Решение по дело №633/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N260090

                                 

гр.Русе, 16.11.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                                 БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия

 

                               

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА  и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N633 по описа за  2020   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* против решение №260054 от 28.08.2020 г., постановено по гр.д.№1702/2020 г.  на Русенския районен съд, с което е признато за установено, че В.Д.Н., Д.П.Н. и И.П.Н. в качеството им на наследници на П. Д. Н., поч. на 07.05.2014 г. не дължат сумата от 4680.90 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена за електроенергия по фактура № 01060185905/23.04.2020 г. за периода 26.02.2016 г.- 05.03.2020 г. за обект, находящ се в с.Ч., Русенска област, ул.“***, както и в частта за присъдените разноски. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като неоснователен. Претендира и направените разноски за производството.

Ответниците по жалбата В.Д.Н., Д.П.Н. и И.П.Н. оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявен от В.Д.Н., Д.П.Н. и И.П.Н. против жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата в размер на 4680.90 лв., представляваща цена за доставена електроенергия по фактура № 01060185905/23.04.2020 г. за периода 26.02.2016 г.- 05.03.2020 г. за обект, находящ се в с.Ч., Русенска област, ул.“***

Установено е, че ответниците по жалбата са законни наследници на П. Д. Н., поч. на 07.05.2014 г., който е бил краен клиент на присъединен към електропреносната мрежа недвижим имот, находящ се в с.Ч., ул. “*** На  25.02.2016 г. е извършен монтаж на СТИ на обекта, за което е съставен протокол, в който са посочени показанията на визуализираните тарифи. На 05.03.2020 г. служители на жалбоподателя са извършили прокерка, за което е съставен констативен протокол №5700408. Същите са констатирали преминала ел. енергия през невизуализираната тарифа- 4, електромерът е демонтиран и предаден за извършване на метрологична експертиза от БИМ. При софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на което е преминала енергия на тарифа 1.8.4- 026326.2 кWh, която не е визуализирана на дисплея. В резултат на това е налице несъотвествие на електромерът с техническите характеристики.

Въз основа на КП и установеното от БИМ жалбоподателят е изтогвил справка за корекция като електроенергията е отнессена за периода 26.02.2016 г.- 05.03.2020 г. на подпериоди  и паричното й остойностяване е извършено съобразно решенията на КЕВР. Същото е в размер на 4680.90 лв. с вкл. ДДС, за което е издадена фактура № 01060185905/23.04.2020 г.

Тези факти са установени с приетите по делото писмени доказателства, СТЕ, както и с показанията на св.Д.- служител на жалбоподателя.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил  предявения иск по съображения, че жалбоподателят не е установил предпоставките за законосъобразно осъществяване на корекционна процедура на сметката за потребление на ел. енергия в имота на крайния клиент.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

По делото е установено, че жалбоподателят има качеството на оператор на мрежата, към която е присъединен имота на ответниците по жалбата, които като крайни клиенти имат качеството на потребители на енергийни услуги по смисъла на пар.42 от ДР на ЗЕ. Поради това правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ  и създадените въз основа на законованата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в "Държавен вестник" брой 35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.

Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

Съгласно чл.45 и чл.46 от ПИКЕЕ операторът на мрежата, какъвто е жалбоподателят, има право да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на тези правила, както и да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за търговско измерване.

По делото е установено, че при реализиране на това свое право жалбоподателят е установил наличие на преминала електроенергия в невизуализиран регистър и на основание чл.55 от ПИКЕЕ е извършена едностранна корекция на сметката на крайния клиент.

Нормата на  чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.

В случая е налице констативен протокол за извършена проверка, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ и в изискуемата от закона форма, налице е и метрологична експертиза, установяваща наличие на преминала електроенергия през невизуализиран регистър. По делото обаче няма доказателства, които да установяват, че тази ел.енергия е доставена на крайния клиент. В представения по делото протокол за монтаж/демонтаж на процесното СТИ са записани показания само за три тарифи – нощна, дневна и върхова. В протокола няма удостоверяване на показанията на регистър 1.8.4. Нито от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа процесното СТИ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.4., за да бъде направен извод, че процесната ел. енергия е измерена след монтажа на СТИ и не е съществувала към него момент.

В процеса жалбоподателят не е установил при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало субективното му право да извърши корекция на сметката на потребителя на енергийни услуги, както правилно е прието в обжалваното решение и правилно искът е уважен.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Разноските за въззивната инстанция са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за платено адв. възнаграждение.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260054 от 28.08.2020 г., постановено по гр.д.№1702/2020 г.  на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* да заплати на В.Д.Н. от гр.Русе сумата в размер на 339 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* да заплати на Д.П.Н. от гр.Русе  сумата в размер на 339 лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД- гр.Варна, ЕИК ********* да заплати на И.П.Н. от гр.Русе сумата в размер на 339 лв. разноски за въззивното производство.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: