РЕШЕНИЕ
№ 260030 / 20.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 23.09.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д. ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1766/2019г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е образувано по подадена жалба на „ И. „ ООД ,
с която е оспорена Заповед №
РД-17-17-181/18.12.2017 г. на Директора на Областна Дирекция „ Земеделие
„ – Варна, с която е изменена заповед с № РД-17-17-106/02.10.2017 г. в частта
за ползвателите „ И. „ ООД и А.И.Д.
поради нови писмени доказателства, които не са били известни към момента на издаване заповедта при разпределение
ползването на земеделските земи. Твърди се, че заповедта е нищожна като
издадена при липса на компетентност, тъй като Директора на Областна Дирекция
Земеделие-Варна не е горестоящ орган по отношение на издалия първоначалния
административен акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби, тъй
като липсва изготвен доклад на комисията, определена със Заповед на Директора
на Областна Дирекция „ Земеделие, а доклада е изготвен еднолично от Началника
на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Вълчи дол и на последно място при
нарушение на административно производствените правила-не са изпълнени
разпоредбите на чл.66 от АПК, заповедта не е е била оповестена публично или по
друг начин на заинтересованите лица, не са изложени основни съображения за
издаване на акта, не са посочени форми на участие на заинтересованите лица в
производството. Твърди се, че „ И. „ ООД“ е собственик-ползвател на
земеделските земи в землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол и като такъв е
страна в споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като с процесната заповед
се отнемат два имота от „И.“ ООД - имот
№016184 и имот №010090 , и същите се предават на А.И.Д. въз основа на влязло в
сила решение по дело за съдебна делба. Излага се, че за същите имоти „И.“ ООД има сключен договор за
аренда по надлежния ред, който не е прекратен.
Ответникът
- Директор на ОД ”Земеделие” – Варна в писмен отговор излага становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Доказателствата
по делото са писмени и устни, изслушано е експертно заключение по назначената
от съда СТЕ.
С
оглед наведените твърдения за нищожност на оспорената заповед по смисъла на чл.
149, ал.5 АПК жалбата е допустима с оглед липсата на ограничение във времето от
гледна точка на срока за обжалване. Като адресат на акта, който е изменен и с
оглед наведените твърдения, че с предоставяне на имот №016184 и имот №010090 на
ползвателя А.И.Д., за
които имоти „И.“ ООД има сключен договор
за аренда по надлежния ред, който не е прекратен, е налице и правен интерес от
обжалването на оспорената заповед.
Съдът
съгласно чл.168 АПК извършва служебна проверка на валидността на обжалваните
административни актове, като е обвързан и от наведените доводи от
жалбоподателя. Изискванията
за законосъобразност на административните актове са посочени в чл. 146 АПК - да са издадени от компетентен орган, при
спазване на установената форма, да липсва съществено нарушение на административно-производствени
правила, да не противоречат на материално правните разпоредби и да съответстват
на целта на закона.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е нищожна поради липса на материална
компетентност за произнасяне в рамките на производство по чл. 99 АПК вр. чл.100 АПК и чл.102 АПК. Твърди, че оспорената заповед представлява административен
акт, който е влязъл в сила и съгласно чл. 99 АПК може да бъде отменен или
изменен само от по – горестоящия административен орган, но не и от органа,
който го е издал. Съдът не споделя това становище на жалбоподателя. По принцип
действително компетентен орган в производството по чл. 99 АПК е по -горестоящия административен орган, освен ако
акта не подлежи на оспорване по
административен ред. Съгласно чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ издаденият от Директор на ОД
”Земеделие” – Варна административен акт подлежи на обжалване по реда на АПК.
Според пар.19, ал.1 ЗИД на АПК индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на
АПК, а постановените актове на районния съд подлежат на касационно обжалване
пред административния съд по реда на АПК. С оглед така възприетото от
законодателят компетентен да издаде оспорената заповед е именно органа, който я
е издал - Директор на ОД ”Земеделие” –
Варна.
Жалбоподателят
сочи, че оспорената заповед противоречи на материално правни разпоредби, тъй
като в самата заповед е посочено, че се издава на осн. чл.37в, ал 4 ЗСПЗЗ, а
липсва докладът, въз основа на който е издадена, същият е направен
еднолично от Началника на Общинска служба
Земеделие и не може да замести доклада на комисията, определена със Заповед
на Директор на ОД ”Земеделие” – Варна,
както и поради съществено нарушение на административно прозводствените правила,
тъй като заповедта не е е била оповестена публично или по друг начин на заинтересованите
лица, не са изложени основни съображения за издаване на акта, не са посочени
форми на участие на заинтересованите лица в производството. Съдът намира, че в
производството по чл.99 АПК не се
изисква нов доклад на комисията по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото инициативата
принадлежи на административния орган. Самата Заповед на Директор на ОД ”Земеделие” – Варна представлява
индивидуален, а не общ административен акт–в този смисъл са мотиви на Тълкувателно
постановление № 2/03.04.2018г. на ВКС и ВАС по т.д. № 2/2017г. по отношение на
§19 ал.1 ПЗР на ЗИД на АПК, според които волята на законодателя е да постави в
компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо
от техния характер освен акт
на МЗХГ и ако обжалвания индивидуален административен акт, макар да разкрива
връзка със ЗСПЗЗ, по естеството си е акт по прилагането на друг закон, например
ЗМСМА, ЗОС и др. Спазена е изискуемата писмена форма заповедта, поради което не
е налице порок във формата Предпоставките за възобновяване по смисъла на чл.99,
т.2 от АПК са две: 1/наличие на влязъл в сила административен акт, който не е
бил оспорен пред съда и 2/нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
органа, не са могли да бъдат известни на страната в административното
производство. Заповед №РД-17-17-106/02.10.2017 г. на Директора на Областна
Дирекция „ Земеделие „ – Варна е влязла в законна сила поради липсата на
обжалване от заинтересованите страни, спазен е срока по чл.102, ал.2 от АПК за
подаване на искането за възобновяване от трети лица по чл. 101 ГПК Г.М.– наследник на И. М., притежаваща имоти с
идентификатори 80422.10.90 и 84022.16.184 в землището на с. Щипско. Новите
обстоятелства и новите писмени доказателства се основават на съдебно решение на
ВОС по гр. д. №3318/2015г. и определение от 6.10.2016г. на ВКС по гр.д. №2423/2016
г., с които Д.И. Н.е осъден да предаде владението върху имотите. Същите са
съществували към момента на постановяването на административния акт, като
административния орган е преценил, че същите са дотолкова значими, че биха се
отразили на диспозитива на административния акт, ако са били включени във
фактическия материал при издаване на акта. Налице е нарушение на установените в АПК правила
за възобновяване, а именно административният орган изобщо не е провеждал
процедура, не е конституирал страните в това производство. Съгласно чл. 103, ал. 2 от АПК
искането за възобновяване се разглежда по реда на глава VІ от АПК, като
административния орган извършва поредица от действия, вследствие на които да
прецени допустимостта и основателността на искането и да откаже да допусне
възобновяване или да се произнесе по същество, като посочи дали наличието или
не на посоченото основание обосновава основателност или неоснователност на искането. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, т. 4 от АПК от глава VІ от АПК, сезиращото
административния орган лице трябва да представи преписи за другите страни в
производството. За казусът това не е направено от сезиращото административния
орган лице. Въпреки това административният орган по силата на чл. 8, ал. 1 от АПК има задължение да връчи на страните в производството препис от искането за
възобновяване и от приложенията към него и да им осигури възможност да участват
в него. Страни в
производството по искане за възобновяване са всички лица по чл. 15, ал. 1 от АПК, а по силата на чл. 103, ал. 1 от АПК всички трети лица, придобили права от
административния акт. Щом чл. 103, ал. 1 от АПК задължава административния
орган служебно да конституира всички лица, които не са били страни в
процедурата по издаване на административния акт, но са придобили права от него,
на още по-силно основание той има задължение да уведоми за сезирането му с
искане да бъде отменен или изменен влезлият в сила административен акт и лицата,
които са участвали като страни в производството по издаването му – А.И.Д. и „ И.
„ ООД. Също Д.И. Н.се легитимира като
страна по чл.103, ал.1 АПК като
арендодател по договор за аренда с „ И. „ ООД. Като не ги е конституирал като
страни и не ги е уведомил за сезирането му с искане да бъде изменен влезлият в
сила административен акт административният орган ги е лишил от възможност да
изразят своето становище и дори да представят доказателства, ако това е
необходимо. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените съгласно
чл.168, ал.4 АПК и е достатъчно основание атакуваната заповед да бъде отменена,
без да бъдат проверени
основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК, като административният орган следва да
извърши ново произнасяне, като конституира всички страни в производството.
С
оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в общ размер от 1600 лева съгласно представения
списък на разноските
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ
Заповед № РД 17-17-181/18.12.2017г. на Директора на Областна Дирекция „
Земеделие „ – Варна, с която е изменена
Заповед №РД 17-17–106/02.10.2017г., с която са разпределени масивите за
ползване за стопанската 2017/2018г. в
землището на с. Щипско, общ. Вълчи дол, на основание чл.99, т.2 АПК в частта за
ползвателите „ И. „ ООД и А.И.Д. поради
наличие на нови писмени доказателства, които не са били известни към момента на
издаване на заповедта при разпределение на ползването на земите по масиви, във
връзка с влязло в сила съдебно ршение
ОСЪЖДА
Директора на Областна Дирекция „ Земеделие „ – Варна да заплати на „ И. „ ООД
сумата от 1600 лева / хиляда и шестстотин лева / разноски по делото
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................