№ 298
гр. Велико Търново, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200067 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 0401-ЗДЗД-3576 от 09.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на
детето /ЗЗДет/ и на основание чл. 46, ал. 4, т. 1, вр. чл. 45, ал. 9 от с.з. й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
атакуваното НП като правилно и законосъобразно, алтернативно да предупреди
нарушителката. Представя писмени бележки.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение № СЛ/Д-ВТ/1116-057 от 10.11.2021 г. срещу
жалбоподателката, с който е констатирано, че същата с действията си нарушила
1
разпоредбите на чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като не оказвала съдействие на
органите на закрила на детето, не изпълнявала предприетите от Дирекция „Социално
подпомагане“ град Велико Търново мерки за закрила спрямо детето *** както
неизпълнявала планираните дейности във връзка с работата по случая с детето, като
неизпълнявала влязло в законна сила Задължително предписание на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ град Велико Търново № П/Д-ВТ-001/24.03.2021 г. – не се явила на
среща, проведена на 15.10.2021 г., в 10:00 часа, в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ град Велико Търново, пл. „Център“ № 2, стая 412.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателката, но е надлежно връчен и подписан от нея без възражения. Такива не са
последвали и в предвидения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, в което наказващият орган е
възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка. Квалифицирал е извършеното
нарушение по чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет, което е санкционирал по реда на чл. 46, ал. 4, т. 1, вр. чл.
45, ал. 9 от с.з., налагайки на жалбоподателката административно наказание "глоба" в
размер на 2 000.00 лева.
От приложеното към делото Задължително предписание № П/Д-ВТ-001/24.03.2021 г.
е видно, че същото е издадено за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване. Същото е
връчено на 22.04.2021 г. и към дата 15.10.2021 г. е било в сила.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с оглед
трудовата заетост и длъжността на жалбоподателката в Агенция „Митници“, същата на
15.10.2021 г., в 11 часа, се е намирала в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, като част от
състава на митнически екип извършващ проверка на средства за измерване и контрол на
данните предавани в Министерство на финансите.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и
относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна
между страните.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
2
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
При установените факти АНО правилно е квалифицирал извършеното от
жалбоподателката като административно нарушение по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, предвиждащ
санкция за този, който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон.
Установи се, че деянието е извършено в срока на действие на визираното по-горе
задължително предписание, с което е осъществен състава на нарушението от обективна и
субективна страна.
Отчитайки обаче трудовата заетост на жалбоподателката и служебната й
ангажираност, обстоятелство, че е родител на малолетно дете, за което безспорно полага
грижи, липсата на данни за други административни простъпки и неизрядности в това й
качество, разкриват наличие на предпоставките, обуславящи приложението на чл. 28 ЗАНН.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН по императивен начин законодателят е фиксирал, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В конкретния случай обаче това правило се явява практически неприложимо
поради един абсолютно определен размер, с което е блокирана възможността съобразно
особеностите на всеки отделен случай да се преценява адекватния на провинението размер
на наказанието, чиято цел е да допринесен за корекция в поведението и спазване на
правилата, а не в репресия от имуществен характер. Особеностите на случая го определят
като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което са налице критериите за квалифицирането му като
маловажен. Предвид така приетото и предоставеното от законодателя правомощие на съда
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН, приложим като актуален процесуален закон и съобразно чл. 87 ЗАНН,
нарушителят следва бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
По делото не са направени претенции за заплащане на разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0401-ЗДЗД-3576 от 09.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с което на ***, с ЕГН
**********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
3
ПРЕДУПРЕЖДАВА ***, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4