Решение по дело №43413/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10114
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20221110143413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10114
гр. ....., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....А
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110143413 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ..... „..” АД срещу ответника ..... искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на
сумата от 231,50 лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ....., ведно със законна
лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 70,55
лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.11.2018 г. до
04.11.2021 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 22010/2022 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът ..... „..” АД твърди, че на 05.03.2017 г., в гр. ....., на път
Национален парк Витоша два км. от х. Момина скала в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ... е настъпило събитие- ПТП, в
причинна връ.....а с което са причинени щети на застрахованото МПС ....... .. ...
с рег. № ... – увредени кора под двигател и картер. Поддържа се, че
автомобилът преминал през необезопасено и необозначено пропадане на
пътното платно, в резултат на което му били нанесени щети на стойност
231,50 лева, като за определяне размера им са били извършени
ликвидационни разноски от 10 лева. Поддържа, че на 24.04.2017 г. изплатил
застрахователно обезщетение в исковия размер на собственика на увредения
автомобил. Сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане срещу
прекия причинител на вредата за заплатеното обезщетение. Твърди, че
1
причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирано и
необезопасено пропадане на пътното платно, поради което сочи за виновен за
настъпването на щетите ответника, чието задължение било да стопанисва,
поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че ответникът бил
поканен да заплати дължимото обезщетение, което не било сто....... и към
настоящия момент. Моли съда да уважи предявения иск, претендира
присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор а исковата молба
ответникът ..... оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил поради липсата на подписани общи
условия. Оспорва механизма на процесното ПТП и навежда твърдения, че
водачът на застрахования автомобил бил изцяло виновен поради неспазване
правилата за движение по ЗДвП. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената Застрахователна полица № ............./27.10.2016 г., се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско” на МПС ....... ..
..........с рег. № ... собственост на Н. В. В. със срок на застраховката от 00:00
часа на 04.11.2016 г. до 24:00 часа на 03.11.2017 г.
От Протокол за настъпване на ПТП № .../05.03.2017 г. съставен от мл.
автоконтрольор 02 група ПК, към 01 Сектор ОКПД при ОПП-СДВР, се
установява, че на 05.03.2017 г. около 10:00 часа Н. В. В. като водач на МПС
....... .. ........ с рег. № ... при движение в гр. ....., Национален парк Витоша от
местност златните мостове към х. Момина скала на около 2 км преди х.
Момина скала реализирал ПТП в пропаднал участък на пътя, при което били
нанесени материални щети на МПС.
За така описаното събитие била заведена при
ищеца
застраховател по валидна застраховка „Каско“ на МПС щета № ...... От
представените Опис-заключение, доклад по щета, експертиза по щета,
сравнителна експертиза се установява, че застрахователят е определил да се
изплати обезщетение в размер на сумата от 231,50 лева за обезщетяване на
констатираните увреждания по процесната щета.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по
допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, от което се установява, че всички увреждания по МПС
....... .. ........ с рег. № ..., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
и причинно-следствена връ.....а с механизма на процесното събитие, като
необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в
размер на 359,15 лева към датата на ПТП.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Н. В. В.. Същият
сочи, че при настъпване на процесното ПТП шофирал автомобила към х.
2
Момина скала, когато попаднал в голяма дупка. Свидетелят заявява, че не
установил веднага уврежданията, а паркирал автомобила на паркинга в
близост до мястото на инцидента. Преди потеглянето свидетелят забелязал
теч на масло, установил увреждането и повикал служители на КАТ и
специален автомобил за репатриране. Свидетелят няма спомени да се е
и.....ачвал на бордюр или друго препятствие по пътя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връ.....а с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връ.....а с
настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
На първо място, от представения от ищеца подписан екземпляр на
застрахователната полицата безспорно се установява наличие на
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско”. Не е съществен
порок и не влияе върху валидността на сключеното между ищеца и
собственика на увредения автомобил застрахователно правоотношение,
непредставянето по делото на общи условия към застраховката.
За събитието е съставен констативен протокол за ПТП, съставен след
посещение от служител на ОПП – СДВР и имащ материална доказателствена
сила за констатираните от длъжностното лице обстоятелства във връ.....а с
ПТП – дата, място, участници и увреждания по автомобила. След подробен
анализ, изслушаното вещо лице е дало категорично становище, че от
техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с
преминаване на МПС през пропаднал участък на пътното платно. Според
вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-
следствена връ.....а с механизма. В тази насока са и показанията на разпитания
свидетел В.. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени
от писмените доказателства и изготвената експертиза.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП
за безспорно установени по делото. Мл. автоконтрольор изготвил
констативния протокол и показанията на свидетеля Н. В. В.
индивидуализират в достатъчна степен местоположението и параметрите на
пропадналия участък от пътя, възприет от свидетеля като голяма дупка.
Съдът отдава разминаване на показанията на свидетеля, досежно отстоянието
3
от мястото на инцидента до х. Момина скала и отразеното в протокола такова
за несъществено с оглед изминалия дълъг период от време от настъпване на
произшествието и датата на проведеното открито съдебно заседание.
Относно причинно-следствената връ.....а между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по МПС ....... .. ........ с рег. № ..., са
вследствие реализираното ПТП на 05.03.2017 г. Експертът сочи, че
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП
съгласно описа на застрахователя е 359,15 лева. Както беше отбелязано по-
горе експертното заключение изцяло кореспондира с съставения констативен
протокол, които от своя страна потвърждават изложените в заявлението и
декларацията констатации, поради което няма основание съдът да не даде
вяра на експертното заключение. При определяне стойността на вредите по
средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към датата на
ПТП. Към тази сума трябва да се прибави и обичаните разходи за
определянето на обезщетението в размер на 10,00 лева, определени от съда на
основание чл. 162 ГПК.
Доколкото безспорно се установи по делото, че процесното ПТП е
настъпило на пътя между Златните мостове и х. Момина скала, съдът счита,
че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона
за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 вр. чл. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на
закона за пътищата – път с местно значение, който осигуряват транспортни
връ.....и с местности, курорти, жп гари, пристанища, културно-исторически
паметници и други обекти от местно значение. Задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на пътя е възложено на ответника
..... съгласно разпоредбите на чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а” ППЗП.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
Според пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установеното пропадане на пътя, възприето от свидетеля като
голяма дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създавала опасност за движението. Според чл. 52 от ППЗДвП, пътен
знак Г11 ("Преминаване отдясно или отляво на знака") се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се
установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство
с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на
ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
случая именно бездействието на последните във връ.....а с поддържане на
пътя, вкл. във връ.....а с възлагане извършването на ремонтни дейности и
4
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 167 ал. 1 ЗДвП. Наличието на пропадане /неравност/ на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връ.....а с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе
заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в
доказателствена тежест на ответника, както му е било указано с доклада по
делото. На следващо място по довода на ответника, че водачът на автомобила
не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът
намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени
искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия
случай по делото няма данни за такова поведение на водача. Даже напротив –
предвид показанията на свидетеля В., които съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с
останалия събран по делото доказателствен материал, не се установява
същият като водач на увредения автомобил да се е качвал на бордюр или да е
попадал в друго препятствие.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасено пропадане на пътя, намиращо се на общински път
в ....., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били
обезщетени от застрахователя ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 45 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу ..... за
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер съобразно диспозитивното начало.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Предвид относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
5
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че ..... е получила регресната покана на
24.04.2018 г., а и посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника,
поради което предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна
лихва за периода 04.11.2018 г. – 04.11.2021 г . се явява изцяло основателна в
пълния предявен размер от 70,55 лева, изчислен от съда на основание чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане в
тази насока, право на разноски възниква за ищеца за посочените в по чл. 80
ГПК реално заплатени суми. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски от 25,00 лева –
държавна такса в заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски от
25,00 лева – държавна такса в исковото производство, 400,00 лева – депозит
за експертиза, 50,00 лева – депозит за свидетел. Не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение, доколкото не се установява такова да е реално
заплатено за процесуално представителство по настоящото дело.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.... ..” АД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр. ....., бул. „.....” № ... срещу ....., ЕИК
...... с адрес гр. ....., ул. „........” № . искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че .....,
ЕИК ...... ДЪЛЖИ НА „.... ..” АД, ЕИК ... сумата от 231,50 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ....., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022
г. до изплащане на вземането и сумата 70,55 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 04.11.2018 г. до 04.11.2021 г, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 22010/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...... с адрес гр. ....., ул. „........” № . ДА ЗАПЛАТИ
на „.... ..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....., бул. „.....”
№ ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75,00 лева – разноски в
заповедното производство и сумата 475,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7