№ 371
гр. Шумен, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630102012 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание с чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК.
В исковата си молба до съда ищецът М. С. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, излага, че на 30.04.2019 г. е сключил с ответника „Микро
кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.М.В.ев, Договор за заем №5342-00025677, по силата на
който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 1 500.00 лева. В
договора било предвидено ищцата да изплати задължението си чрез 18
месечни вноски, в които е включена и възнаградителна лихва в размер на 30,
94 %. Общата сума, която ищцата следвало да изплати по договора се
равнявала на 1 893, 78 лева. Посочен бил и годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 50%. Ищцата била сключила и договор за допълнителни
услуги към договора за заем, в който договор била посочена застраховка
„Защита“ на стойност 1 350.00 лева, като общата сума по договора възлизала
на 3 243, 78 лева. Твърди се в молбата, че към датата на подаването й
горепосочената сума е изцяло погасена. Ищецът счита, че договорът е
нищожен, за което излага подробни правни доводи, като излага аргументи за
противоречието му с повелителни разпоредби в ЗПК /чл.10, ал.1, вр. с чл.22
1
от ЗПК, чл.11, ал.1, чл.19 и др от ЗПК/. Изразяват се доводи за неяснота на
договора, за неточно и неясно посочване и изчисляване на ГПР, за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието й с
добрите нрави. Евентуално се излагат възражения за нищожност на отделни
клаузи на договора. Ищцата твърди, че при изплащане на цялата, предвидена
в договора сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка нейното
обедняване със сума от 1 350.00 лева. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да й заплати
сумата в размер на 50.00 лв., част от претенция, цялата в размер на 1 350.00
лева /частичен иск/, представляваща недължимо платена сума по Договор за
паричен заем №5342-00025677, сключен между страните. Претендира и
разноски.
В хода на делото е допуснато изменение размера на иска, като
последният е увеличен на сума от 302, 61 лева, която сума представлява
цялото, претендирано от ищеца вземане, т.е. искът се счита предявен в
пълния му размер, за сума от 302, 61 лева. По повод молбата си за изменение
на иска, ищецът уточнява, че с получаването на сумата по договора за
допълнителни услуги, ответникът е получил възнаграждение многократно над
допустимото, тъй като тези допълнителни услуги били „скрита лихва“, т.е.
допълнителна печалба за кредитора. В хода на делото поддържа претенцията
си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът не представя писмен отговор по молбата.
В хода на делото изразява аргументи за неоснователност на иска,
излагайки твърдения, че посочената от ищеца сума е получена от
застрахователя по застрахователния договор, сключен между ищцата и
застрахователното дружество, а не от ответника, като липсва неоснователно
разместване на блага между страните по договора заем.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че на 30.04.2019 г. между тях е сключен
Договор за заем №5342-00025677, по силата на който на ищцата е
предоставен паричен заем в размер на 1 500.00 лева. Видно от представения
по делото официално заверен препис от договора, се установи, че част от
2
заемната сума /1 020, 80 лева/ е била с предназначение рефинансиране на друг
заем. С договора страните са уговорили фиксиран лихвен процент- 30, 94 % и
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50%, като общата дължима
сума по договора се равнява на 1 893, 78 лева /главница и възнаградителна
лихва/. Ищцата е следвало да върне заема, ведно с уговорената
възнаградителна лихва посредством 18 месечни вноски, всяка в размер на
105, 21 лева, като датата на първото плащане е била 30.05.2019 г. На ищцата е
дадена възможност да върне предоставената по договора заемна сума в
размер на 1 500.00 лева в срок до 29.05.2019 г., без да бъде начислявана лихва
върху главницата. В договора е отразено, че ищцата се е съгласила да ползва
допълнителна услуга по договора, представляваща финансиране и
разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка,
като изрично е отразено, че ищцата е запозната, че сключването на договора
за застраховка и ползването на допълнителната услуга не са задължителна
предпоставка за предоставяне на заема. Предвидено е застрахователната
премия да се изплаща посредством 18 месечни вноски, всяка в размер на
75.00 лева. По делото е представен и официално заверен препис от
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ №МС320145342-00025677,
от който е видно, че между ищцата и трето за договора на заем лице
Застрахователна компания „Уника Живот“ АД е сключен застрахователен
договор, по силата на който са застраховани живота и здравословното
състояние на ищцата, в полза на кредитора по процесния договор за заем, със
срок на застраховката от 18 месеца, т.е. срокът на последната съвпада със
срока на договора за заем. Уговорена е еднократна застрахователна премия в
размер на 1 348, 60 лева, като общата дължима сума по застраховката възлиза
на 1 350.00 лева, включваща и сума в размер на 1, 40 лева- вноска за
обезпечителен фонд за всяка стартирала календарна година. Съгласно общите
правила за сключването, валидността и действието на договорите, договорът
се счита за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя,
т.е. се постигне съгласие между страните. В случая предвид безспорния факт,
че на ищеца е предоставена посочената в договора парична сума, води до
извода, че е налице воля и съгласие за конкретната облигационна
обвързаност. От текста на договора се установи, че в същия ясно и
безсъмнено са отразени лихвения процент, т.е. печалбата на кредитора, както
и ГПР- 50, 00 %. От заключението по извършената ССЕ, по отношение на
3
което съдът няма основания да се съмнява в неговата обективност и
правилност, а от друга страна, същото не е оспорено от страните, се установи,
че по договора ищцата е погасила чрез плащане следните суми: 1 500.00 лева
за главница, 175, 75 лева- възнаградителна лихва и 302, 61 лева- вноски по
застраховката. Вещото лице посочва, че премията по застрахователната
полица в размер на 1 350.00 лева е преведена от ответното дружество, от
името на ищцата, на застрахователя на 11.06.2019 г. Полицата е прекратена
предсрочно на 30.09.2019 г. по молба на ищцата, като към датата на
прекратяване ищцата е платила на застрахователя по полицата общо сума в
размер на 302, 61 лева. Остатъкът от платената от ответното дружество
премия е възстановен на последния от застрахователя. В заключението е
отразено, че към датата на изготвянето му не се претендират дължими суми
по кредита и застраховката.
Ищецът навежда и доводи за нищожност на договора, поради
прекомерност на ГПР и неточно опреД.е на същия, поради невключването на
застраховката към общия разход по кредита, които съдът намира за
неоснователни. Съгласно текста на чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като ал.3 гласи, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя. В случая застрахователната премия, която ищцата се е съгласила
да плати по сключения между нея и трето за разглежданата облигационна
4
връзка лице- застрахователно дружество, договор произлиза на отделно от
договора за кредит правно основание. Сключването и на застрахователен
договор, покриващ описаните в застраховката рискове /смърт на
кредитополучателя, трайна и пълна неработоспособност над 50% в следствие
на заболяване/ е допълнителен разход на ищцата, но произлизащ от волята й
да поеме този допълнителен ангажимент и почиващ на отделно правно
основание. В случая платената от кредитора на застрахователя
застрахователна премия не представлява разход по кредита, някаква печалба
на кредитора по заемното правоотношение. Нещо повече, по делото
безспорно се установи, че кредиторът е изплатил изцяло на застрахователя
предвидената в договора застрахователна премия, като изцяло по волята на
ищцата /по нейна молба/, застрахователният договор е прекратен предсрочно
и независимо от договора за заем. Ето защо намира, че застрахователната
премия не следва да се включва при опреД.е размера на ГПР.
Съдът намира за неоснователни и изложените от ищеца възражения за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието й с
добрите нрави. Лихвеният процент е фиксиран на 30, 94%, като този размер е
съобразен със съответните правни норми и не надвишава предвидения в
закона размер. Договаряне размера на възнаградителната лихва по договори
за заем, в рамките на законоустановения размер /доколкото тази лихва е
компонент от ГПР/ е винаги проявление на принципа на автономия на волята
в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена
от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, в това число и на възнаграждението на кредитора,
като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от
хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях.
В случая предвид размера на договорната лихва, съдът счита клаузата за
възнаградителна лихва за непротиворечаща на моралните норми. Печалбата
на кредитора е равна на 393, 78 лева, като същата е съобразена с размера на
предоставената в заем сума и срокът на погасяване на задължението.
Предвид горното, съдът приема, че договорът за заем е действителен,
5
поради което ищецът дължи по същия връщане на предоставената в заем
парична сума от 1 500.00 лева, ведно с уговорената между страните
възнаградителна лихва. От заключението по приетата ССЕ, се установи, че
ищцата е изплатила общо сума по договора за кредит и застрахователния
договор в размер на 1 978, 36 лева, както следва: 1 500.00 лева за главница,
175, 75 лева- възнаградителна лихва и 302, 61 лева- вноски по застраховката.
Безспорно се установи, че сумите по застраховката са изплатени на
застрахователното дружество, тъй като същото е кредитор на тези задължения
на ищцата. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в
случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва
основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго.
Такъв е и случаят, при който е получено нещо въз основа на нищожен
договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща
имущественото разместване. Предвид гореустановеното, стига до извода, че
по процесния договор не е налице неоснователно разместване на блага, т.е.
ответното дружество в качеството на заемодател не се е обогатило за сметка
обедняването на ищцата, в качеството й на заемополучател по договора.
Установи се, че ищцата е върнала главницата по договора, която е получила,
като е върнала само част от възнаградителната лихва. Платената от нея сума
от 302, 61 лева е отишла в полза на застрахователя, като кредитор по
сключения между нея застрахователното дружество договор, т.е. не е
получена от ответното дружество, за да се приеме, че същото се е обогатило
по някакъв начин за сметка обедняването на ищцата. Приема, че липсва
предвидената в закона корелационна връзка между страните на заемното
правоотношение. Ето защо намира искът за неоснователен, поради което
същият следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез Еднолично адвокатско дружество
„Д.М.“, срещу „Микро кредит” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В.М.В осъдителен иск, с правно
основание с чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК,
6
за заплащане на сума от 302, 61 лева /триста и два лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща недължимо платена сума /без основание/ по
Договор за паричен заем №5342-00025677, сключен между страните на
30.04.2019 г., като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7