Р Е Ш Е Н И Е № 158

 

гр.С., 11.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 25-ти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №273 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба вх. №9706/27.12.2018г., подадена чрез куриер на 21.12.2018г. по описа на СОС на К.Х.И. с ЕГН********** *** 3А, Х.К.И. с ЕГН********** *** 3А и Е.П.Б. с ЕГН********** ***, подадена чрез пълномощник адв.Е.М. са предявени срещу З. ЕИК., със седалище и адрес на управление *** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на по 200 000 лв. (двеста хиляди лева) за всеки един от ищците, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците от ПТП, настъпило на 11.09.2015г., причинено от П.В.П.-водач на МПС - т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със З. полица №BG/23/115002061370, валидна от 24.08.2015г. до 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 11.09.2015г. до окончателното й изплащане.

           Ищците твърдят, че са наследници, съответно К.Х.И. - съпруг, Х.К.И. –син, Е.П.Б. –майка на Д. Х.Б.-И. с ЕГН**********, починала на 11.09.2015г.

На 11.09.2015г. П.В.П. управлявал товарен автомобил, тип влекач /автовлак/ марка „Волво“ модел „ФХ“, с рег.№ СВ4896АР и теглено полуремарке „Флиеги“ с рег.№ С4316ЕН по пътя С.- С.. Пътното платно в този участък било с асфалтово покритие, без неравности и наклони, предназначено за движение на пътно превозни средства и в двете посоки, разделено на две пътни ленти за движение - по една за двете противоположни посоки, разделени с единична непрекъсната линия (пътна маркировка Ml - слабо видима). Общата ширина на пътното платно била 6,5 м„ със затревен банкет от двете страни. Дясната пътна лента за движение (в посоката за С., в която се движил товарният автомобил) била с широчина 3,0 м., а лявата лентата (в посока за С., в която се движил лекият автомобил), била с широчина от 3,5 метра. Пътното платно било мокро, поради валялия дъжд, движението в този пътен участък не било натоварено. П. управлявал товарният автомобил със скорост около 50 км/ч., при допустима за извън населено място скорост от 70 км/ч., в условията на дневна светлина и добра, но ограничена видимост, предвид многото завои и непрекъснато променящите се от релефа условия на движение. Движейки се в по-тясната лента за движение, около 16.10ч„ товарният автомобил наближил района на предстоящ десен завой, на разстояние от около 900 м. преди разклона за Д.. В същото време към участъка със завоя на пътното платно, приближавал лек автомобил ,ПЕЖО 207“, с ДК № с рег.№ СА3105МК, движещ се със скорост от около 50 км/ч., но в обратна посока от С. към С., управляван от Д.Х.Б.- И., която управлявала автомобила си по-вляво в лентата си на движение предвид предстоящия за нея ляв завой. При навлизане в десния завой, въпреки теснотата на пътното платно /твърде близка до ширината на управляваното от него МПС/ и независимо от ограничената видимост, водачът на т.а П. не намалил допълнително скоростта на управлявания от него товарен автомобил, за да установи по добър контрол на положението на влекача върху пътното платно. Така в хода на десния завой, камионът навлязъл е левите си колела в лентата за насрещно движение, на около 0,5-1 м. вляво от единичната непрекъсната осева линия. В този момент вече П. имал възможност да възприеме приближаващият в насрещната лента за движение лек автомобил „ПЕЖО“ е водач Д. Б.- И. от разстояние около 26 метра. Опасната зона за спиране при тези пътни условия за т.а. била 42 метра. След като видял идващият в насрещната лента автомобил и знаейки, като професионален шофьор, положението си на платното, водачът П. предприел веднага маневра да се завърне изцяло в своята лента за движение и да избегне ПТП е насрещно движещия се автомобил-този на пострадалата. В резултат на рязкото завиване на волана надясно, се отворил ъгъл от 8 градуса между надлъжната ос на влекача и надлъжната ос на ремаркето. В резултат на това „огънато положение“ на двете части на съчленения влекач, предният ляв ъгъл на ремаркето навлязъл вляво на около 0,3 метра от левия габарит на влекача. Извършената от П. маневра, в опит да избегне ПТП, не била достатъчна, за да изтегли напълно управлявания от него товарен автомобил от лентата за насрещното движение, поради което последвал удар между двете превозни средства в лентата за движение на лекия автомобил ,Пежо“. Инициалният удар между двете превозни средства настъпил в областта на предно ляво колело на лекия автомобил и последователно преден ляв калник, степенката, изпъкналата част на джантата на предно ляво колело, горивния резервоар и задно ляво колело на влекача. В резултат на инерционните сили и за изключително кратко време, последвал удар между преден ляв ъгъл на полуремаркето и предна лява колонка на лекия автомобил /в изключителна близост до главата на пострадалата/, в резултат на което, колонката се огънала назад, а предната лява част на полуремаркето навлязла във вътрешността на купето на лекия автомобил „Пежо“, достигайки до мястото на водача- пострадалата, нанасяйки удар в главата на последната. От тази изключително тежка черепно-мозъчна травма тя получила несъвместими е живота увреждания и починала на място. Тялото се наклонило встрани и паднало на предна дясна седалка. Товарният автомобил продължил движението си, като дори навлязъл с предните десни колела в тревната площ извън пътното му платно. П. веднага навил обратно волана наляво и се установил в лентата си за движение, която била почти изцяло заета от влекача. След удара лекият автомобил бил със силно смачкан покрив, като в резултат на ПТП-то се отклонил напречно и приплъзнал /без да е повече управляван предвид фаталните травми за пострадалата/ вдясно, където преустановил движението си. В резултат на ПТП, на пострадалата Д. Б.- И. били причинени наранявания, изразяваща се в масивни охлузвания и повърхностни порезни и разкъсно-контузни рани по лицето централно и в ляво; счупване на горната челюст, носните кости, лявата скулова кост и пода на лявата орбита, е деформация на лицето и пропадане на лявата очна ябълка; кръвонасядания на двете орбити от типа „хематомни очила“; многофрагментно счупване на черепната основа и частично на черепния покрив; разкъсване на мозъка и мозъчните обвивки; охлузване на шията и лявата ключица, охлузвания по крайниците, кръвонасядане отпред вдясно на гръдния кош.

Причината за смъртта на Д.Х.Б.- И. и е тежката черепно-мозъчна травма, с увреждане на мозъка, като жизненоважен орган; вдишана кръв в белите дробове. Преди смъртта си тя не е била под влияние на алкохол и други психомодулиращи субстанции. Водъчът на т.а. П. също не бил употребил алкохол по време на ПТП-то.

МПС-то, с което е причинена смъртта на Д. Б.-И. е собственост на С. ЕООД, ЕИК . и има сключена с З." задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №BG/23/115002061370, валидна от 24.08.2015г. до 23.08.2016г.

След влизане на присъдата в сила, пред ответника З., от името на ищците като увредени лица, беше предявена застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и непреодолима скръб, претърпени от тях в следствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на Д. Х. Б. - И. в резултат на описаното ПТП, в размер на по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки от тях.

В отговор, от страна на ответното дружество З. е получено писмо, в което се посочва, че застрахователят, след подробно разглеждане на документацията по преписката на заседание на Застрахователно - експертната комисия на З.АД е определил справедливо обезщетение и предлага сключване на извънсъдебно споразумение, като обезщетението, което определя за претърпените имуществени и неимуществени вреди, е в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева за всеки един от наследниците.

Ищците намират този размер на обезщетението за несправедлив и не отговарящ на действително претърпените от тях болки и страдания, поради което не са сключили споразумение със застрахователя и последният до момента не им е изплатил никакво обезщетение.

След трагичната загуба на Д. Б. - И. животът на близките й- ищците по делото, коренно се промени. Животът на скъпата им сродница е прекъснат в най-хубавата и възраст, тя си отива на 44 години. Весела и жизнерадостна, приживе тя е радост и подкрепа за близките си. Начина и на живот предполагал тя да се радва на дълъг и спокоен жизнен път. Тя се занимава се от 15 години с йога, а от 5 години и преподава в собствено йога студио и е пример за човек, който изпитва и разпръсква щастие. Със съпруга си К., са били семейство от 24 години, всички спомени от миналото, всички планове за бъдещето той свързва единствено и само със съвместния им живот. К. губи смисъла на съществуването си, няма я светлината в живота му. След нелепата и кончина всичко, което е очаквал да им се случи за напред е безвъзвратно загубено. Плановете, което са имали- да видят сина си задомен, да се радват заедно на бъдещите му деца, никога няма да се осъществят. Преди весел и контактен, след смъртта на съпругата си той е затворен човек, който общува с хората само по задължение и без радост. Синът Х., който е получавал от майка си подкрепа във всички свои начинания и който винаги е търсил нежна опора от майка си, губи най- близкия до сърцето си човек, жената, която винаги, е действие или е любяща дума, го насочваше и окуражаваше в току- що започващия му самостоятелен житейски път. Мъката, която изпитва майката Е. от загубата, ще я съпътства до края на дните и, няма ден, в който тя да не оплаква момичето си и да не иска още веднъж да може да я прегърне. Сълзите в очите и не са спрели и до сега. Преди жизнена и енергична жена, сега Е. е видимо състарена от тежестта на загубата, която я сполетя. За всички нейни близки Д. е радост и светлина, грижа и подкрепа, от които преждевременната и смърт ги лишава. За настъпилото произшествие тя няма ни най- малка вина, не е извършила никакво нарушение на правилата. Тежките травми, причинени и при катастрофата, които обезобразяват красивото и лице ще останат за винаги в паметта на близките и, тъй като ги лишиха от възможността за последно да видят нежните и черти, преди завинаги да се разделят с нея.

За деянието, извършено от П.В.П. е образувано НОХД №5656/2016г. на СГС, приключило с влязла в сила присъда, на 22.06.2018г.

Ето защо  ищците молят да бъде осъден ответника З. да заплати на:

К.Х.И., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като обезщетение да претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и непреодолима скръб, претърпени от него вследствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на съпругата му Д. Х. Б. - И. в резултат на подробно описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането 11.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението;

Х.К.И., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева- обезщетение да претърпените от него неимуществени вреди, обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и непреодолима скръб, претърпени от него в следствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на неговата майка Д. Х. Б. - И. в резултат на подробно описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането 11.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението;

Е.П.Б., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева- обезщетение да претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и непреодолима скръб, претърпени от нея в следствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на нейната дъщеря Д. Х. Б. - И. в резултат на подробно описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането 11.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението;

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.е подал писмен отговор. Ответникът те оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност за водача на т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР. Ответникът не оспорва факта на настъпването на процесното ПТП и посочените участници.  Не оспорва настъпването вследствие на ПТП смъртта на Д. Х. Б.-И.. Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като е нарушила чл.15 ЗДвП като не се е движила възможно най в дясно  по платното за движение и така е станала една от причините за настъпване на ПТП. Ответникът оспорва наличието на твърдените в исковата молба близки отношения, тъй като видно от документите по делото пострадалата е с адресна регистрация в С., а съпругът й и синът й в гр.С.. Оспорва претендираното обезщетение по размер като завишен. Оспорва иска за лихви, като прави възражение за погасяване по давност. Претендира разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С присъда №133 от 18.05.2017г. по НОХД №5656/2016г. на СГС е признат П.В.П. за виновен в това, че на 11.09.2015г. в гр.С. при управление на МПС т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР и теглено полуремарке с рег.№С9316 ЕН, движейки се по „Симеоновско шосе“ с посока от гр.С. към гр.С., на 900 м. преди разклона за с.Д., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16 ЗДвП като е навлязъл и частично се е движил в лентата за насрещно движение, с което е причинил ПТП с насрещно движещия се лек автомобил, марка ПЕЖО, модел „207“, с ДК № с рег.№ СА3105МК, управляван от Д. Х. Б.-И. и по непредпазливост е причинил смъртта й-престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. с чл.342 ал.1 НК, като му у наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок.

С решение №80 от 06.03.2018г. по ВНОХД №1034/2017 на САС е потвърдил  присъда №133 от 18.05.2017г. по НОХД №5656/2016г. на СГС. Присъдата е влязла в сила на 22.06.2018г.

По делото се представи удостоверение за наследници от 03.11.2015г., видно от което Д. Х. Б.-И., починала на 11.09.2015г. е оставила К.Х.И.-съпруг и Х.К.И.-син. Видно от удостоверение за родствени връзки от 02.07.2018г. Е.П.Б. е майка на Д. Х. Б.-И..

Страните не спорят по отношение на факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност за водача на т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР П.В.П..

По делото се назначи съдебно-автотехническа експертиза, видно от заключението на която т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР, управляван от П.В.П. е навлязъл в лентата за насрещно движение с около от 0,5 до един метър, където реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил ,ПЕЖО 207“, с ДК № с рег.№ СА3105МК, управляван от пострадалата Д. Х. Б.-И..  За да няма съприкосновение между двата автомобила лек автомобил ,ПЕЖО 207“, с рег.№СА3105МК е следвало да се движи на около 0,5м. в ляво от десния край на платното, при което отстоянието между двата автомобила би било 7см. В случай, че т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР не бе напуснал лентата си за движение не би се стигнало до настъпване на ПТП.

По делото се разпита свидетелката С. Г.. Свидетелката живее на семейни начала с брата на пострадалата Д. Х. Б.-И., И.Б.. Разбрала на 11.09.2015г. че Д. Х. Б.-И. е починала при ПТП от съпруга й К. и сина й Х.. Има най-преки наблюдения спрямо свекърва ми Е.Б., тъй като са често заедно. Жената видимо доста се състари, за съжаление все още не иска да спре да работи, защото не иска да остане сама вкъщи с мислите си и с тъгата си. Упорито ходи на църква, защото казва, че така се чувства най-близко до Д.. Няма момент, в който при споменаване на името на Д. и тя да не плаче или да не се натъжава. Когато й казали тя била в тотален шок, говорила несвързано. Е. живее в собствен апартамент отделно от С. и И.. Тя живее близо до пазара „Димитър Петков“ в С.. С нея се чуват почти всеки ден, през седмица може да се каже, че се виждат. През 2015 г. се виждали по-рядко. Е. била много по-близка с Д., имало дори период, в който Д. и К. живееха заедно около две години при Е.. Тъй като Е. все още работи в детска градина, може да се каже, че през две-три седмици е болна, тя твърди, че се разболява от децата, това е яслена група, те са все болни и покрай тях тя се разболява. Всячески опитвали да я откажат да работи, но тя иска да се чувства полезна и казва, че не иска да остане сама вкъщи с мислите и с тъгата си. Е. стана по-невротична, постоянно влиза от тема в тема, по някой път не може да разбере за какво говори. Това е промяна след смъртта на дъщеря й. Като идва на гости с преспиване тя спи неспокойно и заспива късно - в два часа. Много съжалявала за това, че не могла да види Д.. Според К. е била неузнаваема и не искал да я запомнят по този начин и ковчегът беше затворен. Тя стояла до ковчега и искала да го отвори, за да я види, не вярвала, че е тя вътре. Тя и до ден-днешен говори за тоя факт. К., съпругът на Д., искал да я запомнят каквато си беше - обаятелна и красива. Според свидетелката С. Г., Е. е вярващ човек, но има огромно озлобление в нея, сякаш завижда на хората, че са живи, а че Д. я няма, че й е отнето детето. След катастрофата се виждат доста рядко. Преди се виждали по-често по празниците, но сега напоследък и по празниците не се виждате. Д. била тази, която ги сплотява. Били сплотено семейство, доста често пътуваха, ходеха на театри, ходеха в различни държави. К. това вече не го прави, струва ми се доста побелял, малко по-затворен е и сякаш не иска да говорим за случилото се. А пък И. доста напълнял след катастрофата поне с 20 кг. Той учи висше образование и все още не е завършил. Знам че е прекъснал, а всъщност майка му беше тази, която го окуражаваше и му давала стимул. К., Х. и Д. живеели заедно в жк „Младост“ в С.. В С. имат апартамент, етаж от къща, там също живееха заедно. К. *** в един клон на банка. Д. беше йога-инструктор, имаше две студиа - на улица "Раковски" №125 в С. и другото в С.. Като семейство, откакто ги познава, не са били разделени.

