Р Е
Ш Е Н
И Е № 1271
Гр. Пловдив , 11.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ВЕРА ИВАНОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от председателя гр.д. 1930
по описа за 2012, година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е действие на частния съдебен
изпълнител –Митрова с рег. № 828 с район
на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 237/2012 година против
Разпределение от 11.05.2012 година на
постъпили по изпълнителното производство
парични суми.
Твърди се в жалбата, че действията на съдия- изпълнителя касаещи
изготвеното разпределение на
парични суми постъпили по изпълнението е
неправилно. Съображения за неправилност действията на съдебния изпълнител
са ,че неправилно и неясно била
определена сумата за разпределение след
приспадане на дължимия ДДС, а от друга не
била спазена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД като неправилно са
определени вземанията, ползващи се с привилегии.
1.Във връзка с определяне на сумата за
разпределение според цената получена от
продажба на недвижимия имот, предмет на проданта и в частност определяне на дължимия ДДС
съгласно изискванията на чл.131 от ЗДДС,
следвало да се използват специални знания за определяне на точната площ на прилежащия терен по смисъла на пар.1 т.6
от ДР на ЗДДС , за което било необходимо изготвяне заключение от вещо лице и
внасяне делото за разглеждане в открито заседание.
2.На второ място не била спазена разпоредбата на чл.136 т.3 от ЗЗД ,
тъй като взискателя ”Черноморски солници „АД не бил ипотекарен кредитор.
По договор за банков кредит № 278/2003 година сключен между „Банка Пиреус ”- Гърция ,чрез
клона си в гр.София и „Никдоналдс-95”
ООД, ипотекарен длъжник бил „Никдоналд
95”ООД.С договор за заместване от 29.01.2011 година ,дружеството „Никдоналдс
95” ООД няма друго качество освен като ипотекарен длъжник , като солидарни
длъжници по договора за кредит са други пет лица , в това число и взискателя
„Черноморски солници” АД .На 24.11.2011 година след замяна на длъжника по банков кредит е подписан договор цесия между „Банка Пиреус България”
АД и „Чeрноморски солници”АД ,
по силата на който цедента „Банка Пиреус България „АД е прехвърлила вземането си на „Черноморски солници” АД ,длъжник към този момент по договора за кредит
съгласно договора за заместване от 28.01.2011 година . Поради сливане на качествата кредитор и длъжник целия
размер на дълга се погасявал
и задължението на ипотекарния
длъжник учредил ипотека за чужд дълг се погасявал. Именно поради горното, неправилно се прилагала разпоредбата на чл.136 т.3 по
отношение на „Черноморски
солници”АД , тъй като това дружество – взискател не бил обезпечил вземането си с ипотека върху
недвижимия имот ,предмет на публичната продан.
3.Изготвеното разпределение било
неправилно , тъй като в същото не били
включени разноските на присъединения взискател –жалбоподателя ,в размер на 60
лв.
4.На следващо място, при определяне размера на привилегированите вземания по чл.136 т.2
от ЗЗД не следвало да се включват такива
представляващи такси за битови отпадъци ,които не представлявали местен данък.
Сумата за данък сгради, според
представеното пред ЧСИ удостоверение издадено от Община Пловдив била в
размер на 1972,14 лв. и до този размер следвало да се приеме вземането за
привилегировано по смисъла на чл.136 т.2 от ЗЗД.
По изложените съображения следвало да
се отмени Разпределението от 11.05.2012 година по изп. дело 237/2012 година на ЧСИ-Митрова и
се изготви друго съобразно изложените съображения в жалбата.
По делото е постъпил отговор от
„Никдонад 95”ООД ,чрез управител Г.Н. л.75 ,
с което изразява становище,че жалбата е основателна и следва да се
уважи, като също счита, че делото следва
да се разглежда в открито заседание.
Едновременно с горния отговор е
постъпило друго становище от същото
дружество- „Никдоналд 95 „ООД ,чрез управител Н. П. ,който счита жалбата
за неоснователна и като такава да се
отхвърли.
Постъпило е възражение също така от
„Черноморски солници” АД за
неоснователност на жалбата.
Становището на ЧСИ Митрова по чл.436 ал.3 от ГПК е ,че жалбата е
подадена в срок , но относно обстоятелствата посочени в нея същата допустима единствено по т.3 от жалбата –неприсъждане на внесената от жалбоподателката такса за
присъединяването й към изпълнителното дело, но неоснователна в тази част ,тъй като тази такса не се ползвала с привилегията на
чл.136 т.1 от ГПК. В останалата част жалбата била недопустима по съображения
,че присъединеният взискател не
получавал суми от разпределението.
