Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 251/10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на шести април през две хиляди и двадесет и трета
година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова разгледа
Адм.дело
№242/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на с
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Н.Ф. ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка „Отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водач, издадено въз основа на документ с
невярно съдържание“ рег№996з-1/06.03.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР
Монтана, сектор „Пътна полиция“ Монтана, с която на основание чл.19 от Наредба
№I-157/01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредбата), във вр. с чл.99, т.2 и чл.103, ал.2 и ал.4 от АПК е иззето свидетелство за управление на МПС №*********/18.05.2022г., което е
издадено на оспорващият. В жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че е незаконосъобразен, тъй като
противоречи на закона. В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си
адвокат И*** , поддържа жалбата си и развива доводи н подкрепа на искането за
отмяна на оспорения административен акт, като издаден в нарушение на
материалния закон.
Ответника
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка „Отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, издадено въз
основа на документ с невярно съдържание“ рег№996з-1/06.03.2023г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“ Монтана, с която на
основание чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), във вр.
с чл.99, т.2 и чл.103, ал.2 и ал.4 от АПК е иззето свидетелство за управление
на МПС №*********/18.05.2022г., което е издадено на оспорващият. Мотивите се
свеждат до това, че с Удостоверение рег.№75-14/05.05.2022г. издадено от СУ „О*** П*** “ гр. Л*** е установил
завършване на осми клас, а същият е завършил помощно училище „П*** Б*** “ гр.Л***
, тоест не е завършил основно образование, респективно не са налице
материалноправните за издаване на свидетелство за управление на МПС №*/18.05.2022г.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на
оспорващият е издадено свидетелство за управление на МПС
№*********/18.05.2022г.
С призовка, която е получена на
02.03.2023г. (л.13 по делото), оспорващият е призован като свидетел да даде
обяснения по административна преписка. На л.12 по делото е прието дадено от
оспорващият сведение от 06.03.2023г. във връзка с административното
производство.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка „Отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач,
издадено въз основа на документ с невярно съдържание“ рег.№996з-1/06.03.2023г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“ Монтана, на
основание чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), във вр.
с чл.99, т.2 и чл.103, ал.2 и ал.4 от АПК е иззето свидетелство за управление
на МПС №*/18.05.2022г., което е издадено
на оспорващият. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващият на
06.03.2023г., което се установява от подписа му върху разписка на
административния акт, тоест жалбата с вх.№301-000-3737/08.03.2023г., с която е
оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановения срок и
е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумента на чл.19 от Наредба
№I-157/01.10.2002г. във вр. с
чл.151, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП), оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма, като в него са
изложени фактическите и правни основания, които са мотивирали издаването му.
Настоящият съдебен
състав счита, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
административния акт е издаден в нарушение на материалния закон. Това е така,
тъй в случая в оспореният административен акт
е посочено, че на основание чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г., във вр. с чл.99, т.2 и чл.103, ал.2
и ал.4 от АПК по отношение на оспорващият се прилага принудителна
административна мярка „Отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач,
издадено въз основа на документ с невярно съдържание“. Действащата към момента
на издаване на оспореният административен акт редакция на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002г. предвижда, че за свидетелство за
управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази
наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява, тоест не е предвидена възможност,
административният орган да издава принудителни административни мерки в тази
хипотеза. Административният орган има възможност да проведе производство по
възобновяване на производството по издаване на административни актове по реда
на чл.99 и сл. от АПК. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно
чл. 23 ЗАНН,
случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон, като това изискване е
гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко
засяга права и законни интереси на адресата. В случая за административният
орган не е налице правна възможност да прилага принудителната мярка, която не е
установена в закон (в случая и в чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г. не е предвидена тази възможност),
което е допълнително нарушение на материалния закон.
Пълнотата изисква да се посочи, че
действително чл. 19 от Наредба предвижда, че за свидетелство за управление на МПС,
издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба,
административното производство във връзка с издаването се възобновява. Но на
основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. не следва да се прилага, тъй като противоречи на
нормативен акт от по-висок ранг – чл. 99 АПК.
Производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт. Тъй като възобновяването поставя отново за разглеждане
материалноправен въпрос, предмет на приключило производство и на влязъл в сила
административен акт, законодателят го допуска при лимитативно изброени правни
основания – т. 1-7 на чл. 99 АПК.
Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото
административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече
издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го
преразгледа. Допълнително следва да бъде отбелязано, че именно във връзка със
стабилността на влезлия в сила административен акт, но и отчитайки принципа на
истинността (чл. 7, ал. 1 АПК – административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая), законодателят е предвидил изрично основание за отмяна на
влязъл в сила административен акт, когато той се основава на документ, който по
надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго
държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен (чл. 99, т. 4 АПК).
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка „Отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач,
издадено въз основа на документ с невярно съдържание“ рег.№996з-1/06.03.2023г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“ Монтана, с
която на основание чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
(Наредбата), във вр. с чл.99, т.2 и чл.103, ал.2 и ал.4 от АПК е иззето
свидетелство за управление на МПС №*/18.05.2022г., което е издадено на оспорващият е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а жалбата да се уважи като
основателна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка „Отнемане на свидетелство за управление на
МПС на водач, издадено въз основа на документ с невярно съдържание“ рег.№996з-1/06.03.2023г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор „Пътна полиция“ Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: