Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 201
Добрич, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 607/ 2020 год.
Производство е по реда на чл.
145-178 АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, във връзка с чл. 156 и сл., във връзка с
чл. 131, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. Тервел,
представлявано от Е.Н. – управител, срещу мълчалив отказ за прихващане и
възстановяване на орган по приходите при Община Тервел на недължимо платени ТБО
по Искане с вх. № **********/ 03.09.2020 г. за възстановяване/ прихващане, изпратено по електронна поща, изрично потвърден
от Кмета на Община Тервел.
В жалбата се сочи, че отказът е във връзка с подадено искане с вх. № **********/
03.09.2020 г., отправено за възстановяване/прихващане на недължимо
платени/незаконосъобразно начислени задължения за такса битови отпадъци (ТБО)
за периода 2014 – 2017 г. включително. Жалбоподателят сочи, че за направеното
искане се е позовал на Решение № 25/ 05.02.2020 г. на АдмС – Добрич. Настоява,
че Кметът е потвърдил отказа, без да разгледа реално отправеното искане. Счита,
че отказът е постановен в противоречие с материалния закон, като черпи довод от
цитираното съдебно решение и обстоятелството, че макар искането да касае
различен от периода по съдебното решение, то фактическата обстановка е
идентична и Кметът е длъжен да се съобрази с мотивите по приложение на закона в
това съдебно решение. Добавя, че неправилно ответникът се позовава на извършено
доброволно плащане на дружеството. Според жалбоподателя актовете, с които са
определяни задължения на дружеството за периода 2014 – 2017 г., са нищожни,
поради което е налице правен интерес да бъде прогласена тяхната нищожност при
произнасянето по настоящото дело. Иска да бъде отменен отказът и да бъде уважено
направеното искане за възстановяване/прихващане на недължимо платени суми за
ТБО за имот, находящ се в гр. Тервел, ул. „****“ № 20 – земя със сграда с идентификатори 72271.501.1333 и
72271.501.1333.1. С уточнителна молба от 29.12.2020 г. (л. 29) жалбоподателят
потвърждава направеното искане, като указва изрично и периода, за който се
отнася.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
управителя на дружеството, който поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която
подробно излага съображенията си за незаконосъобразност на мълчаливия отказ.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
Ответникът - Кметът на Община Тервел, чрез пълномощника си юрисконсулт З.И.,
оспорва жалбата. Представя и Писмен отговор по жалбата (л. 45), в който сочи,
че в Община Тервел е постъпила жалба с вх. № РД – 25 – 3523/ 23.07.2020 г., в
която е направено искане Община Тервел да се съобрази с решение № 25/
05.02.2020 г. на АдмС – Добрич, с което е отменен АУЗ № 1832 – 1/ 11.07.2019 г.
до 30.06.2019 г., в частта в която са установени задължения за ТБО за 2018 г. и
за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. Според Писмения отговор Кметът е
счел искането от 03.09.2020 г. като такова, свързано с произнасянето с
горецитираното съдебно решение, с оглед на което е отразил, че е изпратил писмо
до дружеството с рег. № РД – 25 – 2600/ 19.11.2020 г., в което е записано, че
задълженията за ТБО за 2018 и 2019 г. са преизчислени съобразно съдебното
решение. По делото са представени от ответника копие от партидата на имота,
справка за неплатени задължения, хронология на задължения за плащане по партиди
към 03.11.2020 г., протокол за преизчислени задължения за 2018 г. и 2019 г.,
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Тервел.
Макар и да е дадена възможност на ответника да представи доказателства за
разясненията, които е дал жалбоподателят по подаденото на 03.09.2020 г. искане
за възстановяване, такива не са представени.
Същевременно с вх. № 1805/ 07.06.2021 г. жалбоподателят е представил
предходно свое искане, в което е посочил, че иска възстановяване на недължимо
платени суми за ТБО за съответния имот за 2014 – 2017 г.(л. 203), както и жалба
за непроизнасянето по него.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза със задача вещото
лице да извърши справка с доказателствата по делото, в Община Тервел, при
необходимост и в счетоводството на дружеството и да даде отговор за
задълженията на дружеството за ТБО за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г.,
внесени ли са те и налице ли е надвнесена сума по тях. Вещото лице сочи, че за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. са начислени за конкретния имот общо ТБО
и лихви за забава в размер на 3405.49 лв. По този начин са отразени те и в представените
от ответника доказателства. (л. 45) Задължението е формирано от 3240.55 лв.
главница по отчетна стойност на имота за целия период общо и 164.94 лв. лихви
за забава. Според заключението на вещото лице задължението за ТБО, изчислено по
реда на чл. 17, ал. 6 от Наредбата за администрирането на местните такси и цени
на услуги в актуалната ѝ към периода редакция, е 1055.54 лв. главница и
31.95 лв. лихва за забава. Разликата между двете суми, общо главница и лихва, е
в размер на 2317.99 лв. Общата стойност
на платената ТБО за периода е 3240.55 лв., а дължимата сума съобразно
Наредбата, е 1055.54 лв., като надплатена се явява разлика от 2185.01 лв., а
ведно с начислените лихви е в размер на 2317.99 лв. Заключението на вещото лице
е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и
изслушаното заключение на вещото лице, както и служебна справка в деловодната
система на съда с оглед изложеното в писмената защита на жалбоподателя, прие за
установено от фактическа страна следното:
С искане вх. № **********/ 03.09.2020 г. управителят на дружеството –
жалбоподател е поискал на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК да бъде извършено
прихващане/ възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци по чл.
4 от ЗМДТ в размер на 2184.96 лв. по видове – ТБО в размер на 2184.96 лв.
за погасяване на изискуеми публични вземания към общината в размер на 1072.26
лв. за данък МПС по АУЗ № 1831 – 1/ 07.08.2019 г. (л. 32) В искането не е
посочен период на формиране на сумите, за които се претендира, че са недължимо
платени. Искането обаче е поредно такова. На 08.04.2020 г. е било подадено
идентично искане, като към същото е налице Разяснение, че се отнася за периода 2014
– 2017 г. Няма произнасяне по това искане. От жалба, приложена по делото (л.
205), се установява, че на 27.05.2020 г. също е имало подадено искане за
възстановяване/ прихващане за същата сума от 2184.96 лв. за периода 2014 – 2017
г., но произнасяне не е имало. Срещу мълчаливия отказ по това искане е била
подадена жалба, но не до горестоящия административен орган, а директно до съда,
като е образувано адм. дело № 353/ 2020 г. по описа на АдмС – Добрич. Жалбата е
оставена без разглеждане и производството е прекратено поради неспазване на
задължителния административен ред за обжалване, като е изпратено делото като
преписка по подведомственост на Кмета на Община Тервел за произнасяне по
жалбата на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Тервел,
ул. „****“ № 20, представлявано от Е.Д.Н., против мълчалив отказ на орган по
приходите по община Тервел за прихващане и възстановяване на недължимо събрани
такси за битови отпадъци за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за недвижим
имот, находящ се в гр.Тервел, ул. „****“ № 20, постановен по искане на
жалбоподателя от 27.05.2020 г. Независимо от изпращането и получаването на
преписката Кметът не се е произнесъл. Определението за прекратяване е влязло в
сила на 03.09.2020 г. На същата дата е подадено ново искане със съдържание,
идентично на това, по което е бил задължен Кметът да се произнесе.
По делото няма спор, че за периода 2014 г. – 2017 г. жалбоподателят е
заплатил сумите за ДНИ и ТБО за процесния имот по начина, по който са били
определени – за 2014 и 2015 г. общо в размер на 2018.70 лв. с квитанция от
09.09.2015 г.; за 2016 г. и 2017 г. – с квитанция от 12.07.2017 г. общо в
размер на 1994.84 лв.
По подаденото искане от 03.09.2020
г. органът по приходите също не се е произнесъл, като е последвала жалба до
Кмета на Община Тервел с рег. № ФС – 31 – 5054 от 20.10.2020 г. с искане за
отмяна на мълчаливия отказ на органа по приходите.(л. 33)
С писмо РД – 25 – 2600/ 19.11.2020 г. Кметът на Община Тервел е потвърдил
мълчаливия отказ на органа по приходите, като е приел, че не са налице
надвнесени суми от дружеството.
Съобщението за Решението на Кмета, което не е в изискуемата форма, а във
формата на писмо, но представляващо по съществото си потвърждение на мълчаливия
отказ, е получено от дружеството на 24.11.2020 г. (л. 35)
Жалбата е постъпила в Административен съд –Добрич на 02.12.20 г.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, от лице с
надлежна процесуална легитимация, до компетентния да разгледа спора съд и след
изчерпване на задължителния административен ред за обжалване.
Предмет на обжалване в настоящото производство е мълчалив отказ на орган по
приходите по чл. 4, ал. 4, във връзка с
ал. 3 от ЗМДТ при Община Тервел за издаването на Акт за прихващане и/или
възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци, по подадено
искане от 03.09.2020 г. за възстановяване на недължимо платена такса битови
отпадъци за 2014 г. - 2017 г., потвърден изрично от Кмета на Община Тервел
съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите
по приходите за погасяване от изискуеми публични вземания, събирани от НАП,
като може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато
вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси
се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред
следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или
възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения,
каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци.
Предвид изложеното служителят на общинската администрация, който е
определен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по
приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, приложим и за местните такси съгласно
чл. 9б от ЗМДТ, е компетентният орган да се произнесе по искането за прихващане
или възстановяване.
Сумите са внесени доброволно. За 2014, 2015 и 2017 г. няма издаден АУЗ. За
2016 г. задължението е установено с АУЗ № 1048/ 20.01.2017 г., но последният не
е приложен по делото.
С подаденото искане за възстановяване се твърди, че са недължимо платени,
основание по чл. 128, ал. 1 от ДОПК и с мълчаливия отказ за възстановяване се
формира административен акт, с който се приема, че ТБО е била дължима в
съответния размер, поради което този отказ подлежи на съдебен контрол.
С оглед изложените съображения съдът приема, че правото на жалба е надлежно
упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
От разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК следва да се извлече изводът, че
за да е основателно искането за прихващане, респективно възстановяване, с оглед
разписания административнопроцесуален ред по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, трябва да
са налице две кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е внесен данък или
друга сума, подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство от
лицето, претендиращо прихващане или възстановяване, в случая такса битови
отпадъци; 2. внесеният данък или друга сума, подлежаща на възстановяване
съгласно данъчното законодателство, да е недължимо внесена от лицето,
претендиращо прихващане или възстановяване.
Между страните по делото няма спор относно фактите. Спорът е относно
приложението на материалния закон, свързано с определянето размера на такса
битови отпадъци.
Административният орган е потвърдил мълчаливия отказ, без да съобрази
периода, за който се претендира недължимо платената такса битови отпадъци и
съдебното решение, на което се позовава лицето относно приложимия материален
закон, съответно действащата към процесния период Наредба за администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Тервел (Наредбата).
Според чл. 6, ал. 1, б. "а" ЗМДТ общините събират местни такси за
битови отпадъци, като тяхното определяне и администриране се урежда с наредба,
приета от съответния общински съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ в актуалната редакция към 2014 - 2017
г. таксата за битови отпадъци се заплаща за събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в относимата към
спора редакция за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения, чистотата на
териториите за обществено ползване, като законовата разпоредба предвижда
таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена План - сметка за всяка дейност,
включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване на съдове за битови
отпадъци-контейнери, кофи и др.2. Събиране, включително и разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им: 3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
По делото няма спор, че услугите се предоставят за процесния имот. Спорът се
отнася до това дали ТБО е определена правилно по отчетната стойност на имота,
след като в чл. 17, ал. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Тервел (л. 55) е
предвидено, че при неподаване на декларация за заплащане на таксата според
количеството на битовите отпадъци, таксата сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци, се заплаща според определения от ОбС промил върху данъчната
оценка на недвижимите имоти. В актуалната за периода редакция не е налице
разграничение на различните видове имоти. Разпоредбата гласи: “При неподаване
на декларация за заплащане на таксата според количеството на битовите отпадъци,
таксата сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци се заплаща според
определения от ОбС промил върху данъчната оценка на недвижимите имоти.“ В този
смисъл за съответния период ТБО е следвало да бъде начислена върху данъчната
оценка на имота, а не върху отчетната стойност, както е сторено от Община
Тервел. Липсва основание за обратното, както в наредбата, така и в ЗМДТ. Доби
да има издаден АУЗ, то той е нищожен поради липса на основание за размера,
определен по отчетна стойност за ТБО, поради което ТБО се явява
незаконосъобразно начислена. В решението, на което се позовава жалбоподателят,
съдът изрично е изложил мотиви в тази насока, а именно, че основа за
начисляване ТБО не може да е отчетната стойност на имота, независимо че се
касае за нежилищен имот, а следва да е данъчната оценка. В изпълнение на
съдебното решение административният орган е преизчислил задълженията на
дружеството за ТБО за 2018 г. и 2019 г., но същевременно при произнасянето си
Кметът е потвърдил мълчаливия отказ, без да съобрази, че той е в противоречие с
Наредбата на ОбС Тервел, в актуалната към процесния период редакция (л. 55),
подадената от дружеството декларация, съответно действащите норми от чл. 67,
ал. 2 от ЗМДТ към относимия период на 2014 – 2017 г. Нито органът по приходите
е съобразил приложимия материален закон, нито Кметът на Община Тервел. Не е
възложена проверка, респ. ревизия, която да установи, съобразно закона,
задълженията на дружеството за ТБО. Формално, единствено на база справка за
внесените суми, Кметът е потвърдил мълчаливия отказ.
В заключението на вещото лице, съобразено с доказателствата по делото и
приложимия закон, което заключение съдът кредитира изцяло като компетентно
дадено и неоспорено от ответника, изрично са посочени сумите, които дружеството
е заплатило (спор по това няма), както и дължимите същевременно суми,
пресметнати при приложимите промили и данъчна оценка на имота. Видно от
заключението, искането е основателно като размер, а изложените по – горе
мотиви, съответно тези във влязлото в сила решение № 25/ 2020 г. по адм. дело №
548/ 2019 г., прието като доказателство по настоящото дело, налагат извода, че
искането е съответно на материалния закон, поради което мълчаливият отказ,
потвърден изрично от Кмета на Община Тервел, следва да бъде отменен. Това е
така, защото:
От приетите по делото доказателства се установява внасянето на сумите за
ТБО, с оглед на което е налице първата кумулативна предпоставка, за да е налице
основателност на искането за възстановяване.
Втората кумулативна предпоставка предвид гореизложеното също е налице. Установява
се безспорно, че сумите за такса битови отпадъци за 2014 - 2017 г. като размер над
изчисления по СИЕ са недължимо внесени, като са били налице предпоставките за
издаване на Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за
такса битови отпадъци за 2014 г. - 2017 г.
Според разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, когато естеството на акта не
позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката
на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. В конкретния случай при установената незаконосъобразност
на мълчалив отказ за издаване на акт за прихващане и възстановяване, съдът не
може да разпореди възстановяване или да извърши прихващане на недължимо платени
суми за такса битови отпадъци, тъй като това е от компетентността на съответния
орган по приходите. Административната преписка следва да бъде върната на
компетентния орган за разглеждане и произнасяне по подаденото от „****“ ООД,
ЕИК ****, гр. Тервел, представлявано от Е.Н. – управител, Искане с вх. №
**********/ 03.09.2020 г. за възстановяване/прихващане.
На основание чл. 174, изр. 1 от АПК, следва да бъде определен 30 - дневен
срок на административния орган за изпълнение на дадените по - горе указания.
С оглед заявената претенция за присъждане в полза на жалбоподателя на
сторените по делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
във връзка с чл. 144 АПК, за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение
на вещо лице в размер на 200 лв., съдът намира същата за основателна.
Предвид изложеното, Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. Тервел,
представлявано от Е.Н. – управител, мълчалив отказ за прихващане и
възстановяване на органа по приходите при Община Тервел на недължимо платена
ТБО по Искане с вх. № **********/ 03.09.2020 г. за възстановяване/прихващане,
изпратено по електронна поща, изрично потвърден от Кмета на Община Тервел.
ВРЪЩА административната преписка на органа по приходите при Община Тервел,
Директора на Дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел, за
произнасяне по Искане с вх. № **********/ 03.09.2020 г. за
възстановяване/прихващане на недължимо платени ТБО за периода 2014 г. – 2017 г.
при съблюдаване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174, изр. 1 от АПК, на Директора на Дирекция
„Финанси и местни приходи“ при Община Тервел 30 - дневен срок за изпълнение на
дадените по - горе указания.
ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на „****“ ООД, ЕИК ****, гр. Тервел,
представлявано от Е.Н. – управител, направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението е окончателно на основание чл. 160, ал. 7 във връзка с чл. 129,
ал. 7 от ДОПК.
СЪДИЯ: