МОТИВИ към присъдата по НЧХД
№ 91
по описа на С. районен съд за 2020 г.
Наказателното производство е образувано по тъжба на Н.Т.П.,
ЕГН **********, срещу Х.С.П., ЕГН **********, за престъпление по чл.130, ал.1 НК, затова, че на 15.11.2018г., след 22.00ч. в гр.С., в имот по ул.“Д.“ № …, и
е причинил лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата, умерено
изразена церебрастенна симптоматика, контузия на врата, гърба и кръста,
контузия на двете мишични области с кръвонасядания, които наранявания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и за
престъпление по чл.146, ал.1 НК, затова че на 15.11.2018г., след 22.00ч. в гр.С.,
в имот по ул.“Д.“ № …, и е казал нещо унизително за честта и достойнството и, а
именно „крадла“ и „курва“.
Частната тъжителка П. е конституирана в качеството на граждански
ищец в наказателното производство и за съвместно разглеждане са приети
предявените от нея срещу подсъдимия граждански искове с правно основание чл.45 ЗЗД – за сумата 1000 (хиляда) лева, претендирана като обезщетение за
претърпените от престъплението по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, и за сумата 1000 (хиляда) лева, търсена като обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 НК ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 15.11.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
Повереникът на частната тъжителка – адв.Р., визира,
че извършените от подсъдимия фактически действия и казаните обидни думи по
отношение на пострадалата са изяснени по време, място и начин, и счита, че за
него е било ясно коя е жената, която е влязла в бившето семейно жилище, за да
подава той сигнал в полицията срещу нея. Прави анализ на събраните по делото
доказателства, като подчертава, че агресията на подсъдимия е била с видими
следи от нейната проява върху вида и състоянието на тъжителката, след като
напуснала процесното помещение, и които са били възприети от децата и по-късно
същата вечер. Застъпва позицията, че св.Р.М. не е бил свидетел на случая, като
визира, че за месеците октомври, ноември и декември 2018г. същият е бил в
чужбина. Моли за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на претенциите
по заплащане на неимуществените вреди от престъпленията и разноските по делото.
Защитникът – адв.П.Й., счита, че следва да бъде постановена
оправдателна присъда, тъй като подсъдимият не е извършил вменените му
престъпления. Обсъжда изяснените по случая факти и посочва, че тъжителката не е
потърсила помощ от полицията или медицинска помощ веднага след твърдяното от
нея посегателство, а е сторила това четири дни по-късно, което поставя и
въпроса какво се е случило с нея през тези дни. Прави анализ на събраните
доказателства и изразява съмнение относно обективността на показанията на
ангажираните от тъжителката свидетели като намира същите за противоречиви.
Счита, че показанията на св.Р.М. отразяват истинността на това, което той е
възприел от процесната нощ, тъй като този свидетел е бил в страната. Моли за
оправдаване на подсъдимия и за присъждане на направените по делото разноски. В
условията на алтернативност моли за определяне на наказанието при приложение на
чл.55 НК поради наличие на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимият Х.П. дава обяснения по обвиненията и
посочва, че изразената от защитника позиция по случая е правдивата. Визира, че
от страна на тъжителката, като негова бивша снаха, е било проявено грубо
отношение към личността му. Посочва, че синът му е полагал изключителната грижа
за здравето на тъжителката. В последната си дума заявява, че ще приеме каквото
законът постановява да бъде решено от съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Тъжителката Н.П. и св.С.Х.П. живеели на съпружески
начала до месец март 2018г., като по време на фактическото им съжителство се
родили двете им деца. Семейното жилище, което ползвали до момента на раздялата,
се намирало в гр.С., ул.“Д.“ № … (където трите жилищни сгради са известни сред
населението на града с прозвището „Г.“). Достъпът до същото се осъществявал
през външна входна врата с панорамно стъкло, намираща се на страничната част на
жилищния блок – в междублоковото пространство със съседния блок.
След раздялата със св.П. тъжителката заживяла със
св.М.М.. В бившето и семейно жилище имало нейни вещи, като в тъжителката
останали и ключовете за същото. Вечерта на 15.11.2018г. св.П. се обадил на
бившата си жена, казал и че е извън града и да отиде още същата вечер да си
вземе багажа от апартамента, за да не се усложняват нещата помежду им. Казал и
да остави ключа на стълбите от вътрешната страна на входната врата, която се
затваряла с автоматична брава. При така указаното и, тъжителката, придружена от
св.М. и св.Г. – неин племенник, отишла до жилището с автомобила на св.М..