Пловдивският окръжен съд преценявайки
доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страна имаща
правен интерес да обжалва разпределение на получени суми от продажба на
недвижим имот, същата е в срок и следва
да се разгледа по същество.
От приложеното копие от изп. дело
237/2012 година на ЧСИ Драгомира Митрова с
район на действие ПОС е видно, че
същото е образувано по молба на „Черноморски солници” АД гр.Пловдив въз основа на издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. 1026/2012 година по описа на Пловдивския районен съд, на
основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК , като е разпоредено
„Валдекс-09”ЕООД и „Никдоналд-95 „ООД да заплатят на взискателя сумата – 100 000 лв.,представляваща частичен
иск за вземане в размер на
1 748 757,89 лв. ,дължима по Договор за банков кредит№ 278 от
07.07.2003 година и договор за
заместване на дълг № 357/28.01.2011 година ,което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 21.10.2011 година като цесията е
съобщена на длъжниците и законна лихва от 24.01.2012 година. След изпълнение процедурата по изпращане ПДИ, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е
възбранил и описал недвижимия имот, предмет на нотариален
акт № 165,том І,рег. № 146 от 07.03.2008 година
за обезпечаване на кредита
отпуснат от „Банка Пиреус” АД София на
„Никдоналд-95” АД по договор за кредит
от 07.07.2003 година и Анекс към този
договор № А-06-278/2008 година от 20.02.2008 година .Насрочена е публична
продан от ЧСИ по отношение на имота , подробно описан в цитирания нот.
акт и в заключението на вещото лице- Ш.
л. 149,а именно: 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор
56784.504.880,находящ се гр.Пловдив
,общ.Пловдив по КККР,одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 година на Изп. директор на АГКК с адрес на ПИ: Пловдив ул. Брезовско шосе № 145 а, с площ
от 3 611 кв. м ,с трайно предназначение на територията: урбанизирана , с
начин на трайно ползване: за друг вид производствен , складов обект ,ведно с
построената в поземления имот сграда с
идентификатор 56784.504.880.1,находяща се в гр.Пловдив ,общ. Пловдив, обл.
Пловдив по КККР, с адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе № 145 а
,разположена в поземления имот със застроена площ от 591 кв. м ,брои етажи: три, с
предназначение: хотел при съседи на ПИ: 56784.504.9576, 56784.504.9565,
56784.504.879, 56784.504.645, 56784.504.656.
След извършване на публична продан от ЧСИ, с протокол от 10.05.2012
година е обявен купувач- взискателя по изпълнителното производство-„Черноморски
солници” АД при предложена цена
1 081 377,77 лв.,като е извършил разпределение по следния начин:
първо на основание чл.136 т. ЗЗД разноски
за изпълнението на взискателя и такси
за ЧСИ, второ: на основание чл.136 т.2 от ЗЗД сумата от 6 427,29
лв. –вземания на Държавата в полза на
Община Пловдив и трето: на основание чл.136
т.3 от ЗЗД, останалата сума от 1 015 913,17 лв. –частично за
погасяване на вземането на взискателя „Черноморски солници” АД .
Разпределението е акт на съдебния изпълнител , с който се определя кои притезания подлежат на удовлетворяване ,какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях.
На основание чл.131 от ЗДДД по
сметка на ТД НАП Пловдив , ЧСИ е определил дължащо се ДДС за внасяне от купувача „Черноморски
солници” АД по сметка на НАП сума в размер на 13 787,61 лв. При определяне на
посочената стойност на дължим ДДС,
включен в продажната цена, ЧСИ е
изхождал от разпоредбата на чл.45 ал.3 и
чл.131 от ЗДДС като е взел
предвид само ½ ид. част от горепосочения ПИ и е определил за облагане
482 кв. м при цена на 1 кв. м -171,63
лв. – 82725,66 лв. за извършената сделка
.За да определи ДДС в горния размер, ЧСИ
е използвал специални знания на назначеното
по изпълнителното дело вещо лице – Л. Ш.,л.156, което вещо лице имайки
предвид разпоредбата на пар.1 т.6 от ДР на ЗДДДС е определил облагаема площ от целия имот -
964 кв. м или на ½ ид. част от имота
на 482 кв. м. При определяне
облагаемата площ от 482 кв. м ,вещото лице и съответно ЧСИ са имали
предвид общата площ на имота застроена
и незастроена от 3 611 кв. м и тази
определена по пар.1 т.6 от ЗР на ЗДДС- площ на прилежащия терен, застроената площ на сградите + площта с
размер на 3 м около всяка сграда от 2647 кв. м ,като разликата между едната
площ и втората определя облагаемата площ, която в настоящия казус е ½ от
964 кв. м, тоест 482 кв. м.
