Р Е Ш Е Н И Е
№17 07.02.2022 година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 491 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Районно
управление - Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против
Решение № 155 от 08.11.2021г., постановено по АНД № 20215510200408/ 2021г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 21-0284-000318 от 26.02.2021г., издадено
от ВПД Началник група в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод,
че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютно основание
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Поддържа, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът не е разгледал и обсъдил събраните по
делото доказателства, съотв. не е изложил каквито и да е било мотиви по
същество от гл.т наличието на извършено от санкционираното лице на съставомерно
деяние, като основание за налагане на административно наказание. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Казанлък.
Ответникът по касационната жалба – Д.П.М., чрез пълномощника си по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на
наказателното постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Твърди и че от събраните по делото доказателства не са
доказани по безспорен и несъмнен начин описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването на вмененото нарушение по ЗДвП, като
основание за налагане на административно наказание, за което излага подробни
съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта
на съдебното решение, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък
се е развило по жалба на Д.П.М. ***, против Наказателно постановление №
21-0284-000318 от 26.02.2021г., издадено от ВПД Началник група в Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA322045/ 09.02.2021г.,
на Д.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 09.02.2021г. в 14.45 часа в гр. Казанлък, по
булевард „23-ти Пехотен Шипченски полк“, в посока запад – изток, Д.М. управлява собствения си лек автомобил с
рег. №***, като предприема маневра завой наляво за да навлезе в паркинга на
магазин Кауфланд и не пропуска насрещно движещия се в посока изток-запад
товарен автомобил с рег. № СТ7121ВР, който я блъска странично. Настъпва ПТП с
пострадало лице.
Казанлъшкият
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото
в нарушение на изискването на чл.42, т.8 от ЗАНН, в АУАН № GA322045/ 09.02.2021г., не са вписани възраженията на лицето, срещу което е
съставен АУАН, е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, като основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е неправилно.
Не
споделя извода на въззивния съд, че при съставянето на АУАН № GA322045/ 09.02.2021г. е допуснато съществено
процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта. По аргумент
от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и предвидената в нея възможност да бъде
издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности
на АУАН, ако е установено по безспорен начин
деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение,
допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на НП.
Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при
съставянето на АУАН, е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само когато в
резултат на конкретното нарушение има вероятност
установените от актосъставителя факти да са
неистински, неточни и непълни; ако недопускането на нарушението би
довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на
деянието или ако в резултат на нарушението съществено
е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното
производство. В случая такива съществени
нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото
съдържание, които обективно да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не се констатират.
Действително, в съставения АУАН № GA322045/
09.02.2021г., е отразено, че Д.М. няма възражения по съставянето на АУАН, а от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че такива възражения,
касаещи описаната в АУАН фактическа обстановка и административнонаказателно
обвинение за допуснато от М. нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, са били
направени от лицето към момента на съставянето на акта. Но това обстоятелство не
представлява и не може да бъде квалифицирано като съществена нередовност в
съдържанието на АУАН от категорията на посочените по-горе. Дори и изписването в
АУАН, че лицето няма възражения, въпреки изрично заявените от М. възражения, да
релевира допуснато процесуално нарушение, то това нарушение в случая не би могло
да се субсумира в хипотезата на съществено процесуално нарушение, което
обективно е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Ако и правото по чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН /правото на нарушителя да направи
устни възражения и да даде обяснения при съставянето на АУАН, които да бъдат
вписани в съдържанието на АУАН/ и правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН /за подаване
на писмени възражения срещу съставения АУАН/, законът да регламентира като две
отделни и самостоятелни процесуални права, то в случая, с оглед упражненото от М.
право по чл.44, ал.1 от ЗАНН за подаване на писмено възражение срещу съставения
АУАН № GA322045/ 09.02.2021г., не може да се
приеме, че лишаването на лицето от възможността да направи възражения при
съставянето на АУАН, които да бъдат вписани в АУАН, е рефлектирало в правата
сфера на Д.М. по начин, съществено ограничаващ правото й да участва в административнонаказателното
производство и съотв. правото й на защита. Доколкото не се установява
нарушаване на останалите правно регламентирани процесуални изисквания при съставянето на АУАН, обезпечаващи пълноценното
участие на нарушителя в
административната фаза на процеса, възприетото от въззивния съд нарушение /„лишаването
на нарушителя от възможността да направи възражения и да даде обяснения към
момента на съставяне на АУАН/, не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Неоснователно
е възражението на ответника по касация за допуснато съществено процесуално
нарушение, имащо за последица невъзможност санкционираното лице да разбере
какво точно нарушение му е вменено, поради обстоятелството, че в АУАН и в НП
било посочено че нарушението е извършено от Д.М. като водач на автобус с рег. №***,
а административно наказателното обвинение от фактическа страна било обосновано
с допуснато от М. нарушение при управление на собствения й лек автомобил с рег.
№***. Еднозначно, както в обстоятелствената част на съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, фактическото описание на деянието свързва
извършването на вмененото на Д.М. нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП при
управление на собствения й лек автомобил с рег. №*** т.е не е налице
противоречие или несъответствие, което да не позволява формиране на еднозначен
правен извод по фактите и по приложението на закона от гл. т на това в какво се
изразява съставомерното деяние на санкционираното лице.
С обжалваното
решение наказателното постановление е отменено на формално
/процесуално/ основание, без да са изложени
каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото
доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях.
Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната
инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 от АПК. Ето защо решението
на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222,
ал.2 от АПК делото следва се върне за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. В тази връзка не следва да бъдат
обсъждани доводите на ответника за материална незаконосъобразност на НП поради
липса на съставомерно от обективна и субективна страна деяние - основателността
на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по
същество от районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния
кодекс. При прилагането на чл. 226, ал.3 от АПК във вр. с чл. 63д,
ал.1, от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред касационната
инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 155 от
08.11.2021г., постановено по АНД № 20215510200408/ 2021г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.