Същият спрял колата пред входната врата на сградата, която врата била с
панорамни стъкла, като паркирал успоредно на тротоара и перпендикулярно на
паркираните пред същия блок автомобили. Тъжителката отишла в жилището, което са
намирало на втория етаж и започнала да изнася чанти с багаж, които подавала на
св. М., който стоял пред външната врата. Той ги вземал и натоварвал в
автомобила си. Вътре в последния бил св.Г., който седял на задната седалка
вляво.
По време на тези действия св.С.П. се обадил на баща
си – подс.Х.П. и му казал да отиде до жилището на ул. „Д.“ № …., тъй като виждал
на камерите – чрез приложение на мобилния си телефон, че има движение на хора и
изразил съмнение, че е възможно Н. да изнася вещи. Подсъдимият, който живее на
ул.“А. К.“ № …, взел велосипеда си и се отправил към процесното място. При
приближаването на блока видял св.М. да стои пред входа на сградата, оставил
колелото подпряно на стената и попитал младия мъж какво прави там. Св.М.
отговорил, че тъжителката е в жилището и прибира свои вещи, като пред него
стояла и чанта с багаж. Подсъдимият му казал, че няма работа там и да се маха,
на което свидетелят отговорил, че ще изчака тъжителката да си вземе всички неща
и ще си тръгнат. Тогава подсъдимият взел чантата, намираща се пред краката на
св.М. отворил вратата на входа и захвърлил същата вътре. След това влязъл
вътре, а свидетелят останал отвън. Отвътре започнали крясъци и караници, които
св.М. и св.Г. чували, без да могат да разберат ясно казваните думи. Св.М. се
приближил към вратата и видял, че жената е слязла на площадката на долния етаж,
като същата била в одърпан вид. Започнала да събира обувки в една кесия, като
през това време подсъдимият я приближил и започнал да я блъска и бута, наричайки
я „курва“ и викайки и да се маха.
След това стълкновение подсъдимият излязъл навън,
където бил св.М., а след него излязла и тъжителката, която хвърлила ключа вътре
в помещението. Малко преди това подс.П. подал сигнал на тел.112, че се извършва
обир във фотостудио „С.“ в гр.С.. Преди идването на полицейски служители
частната тъжителка П., св.М. и св.Г. си тръгнали, като последните двама видели
непосредствено, че връхната дреха на П. – кожено пухено елече е раздърпано,
косата и одърпана и скубана, а тя била разплакана. Споделила, че и е лошо, не
се чувства добре и повърнала. Казала на двамата мъже, че като се качила в
апартамента бившият и свекър отишъл и започнал да я нарича „крадла“, да я удря
и дърпа.
След като автомобилът с пострадалата потеглил, на
мястото пристигнали полицейските служители св.Х. и св.А., а впоследствие и
други техни колеги. На същите подс.П. казал, че не става въпрос за студиото на
фотото, а за жилището отстрани на блока. Полицейските служители влезли само на
площадката зад входната врата и възприели, че не е имало взломяване. Пред тях
подс.П. заявил, че е заварил бившата си снаха, която имала ключ, да прибира „неправомерно“
вещи от бившето семейно жилище, като не могъл да посочи какво точно липсва. Св.Х.
му разяснил, че може да подаде писмен сигнал за кражба до РУМВР-С. по случая.
Такъв впоследствие не бил депозиран от страна на подсъдимия или св.С.П..
На следващия ден пострадалата, децата и св.М. отишли
на Оф-роуд състезание в гр.Р., където свидетелят се състезавал, а тъжителката с
децата била в града. Поради факта, че подсъдимият е дядо на децата на
тъжителката, тя решила да не се занимава със случилото се с нея, но на 19.11.2018г. – понеделник,
отивайки на работа в нейното студио, установила, че патронът на врата е разбит,
а машините с които работи липсват. В разговор с подсъдимия се изяснило, че тези
действия са в резултата на неуредени имуществени отношения с тъжителката
досежно предоставен и лек автомобил и други вещи. Същият ден Н.П. посетила д-р И.,
който след като я прегледал, отразил констатациите за физическото и състояние в
издаденото СМО № 2421/19.11.2018г.
