№ 74
гр. Разград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100061 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ чрез
пълномощник срещу държавата, представлявана от МРРБ. Ищецът твърди, че е
правоприемник на „Български автомобилен туринг клуб“, чието наименование е изменено
през 1972 г. на СБА. През 2013 г. имот с идентификатор 61710.503.6399, находящ се в
гр.Разград, ул.“Търговищко шосе“, с площ 21 426 кв.м., ведно с изградената върху него
картинг-писта бил актуван като частна държавна собственост и към момента е стартирана
процедура за продажбата му от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Ищецът твърди, че е собственик на имота, като позовава своето право на собственост на
обстоятелството, че собствеността е прехвърлена по силата на решение № КЗ-І/17.03.1977 г.
на Комисията за земята при МЗХП и с Акт №3/4.04.1977 г. е въведен във владение на имота,
с което е изпълнена процедурата по ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./ и е станал собственик
по силата на закона, както и че от този момент земята е заприходена като основно средство
и е включена в баланса на сдружението. Твърди още, че от 1977 г. до настоящия момент
владее и ползва постоянно и непрекъснато земята, ведно с изградената от него картинг-
писта с асфалтово покритие с обща дължина 860 м. и ширина 12 м. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че е собственик на
недвижимия имот по силата на закона с приключване на процедурата по ЗООЗП /отм./ и
ППЗООЗП /отм./ и по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, както в условията на евентуалност и на
основание придобивна давност, започнала да тече от изграждането на имота през 1980 г.
В производството по чл. 131 и сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Твърди, че иска е неоснователен. Излага твърдение, че през 1977г. държавата е предоставила
1
земя, но не е прехвърлила право на собственост, че владението като фактическа власт не е
елемент от правото на собственост и че заприходяването на земята и включването й в
баланса на СБА не е равнозначно на вещно право на собственост. В съдебно заседание
становището се поддържа от явилите се процесуални представители.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди и представя Учредителен протокол, че Сдружение „Съюз на
българските автомобилисти“ е учредено на 15. 07. 1992 г. Според учредителния протокол и
устав, същото е правоприемник на „Български автомобилен туринг клуб“, чието
наименование е изменено през 1972 г. на СБА. С Решение от 22. 02. 1977 г. на Комисия за
земята към Министерството на земеделието и хранителната промишленост на Съюза на
българските автомобилисти е предоставена земя, държавна собственост за изграждане на
технически център в Разград. С Акт № 3/ 04. 04. 1977 г. е извършен въвод във владение
върху 30 дка земя за изграждане на обект „Технически център“ въз основа на горното
решение. Според приложения Протокол № 4/ 28. 03. 1980 г. на заседание на ОбНС Разград е
прието решение ОбНС Разград съвместно с ОС на СБА да осигури строителството на
картинг-писта за развитие на тренировъчна състезателна дейност по картинг-спорта със срок
30. 09. 1980 г . С Акт, обр. 16, според Протокол от 16. 11. 1983 г. на приемателна комисия,
изградения обект „Технически център на ОС на СБА – Разград“ е въведен в експлоатация.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Стоян Драгнев и Живко Каспаров –
съответно инструктор и управител на клона на СБА в гр.Разград, които са работили в СБА в
началото на 80-те години на миналия век, се установява, че картинг-пистата е построена по
същото това време, вкл. с доброволния труд на работещите в СБА. Този факт е установен и
от заключението на съдебно-техническата експертиза, извършила проверка на запазени
документи в Община Разград, Областна администрация Разград, СГКК гр.Разград и
счетоводството на СБА-Разград. Според същото заключение, построяването на картинг-
пистата се е осъществило в периода 1980-1992 г. За строежа обаче липсват необходимите
разрешения и документи. Картинг-пистата е търпим строеж, съгл. § 16 от ПР на ЗУТ. В
заключението на съдебно-техническата експертиза е проследено движението на
недвижимия имот по площ, граници и запис на собственици от 1977 г. до настоящия
момент. Така по ЗРП от 1971 г. имотът не е включен в плана на града. През 2001 г. след
отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план във връзка с пропуснато
заснемане на границите на имота, същият е получил пл.№ 6223 с вече заснети граници. В
разписния лист за собственици са вписани Общински съвет и СБА – само за сградите по НА
№ 54, т.ІІІ, дело № 1445/1993 г.
Впоследствие със заповед №1116/5.10.2001г. на кмета на Община Разград е одобрен
ПУП за регулация и застрояване, съобразно който от горния имот са образувани четири
парцела: І-6223 „За автосервиз, гаражи, работилници, паркинги и складове“, ІІ-6223 „За
картинг-писта“, ІІІ-6223 „За гараж и складове“ и ІV-6223 „За КОО“. Сградите и пистата са в
2
отделни парцели, видно от приложеното извлечение от 17.10.2012г. на ПУП за имот 6223 – в
парцел ІІ-6223 е изградената картинг-писта, а в парцели ІІІ и ІV са останалите сгради.
Впоследствие със заповед за одобрение на КККР №РД-18-37/10.03.2008 г. е приета
кадастрална карта на гр.Разград, по която процесният имот е с идентификатор
61710.503.6399 и площ 21 426 кв.м. Към заключението е приложен Акт №2482/15.11.2013г.
за частна държавна собственост, който удостоверява правото на собственост на държавата
върху имот с идентификатор 61710.503.6399 и площ 21 426 кв.м. За собственик е посочена
държавата, а правото на управление е предоставено на областния управител на гр.Разград. В
графа „Забележки“ е отбелязано още, че имотът се ползва за авто-мото писта на СБА. По
това обстоятелство страните не спорят.
Според представено извлечение от балансова сметка „Основни средства“ на местната
териториална организация на българските автомобилисти, към 25.06.1993 г. обектът
„Технически център“ включва масивна сграда с десет помещения, пропускателен пункт от
сглобяеми елементи, сферичен склад, постройка за курсисти, железен склад.
С констативен НА № 54, т.ІІІ, дело № 1445/1993г. от 14.07.1993г., изд. от нотариус
при РС Разград, на Общински съвет на СБА е признато правото на собственост въз основа
на писмени доказателства на две масивни работилници, сглобяем сферичен склад, сглобяем
пропускателен пункт и помещение за инструктори, построени върху пустееща земя извън
населеното място на гр.Разград.
Понастоящем имотът е в процедура за приватизационна продажба въз основа на
решение №1733/24.01.2019 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол, видно от представената обява.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на недвижимия имот по силата на закона с приключване на процедурата по
ЗООП /отм./ и ППЗООП /отм./ и по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС е основателен.
Страните по делото не спорят, че ищецът Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“ е правоприемник на „Български автомобилен туринг клуб“, чието
наименование е изменено през 1972 г. на СБА. Безспорно се установява, че имотът е имал
земеделски характер. С решение № КЗ-І/17.03.1977 г. на Комисията за земята при МЗХП, по
надлежния ред – чл. 14, ал. 1 от ЗООЗП /отм./, на Съюза на българските автомобилисти е
предоставена земя, държавна собственост за изграждане на технически център в Разград.
Изпълнени са условията по заемане на терена с въвод във владение по реда на чл. 20 и чл. 21
от ППЗООЗП /отм./ с Акт № 3/4. 04.1977 г. В същия акт е посочено, че инвеститорът е
освободен от вноски по чл. 15 от ЗООЗП /отм./ , както и че всички изисквания на ЗООЗП са
спазени и може да бъде открито окончателно финансиране на обекта. С плащането на вноски
по чл. 15 от ЗООЗП /отм./ във вр. с чл. 24 от ППЗООЗП /отм./, респ. освобождаване от
3
плащане на вноски, следва да се счита, че процедурата по промяна на предназначението на
земеделските земи е завършена и СБА е станало собственик на земята. Земята е предадена на
инвеститора и е започнало строителство за реализиране на мероприятието – изграждане на
технически център с доброволния труд на работещите в СБА. Строителството е извършено,
което се установява от Акт, обр. 16 от 16. 11. 1983 г. на приемателна комисия, с който обекта
е въведен в експлоатация. Според заключението на СТЕ, картинг - пистата е построена в
периода от 1980-1992 г. Липсват необходимите документи за изграждането й, но
изграждането е допустимо по действалите по време на извършването му разпоредби, както и
по действащите разпоредби на ЗУТ. Картинг пистата е търпим строеж, съгл. § 16 от ПР на
ЗУТ . След реализиране на строителството, имотът е бил включен в баланса на СБА, според
представеното извлечение от балансовата сметка „Основни средства“. По изложените
съображения, съдът приема, че ищецът, като правоприемник на Съюза на българските
автомобилисти е станала собственик на процесния имот по силата на закона с приключване
на процедурата по ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./
Неоснователно е твърдението на ответника, че на ищеца е било предоставено само
владението на имота, но не и правото на собственост. Такава правна възможност е имало
според чл. 13 от ЗООЗП /отм./. Тази разпоредба предвижда възможността освен да бъдат
отчуждавани или предавани за неземеделски нужди, обработваемите земи и пасищата също
така да бъдат предоставяни на инвеститорите /социалистически организации/ за временно
ползване. В тези случаи с решението на Комисията за земята се определя срок за ползване на
съответния терен. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 2, б. „к“ от ППЗООЗП /отм./.
В случая, такъв срок не е определен с решението на комисията за земята, поради което по
аргумент за противното следва да се приеме, че земята не е предоставена за временно
ползване. Но и в случай, че е било предоставено само право на ползване върху земята,
следва да се вземе предвид, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС са изключени от обхвата на
държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите
лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото
в тях имущество. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи, съдържащи
се посоченото от ищеца Решение № 619 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., I г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че съгласно чл. 17а Зппдобп (отм.), при
преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество,
правото на собственост върху имуществото, предоставено за стопанисване и управление на
държавното предприятие, се предоставя в собственост на търговското дружество. Този
способ е неприложим за юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации,
регистрирани при действието на ЗЛС, които при действието на Конституцията на НРБ от
1971 г. са били със статут на обществени организации. Като такива, за разлика от
държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на
собственост, отделно от това на държавата, поради което прехвърлянето на недвижим имот
от държавата в собственост на обществени организации е следвало да се извърши по реда на
чл. 18 ЗС. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат
4
предоставяни на тези организации за ползуване за постигане на техните цели. Доколкото
обаче юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на
специалната норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС наред с търговските дружества, следва, че
законодателят третира предоставените им за ползуване по реда на НДИ държавни имоти по
същия начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества.
При липса на изрична законодателна уредба, която изрично да сочи, че тези имоти стават
собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде направен по
тълкувателен път по аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗОбС в последната редакция след изм. в ДВ бр.
101/2004 г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти,
предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ (отм.), по силата на
закона не са нито държавна, нито общинската собственост, следва да се приеме, че са
станали собственост на юридическото лице. По изложените съображения, следва извода, че
и на осн. чл. 2, ал. 4 от ЗДС е придобил правото на собственост върху процесния имот,
предвид безспорно установения факт за предоставянето му на праводателя на ищеца.
При този правен извод за основателност на предявения иск на заявеното главно
основание, че е собственик по силата на закона, не следва да се разглежда предявената в
условията на евентуалност претенция на ищеца за придобиване на правото на собственост
върху имота на основание давностно владение.
Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, направени от ищеца,
съгл. приложения списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие в
размер на 9098, 75 лв., платени за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение за всички инстанции.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на държавата, представлявана от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството гр. София, че Сдружение
„Съюз на българските автомобилисти“, ЕИК *********, представлявано от Емил Димитров
Панчев е собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
61710.503.6399, находящ се в гр. Разград, ул. „Търговищко шосе“, с площ 21 426 кв. м. ,
ведно с изградената върху него картинг – писта по силата на закона с приключване на
процедурата по ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./ и по силата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС.
5
ОСЪЖДА държавата, представлявана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството гр. София да заплати на Сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“, ЕИК *********, представлявано от Емил Димитров Панчев сумата 9098,
75 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6