С оглед на горното ,несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че в
разпределението липсва яснота относно начина на определяне облагаемата площ, която
е необходима при определяне на дължимия данък
в полза на държавата. За да се определи дължащия се данък следва да се има предвид цената на частта от имота, която според
жалбоподателя е неясна и произволно определена от ЧСИ.
От заключението на вещото лице Ш. ,същата е оценила парцела с площ от 1805,50 кв. м застроено и
незастроено на стойност 290 000
лв. и
обща цена на целия недвижим имот в размер на 1 012 000 лв./л151/,
при което съотношението между общата стойност на имота към стойността на парцела
е 3,4896. Тъй като видно от доказателствата по изпълнителното дело продажната
цена на имота е 1 081 377,77 лв.,тази стойност отнесена към посочения по –
горе коефициент- 3,4896 определя продажната цена на урегулирания поземлен имот
в размер на 309 880,98 лв. ,или като се има предвид,че предмет на
продажбата е имот от 1805,50 кв. м , то цената на 1 кв. м е 171,63 лв. , а за
482 кв.м цената на облагаемия имот е
82 725,66 лв.,както правилно е определил и ЧСИ –Митрова. Съгласно ЗДДС и
ППЗДСС дължимия данък ,включен в
продажната цена се определя по
формулата- Ц х ДС/ 100 +ДС или Д= 82725,66
лв. х20/120 =13 787,61 лв.
Този именно размер следва да се внесе от взискателя, обявен за купувач,
по сметка на ЧСИ и да се преведе по сметка на НАП по регистрацията на длъжника.
С оглед гореизложеното , съдът счита ,че не е необходимо делото да се внася в съдебно заседание
за изготвяне заключение от вещо лице
както за определяне облагаемата площ
предвид това ,че такава е определена от компетентно вещо лице в изпълнителното производство, а по отношение определяне
цената на кв. м площ от процесния имот касателно парцела ,предвид определената такава за целия имот от вещо лице и отделно за парцела не са необходими специални знания за
определянето й, каквито не са необходими и при определяне дължимия данък в
полза на НАП.
Поради изложените съображения
жалбата в обжалваната част касаеща обжалваното разпределение , в частта
с което е приспадната горната сума от
продажната цена и разпоредено внасянето
й по сметка на НАП е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
При проследяване описаните
по - горе договори се установява,
че първоначалният договор за банков
кредит № 278/2003 година сключен между „Банка Пиреус Гърция„ АД ,чрез
клона си в гр.София и „Никдоналд-95”
ООД, ипотекарен длъжник е бил „Никдоналд
95”ООД.С договор за заместване в дълг по
договор за кредит от 28.01.2011 година, дружеството „Никдоналдс 95” ООД няма
друго качество освен като ипотекарен длъжник , като солидарни длъжници по договора
за кредит са други пет лица , в това число и взискателя „Черноморски солници”
АД .На 21.10.2011 година след замяна на
длъжника по банков кредит е подписан договор цесия между „Банка Пиреус България” и
„Чeрноморски солници”АД ,
по силата на който цедента „Банка Пиреус България „АД е прехвърлила вземането си на „Черноморски солници” АД ,длъжник към този момент по договора за кредит съгласно
договора за заместване от 28.01.2011 година .На 09.01.2012 година между „Черноморски солници” АД и „Накдоналд- 95”ООД е сключен договор за встъпване в дълг ,който договор е
бил във връзка със задължение на „Валдекс 09” ЕООД към „Черноморски солници АД ,като встъпващото
лице „Никдоналд 95 ООД е встъпил в дълга
на посочения длъжник –Валдекс 09 „ООД наред с него в качеството на съдлъжник. След това на
23.04.2012 година е сключен Анекс към
договора за встъпване в дълг от 09.01.2012 година съгласно който „Никдоналд 95
„ООД е встъпил в дълга на „Валдекс 09”
ООД към кредитора „Черноморски солници”АД
ООД ,след което на 25.04.2012 година
е сключено Споразумение към между „Черноморски солници” за дължими суми от „ Никдоналд „ АД на
взискателя „Черноморски солници „АД и
срока и начина на изплащането им и
съответни последици за „Никдоналд-95”
при неплащането им. При тези
доказателства описани по- горе е установено, че вземанията на взискателя „Чeрноморски солници” АД са привилегировани като ипотекарен кредитор
на длъжника, съгласно Договора за
прехвърляне вземанията на „Банка Пиреус” АД
по договор за кредит в полза на новия кредитор , какъвто се явява „Черноморски солници” АД . С
прехвърляне вземането и заместване в дълг, обезпечен с договорна ипотека на
взискателя „Черноморски солници” АД се прехвърлят всички вземания на „Банка
Пиреус България” АД , в това число на учредената договорна
ипотека върху имота изнесен на продан ,което е видно и от приложените
удостоверения от АВ , поради което по отношение
на дружеството –ипотекарен кредитор на длъжника е приложима разпоредбата на чл.136 т.3
от ЗЗД.
Ето защо твърденията на
жалбоподателя,че атакуваното разпределение е постановено в нарушение
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД е неоснователно и като такова жалбата в тази
част ще се остави без уважение.
По отношение жалбата
касаеща разпределението в частта, в която не са включени разноските
на жалбоподателката – присъединен
взискател в размер на 60 лв. с ДДС следва да се има предвид следното:
Текстът на чл.136 т.1 от ЗЗД предвижда,че с право на предпочитателно удовлетворение се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение ,
както и вземания за разноските по исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД. Водещото
в случая е да са налице разноски, които да са направени за действия
ползващи останалите кредитори.
Според разпоредбата на чл.457 ал.1 от ГПК, присъдинилият се взискател,какъвто е
настоящия жалбоподател има същите права
в изпълнителното производство каквито и първоначалните взискатели,но това касае
процесуалните възможности и положението на присъединения взискател в изпълнителното
производство кано не означава ,че
разноските му са привилегировани.
Платената такса за присъединяване от К. като присъединен взискател към
изпълнителното производство не ползва останалите кредитори и поради това тези
разноски не са привилегировани. Ето защо ,съдът намира че правилно в обжалваното разпределение не са включени като вземания по чл.136 ал.1 от ЗЗД разноските направени от присъединения взискател за присъединяването му
изпълнителното производство в размер на
60 лв.,така че и в тази част жалбата е неоснователна.
Освен присъединяване по молба на кредитор законът регламентира
и присъединяване по право, като на първо
място ,присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й публични
вземания и др. вземания / чл.458 от ГПК/. В настоящият казус вземането на
Държавата е вземане в размер на 6 427,29 лв. в полза на Община Пловдив. Видно, от
приложеното в изпълнителното производство Удостоверение от 5.04.2012 година , издадено от Община
Пловдив /л.384/ размера на вземането на Община Пловдив от 6 427,29 лв., от
което 1972,14 лв. данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци 4 455,15 лв. Таксите за битови
отпадъци са публични вземания дължими за определен имот и тъй като разпоредбата на чл.136 т.2 от ЗЗД
касае вземания на държавата за данъци
върху определен имот , то следва да се приеме, че тази разпоредба е приложима и
са такси смет ,които се дължат в полза на
общината за определен конкретен имот. При присъединяване по право СИ е задължен служебно да вземе предвид вземането
на присъединения кредитор ,като отдели
сума за неговото удовлетворяване в размер удостоверен от държавата , в
случая от общината ,като при извършване разпределението удовлетвори вземанията на присъединения
кредитор по чл.136 т.2 от ЗЗД на цялата
сума представляваща публично вземане- данък и такса смет.
Тъй като ЧСИ –Митрова правилно е
удовлетворила вземането на
държавата в пълен размер , то
жалбата на присъединения взискател по
молба- К. е неоснователна и в тази част
.
По изложените съображения, жалбата е изцяло
неоснователна и като такава ще се остави без уважение .
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Е.С.К., присъединен взискател по изп. дело 237/2011 година при ЧСИ –Митрова
против Постановлението за разпределение от
11.05.2012 година на
постъпили по изпълнителното
производство парични суми на частния
съдебен изпълнител Драгомира Митрова с
рег. № 828 при КЧСИ с район на действие
Пловдивския окръжен съд по изп.
дело 237/2012 година .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :