РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Добрич, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201114 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.И.Б.. ЕГН ********** от с. Б., обл. Д., ул.
„***” № *** срещу Наказателно постановление № 21-0851-000983, издадено
на 22.06.2021 г. от *** „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от шест месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и излага доводи за липса на умисъл в действията
на нарушителя, доколкото жалбоподателката не е знаела, че регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно. На следващо място, се изтъква, че
автомобилът е бил на ремонт в сервиз и жалбоподателакта е била в обективна
1
невъзможност да извърши необходимата регистрация. На тези основания се
иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което
материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави
жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи
на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 04.03.2021 г. в гр. Добрич жалбоподателката Б. управлявала
моторно превозно средство – *** „***“ с рег. *** Докато се придвижвала по
пътя с. П. – с. С. в посока с. К., на 500 м. след с. П. била спряна за проверка от
св. Я.К.П. и св. М. Г. Г. – *** МВР – Добрич.
В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът
е правоспособен, но МПС било с прекратена регистрация от .... на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради нерегистриране на МПС в законоустановения
срок,.
При установената фактическа обстановка св. П. съставил АУАН № GA
327532/04.03.2021 г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено
престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в
РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/. С
Постановление от 16.06.2021 г. прокурорът е отказал да образува ДП против
водача, като е приел, че е налице явно незначителна обществена опасност на
деянието, поради което то не е престъпно.
Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от
постановлението да се изпрати на *** „ПП” при ОД на МВР – Добрич за
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
2
Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено
в постановлението. С него на Б. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са й наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните
доказателства, обективирани с показанията на св. Я.П. и М.Г., както и от
събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства –
Жалба с УРИ 851000-13367/28.09.2021 г.; СРМПС; Работна карта за ремонт
на автомобил; Договор за дарение на МПС; НП № 21-0851-000983/22.06.2021
г. – копие; Пълномощно; АУАН серия GA № 327532/04.03.201 г.- оригинал;
Протоколи за отнети регистрационни табели; копие на СРМПС /малък талон/;
Обяснение от К.И.Б..; Справка за регистрация; Писмо до Районна
прокуратура с рег. № 851000-3553/05.03.2011 г. - оригинал; Постановление за
отказ от образуване на ДП изх. № 793/2021 г. – заверено копие; НП № 21-
0851-000983/22.06.2021 г. - оригинал; Писмо от Районна прокуратура с рег. №
851000-8589/22.06.2021 г.; Писмо за връчване НП към районен инспектор с.
Б.; Писмо с докладна записка за невръчено НП; Писмо за връчване НП по
настоящ адрес с. С.; Писмо с докладна записка за невръчено НП; Справка от
АИС БДС; Картон на НП; Справка картон на водач К.И.Б.. с ЕГН *********;
Фиш сер. Х № 0009193/05.03.2021 г.; материалите по пр. преписка №
793/2021 г. по описа на ДРП - 21 л. – постановление за отказ от образуване на
ДП с изх.№ 793/16.06.2021г.; Разпореждане за възлагане на проверката от
31.03.2021 г.; АУАН серия GA № 327532/04.03.201 г.; Протокол за
доброволно предаване от 04.03.2021 г.; СРМПС на ***; Обяснение от К.И.Б..;
Справка за нарушител /водач на К.И.Б.. с ЕГН **********; Справка за
предстояща собственост; Справка за прекратена регистрация на ***;
Обяснение от К.И.Б.. с ЕГН **********; Справка за съдимост с рег.№
4224/13.05.2021 г.; Справка за характеристични данни на лицето; Докладна
записка с рег. № 255р-2826/14.05.2021 г.; НП за отказ от образуване на ДП №
21-0851-000983/22.06.2021 г., които доказателства съдът кредитира изцяло
като обективни, пълни и последователни.
3
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира
за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Обстоятелството, че образуваното с АУАН с. GA № 327532 от
04.03.2021 г. административно-наказателно производство не е било
прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е
нарушило правото на защита на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е
движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено
ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този
закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат.”
4
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни
доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния
ред.
От материалите по делото се установява, че на 30.12.2020 г. Б. е дарила
процесния автомобил на майка си С.К.Б... В законоустановения срок обаче
новият собственик на МПС не е декларирал промяната на собствеността по
надлежния ред.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП
дата, час и място е управлявало ***, което не е било регистрирано по
надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни
признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Без правно значение за субективната страна на нарушението е
обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която
предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за
контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване
на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственикът
на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали
автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е
видно, че Б. е дарила автомобила на майка си на 30.12.2020 г., като от същата
5
дата е и приложеното по делото Пълномощно, с което С.К.Б.. упълномощава
дъщеря си – жалбоподателката Б., да я представлява пред всички институции
във връзка с управляването на МПС, но нито тя, нито майка й са спазили
срока за регистрация. Не на последно място, видно от екземпляра, приложен
по делото, в горния ляв ъгъл на Договора за дарение е упоменато задължение
за регистрация на МПС в едномесечен срок, който макар и да не е верен, то
все пак представлява една индиция за приобретателя или в случая неговия
упълномощен представител /К.Б./ да заяви промяната в собствеността на
МПС и да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от
договора за придобитата собственост с данните на праводателя съгласно
действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Като не го
е направила, Б. /като пълномощник на майка си/ сама се е поставила в
положение управлявания от нея автомобил да бъде служебно дерегистриран
съобразно правилата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Ето защо съдът не споделя
доводите на защитата, че жалбоподателката не е знаела, че управляваното от
нея МПС е с прекратена регистрация. Като пълномощник на приобретателя тя
сама не е изпълнила задължението да регистрира дарения автомобил
съобразно изискванията на закона, поради което незнанието й за
последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на
вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.
Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението
си да го регистрира в законоустановения срок за това, Б. е била длъжна и е
могла да предвиди настъпването на предвидените в закона последици,
свързани със служебната дерегистрация на автомобила, поради което
несъмнено е налице виновно поведение от нейна страна под формата на
непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че тя е осъществила
състава на вмененото й административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната
съдебна практика – КАНД 41/2021 г. и КАНД 59/2021 г., двете по описа на
6
АдмС - Добрич.
Също така съдът не приема за основателен и доводът на жабоподателя,
че МПС е било на ремонт и поради тази причина не е било представено за
регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал 2 от Наредбата, в настоящия
случай представянето на МПС не е било необходимо, доколкото не е било
налице някое от обстоятелствата, описани в т. 1-4 от същия член. Т. е.
пререгистрацията на процесното МПС е можело да стане само документално
и не е било необходимо неговото представяне пред органите на КАТ.
В тази връзка съдът приема за правилен и изводът на наказващия
орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с
поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е
регистрирано по надлежния ред.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер”.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на
проверката не е било регистрирано по надлежния ред.
Административно-наказващият орган е определил размера на
наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия
съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.
Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие
както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние
7
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен
извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са
свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства.
Така мотивиран, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0851-000983,
издадено на 22.06.2021 г. от *** „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич,
с което на К.И.Б.. ЕГН ********** от с. Б., обл. Д., ул. „***” № *** за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8