МОТИВИ ПО НОХД №880/2018 г. ПО ОПИСА НА ГРС
Срещу подсъдимия Д.Я.И., роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, работещ, ЕГН **********, е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.343 б ал.3 от НК. Същият е предаден
на съд затова че на 23.06.2018 г. около 20.05 часа в гр. Габрово по ул.
"Лазурна" управлявал МПС лек автомобил "Фиат Пунто" с
регистрационен номер ЕВ 1171 АС след употреба на наркотични вещества - кокаин и
метамфетамин.
Подсъдимият заявява, че е
получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното му обвинение. Дава
обяснение по фактическата обстановка, като не признава вината си.
Чрез комплексна преценка на
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2018 г. се провеждала
специализирана полицейска акция, по повод която АПЕ на РУ Габрово се намирал в
района на студентско общежитие №11 в гр. Габрово. На ул. "Лазурна", до №11,
полицейските служители И.Г. и И.Д. спрели за проверка л.а "Фиат
Пунто" с рег.№ ЕВ 11 71 АС, движещ се в посока ул. "Търновско
шосе" Установили самоличността на
водача - Д.Я.И. ***, който бил сам в автомобила. Не представил на СУМПС и други, изискуеми
документи, които водачът на МПС е длъжен да носи.
Междувременно втори полицейски
екип, в състава на който били Д.Х., Р.Ц. и А.П.,***. Забелязали Г. и Д., които
извършвали проверка на спрян автомобил. Видели водача, когато познавали отпреди
във връзка с работата си. Спрели зад първия полицейски автомобил и споделили с
колегите си, че е възможно И. да управлява автомобила след употреба на
наркотични вещества. Решили да бъде
извършена проверка с техническо средство. Тъй като същото се намирало в
сградата на РУ Габрово, вторият полицейски екип останал на място при водача, а
първият такъв отишъл до РУ Габрово, за да вземе техническото средство. Извършен
бил личен обиск на подсъдимия и претърсване на лекия му автомобил. След като
екипът на Пътен контрол се върнал, била
извършена проверка с техническо средство
"Дрегер Дръг тест 5000" с инв.№ АRJL-0025, който отчел положителен
резултат за употреба на наркотичните вещества кокаин и метамфетамин.
Издаден бил талон за медицинско
изследване, който подсъдимият получил, но отказал да даде кръв за химически
анализ. Съставен бил и АУАН
№523153/23.06.2018 г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на
обясненията на подсъдимия, гласните доказателства по делото - показанията на
свидетелите И.М.Г., Д.Х.Х., Р.Г.Ц., А.П.А., А.М.К., К.А.А., И.Ц.Д. както и
писмените доказателства по делото - АУАН №523153/23.06.2018 г., талон за изследване,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, справка-картон на водача, копия от Информационна карта и приложение
към докладни записки относно дейността на АПЕ №33 и 51 на 23.06.2018 г.
/л.23-28 НОХД №880/2018 г./, албум /л.67-69 НОХД №880/2018 г./, Заповед за
задържане ни лице -/ л.94 НОХД №8802018 г./, протокол за личен обиск на лице - /л.95 НОХД №880/2018
г/-, декларация - /л.96 НОХД №8802018 г./, протокол за преглед на задържано
лице - /л.97 НОХД №880/2018 г/, разписка
/л.98 НОХД №880/2018 г./, етапни епикризи, както и вещественото доказателство -
тестова касета /орален тест за еднократна употреба/ към техническо средство.
Установената фактическа
обстановка не се оспорва от подсъдимия. Същият обаче дава следното обяснение за
случилото се.
И. употребявал преди наркотични
вещества, като след преминати терапии, лечение и завършена метадонова програма
приключил с тях. През лятото на 2018 г. се видял с приятели, които му дали две
топчета, за които му казали, че едното е кокаин, а другото метамфетамин. Държал
ги в себе си няколко месеца, за да си калява волята и за да е сигурен, че е
приключил с наркотиците.
На 23.06.2018 г. бил на среща с
познати - свидетелите А.М.К. и К.А.А.. Показал им двете топчета, за които
обяснил, че ги пази и не смята да ги взема.
След срещата си тръгнал с управлявания от него автомобил "Фиат
Пунто". На ул. "Лазурна" бил спрян за проверка от екип на КАТ,
който му поискал документи за проверка. Документите му не били редовни, изтекла
била и застраховката "гражданска отговорност". Полицаите от Пътен контрол съставили АУАН.
