Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 5551 по описа за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Три обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 282,80 лв. – главница, чл.422,
ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 12,32 лв. – възнаградителна
лихва и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 17,60 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** срещу В.Н.В., ЕГН **********,***, в която се
твърди, че с Договор за потребителски заем с номер *** от 22.11.2012, *** е
отпуснало паричен кредит в размер на 1477.65 лв. Твърди, че сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което *** е изпълнил задължението си по него. Твърди, че
усвояването на посочената сума В.Н.В. е удостоверил с полагането на подписа си
в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди, че въз основа на чл.1
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни
вноски- всяка по 147.51 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Твърди, че
длъжникът В.Н.В. е преустановил/а плащането на вноските по кредит номер *** на
05.11.2013г., като към тази дата са погасени 10 месечни вноски. Твърди, че на
основание чл.3 от договора вземането на *** става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни /а вноска.
Твърди, че по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 295.12 лв., представляващ оставащите 2 броя погасителни
вноски към 05.12.2013г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Твърди, че кредитора е
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си
за изискуемо и го е поканил да го погаси. Твърди, че поканата е изпратена на
адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.8 от същия, всички
изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора. Твърди, че въпреки това към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната
падежна дата. Счита, че В.Н.В. дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 17.60 лв. за периода от настъпване на изискумостта
на кредита-05.12.2013 до 11.11.2014г. Твърди, че към настоящия момент
ответникът дължи на дружеството следните суми: 1. Главница- 282.80лв., 2. Вьзнаградителна лихва - 12.32лв., и 3. Законна лихва за забава - 17.60 лв.
Твърди, че *** е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл,410 от ГПК към Районен съд – гр.Плевен и по гражданско дело N0 5264/2014
г..8 с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от
В.Н.В. срещу издадената заповед. Моли да бъде признато за установено, че е
налице вземане от страна на *** от В.Н.В. в размер на: 282.80 лв. главница по
кредита, 12.32 лв. възнаградителна лихва по договора и 17.60 лв. законна лихва
за забава за периода от 05.12.2013 до 11,11.2014г., Претендира направените деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото
писмени доказателства и
съобрази доводите на
страните, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като
ответниците с писмена молба и в съдебно заседание са направили изявление, че
признават иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е
такова , с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 325,00 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 125,00 лв.
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на
ответника В.Н.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 282,80 лева, представляващи задължение
за главница по договор за потребителски кредит *** в едно със законната лихва
от 25.11.2014г. до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2893/26.11.2014 по ч.гр.д.5264/2014 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника В.Н.В.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 12,32 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.11.2013г. до 05.12.2013г. по договор
за потребителски кредит ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2893/26.11.2014 по ч.гр.д.5264/2014 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, по
отношение на ответника В.Н.В., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
17,60 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 05.12.2013г. до 11.11.2014г. по договор за потребителски
кредит ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2893/26.11.2014 по
ч.гр.д.5264/2014 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Н.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 325,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.5264/2014 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Н.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 125,00 лв.
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: