Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15600 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 459355 от 27.07.2018 год., постановено
по гр.дело № 43648/2017 г. на СРС, Г.О., 47 състав, са отхвърлени предявените от С.С.Т., с ЕГН **********,
срещу ЧСИ В.Л., с рег.№ 780 на КЧСИ, обективно съединени искове с правно
основание чл.74 от ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 6000 лв., изразяващи се в претърпена загуба и 1000 лв., обезщетение
за пропуснати ползи, част от общо дължимо обезщетение в размер на 36000 лв.,
както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., настъпили в
резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ Л.по изп.дело №
20157800400182, като неоснователни. С решението на съда е осъден С.С.Т., с ЕГН **********,
да заплати на ЧСИ В.Л., с рег.№ 780 на КЧСИ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 960,00 лева- възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на „Б.И.“
АД и „ ДЗИ- О.З.“ АД, като трети лица- помагачи на страната на ответника.
Срещу решението на СРС, 47 с-в е постъпила въззивна жалба от С.С.Т., подадена чрез
пълномощника адв.С.А. с искане същото да
бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените осъдителни искове с правно основание чл.441 от ГПК, вр.с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД, бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно, немотивирано и същото не отговаряло на действителното
правно и фактическо положение между страните. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник
ЧСИ В.А.Л., чрез пълномощника си адв.В.И.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на ответника- „Д.з.“
ЕАД, ***, чрез юрк.М.П.оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на
ответника- ЗД“Б.И.“ АД, ***, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца С.С.Т.
срещу ответницата В.А.Л., осъдителни искове с правно
основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на исковите претенции за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В
настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не
е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни и материалноправни норми
на закона. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон и
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Противно на изложеното във въззивната
жалба, обжалваното решение съответства на действителното правно
положение по спора и е обосновано.
На
следващо място, неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във
връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства.
На следващо
място, неоснователен е довода изложен във въззивната жалба, че обжалваното
решение не е мотивирано. От друга страна съдът приема, че липсата на мотиви на
съдебното решение не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. В
процесния случай обжалваното решение е мотивирано, като изложените в него
мотиви, дават разрешение на правния спор и не е налице липса на разбираеми
мотиви, които да правят невъзможно за разбиране и невъзможност да проведе
действие съдебното решение. Изложените мотиви от първоинстанционния съд от правна страна, са
конкретни и ясни по отношение на разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
В този смисъл, съдът е изложил подробни
съображения за неоснователност на исковите претенции, по които е достигнал до
крайния резултат. Що се отнася до съответствие на тези изводи на съда с
правните норми и установената по делото фактическа обстановка, тази преценка ще
се извърши от въззивния съд при разглеждане на правния спор при проверката на
решението относно неговата правилност в рамките на релевираните в жалбата
оплаквания.
При така извършената проверка,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, като споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявените от ищеца осъдителни искове с
правно основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на исковите претенции за причинени имуществени и неимуществени вреди. В процесния случай при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в настоящия
случай единствения обоснован правен извод е за неоснователност на предявените от
ищеца срещу ответницата, осъдителни искове с
правно основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на исковите претенции, респективно за липса на основания за
ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на ищеца на процесните
суми.
С
разпоредбата на чл.441 от ГПК законодателят е предвидил отговорността на
съдебния изпълнител, за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразни
действия при осъществяването на принудителното изпълнение, която се реализира
при условията на чл.45 от ЗЗД. По своята същност на обезвреда подлежат онези
вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното
действие или бездействие. Съдебния изпълнител не отговаря за материалноправната
незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуването
на изпълняемото право. За да бъде проведен успешно срещу частен съдебен
изпълнител, иск за обезщетение за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, следва да се установят по безспорен начин
наличието на следните факти, представляващи правила за деликтна отговорност: да
е налице действие или бездействие, да е налице вреда, причинна връзка между
действието и бездействието. Вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено. В тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълното и главно доказване наличието на
тези предпоставки, с оглед успешното провеждане на така предявеният иск. В конкретния случай това не е сторено от
страна на ищеца по делото.
Съдът по
деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално
законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист
или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите
изисквания на процесуалния закон. В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по делото не се
установяват по несъмнен начин незаконосъобразни действия или бездействия на
ответницата по делото, в резултат на които ищецът да е претърпял твърдяните от
него имуществени и неимуществени вреди. С
оглед на което основните доводи изложени от страна на ищеца във въззивната
жалба се явяват изцяло неоснователни. В тази връзка, при липса на доказателства
за незаконосъобразни действия или бездействия на
ответницата, в резултат на които ищецът да е претърпял твърдяните от него имуществени
и неимуществени вреди, както и за липса на доказателства за претърпени от
страна на ищеца имуществени и неимуществени вреди, предявените осъдителни искове с правно
основание чл.441 от ГПК вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД искови
претенции на ищеца се явяват изцяло
неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
При
този изход на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна- ответник В.А.Л., следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство в размер на сумата от 940 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен договор за правна помощ и съдействие от 21.11.2018 г., като направеното
от въззивника – ищец, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
Съдът приема, че в настоящия случай заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото. На третите лица- помагачи на страната на ответницата,
разноски не се дължат.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 459355 от 27.07.2018 год.,
постановено по гр.дело № 43648/2017 г. на
СРС, Г.О., 47 състав.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на В.А.Л., ЕГН **********,
със служебен адрес: гр.София, пл.“********/ сграда на КНСБ/, ет.17, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 940 лв. / деветстотин
и четиридесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието в процеса на „Д.з.“
ЕАД, *** и ЗД“Б.И.“ АД, ***, като трети лица – помагачи
на ответника ЧСИ
В.А.Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.