№ 10
гр. Търговище, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Х. С. от с.Н., общ.С., ЕГН **********,
чрез адв.Д. И. – АК-С. против Наказателно постановление № 22 - 1292 –
001516 от 13.07.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище,
сектор ПП – Търговище. Считайки, че НП е издадено в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в неспазване на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН,
жалбоподателят желае НП да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за
неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено
като законосъобразно, а в полза на ОДМВР - Търговище да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното от фактическа страна:
На 04.08.2021 г. в 02:39 ч. в гр. Търговище, в участъка на км.227 + 300
от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с ID
№ 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № ******, движещо се в посока към гр.Варна. С техническото
средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 127 км/ч. при
въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта – до 60 км/ч. След
справка в централна база – КАТ контролни органи от сектор ПП при ОДМВР
- Търговище констатирали, че автомобилът е собственост на жалбоподателя.
След няколко неуспешни опита за установяването му, на 26.04.2022г.
същият писмено декларирал по реда на чл.188 от ЗДвП, че моторното
превозно средство с рег.№ ****** е било управлявано именно от него. На
същата дата на жалбоподателя била връчена и покана за явяване в
двуседмичен срок в с-р ПП – Търговище за съставяне на АУАН за нарушение
по ЗДвП. В посочения срок жалбоподателят не се явил, поради което на
01.06.2022г. в негово отсъствие, мл.автоконтрольор в с-р ПП - Търговище
при ОДМВР- Търговище, му съставил АУАН № 59189/01.06.2022г. за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя на
09.06.2022г. и той го подписал с отбелязване, че няма възражения. В акта
било прието, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя в
посочения пътен участък с установена скорост от 123 км/ч. (след приспадане
на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена
скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26. Било прието и
че нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено при условията на
повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФНГ серия К, №
4052791, с който жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП. Въз основа на АУАН № 59189/01.06.2022г. Началник група
към ОДМВР – Търговище, сектор ПП – Търговище издал Наказателно
постановление № 22 - 1292 – 001516 от 13.07.2022г., с което за нарушение
на чл.21, ал.2 и на основание чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя глоба в размер на 1600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
приложените по делото писмени доказателства.
2
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените.
От приложените Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра вътрешните работи е видно, че
областните дирекции на МВР са сред структурите на МВР, определени да
осъществяват контрол по ЗДвП. От приложения АУАН се установява, че
същият е съставен от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР -
Търговище, който е компетентен орган, съгласно т.2.1 от представената
Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Обжалваното НП също е издадено компетентен орган, съгласно т. 3.11 от
същата заповед. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.40,
ал.2, пр.2 от ЗАНН, на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП
съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити.
Налице е яснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение.
В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба,
приложената към делото снимка № 762 се явява допустимо доказателствено
средство в процеса. Същата свидетелства за мястото, времето, както и
техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е
представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580”, от която е видно,
че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на
движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена
посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или
отдалечаващ се трафик. От снимка № 762 на „Мultaradar SD580” №
00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е
измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на
автомобилите в пътна лента 1 при отдалечаващ се трафик. В инструкцията за
работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на
ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по-специално –
при отдалечаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай
превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост,
3
трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по
посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на
изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 127
км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег.№ ******.
Нарушението е установено и заснето с „Мultaradar SD580” с ID №
00209D32D438 т.е. със стационарно техническо средство, съгласно § 6, т. 65,
б. „а“ от ЗДвП, което е одобрен тип средство за измерване, видно от
представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт
по метрология (БИМ). Същото може да бъде използвано по силата на чл.4 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (НСИПМК), съгласно който: "За осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ". От
представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно,
че в него е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията обаче регламентира, че когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно чл.814 от НСИПМК, за да бъде издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване се извършва изследване на типа средство, чрез
изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от
типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на
съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за
измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за
одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от
НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки,
които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от
НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за
установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за
максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в
глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията (чл.43 от Закона за измерванията и чл.841,
4
ал.3 НСИПМК). Съгласно представената по делото заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е 1 година (т.31 от таблицата). В
случая процесното техническо средство тип „Мultaradar SD580” с ID №
00209D32D438 е преминало успешно последваща проверка през месец май
2021 г., видно от протокол от последваща проверка № 20- С –ИСИС/
27.05.21г. на БИМ със срок на валидност една година. Представеният
протокол за последваща метрологична проверка, извършена след датата на
изтичането на срока на валидност на удостоверението за одобрен тип
средство за измерване удостоверява съответствието на техническото средство
с одобрения тип. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят
от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за
измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
„Мultaradar SD580” е годно техническо средство, респ. че изготвеното чрез
него веществено доказателствено средство надлежно установява
съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа
средство за измерване се извършва със заповед на председателят на БИМ,
съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и
информация за това се публикува в официалния бюлетин на БИМ (чл. 37 от
ЗИ). Такова вписване не се установява.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано чрез допустими,
относими и годни доказателствени средства обстоятелството, че 04.08.2021
г. в 02:39 ч . л.а. рег. № ****** се е движил по ПП І – 4, км.227 + 300 с
измерена скорост от 127 км/ч. Съдът констатира, че в случая е спазено
изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 /12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата във вр. с чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол - правилно от измерената скорост от 127 км/ч е приспадната
допустимата грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в
АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 123 км/ч.
5
От представената справка от централна база – КАТ се установява, че
към момента на нарушението лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ******
е бил собственост на жалбоподателя. Предвид подадената декларация по
чл.188 от ЗДвП, същият правилно е определен като субект на нарушението.
С обжалваното НП жалбоподателят е наказан на основание чл.182,
ал.4 във вр. с ал.1, т.6 за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП – за превишение
на разрешената скорост на движение в населено място с над 50 км/ч.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите,
които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в
населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала.
Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак“. В случая според приложената снимка № 762,
максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от ПП І –
4, попадащ в гр. Търговище, е била 60 км /ч. Посоченото ограничение, по
силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак,
което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00- 141/ 22.11.2021г.
на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на
пътен знак В 26 – (60 км/ч. ) на път І -4 при км.227+ 150 вдясно (за посока
София –Варна), както и на пътен знак В26 (60км/ч.) при км.227+450 вляво (за
посока Варна - София). Посоченото писмено доказателство установява, че и
двата пътни знака са поставени на 150 м. преди стационарната камера за
засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+300 вляво,
като местоположението на знаците не е променяно през 2018 и 2019г. и
същите се намират на едно и също километрично положение от момента на
поставянето им.
Съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран обосновано и
законосъобразно на основание чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с
над 50 км/ч., чл.182, ал. 1, т.6 от ЗДвП предвижда за водача глоба от 700лв.
и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5
км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Разпоредбата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП от своя страна предвижда, че за повторно нарушение по
ал.1, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
6
размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция,
съдържаща се в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. От материалите по делото е видно,
че с ЕФНГ серия К № 4052791, издаден от ОДМВР - Ямбол,
жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение. От приложената
справка от АИС „АНД“ се установява, че посоченият ЕФНГ е връчен на
жалбоподателя на 15.01.2021 г. и е влязъл в сила на 01.02.2021 г. Т.е.
процесното нарушение е извършено преди изтичането на една година от
влизане в сила на посочения санкционен акт. Предвид изложеното,
обосновано жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.4 от
ЗДвП за нарушение, извършено в условията на повторност.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. В случая, както бе посочено, за установеното
нарушение санкционната норма предвижда наред с наказанието глоба и
наказание лишаване от право да се управлява МПС. Посоченото
обстоятелство изключва санкционирането на водача с ЕФНГ. Следователно в
случая законосъобразно е изпълнена общата процедура по ЗАНН със
съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че при съставяне на
АУАН не е спазен тримесечният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението (за някои нарушения - две
години). Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д.
№ 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни. Началото на тримесечната давност е
обусловено от откриването на нарушителя. Съдът споделя тезата, че в случая
7
моментът на откриване на нарушителя е момента на представянето на
декларация от собственика на автомобила, в която същият посочва кое е
лицето, управлявало превозното средство. Дотогава на контролните органи
са известни само МПС и неговия собственик, но не и дали собственикът е
управлявал превозното средство. При установяване на нарушения с видео-
радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага
от закона и се придава на собственика на МПС (до евентуално изпълнение на
предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител).
За тези нарушения, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП именно на собственика се
издава ЕФНГ, който би могъл да бъде анулиран при подадена декларация
по чл.188 от ЗДвП с посочено друго лице като извършител на нарушението. В
случая, предвид обстоятелството, че приложимата санкционна разпоредба
предвижда налагане и на наказание лишаване от право да се управлява МПС,
то съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП не може да бъде съставен ЕФНГ и
автоматично да бъде ангажирана отговорността на собственика на
автомобила. Предвид това, следва да бъде установен водачът, извършил
нарушението, а данните в тази насока се получават от попълнената
декларацията по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС. Респ. от датата на
попълването й следва да се отчита и тримесечният срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. Във връзка с процесния случай жалбоподателят е попълнил
декларация на 26.04.2022 г., признавайки, че именно той е управлявал
собствения си автомобил и следователно от този момент контролните органи
са били наясно със самоличността на водача. АУАН е съставен на 01.06.2022г.
и следователно и двата срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН (три месеца от
откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението) са
били спазени. Спазен е бил и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В подкрепа на гореизложеното е и актуалната съдебна практика:
решение № 1219 / 27.06.2022 г. по канд № 387/2022 г. на АС - Пловдив,
решение № 2428/ 08.04.2019 г. по канд № 13005/2018 г. на АС – София,
решение № 256/12.09.2015г. по канд № 10270/2015г. на АС- В.Търново и др.
С обжалваното НП размерът и видът на наложените на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП кумулативно предвидени
административни наказания (глоба в размер на 1600 лв. и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от три месеца) са определени законосъобразно.
8
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуалноправна
страна, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Предвид този извод искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно. Респ. основателно се явява искането на ответната
по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с
чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт
е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че в полза на ОДМВР - Търговище следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер от 80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1292 – 001516 от
13.07.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР – Търговище, сектор
ПП – Търговище, с което на Й. Х. С. от с.Н., ул. “Р. К.“ № *, ЕГН
********** за нарушение на чл.21, ал.2 и на основание чл.182, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1600лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. Х. С. от с.Н., ул. “Р. К.“ № *, ЕГН ********** да
заплати по сметка на ОДМВР- Търговище сумата от 80лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9