№ 34
гр. Р.р, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р.Р, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200328 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №.г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, на основание чл.416,
ал.5, във вр.с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „К.Й.“ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул."Л." № ., представлявано от В.М.И.- управител, имуществена санкция в
размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволно от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател чрез адвокат-
пълномощника си по подробно изложени съображения във въззивната жалбата и в с.з моли съда
да отмени същото. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО
при издаване на обжалваното НП. По същество на спора се пледира за несъставомерност на
деянието, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило административното
нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното
НП. Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител по подробно изложени в с.з.
съображения моли атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.Претендира се на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН разноски по делото.Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна стойност на делото.
Районна прокуратура Перник, ТО-Р.р, редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище по жалбата.
Р.рски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с извършвана проверка по спазване на трудовото законодателство на 08.10.2021
г. от служители на Дирекция „ИТ“гр.Перник, св. Ир. Ив. Як. и св.В. В. П. в обект стопанисван от
жалбоподателя, а именно обект на контрол офис за кредити, находящ се в гр.Р.р, ул.“Д. „ №9 ,
стопанисвано от „К.Й.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.”Л.” №12,
представлявано от В.М.И.- управител и за приключване на проверката по документи в сградата на
Д „ИТ“ – Перник контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че „К.Й.“ ООД, в
качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил
отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г.С.. Към момента на проверката на място в
обекта на 08.10.2021 г. в 13.45 ч. лицето е заварено да работи като „кредитен консултант“, което
представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена проверка от .г.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН №.г. , който е
връчен надлежно на редовно упълномощен от управителя на дружеството –жалбоподател
представител на същата дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно
да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на
обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така
и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“–Перник.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в
АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни и писмени доказателства не е установена и доказана
по безспорен начин.Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-
жалбоподател е извършило административното нарушение описано в акта за адм. нарушение и
2
издаденото въз основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин. За да
не съществува съмнение, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ в административно-наказателното производство и в производството пред съда
следва безспорно да се установи и докаже наличие на отношения по предоставяне на работна сила
между лица в отношения работодател и работник/служител, които да могат да се квалифицират
като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова е
наличие на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови
функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. В тази връзка
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетелки - актосъставителката Я. и свидетелката по
акта П., които са извършвали на място проверката в обекта на дружеството-жалбоподател заявяват,
че при пристигането им в обекта са заварили лицето Г.С. заедно с други лица в офиса като е
работела с документи и е описвала нещо. Свидетелката Я. обаче дава неточни и неясни показания
относно фактическата обстановка при влизането им в обекта. Показанията й не сочат с
категоричност, че в момента на проверката лицето С. е имала работно място специално
оборудвано за нея, че тя е извършвала трудова дейност по обработка на документи в дружеството,
а не е описвала свои лични документи или документи на друго лице. Липсват категорични
доказателства в тази насока. Показанията на Я., а и от части на св.П. се базират само и единствено
на техни заключения породени от възприетото от тях на място в офиса като не доказват по
безспорен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Първата свидетелка Я. заявява:
„По време на проверката лицето Г.С. се намираше в офиса и работеше с документи, описваше
нещо. Не беше сама в офиса. Имаше и други лица. Нямаше указания кои са работни маси и кои са
посетителски. Към момента на влизането ни в офиса имаше и друг работник – технически
сътрудник……………………. Лицето е попълнило декларация, в която удостоверява, че от
няколко години работи в дружеството. Не си спомням каква беше обстановката в офиса, когато
влязохме за проверка и къде седеше точно лицето Г.С.“ . Предвид на това не става ясно по какъв
начин свидетелката Я. е стигнала до заключението, че С. към момента на проверката е полагала
труд в процесния офис. Свидетелката П. от своя страна заявява:“ Имаше две служителки в офиса
плюс Г.С.. Служителите обработваха документи. Г.С. седеше на бюро, имаше работно място“
последната свидетелка независимо, че заявява, че лицето С. е имала работно място не сочи от
къде е направила този извод, предвид обстоятелството, че както и св.Я. за първи път посещава
процесния офис и не познава обзавеждането в същия, не знае броя на лица наети да работят в него
и броя работни места оборудвани в същия, както и дали има оборудвано посетителско място
предвид дейността на дружеството-жалбоподател. В тази връзка съдът следва да отбележи, че
обстоятелството, че С. към момента на проверката се е намирала в обекта, стопанисван от
жалбоподателя заедно с други лица и е попълвала документи не би могло да обоснове ангажиране
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Описаното от контролните органи за установено при проверката по никакъв начин не доказва
твърдението на АНО, че С. е полагал труд на определена длъжност в дружеството-жалбоподател,
за да съществува задължението на управителя на дружеството да сключи писмен трудов договор с
нея и да уреди отношенията им съгласно изискванията на трудовото законодателство.
Фактическата обстановка описана в АУАН и НП се разколебава и от показанията на
св.М.Н., която работи в дружеството-жалбоподател на длъжност „офис мениджър“ и познава в
детайли дейността му и длъжностите, както и задълженията на лицата заемащи същите. Разпитана
в хода на съдебното дирене Н. сочи, че в офисите на дружеството и в този в гр.Р.р работят лица на
3
длъжността „мениджър екип“, като „кредитните консултанти“, каквато е и Г.С. посещават офиса
само при отчитане на вноски свързани с дейността им, като нямат оборудвано работно място в
офиса. Същата свидетелка сочи, че „кредитните консултанти“ събират вноски от длъжниците и се
отчитат впоследствие на лицето заемащо длъжността „мениджър екип“, като в офисите им е
подсигурена маса, на която да обработват документите си. Кореспондиращи с показанията на
св.Н. са приложените в АНП документи , а именно : Трудов договор №356/02.11.2020г. между
дружеството –жалбоподател и С.Д., видно от който същата е назначена с шестмесечен срок за
изпитване на длъжност „мениджър екип“ в офиса на дружеството в гр. Р.р на основание чл.68,
ал.1,т.1,вр.чл.70, ал.1 от КТ до 02.05.2021г., както и трудов договор №112/27.07.2016г. сключен на
основание чл.68, ал.1 т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, между К.К. и дружеството –работодател като
същата е назначена със шестмесечен срок за изпитване на длъжност „офис мениджър“ в
дружеството с място на работа, в офиса на фирмата в гр.Р.р. Видно от приложените длъжностни
характеристики към горецитираните трудови договори се установява и какви са отношенията
между „мениджър екип „ и кредитния консултант, каквато е Г.С. . В длъжностната
характеристика се сочи, че „мениджър екип“ активно търси и намира КК /кредитни консултанти/,
развива и управлява екип от работещи КК, което от своя страна потвърждава още веднъж
обстоятелството, твърдяно и от дружеството-жалбоподател, че „кредитните консултанти“ не са
техни служители, с които да имат трудови правоотношения, а външни лица, на които е възложена
определена дейност, която не е трудова и подробно е описана в представения Договор за
извършване на посредничество на финансови услуги от 01.11.2018г. между „К.Й.“ ООД гр.Х. и
Г.С.. Това, че има „цикличност при извършваната работа“ ,както сочи процесуалния представител
на въззиваемата страна не е достатъчно да характеризира едно правоотношение като трудово.
Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт, за да се приеме, че едно правоотношение е
трудово следва има уговорено трудово възнаграждение и определени работно време и място при
наличие на контрол от страна на работодателя върху работника.Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на Инспекцията, че извършваната от С. дейност като „кредитен
консултант“ по Договора за извършване на посредничество на финансови услуги от 01.11.2018г. е
трудова функция, а не постигане на определен резултат, и макар и наименуван граждански,
сключеният между нея и дружеството договор прикрива трудово правоотношение. В случая е
договорен резултат, а не трудова функция, тъй като няма трайност и постоянство в изпълнението
на работата, няма задължение за спазване на трудова дисциплина, няма и определено работно
време.
Анализът на клаузите на сключения договор не насочва към извод, че е договорено
престиране на работна сила на постоянно място на работа при предварително създадена от страна
на работодателя организация на труда и под негов контрол.В случая липсват основните елементи
от съдържанието на трудовото правоотношение и не се касае за престация на работна сила по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, а постигане на определен резултат – събиране на поръчки за
сключване на договори за личен заем и събиране на погасителни вноски по предоставени лични
заеми. Възлагането се извършва периодично, но не ежедневно, и то при наличие на постъпили
искания за заеми и при изпълнението им, пораждащи необходимост от събирането им. В тези
случаи обективно няма как да се обвърже възлаганата работа с определен часови пояс или някаква
регулярност на времето за работа, защото предварително е невъзможно да се предвиди дали и
колко на брой договори за заем ще бъдат сключени и колко вноски събрани.
Предвид на горното съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал административно-
4
наказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно го е санкциониран с атакуваното НП
за извършено нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение , то е
такова деяние ,което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно
управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя
адм. наказание, което в случая е “имуществена санкция” административно-наказващият орган
следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето,
посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от
доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило описаното в акта за установяване
на адм. нарушение и атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят
"Креди Йес" ООД е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, и Договор за правна защита
и съдействие от 15.11.2021 г., сключен между дружеството и адв. Н.Ш., се установява, че страните
са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото
административнонаказателно дело, в размер на 500 лева, която сума е изплатена в брой при
подписването на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат
подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения административнонаказателен
акт. В случая обаче то е определено над минималния размер от 335 лева, предвиден в разпоредбата
на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност, направено в
съдебно заседание от процесуалния представител на другата страна, съдът счита, че на основание
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения, като
осъди Дирекция "Инспекция по труда" – Перник да заплати възнаграждение в минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За това решение съдът е
мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата
страна, каквото се претендира.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г. , с което Директора на Д „ИТ”- Перник, на
5
основание чл.416 ал.5, във вр.с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на „К.Й.“ООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр.Х., ул."Л." № ., представлявано от В.М.И.- управител, имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1 , във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
На основание чл.63д, ал.2 ЗАНН намалява размера на дължимото от възиваемата страна
възнаграждение за адвокатско възнаграждение от 500.00 лева /петстотин лева/ на 335.00 лева
/триста тридесет и пет лева/като ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, с адрес гр.
Перник, пл. Кракра № 1, да заплати на на „К.Й.“ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр.Х., ул."Л." № ., представлявано от управителя В.М.И. сума от 335.00 лева /триста тридесет и
пет лева/, представляваща направени разноски в производството за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен
съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Р.р: _______________________
6