По делото се разпита и свидетеля Г.Г.. Познава семейството на К. и Д. от 1991г. Една ограда ги дели в С., а и след това закупили апартаменти в С.. Тук пък една улица ни дели и постоянно са били заедно, излизали са заедно, децата им израснали заедно. Преди Д. да почине отношенията им в семейството били много добри, стараеха се за благото на сина им, който се премести да учи в С.. Заради работата К. ***, Д. също направи нейната работа така, че да дойде и тя в С., за да са заедно. Тя имаше йога-студио в С. само и само да живеят заедно. Абсолютно винаги са живели заедно. Преди постоянно били заедно, защото и в С. и в С. били съседи. На Д. и на съпругата му заедно изтекоха личните карти и те си сменили регистрацията, а К. и свидетелят Г. още са регистрирани в С.. Те двамата имали много хубави планове за бъдещето. След смъртта на Д., животът на К. и Х. се променил, те се затворили. Синът им бил студент, след смъртта на майка си прекъснал. Х. напълнял много, просто се срина, просто не е този, който бил преди. Преди спортувал, ходел пеш, но вече не. Съпругът К. се затворил, и седи сам вкъщи,

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че исковете са е допустими и частично основателни.

            Правното основание на исковете е чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Увредените лица Х.К.И., К.Х.И. и Е.П.Б. са предявили пряко срещу застраховател субективно съединени осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „ГО”.

            С влязла в сила присъда №133 от 18.05.2017г. по НОХД №5656/2016г. на СГС се установява   настъпването на ПТП на 11.09.2015г.. по вина на П.В.П., чийто автомобил навлязъл в лентата за движение на пострадалата Д. Х. Б.-И. и е причинил по непредпазливост смъртта й. съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца П. П., което от гражданско-правна гледна точка осъществява общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД.

            Неоснователно е възражението на ответника З. „О.” АД“ за наличие на съпричиняване. С поведението си пострадалата Д. Х. Б.-И. не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Видно от доказателствата по делото - изслушаната автотехническа експертиза причина за настъпване на ПТП е навлизането на товарния автомобил в лентата за движение на пострадалата Д. Х. Б.-И., където се е движила правомерно и при спазване на правилата за движение по пътищата. Обстоятелството, че не е могла да избегне удара не води до съпричиняване за настъпването на ПТП с последица намаляване на дължимото обезщетение, чл.51 ал.2 ЗЗД.

            Страните не спорят за наличието на задължителна застраховка „ГО” по полица №BG/23/115002061370 при ответника З. „О.” АД към 11.09.2015г. за процесния товарен автомобил и водач П.В.П..

            По отношение на претенцията на ищеца К.Х.И..

            К.Х.И. е съпруг на пострадалата Д. Х. Б.-И.. Видно от показанията на разпитания свидетел Г. отношенията между съпрузите са били нормални и хармонични, като ги познава отблизо от 1991г. Отглеждали в разбирателство своя син Х.. К.И. понесъл внезапната загуба на съпругата си много тежко, което му се отразило отрицателно емоционално в психически, но и физически аспект. Страданията на ищеца от непоправимата загубата на любим близък човек не би могла да се замести с парично или друга материално обезщетение, но въпреки това следва да се определи обезщетение за претърпените от него неимуществени болки и страдания -чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта.

С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 200 000,-лв. е неоснователен. Върху така определеното обезщетение делинквентът П.В.П., респективно  ответникът З. „О.” АД, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за забава от 11.09.2015г. Съдът намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви извън тригодишния срок преди предявяването на иска за основателно, поради което същите следва да се присъдят от 21.12.2015г., тъй като исковата молба е подадена на 21.12.2018г.

            По отношение на претенцията на ищеца Х.К.И..

            Х.К.И. е син на пострадалата Д. Х. Б.-И.. Видно от показанията на разпитания свидетел Г. отношенията в семейството са били нормални и хармонични, като ги познава от преди раждането на Х.И.. Съпрузите са отглеждали в разбирателство и любов своя син Х.. Х.И. понесъл много тежко внезапната загуба на майка си, което му се отразило отрицателно емоционално в психически план и е довело до прекъсване следването му. Страданията на ищеца от непоправимата загубата на неговата майка не би могла да се замести с парично или друга материално обезщетение, но въпреки това следва да се определи обезщетение за претърпените от него неимуществени болки и страдания -чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта.

С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 200 000,-лв. е неоснователен. Върху така определеното обезщетение делинквентът П.В.П., респективно  ответникът З. „О.” АД, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за забава от 11.09.2015г. Съдът намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви извън тригодишния срок преди предявяването на иска за основателно, поради което същите следва да се присъдят от 21.12.2015г., тъй като исковата молба е подадена на 21.12.2018г.

            По отношение на претенцията на ищцата Е.П.Б..

            Е.Б. е майка на пострадалата Д. Х. Б.-И.. Видно от показанията на разпитаната свидетелка С. Г. отношенията между майка и дъщеря са били много силни. Е.Б. понесъл много тежко внезапната загуба на дъщеря си, което й се отразило отрицателно емоционално в психически аспект. Страданията на ищцата от непоправимата загуба на нейната дъщеря не би могла да се замести с парично или друга материално обезщетение, но въпреки това следва да се определи обезщетение за претърпените от нея неимуществени болки и страдания -чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта.

            С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 200 000,-лв. е неоснователен. Върху така определеното обезщетение делинквентът П., респективно  ответникът З. „О.” АД, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за забава от 11.09.2015г. Съдът намира възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви извън тригодишния срок преди предявяването на иска за основателно, поради което същите следва да се присъдят от 21.12.2015г., тъй като исковата молба е подадена на 21.12.2018г.

            На адв. Е.Д.М., следва да се присъдят разноски в размер на 9933,-лв., съобразно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., съобразно уважената част от исковете.

            Ответникът З. „О.” АД е направил разноски в размер на 850,-лв.(400,-лв. за САТЕ и 450лв. юрисконсултско възнаграждение). При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ ищците следва да понесат направените от ответника разноски в размер на 255,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Съгласно чл.71 ГПК и чл.78 ал.6 ГПК ответникът З. „О.” АД следва да бъде осъден да заплати на СОС 16800,-лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, З. „О.” АД, *** да заплати на К.Х.И. с ЕГН**3А, по сметка IBAN ***: сумата  140 000,-лв. (сто и четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, търпени от К.Х.И., вследствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на неговата съпруга Д. Х. Б. - И. от ПТП, настъпило на 11.09.2015г. и наличие на застраховка „ГО” по застрахователна полица №BG/23/115002061370, за т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР, управляван от  П.В.П., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, З. „О.” АД, *** да заплати на Х.К.И. с ЕГН********** *** 3А, по сметка IBAN ***: сумата 140 000,-лв. (сто и четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, търпени от Х.К.И., вследствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на неговата майка Д. Х. Б. - И. от ПТП, настъпило на 11.09.2015г. и наличие на застраховка „ГО” по застрахователна полица №BG/23/115002061370, за т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР, управляван от  П.В.П., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД, З. „О.” АД, *** да заплати на Е.П.Б. с ЕГН********** ***, по сметка IBAN ***: сумата  140 000,-лв. (сто и четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, търпени от Е.П.Б. в следствие на настъпилото застрахователно събитие - смъртта на нейната дъщеря Д. Х. Б. - И. от ПТП, настъпило на 11.09.2015г. и наличие на застраховка „ГО” по застрахователна полица №BG/23/115002061370, за т.а. марка „Волво”, с ДК №СВ4896АР, управляван от  П.В.П., ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата З. „О.” АД, ***, да заплати на адвокат Е.Д.М. с адрес *** оф.1, сумата от 9933,-лв. (девет хиляди деветстотин тридесет и три лева), представляващо адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК К.Х.И. с ЕГН********** *** 3А, Х.К.И. с ЕГН********** *** 3А, и Е.П.Б. с ЕГН********** ***, да заплатят на З. „О.” АД, ***, сумата от 255,-лв. (двеста петдесет и пет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.71 ГПК и чл.78 ал.6 ГПК З. „О.” АД, ***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. Бул.Витоша №2 сумата 16800,-лв. (шестнадесет хиляди и осемстотин лева), представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: