Решение по дело №9441/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, ……... 07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ

                    мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

 

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. № 9441 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Н.Н. срещу решение от 03.08.2018 г. по гр.д. №19338/2016 г. на Софийския районен съд, 123 състав, с което Н.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. ******е осъден да заплати на ЗД «Б.И.» АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** сумата от 293.64 лв. - регрес по щета № 129952000081/2012 г., образувана при З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 274, ал. 1 т. 1, предложение последно от КЗ (отм.), както и общата сума от 595 лв. - направени в по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните доказателства и е приел необосновано, че ответникът е реализирал ПТП, като го е напуснал. Твърди се, че по отношение на ответника не са предприети мерки за извършване на проверка за употреба на алкохол, наркотично вещество или негов аналог, поради което същият не се е отклонил от такава проверка. Предвид изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете интанции по представен списък на разноските.

Въззиваемият ищец ЗД «Б.И.» АД оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран по предявен е от З. „Б.И.“ АД срещу Н.Н.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1 т. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 293.64 лв. - регрес по щета № 129952000081/2012 г., образувана при З. „Б.И.“ АД. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата установяват, че между страните валидно е действал застрахователен договор „Гражданска отговорност”, сключен във формата на Комбинирана застрахователна полица № 02511008266160246029 от 01.07.2011 г., със срок на действие от 05.07.2011 г. до 05.07.2012 г. В срока на действие на последния договор, на 05.02.2012 г. в гр. София, на ул. „Майор Еорталов” срещу № 12 с посока ул. „Т. Каблешков” Н.Н.Н., управлявал собствения си автомобил ТОЙОТА АВЕНСИС ДК № ******, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което бил увреден спрелия в същото време лек автомобил СЕАТ ЛЕОН с ДК № *******с водач Е.А.В., за който автомобил била сключена с ищеца по делото валидна към 05.02.2012 г. застраховка „АВТОКАСКО”. По последната и образуваната след ПТП при ищеца щета № 129952000081/2012 г., ищецът платил на автосервиза „АУТО СПИЙДИ” ООД, извършил ремонта на увредения застрахован лек автомобил СЕАТ ЛЕОН с ДК № *******застрахователно обезщетение в размер на 278.64 лв., като обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение възлизат на 15 лв.

От събраните поделото доказателства – протокол за ПТП с бланков номер 1426269 от 05.02.2012 г. се установява, че участник 1 е напуснал мястото на  ПТП и не е изпробван за алкохол. От представеното по делото решение № 8110/18.12.2013 г., постановено по к.а.н.д. № 6587/2013 г. на Административен съд – София – град се установява осъществено от въззивника ответник административно нарушение, състоящо се в нарушаване на задължението му по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП като участник в произшествие, при липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените указания. Горното административно нарушение е различно от визираното в чл. 174, ал. 3 ЗДП, касаещо отказ на водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Така установените обстоятелства се потвърждават събраните по делото доказателства. Преценката на тези доказателства не води обаче до извод за доказано виновно отклоняване от страна на застрахования от проверка за алкохол. Първоинстанционният съд не е изложил изрични мотиви защо  самият факт на напускане на ПТП следва да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол. По този въпрос, който всъщност е съществен за установяване на фактическия състав на претендираното от ищеца вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 3 КЗ /отм./, е налице произнасяне от страна на ВКС с решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. С това решение, имащо характер на задължителна съдебна практика, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ отм. за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл са и решение № 113 от 11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г., решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на ВКС, II ТО.

Предвид даденото разрешение и с оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на предпоставките за ангажиране регресната отговорност на застрахования на посоченото основание, исковите претенции неправилно са били уважени от първоинстанционния съд. Недоказването на елемент от фактическият състав на претендираното от ищеца регресно вземане води до извода за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че въззивникът ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, който се явява неоснователен.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за исковото производство пред СРС в размер на сумата от 141,85 лв. за деловодни разноски пред СРС, както и сумата от 25 лв. разноски за държавна такса пред въззивната инстанция. По претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер на общо 800 лв. и предвид заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на размера му, съдът констатира, че по представения пред първоинстанционния съд договор за правни услуги, въззивникът – ответник е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 лв. за всички инстанции. Като взе предвид защитавания интерес и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира, че на въззивника – ответник следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите в минималния размер на по 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на договарянето и заплащането им.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение от 03.08.2018 г. по гр.д. №19338/2016 г. на Софийския районен съд, 123 състав, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД «Б.И.» АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, срещу Н.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. ******осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1 т. 1, предложение последно от КЗ (отм.) за сумата от 293.64 лв. - регрес по щета № 129952000081/2012 г., образувана при З. „Б.И.“ АД.

***» АД с ЕИК ******, да заплати на Н.Н.Н.,  на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 141,85 лв. за деловодни разноски пред СРС, сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25 лв. разноски за държавна такса пред въззивната инстанция и сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.