През това време преминал полицейски патрулен автомобил. Той направил обратен
завой и се върнал на мястото на проверката. Виждай втория автомобил, И.
изпаднал в паника, инстинктивно бръкнал в джоба си, взел двете топчета и ги
лапнал. Сдъвкал ги набързо, колкото можал и ги глътнал. Последващо, след
разговор между двата полицейски екипа, вторият останал на място, а първият
отишъл някъде. След като се върнал, екипът на Пътен контрол извършил проверка с
техническо средство, което отчело употребата на наркотичните вещества кокаин и
метамфетамин.
В изпълнение на задължението си
за дирене на обективната истина, съдът положи усилия за проверка на изложената
защитна теза. Назначена и изслушана беше комплексна съдебно-медицинска и
химическа експертиза. В заключението на същата се сочи, че сдъвкване на
опаковка с метамфетамин би довело и до положителна проба за наркотичното
вещество амфетамин, каквото не е установено. Експертите заключават също, че
кокаинът, приет през устата има слаб ефект, защото в стомаха хидролизира и
бързо се разгражда. Ефектът е краткотраен - от около 10 минути до , час,
започващ от секунди до няколко минути от приема. Ефектът на метамфетаминът е с
по-голяма продължителност - няколко часа, при първоначална проява след около
час след приема. Симптоми като разширени зеници, учестена сърдечна дейност,
учестена дихателна дейност може да се наблюдават няколко часа след употреба.
Преценявайки събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че изложената
защитна теза не се опровергава от материалите по делото. Съображенията за това
са следните:
Същественият въпрос по
настоящето дело се свежда до това дали подсъдимият И. е приел наркотичното
вещество предхождащо проверката или е направил това след спирането му, каквото
е неговото твърдение.
Гласните доказателства по делото
формират две групи - в едната са показанията на полицейските служители -
свидетелите И.М.Г., И.Ц.Д., Д.Х.Х., Р.Г.Ц., А.П.А., а в другата - свидетелите А.М.К.
и К.А.А..
Показанията на първата група
свидетели може да бъде обобщена с твърдението на всички тях, че при изпълнение
на служебните си задължения те осъществяват непрекъснато наблюдение на лицето,
на което извършват проверка и че настоящият случай не прави изключение.
Повечето от тях цитират "метода на триъгълника", при който полицейските
служители държат визуален контакт помежду си и проверяваното лице. Горното било
задължително не само с оглед стриктно изпълняване на служебните задължения, но
и за собствената им безопасност.
Анализът на фактическата обстановка, описана по-горе, показва, че от
съществено значение са показанията на свидетелите И.Г. и И.Д. - т.е първият
екип, който първоначално е спрял автомобила на подсъдимия и е започнал
проверката. Това е така, защото според защитната теза И. е глътнал топчетата с
наркотично вещество в момента, в който е забелязал втората полицейска кола, но
преди нейното спиране, преди вторият екип да се присъедини към проверката. В
момента, в който Ц., Х. и А. са отишли на място, подсъдимият вече е поел наркотичното
вещество. Следователно действията на тези трима свидетели, респективно
показанията им, не могат да внесат яснота по въпроса за наблюдението, което е
упражнявано на подсъдимия в момента, в който той твърди, че е погълнал
топчетата. Акцентът пада върху показанията на И.Г. и И.Д., които са били при
подсъдимия до идването на техните колеги от втория екип. Тези свидетели
потвърждават, че са осъществявали наблюдение върху проверяваното лице, следели
са действията и поведението му и не е възможно то да е погълнало наркотичното
вещество по време на проверката.
Втората група свидетелски
показания са теза на А.М.К. и К.А.А.. Техните показания не могат да бъдат
игнорирани и няма никакво основание да не бъдат кредитирани. К. и А.
потвърждават защитната теза на подсъдимия. Те са възприели двете топчета, които
И. им показал, били са и на самото място на проверката. Първоначално се създава
впечатление, че показанията на Катичнев и А. са пречупени през призмата на
приятелските им отношения с подсъдимия. Внимателния прочит на тези показания и
личните възприятия на съда с оглед принципа за непосредственост, дават
основания да се приеме, че тези показания са последователни, представят фактите хронологично издържано и
могат да бъдат приети за достоверни. В съдебно заседание, без затруднения,
свидетелите дават убедителни отговори, без противоречия и объркване. Фактите и
обстоятелствата, за които К. и А. свидетелстват, съдът прие за безспорно
установени, не само по горните съображения, а и предвид факта, че те
кореспондират с приложените писмени доказателства. Присъствието на двамата на
мястото на проверката е отразено в докладната записка на АПЕ 33 /Г. и Д./, където е записано, че е
извършена проверка на лицата А.К. и К.А.. Двамата фигурират и в Доклад за
проверени лица и превозни средство, където са вписани заедно с подсъдимия Д.И..
По този начин се доказват техните твърдения, че проявявайки любопитство, са
стояли близо до полицаите и са наблюдавали случващото се, както и че на тях
също им е била извършена проверка. Няма причина в такъв случай да се игнорират
техните показания и в частта, в която твърдят, че са видели двете топчета с
наркотично вещество в заведението, където предхождащо са били с подсъдимия. К.
и А. заявяват, че са видели как Д.И. вади двете топчета от джоба си и ги лапа.
"Добата се обърна и лапна тези две топчета и ми направи знак да
мълча" - казва свидетелят К..
"Поискаха ни лични карти и документи. На него /подсъдимия/ също му
поискаха документи. После ни казаха да се махнем. Ние се отдалечихме назад, за
да виждаме какво става. В този момент полицейска кола мина отсреща и тръгна да
обръща, да идва към нас. Като видя това Д. се отдръпна по-настрани, мисля че
бръкна в десни си джоб, извади двете топчета, глътна ги и ни направи знак да
мълчим" "Като ги лапна, мисля че сдъвка нещо. Стана бързо" -
обяснява и свидетелят А..
Съпоставката на двете групи
гласни доказателства показва, че между тях всъщност няма антагонистични
противоречия. В случая не се твърди, че полицаите са оставили без надзор
проверяваното лице, а че е допустимо в някакъв момент тяхното внимание да е
било ангажирано с другите дейности, които са изпълнявали. Не може да се
пропусне фактът, че във времево отношение поглъщането на наркотичното вещество
е действие, отнемащо секунда, както и че
то не е съпроводено с някакви резки, привличащи вниманието движения. През
цялото време след спирането му, И. не е препятствал проверката, не се е държал
предизвикателно, не е опонирал словесно, още по-малко пък е проявявал признаци
на агресия. Обратното би заострило бдителността на проверяващите, но
безпроблемното поведение на подсъдимия не е давало основание за това.
Подсъдимият към този момент не е бил задържан и никой от полицейските
служители не твърди, че е стоял до него
да го охранява и да го наблюдава неотлъчно. Напротив - първият екип, видно от
всички свидетелски показания и писмени доказателства, е имал и други
ангажименти - извършена е проверка на други лица /свидетелите К. и А./,
проверявани са документите на лекия автомобил, управляван от подсъдимия,
констатирани са нарушения по ЗДП, съставен е АУАН. Напълно възможно в описаната
ситуация е да бъде пропуснато едно почти незабележимо движение, каквото е
бръкването в джоба и лапването на двете топчета.
Въпреки направения опит за
използване на експертно мнение при решаване на настоящия казус, съдът не базира
изводите си изцяло върху заключението на
назначената комплексна експертиза. Това
заключение има по-скоро теоретичен и разяснителен характер, без необходимата за
случая конкретика. Дори самият факт, че
големината на топчетата с наркотично вещество се определя "колкото фаланга
на кутре", не дава основания за ясни и точни отговори. По делото не е
установен нито грамаж, нито количеството вещество вътре, нито вида и нетното
тегло на опаковката, нито чистотата на наркотика, процент и вид на примеси и
т.н. Това, което може да се извлече от заключението на експертизата е, че
ефектът на наркотичното вещество кокаин е краткотраен - от около 10 минути до
час, започващ от секунди до няколко минути от приема. Ефектът на метамфетаминът
е с по-голяма продължителност - няколко часа, при първоначална проява след
около час след приема. Видно е, че действието на кокаина е почти мигновено и
логично съвпада с продължителността на проверката в настоящия случай.
Метамфетаминът, според експертите, при сдъвкване би трябвало да се разгради и
да бъде отчетено съдържание и на амфетамин, каквото няма установено. Според
прокурора, това подкрепя обвинителната теза /нямало е сдъвкване, както твърди
защитата/. Според съда, обаче този довод, сам по себе си не е достатъчен, при
липса на базовата информация за състава на обсъжданите топчета. Видно от
разясненията на експертите, метамфетаминът се разгражда по-бавно, като по този
начин остава в сферата на предположението дали евентуално малко по-късно във
времето натрупването на активни вещества и усвояването им от организма няма да
доведе до отчитане и на амфетамин. Не е без значение също дали опаковката на
двете топчета е била прокъсана изцяло при сдъвкването или само частично, което
има отношение към проникването на веществото в организма и неговото
разграждане.
Някои други доводи, мотивирали
съда при решението му, се свързват с твърдението на полицейските служители за
външните прояви при лицата, употребили наркотични вещества .- леките отклонения
в поведението на подсъдимия в настоящия случай.
Няма спор, че тази преценка е чисто субективна и че най-често
използваният израз "воднисти очи" е твърде относителен. Няма спор
също, че подсъдимият И. е бил притеснен, което също е обяснимо и житейски логично.
При подхождането на втория полицейски патрул, Д.И. е разбрал, че ще бъде проверяван. Съзнавайки,
че е осъждан, че е в изпитателен срок на присъдата си, че държи в себе си двете
топчета със забранено вещество, че някои полицейски служители го познават и
знаят миналото му на наркозависим - нормално И. е проявил признаци на нервност
и притеснение. До голяма степен неговите опасения са били основателни, тъй като
повечето свидетели - полицейски служители, заявиха пред съда, че го познават и
знаят че употребява наркотици. И може би
точно тази информация, дадена от втория на първия полицейски екип, е
провокирала извършването на теста за употреба на наркотични вещества, защото в
противен случай екипът на Пътен контрол, инициирал спирането на подсъдимия,
едва ли е щял да съставя АУАН, вместо директно да предприеме необходимото за
проверка за наркотични вещества, което е много по-тежко противоправно деяние,
отколкото административните нарушения, които са констатирани.
На следващо място - в хода на
проверката на подсъдимия е бил извършен обиск, претърсен е и лекия му автомобил
като не са намерени забранени вещества. Основателен е въпроса, къде, в такъв случай, са двете
топчета, които И., малко преди това, е показал на свидетелите К. и А..
Според настоящия съдебен състав,
някои въпроси, разисквани в хода на съдебното следствие, като: къде точно е
спряла втората полицейска кола и колко
точно време е отнело отиването и връщането на първия полицейски екип до
сградата на РУ Габрово, за да вземе техническото средство, не са от съществено
значение за преценка на състовомерността на деянието. Незначителните
разминавания в свидетелските показания по тези въпроси не водят до промяна на
крайните изводи, тъй като възприятията на всеки човек са индивидуални и даден
факт не може да бъде възпроизведен абсолютно еднакво от различни хора.
На последно място, трябва да се
отбележи, че по делото бяха представени етапни епикризи от "Център за
психично здраве - ВТ", видно от които при периодичните изследвания от
метадоновата програма, на която се е подложил подсъдимия, не е установено Д.И.
да е употребявал наркотични вещества в периода около инкриминираното деяние.
По горните
съображения, съдът прие, че деянието на подсъдимия не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК. Създадено е
основателно съмнение, което дава основание да се заключи, че една осъдителна
присъда би почивала на предположение, което е недопустимо. Не се доказва, както
от обективна, така и от субективна страна, на 23.06.2018 г. около 20.05 часа в
гр. Габрово по ул. "Лазурна" подсъдимият Д.Я.И. да е управлявал МПС
лек автомобил "Фиат Пунто" с регистрационен номер ЕВ 1171 АС, след
употреба на наркотични вещества - кокаин и метамфетамин. Водим от горното съдът
призна подсъдимия за невиновен като го оправда по така предявеното му обвинение
по чл.343б ал.3 от НК.
На основание
чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на
Държавата.
Съдът постанови,
след влизане на присъдата в законна сила вещественото доказателство – тестова
касета /орален тест за еднократна употреба/ от техническо средство "Drager
Drug Chech 5000" да бъде унищожено.
В този смисъл е произнесена
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: