№ 92
гр. , 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ************, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100195 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 357, вр. чл. 188, т.2 от Кодекса на труда КТ).
Постъпила е искова молба от ищеца В. А. Ч., ЕГН ********** чрез адв.И. А., рег.№
************, гр.************, ул. "************" №42, ет.2, кантора 9 против Заповед №
РД-91 от 15.03.2024г. издадена от Кмета на община ************. В исковата молба ищецът
В. А. Ч. моли съда да отмени като незаконосъобразна, неправилна и недопустима Заповед №
РД-91 издадена на 15 март 2024г. от кмет на Община ************, М.Т.. Ищцата твърди в
исковата молба, че издадената Заповед № РД-91 е незаконосъобразна, тъй като не е спазено
производството предвидено в Кодекса на труда, тъй като при издаване на заповедта, на
ищцата са нарушени всички права по упражняване на защита, като не й е била дадена
възможност да се запознае с производството по издаване, не е имала възможност да участва
в някакво производство, не е запозната с нарушението, както и от какво правно основание
произтича за изпълнение. Ищцата твърди в исковата молба, че Кметът на община
************ не притежава правомощия да издава заповеди за наказания без провеждане на
задължителното производство в законово предвидения срок по чл.194 КТ, както и ищцата е
била възпрепятствана незаконосъобразно да участва в него, да се запознае с основания и
документите по него.
Ответникът КМЕТА НА ОБЩИНА ************, в дадения му от съда срок не е
представил писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искани.
В съдебно заседание ищцата и ответника, редовно призовани, не се яввяват, не се
представляват, не ангажират становища.
Районен съд-************, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
1
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представените доказателства по
делото- Заповед №РД-91 от 15.03.2024г., издадена от Кмета на община ************, че
ищцата работи на длъжност „главен специалист СИК“ при община ************, че тя се
намира в трудовоправна връзка с Община ************, която в качеството на работодател,
в лицето на своя ръководител- кмета на Община ************ е и субект на дисциплинарна
власт, а същото следва от чл. 44, ал.1, т. 3 от ЗМСМА - Кметът на общината назначава и
освобождава от длъжност служителите в общинската администрация, налага предвидените
от закона дисциплинарни наказания. Правомощията си по налагане на дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", кметът на Община ************ е упражнил с
издаването на Заповед № РД-91/15.03.2024г., с която на основание чл.188, т.2 КТ и вр.
чл.187, ал.1, т.3 и т.7 КТ е наложил на ищцата дисциплинарно наказание “предупреждение
за уволнение” за неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Не се установи от доказателствата по делото, че работодателя е изискал обяснения от ищеца
по фактите и обстоятелствата, които от обективна и субективна страна е възприел като
осъществяващи съставите на дисциплинарни нарушения и които факти и обстоятелства е
възпроизвел в заповедта си за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”
№РД-91/15.03.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът извежда от правна страна следното:
І. По основателността на иска за признаване на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение” за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.357,
вр.чл.188, т.2 от КТ, съдът намира следното:
Съдът намира иска за допустим, като не са налице отрицателни и не липсват положителните
процесуални предпоставки за разглеждането им, тъй като е предявен в законоустановения
двумесечен срок от получаване на заповедта, а разгледан по същество се явява и
основателен и следва да бъде уважен, а обжалваната Заповед №РД-91/15.03.2024 г. на кмета
на община ************ за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
съответно се отмени и наложеното с нея на ищцата дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение”.
Тежестта на доказване в производствата по оспорване законността на дисциплинарно
наказание е възложена на работодателя- ответник по делото. Последният следва да
установи, че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, попадащо
под някоя от хипотезите, визирани в закона, че са спазени процедурните изисквания при
налагане на наказанието и че последното е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение. Правният спор се развива в рамките на релевирания от ищцата довод, в случая,
че ищцата не е извършила посочените в заповедта нарушения. Съдебният контрол за
законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание се изразява преди всичко в
2
проверка за съответствие между приложеното от работодателя основание за дисциплинарно
наказание и настъпването на правнорелевантните факти, необходими за приложението на
използваното основание за наказание. Въпрос на законност и на съдебен контрол е
осъществяването на описаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и
спазването на императивните разпоредби относно процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание- спазването на критериите за определяне на дисциплинарното
наказание по чл. 189, ал. 1 от КТ; спазването на разпоредбата на чл. 192 от КТ относно
органа, който налага дисциплинарното наказание; спазването на разпоредбата на чл. 193 от
КТ относно задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства; спазването на сроковете за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 194 от КТ, а така също и нормите относно задължителното съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
от КТ. /отн. служебната преценка вж.решение №341/26.04.1995г. на ВС; решение
№1506/10.12.1999г. на ВКС; решение №1326/02.11.1999г. на ВКС, решение №
1678/01.12.1999г. на ВКС/.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага. Законът изисква заповедта да е мотивирана.
При липса на релевирано в нея нарушение дадената правна квалификация се явява лишена
от съдържание. Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да
посочи, а не законовата му квалификация, т. е. водещ е фактът, представляващ основанието
за налагане на дисциплинарното наказание, с оглед на който се преценява дали е правилна
квалификацията, цифрово и текстово. В оспорената заповед работодателят е посочил като
причина за дисциплинарното наказание е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” за неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. В случая не е конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина-
индивидуализирано с признаците от обективната и субективната му страна, поради което
следва да се направи извод, че дисциплинарното наказание не произтича от определена
правнозначима причина, а това означава, че наложеното наказание е незаконосъобразно. Без
значение в случая е дали обективно съществуват действия или бездействия на служителя,
които представляват нарушение на трудовата дисциплина и могат да служат като основание
за налагане на дисциплинарно наказание, щом те не са послужили като основание за
налагането му. Необходимо е в заповедта да се посочи нарушението, като се изложат в
писмен вид действията на служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на
трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират
правно чрез посочване на законовите разпоредби, което не е сторено в настоящия случай.
При налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение уволнение” за системно
извършени нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен съгласно
императивното изискване на чл. 195, ал.1 от КТ да индивидуализира в заповедта всяко едно
3
от трите или повече нарушения поотделно, с признаците от обективната и субективната им
страна, за да е наясно служителят срещу какво следва да се защитава.
В настоящия случай работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и за посочената
причина- за неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, като
формулировката е твърде обща. Не са конкретизирани отделните три или повече нарушения
на трудовата дисциплина – липсва посочване на дати или периода, в който са осъществени
нарушенията, липсва посочване при каква фактическа обстановка са извършени отделните
нарушения.
Трайно установената практика на ВКС по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ е, че нормата, с
която са определени реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е
императивна и за тяхното наличие съдът следи служебно. Само при наличието на
изискуемите реквизити на заповедта за уволнение дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено и е възможно извършване на преценка за това, дали поисканите
от работника или дадени от последния обяснения, преди уволнението, са свързани с
неизпълнението на задълженията му по трудовото правоотношение, послужили като
основание за дисциплинарното му наказание, и оттам за изпълнение задължението на
работодателя по чл. 193 КТ, за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, за
спазването на критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189 ал.1 КТ.
Без да е индивидуализирано дисциплинарното нарушение, не е възможно да се провери дали
за това нарушение са поискани обяснения, съгласно чл. 193 от КТ. Немотивирането на акта
за „предупреждението за уволнение“ по чл. 188, т. 2 от КТ от работодателя, рефлектира и
върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил
нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за
осъществяването им. В настоящия случай от изложеното в мотивната част на атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, липсват нарушения на трудовата
дисциплина, които да се съпоставят като описани по идентичен начин в поискани обяснения
по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, т.е. работодателят не е изпълнил задължението си да покани
служителя да даде обяснения по повод процедурата по налагане на процесното
дисциплинарно наказание.
Правна значимост имат единствено отразените в акта за дисциплинарно наказание
фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл. 187 от КТ нарушения
на трудовата дисциплина. В случая работодателят не е изпълнил задължението си да
мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. Липсват доказателства за виновно
неизпълнение на трудовите задължения, каквото е императивното законово изискване на
чл.186 от КТ, нито са очертани всестранно и пълно обективните и субективни признаци на
нарушенията.
Настоящият съдебен състав намира, че при това положение наказаният служител не е в
състояние да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното наказание, а
4
описаните по – горе пороци при издаване на обжалваната заповед, съдът приема за
съществени и достатъчни, за да обусловят нейната отмяна като незаконосъобразна.
Не е допустимо при налагане на дисциплинарно наказание по КТ да не се изпълнява нормата
чл. 195, ал. 1 от КТ и едва в хода на съдебния процес да се определя какви нарушения е имал
предвид работодателя, за да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
В подкрепа на гореизложените съображения се явява и константната практика на ВКС
(решение № 1803 от 18.12.2001 г. на ВКС по д. № 24/2001 г., III г. о.; решение № 1554 от
10.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2002 г., II гр. о.; решение № 1191 от 18.07.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 1522/2001 г., III г. о.; решение № 802 от 10.04.2002 г. на ВКС по гр. д. №
1142/2002 г., III г. о.; решение № 140 от 5.03.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2001 г., III г. о.;
решение № 338 от 23.05.1989 г. на ВС по гр.д. № 262/89 г., на ІІІ г.о.).
Органът, наложил дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” не е
изпълнил задължението си по закон да оцени и събере посочени от ищеца доказателства в
обясненията и приложенията към тях съгл.разпоредбата на ал.1 на чл.193 от КТ. Съдът
намира, че липсата на критерии за определяне на дисциплинарното наказание, визирани по
чл.189, ал.1, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя, води до порочност на цитираната заповед. За да
наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е
длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи
факта на нарушение на трудовата дисциплина. На второ място - да определи вида на
дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи
тази заповед на лицето, извършило нарушението. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ в стадия на
установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение
на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. То съответства
на конституционното право на последния за защита като гражданин (чл. 56 от
Конституцията на Република България) и определя дисциплинарното производство като
състезателно. Това означава, че работодателят, ако счита, че един работник или служител
следва да бъде наказан по дисциплинарен ред, то той трябва да го уведоми за това. В
противен случай работникът или служителят ще бъде поставен в положение на
нерегламентирана от закона изненада, което ще доведе до нарушаване на неговото
регламентирано от Конституцията право. Поради това, започвайки процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да уведоми работника или
служителя, че се провежда дисциплинарно производство. Неспазването от страна на органа
на дисциплинарна власт на това изискване води до опорочаване на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание. В подкрепа на изводите на настоящия съдебен състав е и
осъщественото от ответника кмета на община ************ неизпълнение указанията,
дадени му в предходно с.з., а именно да представи сочените в Определение №145 от
23.05.2024г., заверено копие ЛТД на ищеца, с което е създал пречки за събиране на
5
допуснати от съда доказателства по чл.161 ГПК.
От изложените по-горе обстоятелства във връзка с настоящия спор е видно, че
работодателят не е провел дисциплинарното производство съобразно изискванията на
закона, което е напълно достатъчно, за да се отмени дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, без спорът да се разгледа по същество.
ІІ.Относно разноските:
При този изход на делото, съдът намира, че на ответника следва да се възложат на основание
чл. 78, ал.6, вр.чл.73, ал. 3, вр.чл.72, ал.1 от ГПК, и в съответствие с чл.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от
27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. и да бъде определена по
отношение на уважения неоценяем иск в размер на 30(тридесет) лв., а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца сторените от него разноски в
производството - в размер на 350,00 (триста и петдесет) лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-************, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-91/15.03.2024 г., издадена от Кмета на Община ************, с с
която на основание чл.188, т.2 КТ и вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.7 КТ е наложил на В. А. Ч. с ЕГН
********** дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” за неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение
на законните нареждания на работодателя, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК, Община ************, ЕИК/БУЛСТАТ: ************,
гр. ************, ул. „************” №16, да заплати на В. А. Ч. с ЕГН **********
направените разноски по делото, в размер 350,00 (триста и петдесет) лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община ************, ЕИК/БУЛСТАТ: ************, гр. ************, ул.
„************” №16, на основание чл. 78, ал.6, вр.чл.73, ал.3, вр.чл.72, ал.1 от ГПК, да
заплати в полза на Районен съд-************ сумата от 30 лв. - държавна такса върху
уважения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
6