Определение по дело №58686/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47468
Дата: 21 ноември 2024 г. (в сила от 21 ноември 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20241110158686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47468
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110158686 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Р. Б. срещу „С.Г.Л.“
ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от Х. Р. Б. срещу „С.Г.Л.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2
от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ за заплащане на сумите, както
следва: 1) сумата от 8621,11 лв., представляваща неизплатени нетни трудови
възнаграждения за месеците април, май и юни на 2024 г.; 2) сумата от 4470,00
лв., представляваща неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) сумата от 239,50 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на един ден за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. С
трудов договор № ТД00131/15.09.2020 г. ищецът бил назначен на работа в
ответното дружество на длъжност „Специалист Тестване на софтуер“, с код по
НКПД ***. Трудовото възнаграждение на ищеца се образувало от два отделни
компонента: основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2515,00 лв.
1
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 %, върху основната работна заплата, за всяка година
трудов стаж. С последния анекс към трудовия договор страните били
договорили, считано от 01.11.2022 г., размера на основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца да бъде в размер на 4470,00 лв. Служителят поел
задължение да полага труд на посочената длъжност срещу уговореното
месечно трудово възнаграждение, което следвало да се изплаща ежемесечно
до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който то се дължи. Ищецът се
задължил да постъпи на работа на 23.09.2020 г. Уговорен бил 30-дневен срок
на предизвестие при прекратяване на договора, както и платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни. Считано от 15.07.2024 г., на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Ответното дружество не заплатило на ищеца
полагащото му се трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2024
г. в общ размер на 8621,11 лв., както и обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ в
размер на 4470,00 лв. и обезщетение съгласно чл. 224 КТ за 1 работен ден за
2024 г. в размер на 239,50 лв. Последното изплатено трудово възнаграждение
на ищеца било за месец март 2024 г. и било заплатено от трето за настоящия
спор лице – Wise Europe SA - упълномощена платежна институция,
контролирана от Националната банка на Белгия. През целият период на
съществуване на трудовото правоотношение с ответното дружество ищецът
изпълнявал добросъвестно всичките си задължения, престирайки в полза на
работодателя му работната си сила. Нетното трудово възнаграждение на
ищеца за процесния период е в размер, както следва: 3578,35 лв. – за месец
април 2024 г.; 3630,34 лв. – за месец май 2024 г.; 1412,42 лв. – за месец юни
2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника „С.Г.Л.“ ЕООД.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:
2
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по
делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал
работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което
следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на
претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на
задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три
предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно
последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно
доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е
полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно
обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при
наличие на такива твърдения или оспорвания.
По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 1 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. трудовото правоотношение между страните по делото да е
прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 2. трудовото
правоотношение между страните по делото да е било безсрочно; 3. размерът
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В тежест на ищеца е да установи наличието на тези предпоставки.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е
обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е
3
изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в
посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години,
респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на
претенцията.
Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения
годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал
полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на
плащането.
Предвид липсата на отговор на исковата молба, не са налице факти и
обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват относими,
допустими и необходими за правилното разрешаване на делото, поради което
следва да бъдат приети.
По направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание, предвид липсата на отговор на исковата молба.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, като им се
разясни, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще
направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
4
11.02.2025 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за назначаване на ССЕ
за първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
5
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6