О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 24.07.2018 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гр. колегия
На двадесет и четвърти юли 2018 година
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна
Даскалова
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от съдия С.Петроваа
в.ч.т.д.№ 99/2018 г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С.Н.Й. - К. с ЕГН **********,***,
против Разпореждане, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
инкорпорирана в Заповед за изпълнение на парично задължение № 286 от 27.03.2018
г., постановено по ч. гр. дело № 494 по описа за 2018 г. на ТРС.
В частната жалба се излагат следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че не е получавал изявлението
на кредитора за прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, нито преди, нито след подаване на заявлението, и узнал за него едва
от получената покана за доброволно изпълнение. Излага твърдения, че приложеният
ред на връчване - чрез залепяне на уведомление по ГПК, в случая е съществено
опорочен.Излага съображения, че нотариалната покана се връчва по реда,
предвиден в чл. 592 от ГПК, чл. 50 от ЗННД и чл. 37-58 от ГПК. Връчването става
чрез залепяне на уведомление, както е озаглавен и чл. 47 от ГПК, който след
промените, обнародвани в ДВ бр. 86 от 2017 г. /27.10.2017 г./ и влезли в сила
от началото на ноември 2017 г. придобива нов облик и особено ал. 3, която най -
вече касае процесния случай. Съгласно чл. 47, ал. 3, изр. трето от ГПК когато
ответникът не се яви да получи книжата, съдът освен служебната проверка на
неговата адресна регистрация, служебно проверява и местоработата на ответника и
разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност, които са място на връчването по смисъла на
чл. 49 от ГПК.
Според жалбоподателя, чл. 50 от ЗННД не само дава
право, но и повелява на нотариуса да връчва съобщения и книжа при условията и
по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс, който към момента на
"връчване" на поканата - 20.03.2018 г. е вече променен и включва
изрично задължение длъжника да бъде потърсен не само на постоянния и настоящия
адрес, а и на местоработата, местослуженето или мястото на упражняване на
стопанска дейност. Ако нотариус Петя Ангелова № 496 и действие района на ТРС би
извършила следваща се по чл. 47, ал. 3, изр. трето от ГПК служебна справка за
местоработата на ответника, щяла да
установи, че работи на длъжност "съдия" в Софийски районен съд.
Извлечението от счетоводните книги на банката по
чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до него, в качеството му на длъжник, е достигнало
волеизявлението на банката да прекрати договора и да обяви изискуемостта на
дължимите суми.
С оглед изложеното жалбоподателят моли съдът да отмени
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 286 от 27.03.2018
г., постановено по ч.гр. дело № 494 по описа за 2018 г. на ТРС като неправилно
и незаконосъобразно, да обезсили издадения въз основа на горецитираното
разпореждане изпълнителен лист от 27.03.2018 г. и да му присъди направените по
делото разноски в размер на 15 лева.
В депозирания по делото отговор на частната жалба от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД (“ПИБ”-АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, регистрирано в Търговски регистър, представлявано от законните
представители и изпълнителни директори на „Първа Инвестиционна Банка”-АД чрез
пълномощници Н.К.- управител на „ПИБ“-АД, клон Търговище и Д.Д. - юрисконсулт
на “ПИБ”- АД, клон Шумен, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: чрез
клона на “Първа Инвестиционна Банка”-АД, в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” № 67,
се излага следното становище:Неоснователно и изцяло
необосновано е възражението на жалбоподателят относно
необходимостта и задължаването на нотариуса да прави допълнителни, излишни
проверки по издирването на местонахождението на длъжника и/или неговата
месторабота, за да извърши валидно уведомяване на същия. Уведомяването на
жалбоподателя по делото за допуснатото от него просрочие чрез писма-нотариални
покани е изпратено на посочен от него адрес за кореспонденция. Съгласно раздел
ХХ.”Кореспонденция” от Общите условия, действащи към датата на отпускане на
кредита, както и към датата на неговото анексиране- кореспонденцията по
договора се води в писмена форма на адресите на кредитополучателя и на Банката,
посочени в Договора. При промяна на адреса на постоянното си местоживеене, кредитополучателя
е длъжен да уведоми Банката в срок от 7 дни от настъпването на това
обстоятелство. В противен случай всички уведомления, покани и съобщения,
изпратени от Банката на старият адрес се считат за редовно връчени. Уведомлението
чрез нотариална покана за просрочието на жалбоподателят следва да се счита за
получено, след като е достигнало до адреса на жалбоподателят, посочен в
договора, т.е. съобщенията се считат за редовно получени, дори при неоткриване
на адресата, стига да са изпратени на точния адрес, посочен в договора. В
случая адресът, посочен от жалбоподателят е същият, на който е изпратено и
самото уведомление чрез нотариална покана.
