Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260069
гр.
Пловдив, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Милена
Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7922/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.Д.
против Наказателно постановление № 6552/12.11.2019 г., издадено от *** на отдел
„Контрол по РПМ“ , Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя за нарушение чл.26, ал.2, т.1
б. „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл.53, ал.1от Закона за пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. С жалбата с моли наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Х.Д. ***, който
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, съгласно
което се моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
На 15.10.2019 г. в 14.02
ч. на път II-86 на 500 м
след бензиностанция OMV посока гр. Пловдив – гр. Асеновград, била извършена поверка от служители на
АПИ – инсп. Г.П.Г. и Д. Г.З.. В хода на проверката било установено, че Г.Д.Д.
управлява МПС марка Скания, модел Р124
ЦБ 8Х4 Х3, с рег.№ ****** **. В хода на
проверката било напарвено измерване, при което било констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС/ наричана по-нататък Наредбата/. При извършеното
измерване било установено, че при измерено разстояние между осите 1.36 м. на
двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварванато на ос на двойната задвижваща
ос е 20.93, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ от Наредбата.
Предвид резултатите от проверката
било прието, че водачът не представил на длъжностото лице на АПИ валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Във връзка с констатациите от проверката
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на
него било издадено и обжалваното наказателно постановление
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел акотсъставител Г.П.Г., копие
на свидетелство за управление на МПС т.а. марка Скания , модел Р124 ЦБ 8Х4 Х3,
с рег.№ ****** ** , копие на трудов договор на името на жалбоподателя с ***
ООД, копие на пътен лист 488442 от 15.10.2019
г., копие на кантарна бележка № 46539/15.10.2019 г., копие на заповед
№А-616/11.09.2019 г. на ДАМТН, копие на
заявление от 27.03.2018 г. за последваща периодична проверка, копие на писмо от
Български институт по метрология.
Разпитан пред съда, съставителят на
АУАН потвърди направените в акта за установяване на административно нарушение
констатациии, заяви, че в деня на проверакта водачът въобще не разполагал с
квитанция за платена такса. Посочи също, че след извършеното от него измерване
между третата и четвъртата ос, което било 1.36 м и установеното след това натоварване
бил съставен АУАН.
Същият според акотсъставителя бил
предявен на нарушителя и подписан без възражения. Впоследствие според
акотсъставителя водачът изпълнил законовото задължение, платил дължимата такса,
с което изпълнил изискванията на чл .37,ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. като
представил квитанция №1150115/0029007 за платена такса .
Показанията на разпитания актосъставител
относно обстоятелствата, при които протекла проверката се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени доказателства – кантарна бележка №
4653/15.10.2019 г., разписка, удостоверяваща заплащането на дължимата такаса,
свидетелство за регистрация на МПС част II, трудов договор на името на водача.
В хода на съдебното следствие пред
районния съд като писмени доказателства бяха приобщени и заявление №
02-600-0043/ 27.03.2018 г. за последваща периодична проверка на средството за
измерване –ел.везна тип DFW-KR 118844, представено беше и копие на декларация за
съответствие на джобната ролетка, с която е установено разстоянието между
осите, представено беше и заверено копие на протокол от проверка, съгласно
която посочената ел.везна е преминала метрологичен контрол Български институт
по метрология – последваща периодична проверка, със срок на валидност до м.март
2020 г.
Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите са в съответствие със събраните писмени
доказателства.
По делото се установява от
показанията на актосъставителя, приложения пътен лист № 4884442 , че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН МПС - марка Скания , модел
Р124 ЦБ 8Х4 Х3, с рег.№ ****** **, собственост на „***“ ООД, съгласно приложеното копие на свидетелство за
регистрация, част II.
Установява се също от показанията на
актосъставителя, че в хода на проверката е установено, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 20.93 т.
Не се спори, а и се установява от
приобщената по делото по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН разписка, че
след проверката водачът е платил и дължимата такса.
Установява се също от приобщените по
делото писмени доказателства – копие на заявление № 02-600-0043/ 27.03.2018 г.
за последваща периодична проверка на средството за измерване –ел.везна тип
DFW-KR 118844, копие
на декларация за съответствие на джобната ролетка, с която е установено разстоянието
между осите, а също и на заверено копие на протокол от проверка, съгласно която
посочената ел.везна е преминала метрологичен контрол – последваща периодична
проверка, със срок на валидност до м.март 2020 г., че използваната електронна
везна при измерването разстоянието между осите е годна да извършва необходимото
измерване.
С оглед събраните устни и писмени
доказателства съдът направи следните правни изводи :
ППС, което е било предмет на
проверка на процесната дата е извънгабаритно по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2011 г. на МРРБ , респ. тежко по чл.
т. 2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата.
Водачът не е имал дължимото по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ разрешение за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, такова е представил след проверката.
Нарушението е установено с валидно средство за измерване.
При извършването му
водачът не е проверил параметрите на ППС
с товар или без товар, поради
което и виновно е извършил вмененото му със съставения акт административно
нарушение. Правилно е приложен материалният закон, както и съответната на
нарушението санкционна разпоредба. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на
нея са и правните изводи относно съставомерността на административното нарушение. Безспорно
се установява, че ППС управлявано от жалбоподатеял, след като е било претеглено с надлежното
техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, е
констатирано претоварване, в нарушение на разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извън габаритни и тежки ППС.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая не следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Констатираното нарушение се отнася до отклонение от допустимото
с близо един тон, което е значиетлно. Обстоятелството, че след констатироното
отклонение водачът е платил дължимата таса за издаване на разрешение, е
отчетоно от административнонаказавщият орган при определяне на наказанието,
което е в минимален размер.
При проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното
постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са
съставени от компетентни лица. Доказателство за компетентността на
актосъставителя е приложеното към администартивнонаказателната преписка копие
на Заповед № РД-11-1092/04.09.2019 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. Доказателство за
компетентността на административнонаказващия орган е приложеното към административнонаказателна
преписка копие на Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г.
АУАН и НП са съставени в
предвидената от закона форма. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в
какво се състои нарушението и да организира адекватно защитата си, което същият е реализирал.
Спазени са сроковете, предвидени за съставяне на АУАН и за издаване на НП,
предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е установено на 15.10.2019 г., на която
дата е съставен и АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказателното
постановление е издадено в 6-месечния срок от съставяне на АУАН.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразано и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от
ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да
бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителстов. Такова въпреки
направеното от страна на жалбоподателя
възражение е осъществявано в хода на съдебното следствие – както посредством явяване в съдебно заседание от
процесуален представител на въззиваемата страна, така и чрез депозиране на
писмено становище по повод депозираната жалба. С оглед това, че конкретният
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от
съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37
от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално представителство,
осъществено в едно съдебно заседание, както и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
6552/12.11.2019 г., издадено от *** на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Д. ***, ЕГН ********** за
нарушение чл. 26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл.53,
ал.1от Закона за пътищата е наложено
административно накаазине „глоба“ в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Г.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сторените по делото разноски в размер на 80 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия:/П/.......................................................
Вярно с оригинала!
Е. К.