Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Габрово, 29.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от четвърти март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
СЪСТАВ: ГАЛИН
КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радослава
Кънева, с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Надежда Желева,
постави за разглеждане докладваното от председателя к. адм. д. № 20 на
Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна жалба с вх. № СДА-01-216 от
4.02.2020 г., подадена от М.Г.Н.,***, с ЕГН: **********, чрез адв. В.Д. ***,
против Съдебно решение № 124 от 15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6 от
2019 г. на едноличен състав на АСГ, с искане за отмяна на същото и уважаване на
подадената от касатора искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ - София.
С процесното Решение
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявен от касатора иск против така
посочения ответник, юридическо лице, с размер на претенцията – 10 000.00
/десет хиляди/ лв., като недоказан и неоснователен. Искът е с основание
твърдяни от ищеца Н. претърпени неимуществени вреди, които са му причинени при
и по повод изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложена мярка „задържане
под стража“ и извършване на труд в цех към ЗО /Затворническо общежитие/ „*****“, гр. *****. По
време на престоя си там в периода от 19.07.2014 г. – 16.02.2017 г. /като са
посочени конкретни периоди за Следствен арест гр. Габрово, затвор гр. Ловеч и
ЗО „******“, ******, и
трите обекта на подчинение на ответника/ той бил поставен в неподходящи
условия, бил принуждаван да работи, без да му е правен инструктаж и без да са
му били предоставяни подходящи обувки и облекло, вкл. ръкавици. По такава
причина претърпял и трудова злополука. Вредите се претендират като последица от
неправомерни действия и бездействия на администрацията на ответника в трите
пенитенциарни заведения, като за всяко от тях ищецът е посочил конкретни
причини и проблеми, довели до причинени му неимуществени вреди: „психически
болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес, безпокойство,
накърняване на човешкото достойнство“.
Кумулативно е предявен и
иск на стойност 200 000.00 лв. за претърпяна по време на работа трудова
злополука на 9.03.2016 г., когато ищецът изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр. Ловеч - при полагане на труд в цех в ЗО „*******“, гр. ******.
Първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло така предявения иск по следните съображения: Съдът е приел, че
искът е допустим. По делото не е спорно, че през посочените от него периоди
ищецът е пребивавал в посочените пенитенциарни заведения. Спорът се свежда до
това, че в резултат на бездействия на ответника на Н. не са осигурени нормални
за пребиваване условия, в следствие на което той е претърпял посочените от него
неимуществени вреди, както и дали е налице причинна връзка между поведението на
ответника и тези вреди.
Съдът приема, че в
следствения арест в гр. Габрово са спазени изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв. м на пребиваващ. За периодите си на пребиваване ищецът е бил в
килии 1, 2 и 6, където е бил настанен с по още един пребиваващ, като площта им
е: за № 1 – 8,47 кв. м; за № 2 – 8,99 кв. м и за № 6 – 12, 376 кв. м. Всяка от
килиите има необходимото оборудване от маса, две табуретки, двуетажни легла,
пластмасово шкафче с 4 чекмеджета за всеки задържан. Нямат собствен санитарен
възел и течаща вода, а проветряването им става посредством вентилатор,
разположен до прозореца в коридора, който изсмуква замърсения въздух, а от
прозорците навлиза свеж такъв. Въпреки липсата на собствен санитарен възел и на
течаща вода във всяка килия съдът е счел, че на задържаните е подсигурен
редовен достъп до такива помещения. Килиите са оборудвани със звънец, който се
ползва при наличие на нужда от задържаните. Ищецът се позовава на показанията
на жената, с която съжителства, но същата не е очевидец и не може да даде
показания за факти, които самата тя не е възприела лично, а може единствено да
разкаже за тях това, което е научила от самия Н.. Ищецът не представя
доказателства в подкрепа на твърденията си относно условията в ареста. Според
показанията на св. Х.
медицински фелдшер в следствения арест в гр. Габрово, помещенията отговарят на
изискванията за хигиена, осигурено е проветрение със свеж въздух, отопление
през зимата, прозорците се отварят, има пряка слънчева светлина, а задържаните
лица реализират ежедневен престой на открито. Веднъж в седмицата се осигурява
баня, а когато е възможно – и по-често. Съдът е отчел, че липсата на санитарен
възел и течаща вода в килиите води до известен дискомфорт, но помещенията на
ареста не са място, в което ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода. Той
е пребивавал там за кратки времеви периоди, когато бивал настаняван там
инцидентно, по повод задържането му за привеждане в изпълнение на присъдата му,
за провеждане на следствени действия по образувано срещу него досъдебно
производство, както и когато му се е налагало да се явява по дела в съда.
Затова АСГ не приема, че задържането му там е престой в нездравословни условия
на живот. Престоят му в килиите е бил 2 – 3 дни и веднъж – 4 дни: от 19.07.2014
г. до 21.07.2014 г.; от 15.12.2014 г. до 19.12.2014 г.; от 30.03.2015 г. до
2.04.2015 г.; от 16.06.2017 г. до 17.06.2017 г. Съгласно практиката на ЕСПЧ
тези неблагоприятни условия следва да са за продължителен период от време, за
да се счита, че са налице отклонения от подходящата жизнена среда и в нарушение
на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата следва да носи отговорност.
По отношение пребиваването
на Н. в затвора в гр. Ловеч за периодите: 22.07.2014 г.– 14.12.2014 г.;
20.12.2014 г. – 29.03.2015 г.; 3.04.2015 г. – 20.04.2015 г. и в ЗО „******“ за периодите 21.04.2015 г. – 15.06.2015 г.; 18.06.2015
г. – 15.02.2017 г. също не са събрани и представени по делото доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца, че не са му били осигурени нормални условия
на живот. В помещенията, в които е бил настанен, има достатъчно площ, съгласно
нормативните изисквания за минимална такава. Те разполагат със самостоятелен
санитарен възел и постоянно течаща вода, осигурено е медицинско обслужване,
стоматологична помощ и нужни лекарства, нормална храна. Здравословното
състояние на ищеца не е влошено при пребиваването в тези помещения. В
заключение съдът счита, че по отношение на Н. не е осъществено жестоко,
унизително, нечовешко отношение, същият не е бил подложен на изтезания,
съгласно чл. 3 от ЗИНЗС. Не се установяват и причинени вреди на ищеца. По тази
причина не възниква и отговорност на държавата.
По отношение твърдението
за претърпяна от ищеца трудова злополука и искова претенция за обезщетение от
200 хлд. лв. в тази връзка, следва да се посочи, че в тази част исковата молба
е оставена без разглеждане и производството е прекратено с Определение от о. с.
з. от 23.04.2019 г., тъй като съдебните производства по повод искове за
обезщетения от претърпени трудови злополуки не се разглеждат от
административните съдилища по реда на АПК. Прекратителното определение е влязло
в законна сила, поради което настоящата съдебна инстанция не следва да
разглежда неговата законосъобразност, както и основателността на самата
претенция.
В касационната си жалба Н. изтъква следните
съображения: Касаторът намира за установено по безспорен начин, че е претърпял
посочените от него неимуществени вреди в следствие на престоя си в трите
пенитенциарни заведения за посочения от него период. Фактическите твърдения от
исковата молба се преповтарят в касационната жалба. Нови относими и допустими
доказателства не се сочат и представят.
По касационната жалба ответникът е депозирал писмен
отговор, с който я оспорва изцяло и моли за оставяне в сила на
първоинстанционния съдебен акт.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Депозира писмена защита, която преповтаря касационната жалба.
Ответната страна, в лицето
на органа, издал процесния ИАА, също редовно призована, не изпраща
представител.
Представителят на ОП –
Габрово счита, че жалбата следва да се остави без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да се потвърди като мотивирано и законосъобразно.
Съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния съдебен акт, посочени в АПК.
От
фактическа и правна страна се установява наличието
на следната обстановка и приложими нормативни правила:
По
делото не се спори, че касационният жалбоподател Н. е пребивавал в трите
посочени от него в исковата му молба пенитенциарни заведения през посочените
периоди.
В тази
връзка изводите на АСГ по отношение на това, че същият е пребивал за много кратки
периоди от време в Следствен арест в гр. Габрово и от това не е претърпял
посочените от него вредни последици, съставляващи неимуществени вреди, поради
което обезщетение не се следва, са правилни и законосъобразни.
От
приложената по делото Справка от инспектор СДВР и началник сектор ЗО „******“, ******, затвор
гр. Ловеч, от 22.02.2019 г. е видно, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ от 19.07.2014 г. до 16.02.2017 г., като през този период е бил
настаняват и изместван по негово желание в три различни спални помещения, с
почти еднакви параметри. Подробно е посочен размерът на трите килии, полезната
жилищна площ и квадратурата, с която разполага едно лице, като в нито един от
случаите тя не е под 4 кв. м. на човек дори при максимална заетост, като се има
предвид и това, че броят на настанените не е бил максимално определеният за
килия, а по-малък, поради текучеството на осъдените. Във всяко помещение има
обособен собствен санитарен възел, който разполага с мивка и тоалетна. На всеки
лишен от свобода е подсигурен шкаф за лични вещи, както и легло. Във всяко
помещение има масичка, табуретки - според броя на настанените. През 2018 г. е
извършван и ремонт на помещенията на затвора. Две от килиите разполагат с по
три големи стандартни трикрили прозореца, а третото /килия 104/ - с четири,
през които преминава свободно слънчева светлина. През тъмната част от
денонощието помещенията се осветяват от 4 бр. лампи. На всички лишени от
свобода се предоставя редовно прясна храна с достатъчен за нуждите им калориен
и химически състав, в съответствие с таблиците, утвърдени от министъра на
правосъдието. Подсигурена е и баня за къпане и пране минимум по два пъти
седмично, по график. Ежегодно на настанените във всеки коридор се осигурява топла
вода, също по график. На практика къпане и пране на дрехи всеки може да
осъществява ежедневно. Изпирането на спалното бельо, работното облекло и
одеялата се извършва от перача по график. Налице е и специално сушилно
помещение за сушене на изпраните дрехи. Освен в килиите, на етажа има отделно
обособено и санитарно помещение с две големи мивки с по три чешми, както и
тоалетни. В ЗО има лекар-ординатор, назначен през 1999 г., който при ползване на отпуск се замества от
служител от медицински център към затвора гр. Ловеч – т.е. пребиваващите в ЗО
имат постоянно подсигурена медицинска грижа.
По
делото са приложени извлечения от здравния картон на ищеца, от които е видно,
че той е бил лекуван по време на престоя си. По делото няма данни, от които да
е видно, че той е имал нужда от лечение, но такова му е било отказано.
Първоинстанционният
съд правилно и мотивирано не е дал вяра
на показанията на брата и съжителката на ищеца, тъй като, от една страна, те не
са очевидци на условията в помещенията, обитавани именно от Н., от друга страна
са негови близки. Нормално е престоят в затвора да се е отразявал „зле“ на
ищеца – в крайна сметка това е място, на което лишените от свобода изтърпяват
наказание за извършени от тях престъпни деяния, а не такова за отдих и почивка.
Естествено е осъдените да се чувстват потиснати на такова място, като част от
наказанието, което изтърпяват, стига то да отговаря на минималните изисквания
за условия на живот, съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС. По делото няма данни за
нарушаване на нормативните изисквания в затвора в гр. Ловеч и ЗО „*******, *****, към
същия. Заболяването си от язва ищецът е
получил преди да бъде лишен от свобода и няма данни то да има връзка с
условията, при които е изтърпявал наказанието си. Свидетелите А. и С. заявяват,
че от 2014 г. в килиите има нормални санитарни възли с врата към килията.
Извършвана е била и дезинфекция на помещенията.
В
заключение настоящата съдебна инстанция намира, че правилно, като е взел
предвид събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е оставил
исковата молба без уважение като недоказана и, съответно – неоснователна.
Ищецът не е установил с помощта на допустими и относими доказателства верността
на своите твърдения – наличие на условия на местата, в които е изтърпявал наказанието
си „лишаване от свобода“ през процесния период, които не съответстват на
законовите такива и на нормалните условия за живот на един лишен от свобода
човек. Не са налице доказани по безспорен начин причинени вреди на ищеца, които
да са свързани с нечовешко, жестоко, неправомерно или несправедливо отношение
към него по повод изтърпяване на наложеното му наказание.
С оглед
на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че оспореният съдебен
акт е допустим, мотивиран и законосъобразен, поради което следва да бъде
оставен в сила, а подадената против него касационна жалба се явява
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Съдебно решение № 124 от 15.10.2019 г., оспорено с Касационна жалба вх. №
СДА-01-216 от 4.02.2020 г., подадена от М.Г.Н. ***, с ЕГН: **********, чрез
адв. В.Д. ***, постановено по адм. д. № 6 от 2019 г. по описа на
Административен съд Габрово от едноличен състав на същия съд, като мотивирано и
законосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН
СЪСТАВ: 1……………………..
2………………………