До настоящият момент Банката не е
получавала уведомление от жалбоподателят, че е променил адрес на
призоваване/отрицателен факт/, затова считаме, че е налице редовно уведомяване
на жалбоподателят за настъпилата предсрочна изискуемост съгласно уговорената
между страните в раздел XI ’’Предсрочна изискуемост” от Общите условия към
договора, фикция за уведомяване. Поради това следва да се приеме, че
уведомяването е надлежно изпратено, достигнало до адреса, но не е потърсено и
не е получено от жалбоподателят по негова вина.
Изпращането на уведомленията за
предсрочна изискуемост на длъжника на посоченият от него адрес и достигането на
писмото до този адрес е достатъчно, за да се приеме, че кредиторът е
изпълнил задължението си за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост
на вземането. Или, банката-заявител е
направила всичко необходимо и възможно, за да уведоми по надлежен начин
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, но същият не е оказал
необходимото съдействие да потърси и съответно да получи лично уведомленията
чрез нотариална покана.
Представеното извлечение от счетоводните книги съдържа
изчерпателни данни откога длъжника е изпаднал в забава - кредита е в просрочие
от дата 28.07.2016г. или повече от 606 дни към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист;
посочени са брой на просрочените вноски с указана дата и размер на вноските.
Представеното извлечение от счетоводните книги на банките представлява редовен
документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и че удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане
От съдържанието на заявлението и приложените към него
писмени доказателства се установява, че отговорността на кредитополучателят е
ангажирана поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което
обстоятелство е налице надлежно уведомяване от страна на кредитора. Обявяването
на предсрочна изискуемост по договор за кредит може да се извърши и чрез
изпращане на нотариална покана до длъжника, за чието връчване, съгласно чл.50 ЗННД, се прилагат общите правила на чл.37 - чл.58 ГПК за връчване на съдебни
книжа. Разпоредбата на чл.43 ГПК предвижда изчерпателно начините, чрез които се
връчват съобщенията и призовките в гражданския процес.
Предвид всичко това се иска оставяне на жалбата без
уважение като се претендира в полза на „Първа инвестиционна банка” АД да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, счита,
че подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество
приема същата за основателна.
Пред Търговищки районен съд е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 26.03.2018 г.
от кредитора "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД гр. София с ЕИК
8310943931559, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н. и
С.П.- изпълнителни директори, срещу жалбоподателя за посочените в заповедта
суми за главница, договорна, наказателна и законна лихва и разноски по делото.
Въз основа на така подаденото заявление било образувано ч.гр. д. № 494 по описа
за 2018 г. на ТРС. Към заявлението е приложен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК
- извлечение от счетоводни книги на банката за размера на дълга № 283-50 от
26.03.2018 г., издадено от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД клон
Търговище. Кредитът е просрочен, считано от 28.07.2016г. на кредитополучателя е
изпратена нотариална покана за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, която
е настъпила на 20.03.2018 г., след изтичане на срока, посочен в нотариална
покана, връчена чрез залепяне на уведомление от нотариус Петя Ангелова № 496. ТРС
е уважил молбата за незабавно изпълнение и е разпоредил издаване на заповед за
незабавно изпълнение - процесната заповед № 286/27.03.2018 г., както и
изпълнителен лист, за което на заповедта е направено отбелязване.
На 30.04.2018 г. на жалбоподателя е връчена покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20187690400441 по описа на ЧСИ Анелия
Загорова, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение, изпълнителния
лист и извлечението от сметките на банката. Същият е възразил, че не дължи
сумите и е депозирал в срок настоящата частна жалба.
От тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предметът на производството по обжалване на разпореждането
за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата
на чл. 419, ал. 2 от ГПК, като по този ред подлежи на обжалване само
разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност
могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е
постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК. В процесния случай това е
извлечение от счетоводни книги на банката за размера на дълга № 283-50 от
26.03.2018 г., издадено от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД клон
Търговище.
В извлечението, приложено като доказателство по
делото, се посочва, че изискуемостта на посочените задължения се основава на
неспазване на задължение по Договор за кредит №206LD-R-000789/03.02.2016г.
за погасяване на заема на месечни вноски, като просрочието е започнало, считано
от 28.07.2016г. Договорът е обявен за изцяло предсрочно изискуем считано от 20.03.2018
г., след изтичане на срока, посочен в нотариална покана, връчена чрез залепяне
на уведомление от нотариус Петя Ангелова № 496.
Представеното извлечение от сметки е документ, редовен
от външна страна и в съответната писмена форма установява вземането на Банката
по основание и размер с посочване на задължените лица.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока.
Спорният въпрос по делото е връчена ли е редовно
нотариалната покана по правилата на чл.47, ал.1 и ал.3 от ГПК, респективно
налице ли е фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК, следва ли нотариусът да връчва
поканата по месторабота, съответно по местослужене или мястото за осъществяване
на стопанска дейност.
С изменения публикувани в Държавен вестник бр. 86 от
2017 г. са измени разпоредби на ГПК, включително и чл. 47 ГПК и чл. 415 ГПК.
Брой № 86 на Държавен вестник за 2017 г. е публикуван на ден петък 27.10.2017
г. Промените в нормативните актове влизат в сила три дни след тяхното
обнародване, ако няма друг срок, изрично посочен в самия закон. Денят на
обнародването не влиза в този тридневен срок /чл. 41, ал. 3 ЗНА/. В случая в
закона не е предвиден изричен срок, поради което измененията са в сила от дата
31.10.2017 г.
Съобразно чл. 47, ал. 3 ГПК в сила от 31.10.2017 г.,
когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява
неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал.
1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с
постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и
местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно
местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
В настоящия случай не е осъществена предвидената в чл.
47, ал. 3, изр. посл. от ГПК проверка за местоработата на ответника, предвидена
съобразно действащата редакция на разпоредбата. Процесуалният характер на
разпоредбата обуславя нейното приложение спрямо висящите производства, с оглед
липсата на изрична регламентация в смисъл, че спрямо същите се прилага
действащата до момента уредба. В случая уведомяването е извършено чрез
нотариална покана, спрямо връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са
приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална
компетентност. Липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на въведената
с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо връчването на нотариални
покани, поради което следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по
връчване по чл. 47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на
нотариални покани. С оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез
залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички предвидени в
разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия
в тяхната взаимовръзка и поредност.
При преценка на обстоятелството дали нотариусът може
да връчва изявлението на кредитора за обявяване на договора за кредит за
предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите на законите, уреждащи
неговите правомощия, а именно: нотариусът е лице, на което държавата възлага
извършване на предвидените в законите нотариални действия, включително и
връчване на нотариални покани, като в чл.50 от ЗННД е предвидено, че нотариусът
може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс; в чл.19 от същия е предвидено, че нотариусът има право на
свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки
по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава
сведения и удостоверения с предимство, както и има право на достъп до
Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър
на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определения по ч. т. дело №
623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., по ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т.
о., по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК и др., в която изрично е прието, че
при връчване на нотариални покани по реда на чл. 47 от ГПК следва да са налице
както предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена разписаната в
закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата
нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези,
като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на
адресата или по месторабота на същия.
В действителност при изменение на разпоредбата на
чл.47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждане изискването за връчване по
месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са
въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на
чл.74, ал. 1, т. 4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп
до данни, представляващи данъчна и осигурителна информация.
Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на
чл. 47, ал. 3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и
липсата на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация
по реда на чл. 74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни
актове от един и същи ранг.
Съдът намира, че така констатираното противоречие не
може да бъде отстранено по тълкувателен път, доколкото разпоредбата на чл. 74
от ДОПК е императивна и кръга на лицата, които имат достъп до осигурителната
информация не може да бъде разширяван. От друга страна, не би могло да се извърши
и корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК като се изключи
от приложимия за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване
по месторабота, доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на
книжата представлява разписана от законодателя фикция за получаване на
съобщението, при наличие на точно определени предпоставки.
Допускането на различен ред за връчване на книжата
според субекта /нотариус, съдебен изпълнител, съд/, осъществяващ връчването и
вида на връчваните книжа, както и възможността да се достигне до различно
тълкуване на вида на предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме,
че е осъществено „достигане на изявлението на банката до длъжника” в хода на
заповедното и исковото производство, означава страните по делото – както
кредитора, така и длъжника да бъдат поставени в неизвестност за това дали са
упражнили надлежно правата си, да се стигне до противоречиво прилагане на
разпоредбите на закона по отношение на едни и същи страни в различни
производства и да се наруши принципа на правната сигурност, според който когато
един спор се разрешава от съдилищата, той трябва да бъде разрешен окончателно.
Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл. 47, ал.3 от ГПК в
зависимост от субекта е в разрез с целта на изменението на нормата, тъй като то
цели, правата на ответника, респективно длъжника в заповедното производство да
бъдат достатъчно охранени и същия да може да реализира своята защита.
Въз основа на изложеното се налага извода, че не е
налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по представеното извлечение от сметки и договора към него.
Гореизложените съображения налагат извода, че не са
налице законовите предпоставки за допускане на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя, поради което разпореждането
за незабавно изпълнение на издадената против жалбоподателя заповед за
изпълнение следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде оставено без
уважение заявлението в частта, с която се иска допускане на незабавно
изпълнение, а издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.
С оглед основателността на подадената частна жалба и
направеното в тази връзка искане, на частния жалбоподател следва да се присъдят
разноски в размер на 15 лева.
Определението на въззивния съд е необжалваемо по
съображенията, изложени в т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.03.2018 год., постановено по ч.
гр. д. № 494/2018 год. по описа на Търговищкия районен съд, с което е допуснато
незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 284 от 27.03.2018 год. и издаване на
изпълнителен лист въз основа на нея, против
С.Н.Й. - К. с ЕГН **********,***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх.№ 3033 от 26.03.2018 година, подадено от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД (“ПИБ”-АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Н.Н. и С.П. - изпълнителни директори, чрез
пълномощник Н.К. – управител на ПИБ АД клон Търговище и Д.Д. - юрисконсулт на
“ПИБ”- АД, клон Шумен, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: чрез клона
на “Първа Инвестиционна Банка”-АД, в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” № 67, за издаване на заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против С.Н.Й. - К. с ЕГН **********,***,
за сумата от 48483,29 лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на заявлението-26.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението
; 5722,89 лв.договорна лихва за периода 28.07.2016г. до 20.03.2018г.; 1035,43
лв.-наказателна лихва от 28.07.2016г. до 26.03.2018г. както и направените
разноски в заповедното производство- 1106,99 лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение по Договор за банков кредит № 206LD-R-000789 от 03.02.2016г., въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката, на осн. чл.417, т. 2 от ГПК, , като неоснователно.
ОБЕЗСИЛВА издадения по ч. гр. дело № 494/2018 година по описа на
ТРС въз основа на Заповед № 286 от 27.03.2018 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД (“ПИБ”-АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н. и С.П. - изпълнителни
на „Първа Инвестиционна Банка”-АД, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Й. - К. с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 15 /петнадесет/ лева.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.