Р Е Ш Е Н И Е № І-140
град Бургас
, 06.11. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............тридесети октомври……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря …А.Цветанова
като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1148 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на М.Ч.-В.,В.В. ,двата от гр. *** ,Ж.Ч. и Т.Ч. двамата от гр. *** –ответници по гр.д. № 8453/2018 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 1470/10.06.2019
год. постановено по същото дело в частта ,с която съдът е уважил предявените от
ищцата искове и е осъдил ответниците да
й запратят солидарно сума от 1870 лв.
–обезщетение за нанесени през 2018 г. щети в ателие № 29 ,находящо се в гр. Б. ,кв.“С.“,ул“Р. „ № * ,бл.*,ет. *,собственост на
ищеца ,които вреди са последица от водопроводен теч от индивидеалната
хоризонтална водопроводна изолация в банята на съседния апартамент,собственост
на ответниците ,ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане ,както и да заплатят на ответницата следните суми : 900 евро-попусната полза за
периода 05-14.04.2018 г. и 1400 евро
–пропусната полза за периода 14-28.07.2018 г. ,двете вземания-последица от
невъзможността за получаване на наемна
цена за собственото на ищцата атулие поради увреждането му от водопроводен теч от индивидеалната
хоризонтална водопроводна изолация в банята на съседния апартамент,собственост
на ответниците,заедно със законната лихва
върху главницата от 2300 евро от подаването на исковата молба до
окончателното й изплащане .
Въззивниците изразяват недоволство от решението в атакуваната
част , като считат същото за неправилно
и необосновано,в нарушение на
материалнияи процесуалния закон .
Обосновават се съображения,че са допуснати процесуални нарушения
,неуважавайки молбите на процесуалния представител на ответниците за отлагане
на делото и лишавайки го от възможност
да изрази непосредствено отношение на исковата молба ,доклада и към разпределението на доказателствената
тежест .Не са обсъдени според въззивниците наведени в двата писмени отговора на
исковата молба възражения ,засягащи обстоятелства и факти ,твърдения , даказателства и искания .Неправилно е квалифициран главният иск само по чл. 50 ЗЗД ,без да се посочва
правното основание в дис позитива на решението.Незаконосъобразно не е бил
обсъден спора и гледна точна на чл. 49
и чл. 51 от ЗЗД ,доколкото липса причинно-следствена връзка между действията на
увреждащия и увредения.
Оспорва
се диспозитива на решението ,който според въззивната страна е неясен и
неточен,в него изрично не било казано какъв е видът на вредата – имуществена
или неимуществена и в какво точно се
изразяват вредите .Не било ясно и кой за
какво отговаря за пропеснатите ползи –
дали ответниците ,защото не са били
портиери на входната врата ,или някой друг в качеството му на пазач и охрана.Не
било обсъдено и оспорването ,че липсват
доказателства имотът на ищцата да е
придобил статут на туристически .
Моли се за отмяната на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
изцяло исковите претенции.Моли се за повторен разпит на вещото лице Здравка
Андреева с оглед изложените във
възивната жалба възражения.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения
отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба ,счита ,че не са
допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че
от представените по делото доказателства
са били установени безспорно всички предпоставки на деликтната
отговорност на ответниците – противоправното им поведение ,настъпването на твърдяните от ищеца вреди и причинната
връзка.Безспорно е установено ,че повредата
е в хоризонталната водопроводна инсталация на апартамента на
ответниците.Налице е виновно поведение от тяхна страна ,тъй като същите са били уведомени многократно за проблема и поканени да го отстранят и
въпреки това не са предприели никакви действия за отстраняването .Затова се
счита за доказано ,че е осъществен съставът на непозволеното увреждане и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответниците.Подробно се излага становище по твърдението на
въззивниците за нарушаване правото им на защита
и за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото ,като се считат тези
възражения за неоснователниНапротив –на ответниците са давани многократни
възможности да участват в съдебните заседания и да докажат възраженията си ,но
същите не са участвали и не са навели
доказателства в защита на твърденията си .Затова и поради тяхната незаинтересованост се счита за преклудирано
искането за допълнителни въпроси към
вещото лице по назначената експертиза .
Подчертава
се /като се анализират конкретните твърдения от ищцата и доказателствата /,че
съдът напълно задолбочено е обсъдил
всички доказателства по делото /включително и гласните,както и в производството
по обезпечение на доказателствата /,въз
основа на което е направил правилен извод ,че
главното парично искане за възстановяване на щетите в собствения на ищцата имот е доказано и
правилно е било уважено .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били искове от ищцата К. против
ответниците за осъждането им солидарно да заплятат на ищцата сумата от 1870 лв.
–обезщетение за причинени вследствие некачествено извършен ремонт и бездействие от ответната страна и
неотстраняване на проблема ,изразяващ се във влага в собствения на ищцата
недвижим имот –ателие 29 ,идваща от банята на апартамент № ** ,соблственост на първите двама ответници ,находящи се
в кв.“С. „ на гр. Б. ,ул.“Р. „ № * ,бл. *,ет. *,ведно с
лихвата от подаване на исковата молба до
изплащане на сумата ;негаторен иск да
преустановят вредното въздействие от некачествено изпълнената баня в собствения
на ответниците апартамент ,като отстранят повредата в нея;както и да бъдат
осъдени солидарно да заплатят сумата от 2300 евро – представляващи пропусната
полза от ищцата от отказани резервации
от наемане на апартамента й за
сочения исков период .
Така
предявените искове са квалифицирани по
чл.109 ЗС вр.чл. 45,чл. 50 изр.първо ,чл. 51 ал. 1 ,чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД .
Доколкото
решението ,в частта ,с която е отхвърлен негаторния иск по чл. 109 от
ЗС е влязло в сила ,в тази си част то не
е предмет на обсъждане в настоящото производство .
Безспорно главният иск е за непозволено увреждане ,като
се е твърдяло от ищцовата страна ,че вследствие некачествено извършен ремонт в
банята на съседното жилище ,собственост на първите двама ответници ,чията стена
е обща с с антрето на ателието на ищцата ,през 2015 г. е въникнал воден теч от ВиК инсталацията на ответниците
,увредил мазилката ,паркета и вратата в
имота й ,като тя сама е отстранила уврежданията в ателието си .Повредата в
банята обаче не била отстранена и през 2018 г. били нанесени нови щети –
предмет на настоящото производство,за
които претендира соченото обезщетение .
Безспорно непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр. д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието "вреда" (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца.
По отношение на правния въпрос относно
разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е налице
задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззивния съд в обжалваното
решение. Така в ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г., т. 3, са дадени
задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл.
45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца
- допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на
вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването
й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на вещта. В този смисъл е и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, III г. о.,
като в конкретния случай отговорността е по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД.Отговорността
по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди
действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за
собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според
икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. За да приеме
правна квалификация на предявения иск по чл. 45 ЗЗД районният съд
правилно е взел предвид твърдените от ищеца в исковата молба обстоятелства, че имуществените вреди, които
са нанесени в нейниното ателие са пряка и непосредствена последица некачествено извършени работи в банята на съседното
жилище ,собственост на ответниците ,като последица от тези некачествени работи е
воден теч от ВиК инсталацията на ответниците през 2015 г. ,както и
бездействието им поради неотстраняването
на причината за теча ,като повредата причина нови вреди през 2018 г. . Определената
правна квалификация на предявения иск, като такава с правно основание чл. 45 ЗЗД е съобразена със задължителните указания, дадени с т. 3 от ППВС №
4/30.10.1975 г., според които, когато при ползването на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила отговорността за поправяне на
вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и
са произлезли вреди от същностните свойства на вещта отговорността е по чл. 50 ЗЗД. С оглед на тази практика на ВС правилно с обжалваното решение искът е
квалифициран по чл. 45 ЗЗД.Въпреки неправилното
посочване на чл. 50 от ЗЗД съдът се е произнесъл
по предявения иск. В мотивите на обжалваното решение е прието, че претърпяните
от ищцата в резултат на бездействието на ответниците увреждания на имуществото й са в пряка причинно-следствена връзка с
виновното бездействие на ответниците, които не са изпълнили
задължението си да не вредят другиму и да
не смущават пълноценното ползване на
собствения на ищцата имот .
Противоправното
поведение на ответниците се изразява в бездействието
им повече от три години по отношение на
теч във водопроводната инсталация на апартамента им ,от който идва и теч по
стената на всекидневната на ищцата .Вследствие на това противоправно поведение през 2018 г. са настъпили вреди ,изразяващи
се в увреждане на имота на ищцата ,подробно описани и констатирани от вещото
лице в проведеното между страните
производство по ч.гр.д. № 867/2018 г. на БРС
по реда на чл. 207 от ГПК-за
обезпечение на доказателствата .От заключението на вещото лице ,прието по това производство и
приобщено като доказателство по настоящото дело , се е установило ,че е налице причинна връзка между описаните вреди в ателието на ищцата и
бездействието на ответниците ,които не са предприели мерки и не са
отстранили навреме повредата във ВиК
инсталацията на собствения си апартамент
.В тази насока са и свидетелските показания ,депозирани пред първоинстанционния
съд .Налице е виновно поведение /бездействие / у ответниците ,тъй като същите
са били уведомени за проблема и поканени
неколкократно да го отстранят и въпреки това не са предприели никакви действия
за отстраняването му .Затова и правилен е изводът на съда ,че в настоящия
случай е налице съставът на непозволеното увреждане .Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания за съществени процесуални нарушения във
връзка с осигуряване правото на защита на ответниците ,тъй като съдът не уважил
молбите им за отлагане на делото . Следва да се отбележи ,че всъщност по делото
са били проведени четири съдебни
заседания ,на които представител на ответниците не се е явил /дори в насроченото за 15.05.2019 г. заседание
съдът е уважил молбата му за отлагане /.Въпреки предоставената мнокократно
възможност за участие в съдебно заседание и за събиране на доказателства във
връзка с възраженията им , ответниците не са се възползвали
от нея/включително и в проведеното производство по обезпечение на
доказателствата по ч.гр.д. № 867/2018 г. на БРС/.Затова и възраженията в тази
насока са несъстоятелни .
Неоснователни
са и останалите инвокирани възражения –относно диспозитива на съдебното
решение.Съдържанието на съдебното решение
е регламентирано в чл. 236 ГПК и посочването на правното основание на
исковете не е задължителен елемент от него . Неправилно е тълкувано
решението и в частта относно уважаване
на претенцията за обезщетение за пропуснати ползи-става дума за входната врата
на жилището на ищцата ,а не на
кооперацията ,в която се намира .Тази претенция също е доказана –както
от представените писмени доказателства ,така и от показанията на свид. С.Р.
Ето
защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено .При този изход на спора на
осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата –ищца следва да бъдат заплатени
направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция,които предвид
представените дооказалства и списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на
500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1470/10.06.2019 г. постановено по
гр.д. № 8453/2018 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА
Ж.С.Ч. ,ЕГН **********,Т.С.Ч. ,ЕГН **********, двамата от гр. ***; М.Т.Ч.-В.,ЕГН
********** и В.В.В. ,ЕГН **********,двамата от гр. *** да заплатят на Б.К.К.
,ЕГН ********** от гр. *** сумата 500 /петстотин/лева-разноски по делото пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.