От съдебно-медицинската експертиза по делото се
установява, че на частната тъжителка П. са били причинени увреждания, намерили
израз в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, контузия
на врата, гърба и кръста, контузия на двете мишични области с кръвонасядания. Механизмът
на получаването им, определен от експерта, е вследствие въздействие с удар с
или върху твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и повърхности, с ограничена удряща повърхност, както и от стискане и
дърпане с ръце, удари с ръце в окосмената част на главата. Заключението визира,
че констатираните поражения са обусловили временно разстройство на здравето на
тъжителката, неопасно за живота.
Установените в деня на прегледа петнисти-синкави
кръвонасядания с диаметри 2см. по задно-външната повърхност на дясната мишница
в средно-горна трета и двете петнисти синкави кръвонасядания с диаметри 2 см. в
задно-вътрешната повърхност на лявата мишница в средна трета, са били с овална
форма, за което вещото лице пояснява, че това характерна следа от силен захват
с ръка или от такъв с пръстите на ръката при силното им стискане и дърпане на наранените
ръце. Пред съда пояснява, че спецификата на кожата на тъжителката – по-фина и
светла, е допринесла тези следи да се запазят към датата прегледа на
19.11.2018г., при нормално приемлив период на отзвучаване на фиксираните
кръвонасядания за 7 до 10 дни. По отношение на визираното главоболие,
световъртеж, гадене, повръщане, вещото лице пояснява, че същите попадат в
обхвата на контузия на главата с церебрастенна симптоматика, което състояние се
получава при нанасяне на удари в областта на главата, за които в случая не е
имало видими признаци.
Фактическа обстановка съдът намира за установена при
обсъждане и анализ показанията св.М., св.Г., св.М., св.П., частично от
обясненията на подсъдимия Х.П., при съпоставянето помежду им и с писмените и
веществените доказателства по делото, всички проследени като хронология и
логическа взаимовръзка досежно правнозначимите моменти.
Фактът на причинените на частната тъжителка
увреждания се явява установен по несъмнен начин от официално закрепените от
съдебния медик данни за техния вид и характер, възприел ги лично при прегледа и
залегнали впоследствие в СМЕ, ценена от съда като годно доказателство. Съдът
приема, че същите се били причинени на процесната дата 15.11.2018г., тъй като
за четирите дни интервал до провеждане на прегледа от д-р И. се изясни, че
тъжителката не е имала други инциденти до 19.11.2018г. и не е участвала пряко в
проведеното на 16.11.2018г. автомобилно състезание в гр.Р., в каквато насока са
показанията на св.М.. Редом с това съдът отчита и специалните познания на
експерта по СМЕ, че кръвонасяданията изчезват за период от 7 до 10 дни, с
постепенна промяна на цвета им, а в случая констатациите му са били направени
на четвъртия ден, при видимо явни следи и от формата на оказалата въздействие
повърхност – овална, специфична за горната вътрешна част на пръстите на ръката.
Констатациите на СМО и СМЕ за физическо
посегателство спрямо тъжителката се подкрепят и от еднопосочността в
показанията на св.М. и св.Г., които пряко са възприели крясъци и викове в жилището
след влизането на подсъдимия при тъжителката П., както и нейното състояние след
това. И двамата свидетели – намирали се на различно отстояние - единият пред
входната врата, другия в колата с видимост към същата врата, визират, че жената
е била с раздърпана дреха и коса, плачела и заявила пред тях, че и лошо, след
което повърнала. Данните в тази насока са еднопосочни и безпротиворечиви и
съответстват в пълна степен на непосредствено възприетото от св.М. за
физическото въздействие върху жената от страна на подсъдимия, който я е дърпал
и блъскал. Св.Г. също разбрал, че подсъдимият е упражнил физическо посегателство
спрямо тъжителката, като видял той да влиза след нея в апартамента и
последвалите крясъци. Съдът приема, че посоченото в тъжбата за деятелността на
подс.П. – че е удрял с ръце тъжителката по главата, врата, раменете, е
достоверно, като е и доказано, че следите по ръцете на жената са в резултат от
силно стискане, причинило и насиняванията с овална форма като следа от пръстите
на ръка.
Основни при изясняване на обстоятелствата по случая
се явяват показанията на св.М., които съдът цени като правдиви, тъй като при
проследяване на записа от камерите, поставени от св.С.П. за наблюдение на
входната врата на процесното жилище, е видимо пълното им съответствие със записаните
събития в реално време. В тази насока е достоверно посоченото от св.М. къде и
по какъв начин е бил паркиран автомобила му, влизането на тъжителката П. в
сградата, подаването на багаж от нейна страна през входната врата,
натоварването му от св.М. в колата – в багажника и отстрани на задната седалка
вдясно – което съответства на показанията му, че св.Г. е бил в лявата и част,
идването на подсъдимия и проведения кратък разговор с М., действията на
подсъдимия по хвърлянето навътре в помещението на изнесен на тротоара багаж, влизането
на подсъдимия в сградата. От записа на CD – файл Camera 3_ S. office S._...., …. MB (прегледан като съдържание в присъствието на
страните и с отразено съдържание в съдебния протокол от 19.05.2020г.) е видимо, че във вътрешната част на сградата, където е и жилището, има
осветление, което подкрепя показанията на св.М., че е виждал и чувал какво се
случва на площадката зад входната врата, като е видимо и нервното му поведение
пред тази врата - приближаването към нея и гледането вътре в помещението непосредствено
преди да излязат подсъдимия и тъжителката П.. Тези данни са в пълен синхрон и с
показанията на св.Г. досежно горните обстоятелства, както и за детайла, че
подсъдимият е дошъл с велосипед, което кореспондира с обясненията на последния в тази им част и потвърждава
присъствието на свидетеля Г. на процесните място и време.
Показанията на св.М. се подкрепят и от тези на св.Г.,
че подсъдимият П. въобще не се приближил към колата, за да види кой е вътре и
какво е натоварено, които показания съответстват и на записите от камерата в действително
време. Съдът отчита, че показанията на подсъдимия в частта им, че е провел
разговор със св.М. и се е качил в жилището, където заварил Н.П. да прибира
вещи, съответстват на обективното фактическо положение. В останалата им част
досежно твърдението, че не и е посягал и не я е обиждал, съдът не ги кредитира,
тъй като същите се опровергават при съвкупния анализ на доказателствения
материал.
Квалифицирането на тъжителката от подсъдимия като „курва“ е било чуто от св.М., когато
жената и подсъдимия са били на площадката зад входната врата на сградата, което
кореспондира и с лично възприетата от нея квалификация. Определянето и за „крадла“
– възприето от св.Г., при възпроизвеждане на случилото се в жилището
непосредствено след инцидента от тъжителката, е в съответствие и със заявеното
от подсъдимия пред полицейския служител - св.Х., че бившата му снаха извършвала
„неправомерно“ прибиране на вещи, което потвърждава достоверността на
определянето и в нейно присъствие като крадла.
По отношение на свидетеля Р.М., съдът намира, че
неговите показания не допринасят за изясняване на съществените моменти от процесната
вечер, тъй като същият – след предупреждаването му за отговорността по чл.290 НК, заявява, че е бил далеко от сградата, видял хора пред входа и, които
слагали нещо в кола, след което дошъл подсъдимия, без да е виждал и чувал нещо
повече.
При така изясненото, на база анализа на
доказателствения материал, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК и на
престъплението по чл.146, ал.1 НК.
От обективна страна първото деяние на подс.П. е
намерило израз в осъществяване на действия по нанасяне на удари с ръце по
главата и тялото на пострадалата Н.П. и стискането и за ръцете в средно-горната
им част, довело до физически наранявания и причинило лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата, умерено изразена церебрастенна
симптоматика, контузия на врата, гърба и кръста, контузия на двете мишични
области с кръвонасядания, които наранявания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна това престъпление е осъществено умишлено,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на същото, а именно,
че извършва посегателство спрямо телесната неприкосновеност и цялост на друго
лице и уврежда здравето му, и оттам е съзнавал и предвиждал и
общественоопасните последици. Искал е настъпването на същите - съзнателно да
причини физическа увреда и страдание като израз на някакъв вид своеобразно „наказване“
поведението на бившата си снаха предвид знанието му за обтегнатите отношения
между нея и синът му - св.Ст.П., както и между него - подсъдимия и
пострадалата.
