, като в същото е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, намира от
правна страна следното:
Жалбата е
процесуално недопустима за разглеждане в настоящото съдебно производство на
основание чл.159, т.4 от АПК – поради липса на правен интерес за жалбоподателя.
С разпоредбата на
чл.45, ал.3 от ЗМСМА е регламентирана възможността за оспорване на актовете на
общинския съвет не само от областния управител и от кмета на общината, но и от
трети лица – граждани и/или организации.
Правото на жалба
обаче не е безусловно и неограничено. Нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията
на Р.България урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите
лица срещу административни актове, които ги засягат. Според мотивите на Решение
№21/26.10.1995г. на Конституционния съд по конституционно дело №18/1995г. се
приема, че в тази разпоредба са съединени обективно две различни по характер
конституционни норми – процесуалноправна, която определя кръга на активно
легитимираните да търсят съдебна защита лица и материалноправна, която сочи
конституционноправните критерии за съдебна обжалваемост на административните
актове. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето,
което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за
възникване на процесуално правен интерес от съдебно обжалване.
Принципът за личен
и пряк интерес при оспорване на административните актове е въведен
последователно и с разпоредбата на чл.147, ал.1, чл.182 във вр. с чл.184 и
чл.189, ал.2 във вр. с чл.196 от АПК, според които право да оспорят
административния акт имат гражданите и организациите чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
В конкретния случай
обаче, оспорването на Решение №1143/31.01.2019г. на Общински съвет
Димитровград, с което е приет бюджета на Община Димитровград за 2019г. е
недопустимо поради липсата на положителна процесуална предпоставка – наличие на
пряк и личен правен интерес у жалбоподателя. Предмета на оспореното решение не
рефлектира пряко и отрицателно върху правната сфера на жалбоподателя,
независимо от качеството му на данъкоплатец и лице, живеещо на територията на
общината.
Вярно е, че г-н З.,
като представител и част от местната общност, е заинтересован от ефекта на
такова решение, тъй като то касае управлението на финансите и бюджета на
общината, но този интерес е косвен, а не пряк, което е недостатъчно да обуслови
допустимо упражняване на правото му на жалба.
При този изход на
спора на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски.
Така мотивиран и на
основание чл.159, т.4 от АПК Административен съд Хасково, в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на П.Т.З. ***,
против Решение №1143/31.01.2019г. на Общински съвет Димитровград, с което на
основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, чл.52, ал.1 от ЗМСМА, чл.84, ал.4 от
Закона за публичните финанси и във връзка с разпоредбите на Закона за държавния
бюджет на Република България за 2019г., Постановление №344 от 21.12.2018г. на
Министерски съвет за изпълнението на бюджета през 2019г. и Наредба №32, приета
с Решение №1134 от 12.12.2013г. на Общински съвет Димитровград, е приет бюджета
на община Димитровград за 2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №283/2019г. по
описа на Административен съд Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.