№ 177
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110209711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “Б.Б.“ ЕООД срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/08.05.2024 г., издаденo от директор
на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите и с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева на основание чл. 210а, вр. чл. 68в, вр. чл.
68г, ал. 4, вр. чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно поради противоречие със
материалноправните разпоредби на закона, несъответствие с целта на закона и
противоречие с принципа за съразмерност. В съставения от проверката
констативен протокол не било установено каквото и да е нарушение от страна
на жалбоподателя. В протокола било удостоверено, че дружеството е
поставило няколко табели, уреждащи всички условия за използването на
паркинга, а установените липси и нарушения не присъствали в него.
Наказващият орган бил стигнал до неправилни изводи вследствие на
възприета неправилна фактическа обстановка. Достъпът до паркинга на
1
хипермаркет „Б.“ се осъществявал чрез бариера и електронна система за
таксуване на автомобили в зависимост от времетраенето на престоя им, като
при влизане на паркинг се получавал електронен билет, който трябвало да
бъде пазен до напускане на паркинга на обекта. Съгласно правилата за достъп
до паркинга и указателните табели, поставени на паркинга, клиентите можели
да ползват безплатен паркинг от 1 час и 30 минути на ден, считано от момента
на първото влизане на паркинга. Времето, за което можело да бъде ползван
паркинга, се изчислявало общо за целия ден при валидиране на билета на
специалните за това устройства. Твърди се, че били налице указателни табели,
поставена на бариерата при влизане на паркинга, на входа на търговския обект
и на други допълнителни места, указващи условията за ползване на паркинга
на магазина. Напомнителни стикери, указващи на водачите да валидират
билета си, били залепени и на касите. Клиент на магазина представлявало
лице, което е закупило стока от магазина и притежавало касова бележка за
касовата операция, и именно той имал право на безплатен престой.
Останалите лица заплащали 5 лева за всеки започнат час престой на паркинга.
Възразява се, че дори да липсва указаност относно начина на пресмятане на
безплатния престой, подобна непълнота не би заблудила относно някое от
съществените характеристики на услугата средния потребител, който според
чл. 18 от Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета от 11.05.2005 г.
е сравнително добре информиран, сравнително наблюдателен и предпазлив,
като се отчетат обществените, културните и лингвистичните фактори. Поради
тази причина се твърди, че средният потребител не би се заблудил, че
влизайки на паркинга на магазина, ще може да стои безплатно 1 час и 30
минути при един престой, а след това да е необходимо да излезе от паркинга и
отново да влезе за още един престой от продължителен период от време и по
този начин да може да използва паркинга безплатно за целия ден. Доколкото
паркингът се намирал в центъра на гр. ***, където била установена т.нар.
„зелена зона“, се твърди, че средният потребител не би възприел, че
паркирането в частен имот, какъвто бил паркингът на магазина, би бил
безплатен за всеки период от 1 час и 30 минути в рамките на деня. Поддържа
се, че в конкретния случай предоставената информация на потребителя
относно условията за ползване на паркинга на магазина и посоченото на
указателните табели било фактически вярно, като така поднесената
информация не би могла да въведе в заблуждение средния потребител. В този
2
смисъл се твърди, че дружеството не е извършило нарушението по чл. 68е, ал.
1, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. Дори да беше извършено се твърди, че то
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
представянето на информацията за ползване на паркинга не би могло да
доведе до заблуда на средния потребител, твърдяното нарушение било
извършено за първи път и липсвал настъпил вредоносен резултат, поради
което обществените отношения били засегнати в незначителна степен.
Направено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В становище към постъпилата административнонаказателна преписка
административнонаказващият орган и въззиваема страна - директор на
Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, поддържа, че подадената
жалба е неоснователна, а че обжалваното НП е издадено при спазване на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че обжалваният акт е
издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
като са обсъдени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите
обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието. Поддържа се, че
не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото липсвали смекчаващи отговорността обстоятелства и
жалбоподателят бил търговско дружество – субект, който по занятие извършва
сделки, и като професионалист следва да бъде запознат с нормативната
наредба, касаеща неговата дейност и стриктно да я спазва. Неизпълнението на
задълженията му било формално нарушение, поради което доказването на
наличие на претърпени вреди не било необходимо. Направено е искане за
потвърждаване на атакуваното НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от насрещната страна.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
3
С имейл от 01.02.2024 г. от трето лице за производството – М.Д.,
постъпил сигнал за незаконна търговска дейност, изразяваща се по твърдения
в имейла в нерегламентирано плащане за паркинг на магазин „Б.“, находящ се
в ***. С писмо с № 94-00-262/08.02.2024 г. жалбата е била пренасочена по
компетентност до председателя на КЗП за извършване на проверка.
На 27.02.2024 г. свидетелите Ж. А. С. и А. И. К. – и двете служители и
инспектори в КЗП, извършили проверка на място. За същата били съставени
Констативен протокол № К-2757031/27.02.2024 г. и снимков материал,
находящ се на л. 16-18 от делото. Видно от констативния протокол, снимковия
материал на наличните на място табели и указания, и събраните гласни
доказателства чрез разпит на двете свидетелки, достъпът до паркинга на
хипермаркет „Б.“, находящ се в ***, се осъществявал чрез бариера и
електронна система за таксуване на автомобили в зависимост от
времетраенето на престоя им. При влизане на паркинга се получавал
електронен билет и се сканирал номера на автомобила, за да започне
отброяването на времетраенето на престоя. Съгласно поставените указателни
табели и указанията в обекта клиентите можели да ползват безплатен паркинг
от 1 час и 30 минути на ден. Всеки следващ започнат час се заплащал по 5,00
лева на час. Максималното време за излизане след плащане или валидиране на
талона било 20 минути, като при просрочено време за излизане било указано,
че лицето следвало да се върне и доплати билета при устройството за
плащане. В информационните табели на паркинга и в надписите,
сигнализациите и другите табели в магазина не бил указан начинът на
изчисляване на безплатния престой и началото на същия – никъде не било
обозначено или пояснено, че престоят от 1 час и 30 минути на ден е предвиден
като безплатен при сумарно начисляване до тази продължителност в рамките
на един ден, започващ да тече от първото влизане и без значение от броя на
влизания и излизания на клиента в рамките на деня. В констативния протокол
било разпоредено да се изиска становище от дружеството.
Във връзка с констатациите от проверката е постъпило при въззиваемата
страна становище от жалбоподателя с изх. № 14125731-2024/11.03.2024 г. В
него е посочено, че безплатно предоставения на клиентите паркинг е за период
от 1 час и 30 минути на ден в рамките на работното време на магазина, като
отчитането на времето се извършва автоматично посредством инсталирана
система за отчитане на времето за престой на паркинга на база
4
регистрационния номер на автомобила. Посочено е, че условията за ползване
на паркинга са предоставени на различни места в рамките на същия.
С писмо с № Ц-00-669/25.03.2024 г. до „Б.Б.“ ЕООД, изпратено с имейл
на 25.03.2024 г., дружеството било поканено за явяване на негов представител
за съставяне и връчване на акт за административно нарушение. На 03.04.2024
г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № *** от
свидетеля С., оправомощена със Заповед № 905 ЛС/29.06.2016 г. Актът бил
съставен и връчен на дружеството, чрез упълномощен от него представител, и
в присъствието на свидетелката К. – в качеството и на свидетел. В акта било
закрепено, че при извършената проверка не била установена табела с
информация, че устройството на бариерите записва номера на колите и
сумира времето на престоя им за ден. За това сумиране потребителят не бил
предварително информиран по подходящ начин, с което бил поставен в
заблуждение при двукратно или повече пъти използване на паркинга на
магазина. Било прието, че е налице заблуждаваща нелоялна практика по
смисъла на чл. 68е, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, като нарушението било
извършено на 27.02.2024 г.
По делото няма данни за постъпили възражения в законоустановения
срок.
На 08.05.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите,
оправомощен съгласно заповед № 984/07.11.2023 г., изменена и допълнена със
заповед № 1012/10.11.2023 г. при сходни изводи от фактическа и правна
страна. На дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000,00 лева. На 17.06.2024 г. наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени и веществени
доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй
като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
5
фактическа обстановка. В синхрон в писмените доказателства се явяват и
гласните такива, събрани чрез разпит и на останалите двама свидетели – Ж. А.
С. и А. И. К.. Предвид подробността и логичността в показанията им, съдът
счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки
изпълняваните от тях длъжности. От показанията на същите се установява
завареното положение на място в деня на проверката в обекта, и проведената
процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН, участниците в
него, начина на връчване на същия на нарушителя. Свидетелките пряко и
непосредствено, включително и след разговор със служител на място, са
възприели начина на функциониране на паркинга, като на място след
обхождане на територията на същия и на прилежащия хранителен магазин
„Б.“ свидетелите не са констатирали табела или друг вид указания до водачите
относно сумирането на престоя на автомобила за рамките на деня и че
лимитът от 1 час и 30 минути безплатен паркинг на ден се изчислява именно
сумарно, без значение броят на влизанията и излизанията в рамките на деня.
По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира,
че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните
доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 233, ал. 1 и 2 от ЗЗП и са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение се
явява доказано, тъй като прилаганата от жалбоподателя практика се
квалифицира като нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68е, ал.
6
1, вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
Търговската практика е заблуждаваща, когато от целия фактически
контекст, всички нейни характеристики, обстоятелства и ограниченията на
използваното средство за комуникация следва, че тя не предоставя
съществена информация, необходима на средния потребител, в зависимост от
ситуацията, за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях,
което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Съдът счита, че липсата на предоставена предварителна информация за
безплатното време за престой на автомобили на паркинга, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, начислявано считано от момента на първото
влизане на паркинга за деня, е от съществено значение за търговското решение
на потребителите на тази услуга. На съда е служебно известно, предвид
вписаните общодостъпни данни в публичния ТРРЮЛНЦ, че жалбоподателят
е търговец по смисъла на параг. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. В параг. 13, т. 23 от ДР
на ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието „търговска практика“ - това
е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата
или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По
силата на параг. 13, т. 25 от ДР на ЗЗП „съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което
води до вземането на решение, което потребителят не би взел без
използването на тази търговска практика. Установените от контролните
органи на място при проверката липси на указания или по друг начин
информиране за начина на сумиране и изчисляване на безплатния престой на
паркинга безспорно рефлектира върху неосведомеността на клиента, че
безплатното паркиране в рамките на 1 час и 30 минути се отнася до цялото
денонощие, а не до конкретното ползване на услугата безплатно паркиране, а
оттам – рефлектира върху евентуалната възможност потребителят да се
откаже от пазаруване в стопанисвания от дружеството магазин. В това се
изразява и значимостта на уведомяването в контекста на влиянието му върху
търговското решение – своевременното информиране на потребителя за
7
съществена характеристика на услугата, а именно: относимия период (24 часа)
за използване на възможността за безплатно паркиране в рамките на 1 час и 30
минути, начислявано считано от момента на първото влизане на паркинга за
деня. Следователно е нарушено изискването за своевременно предоставяне на
съществена информация, необходима за вземане на търговско решение.
В случая средният потребител е въведен в заблуждение или е възможно
да бъде въведен в заблуждение предвид липсата на информация на
поставените на входа на паркинга табели, че възможността за безплатно
паркиране в рамките на 1 час и 30 минути може да се използва в рамките на
24 часа, като устройството на бариерата записва номерата на колите и сумира
времето им за престой за цялото работно време на магазина. Липсата на такава
информираност съдът счита, че може да се отрази върху решението и на
сравнително добре информиран, сравнително наблюдателен и предпазлив
потребител, доколкото паркингът, на който е установено нарушението, е
частен, а стопанисващият го е свободен да уреди по негова преценка
условията за ползване на паркинга, но при законоустановените параметри,
включително тези по ЗЗП, доколкото жалбоподателят като търговец, влизащ в
правоотношение с потребител, е следвало да се съобрази с разпоредбите в
специалния закон. В този смисъл съдът счита, че без надлежното обозначаване
и предвид наличните табели потребителят е нямало как да знае, че безплатно
паркиране в рамките на 1 час и 30 минути се начислява, считано от момента
на първото влизане на паркинга за деня. Несъстоятелни са и доводите в
жалбата касателно намиращата се в района на нарушението „зелена зона“ за
паркиране. Информацията следва да е ясна и достъпна за всеки потребител,
независимо дали същият е запознат и ползвател на „зелената зона“ за
паркиране в столицата.
Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и субективната
страна не подлежи на изследване. Що се отнася до оплакванията в жалбата,
следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил като реквизит в
съставения от проверката констативен протокол да се закрепя констатираното
нарушение. Видно от изготвения и приложения по делото протокол,
проверяващите на място са обективирали възприятията си в него относно
начина на работа на паркинга и находящите се на място обозначения и
8
сигнализация на информацията за ползването му. Нещо повече, в протокола е
отбелязано като нареждане да се изиска становище по казуса, каквото е
постъпило от жалбоподателя, с оглед изясняване на фактическите и правните
положения след констатациите на място. Посоченото е допринесло за
изясняване на случая преди да се съставят процесните АУАН и НП, така че
наказващият орган е предприел разследване на казуса преди да стигне до
крайния извод, че констатираното положение съставлява нарушение на
правилата за забрана на нелоялните търговски практики.
Съдът счита, че са налице предпоставките за налагане на имуществена
санкция на дружеството на основание чл. 210а от ЗЗП, предвиждаща
санкциониране на виновните лица за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП. Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, макар
по делото да не са събрани данни за предходно санкциониране на дружеството
за същото нарушение, нарушителят се явява търговец с широка търговска
мрежа из страната, който следва да упражнява дейността си при съответните
стандарти за професионални знания и умения. Чрез поведението си същият е
допуснал нарушение, което макар и формално (неизискващо настъпване на
резултат), е застрашило обществените отношения, обезпечаващи закрилата на
неограничен брой потребители – клиенти на съответния паркинг в центъра на
столицата. Поради изложеното съдът намира, че така наложеното наказание
„имуществена санкция“ в минимално предвидения за юридически лица
размер от 2000,00 лева би изпълнило целите на общата и специалната
превенция по чл. 12, ал. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, съдът счита, че в полза на Столична
община следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в предвидения
в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/08.05.2024 г.,
издаденo от директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите и с
което на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева на основание чл. 210а, вр. чл.
68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Комисията за защита на потребителите, с адрес: гр. София,
ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в
размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10