Съдът приема, че деятелността на подсъдимия досежно
категоризиране на бившата му снаха с унижаваща квалификация - „крадла“ и
„курва“, възприета непосредствено от пострадалата поради изказването му в нейно
присъствие, и накърняваща чувството и за лична чест и достойнство, очертават
обективната страна на престъплението по чл.146, ал.1 НК. С визираните думи подс.П.
е изразил своя негативна оценка и мнение за личното достойнство на тъжителката,
явяващи се унизителни съждения за нейните качества, преценени като такива на
база приетите в обществото ни морални норми. Съзнавал е, че казаното от него се
възприема от тъжителката като унизяващо честта и достойнството и и е целял накърняването
им.
Посоченото от подсъдимия и неговия син, че тъжителката
е търсела точно определени вещи – снимков материал, за който се твърди, че е с порнографско
съдържание, касаещо децата и, в конкретния казус не е свързано с предмета на доказване
по делото с оглед естеството на повдигнатите обвинения. По делото се изясни, че
между бившите съпрузи (тъжителката П. и св.П.) са налице неуредени имуществени
отношения след прекратяване на семейното съжителство, което рефлектирало негативно
и в личните им взаимоотношения, като настоящият случай разкрива преминаване на
границата досежно регулирането им по предвидените от закона начини и при
зачитане на етичните норми в цялостното им поведение. Последното не е предмет
на изясняване по случая, но фиксира подбудите за извършените от участниците в
конфликта действия. Същевременно следва да се отчете, че подсъдимият е образован
човек и със значителен житейски опит, поради което е могъл да проконтролира
собственото си поведение като ответна реакция на присъствието на тъжителката в
жилището.
За извършеното престъпление по чл.130, ал.1 НК законът
предвижда алтернативно наказанията „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
а за престъплението по чл.146, ал.1 НК – глоба от 1000 до 3000 лева, като на
съда е предоставена преценката дали да наложи и наказанието „обществено
порицание“. Поради наличието на две деяния, за които съдът намира, че
подсъдимият следва да понесе отговорност, фиксиращи хипотезата на множество
престъпления, е налице неприложимост на чл.78а, ал.1 НК, изрично регламентирано
в разпоредбата на чл.78, ал.7 НК. При съобразяване на правилото, че положението
на подсъдимия не може да бъде влошено при новото разглеждане на делото, при
отчитане на възрастта му и обстоятелството, че не е осъждан, липсата на данни
за други негови противообществени прояви, мотивираха съда да наложи - за
първото престъпление - наказанието по вид „пробация“ с първите две мерки в
минималния им срок - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца, а за престъплението по чл.146, ал.1 НК - глоба в минималния и
размер от 1000 лева, без да е необходимо обществено порицание, които наказания
са съобразени най-вече с целите на специалната превенция и ще допринесат занапред
подсъдимият да спазва въведените от закона правила.
Предявените срещу подсъдимия граждански искове за
претърпените неимуществени вреди вследствие непозволеното увреждане от деянието
по чл.130, ал.1 НК и това по чл.146, ал.1 НК се явяват основателни с оглед доказаността
на всяко от обвиненията, чиято съдба съответната гражданско-правната претенция следва.
Безспорно е установена причинно-следствена връзка между поведението на
подсъдимия на процесната дата 15.11.2018г. и негативното отражение на
извършеното от него върху физиката и психиката на тъжителката. При обсъждане на
данните за пътуване на тъжителката още на следващия ден в друг град, с
развлекателна за семейството и цел, и липсата на последващи нейни оплаквания,
които да са наложили посещение при лекар, като справедливо се определя обезщетение
в размер на 600 лева, което съдът присъди ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 15.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли като неоснователен иска в частта му до размера от 1000 (хиляда) лева.
За душевните терзания и дискомфорт досежно засегнатите
чест и достойнство, дали негативното отражение
върху състоянието на тъжителката П., съдът уважи претенцията за сумата 1000
(хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по
чл.146, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 15.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед размера на уважените граждански искове, съдът
осъди подсъдимия П. да заплати държавна такса в размер на 100.00 (сто) лева по
сметка на РС-С., както и направените по делото разноски в размер на 30 (тридесет) лева, а на частния
тъжител Н.Т.П. ***, ЕГН **********, да заплати сумата 582.00 (петстотин
осемдесет и два) лева, представляваща направените от нея разноски по делото.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: