№ 219
гр. Габрово, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500326 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 166 от 13.04.2022 г. по гр. д. № 1704 по описа за 2021 г. на Районен съд
– град Габрово, съдът е осъдил „К КЕЪР БИДЖИ“ ЕООД, ЕИК203981628 да заплати на Б.
П. М. от гр. Габрово, сумата от 1 500,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД и е отхвърлил иска в останалата част,
като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от „К КЕЪР БИДЖИ“ ЕООД, с
която го обжалва в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата
сумата 1500,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД и ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество 40,00 лв. съдебни
разноски. Счита решението на ГРС в атакуваната част за незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила и несъответстващо на събраните по
делото доказателства, като вместо което моли да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск в уважената му част.
Във въззивната жалба се прави възражение, че при постановяване на съдебното
решение са погазени основните принципи в гражданския процес чрез допускане и събиране
на непоискани свидетелски показания на ищцовата страна, на които се основава атакуваното
решение.
На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал и обсъдил
всички събрани по делото релевантни за спора факти и обстоятелства, като не е отчетено
противоречията в показанията на св. В. и лицето, с което се провежда процесния разговор,
който е предизвикал смут в душата на ищцата няма качеството на потребител по смисъла на
ЗЗП.
1
Твърди, че по делото ищцата не е доказала наличието на вреди, претърпени
вследствие нарушение на задължението на ответника да осигури здравословни и безопасни
условия на труд. Не са събрани доказателства за причиняване на ищцата на професионално
заболяване или злополука, нито се е установило неизпълнение от страна на ответното
дружество да осигури материални условия и защита на работещите в него.
Твърди, че мотивите на съда не кореспондират по никакъв начин със събраните по
делото доказателства, с нормалната житейска логика и с утвърдената съдебна практика.
В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор. Моли постановеното
решение да бъде оставено в сила.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 1704/2021 г. по искова молба на
Б. П. М. против „К КЕЪР БИДЖИ“ ЕООД, в която са изложени твърдения за причинени
неимуществени вреди, оценени на 3000,00 лв., които претендира да бъде обезщетена, в
резултат на причинените и емоционални болки и страдания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорват, че между ищцата и ответника са
съществували трудовоправни отношения, възникнали по силата на трудов договор, който в
последствие е бил прекратен. Оспорват категорично по отношение на ищцата да е
осъществен психически тормоз по време на проведеното и обучение чрез използване на
реално проведени разговори с клиенти на телекомуникационен оператор.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № 249 от
13.09.2021 г., на основание чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70, ал. 1 и чл. 107з от КТ. Ищцата е
била назначена на длъжността оператор на телекомуникационни услуги. Определено е
мястото на работа и основното месечно възнаграждение. Договорът е сключен със срок на
изпитание шест месеца, в полза на работодателя. Ищцата е постъпила на работа на
14.09.2021 г. Със заповед № 160 от 05.10.2021 г. е прекратен трудовия договор на Б. П. М.,
считано от 06.10.2021 г.
Със свидетелските показания на св. Е.П. се установява, че работи в ответното
дружество и е супервайзер там. Отговаря за екип от 12 човека. Задълженията и са да следи
резултатите, да упражнява контрол, когато има нов служител и да го въведе в работата. След
като даден човек бъде одобрен той била обучаван теоретично първо от обучител, а после
реално започва работа. Коментират многократно с новопосъпилите различни ситуации и как
трябва да отговарят, когато убеждават човека, да не влизат в излишни полемики.
Операторите, които са работили един-два месеца и са преценили, че са се справили минават
обучение за емоции. Самото обучение, когато реално се работи с клиенти се слушат записи,
включително и на ищцата, на нейни колежки. После тази записи се коментират. Има
всякакви клиенти – агресивни, тъжни, добронамерени, груби. Записите се слушат, за да не го
приемат лично, тъй като записите са най-различни. Ищцата не е показала добри резултати.
Имало е дни без продажби, а останалите оператори са имали 13 сделки. Отклонявала се е от
фокуса на разговора. Влизала е в полемики с клиенти, вместо да се придържа към сценария.
Получавали са обратна връзка от възложители с не добри отзиви. Когато са слушали записи
2
или са коментирали обратна връзка с друг клиент или негативен, това е било с цел да не се
натоварва обучавания, а да преодолява психически тези ситуации. Много пъти ищцата е
отказвала да предложи втора оферта на клиента.
По делото е разпитана и св. В., която е работила в ответното дружество по едно и
също време с ищцата. Била е телекомуникационен оператор. Ежедневно са получавали
записи, за да бъдат въведени в работа, която извършват. Били са им пускани записи, които са
в разрез моралните ценности на свидетелката. Казвали са им да се държат „както агента от
записите“, за да могат да продават „на всяка цена“. В деня, в който са и пуснали процесния
запис на ищцата, тя е била изключително разстроена, плачела е. Най- вече се е била
разстроила, че жената от записа е споделила, че е загубила сина си и не може да вземе
решение, за това което агента и предлага.
По допуснатата съдебно техническа експертиза от едно вещо лице е било изготвено
заключение, което е прието като доказателство по делото.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че се е установило
възлагане от страна ответника на работа по трудов договор на ищцата, като в процеса на
изпълнение на трудовата функция на заеманата длъжност, на ищцата е изпратен аудиозапис
с цел да й покаже как въпреки клиентските несгоди и болки, да предлага плановете на
мобилен оператор, с което й е въздействано психически негативно. Прието е, че е упражнен
психически тормоз върху личността й, осъществено при прослушване на приложения
звукозапис, като е налице причинно- следствена връзка между неизпълнението от страна на
работодателя на задължението му да осигури безопасни и здравословни условия на труд,
включително относно психиката на работника и причинените неимуществени /психически/
вреди и че условията на труд са безопасни, когато позволяват трудовия процес да се
осъществява така, че да се опази физическия и психически интегритет на човека от външно
въздействие. Приел е, че противоправно се явява и поведението на обучаващия ищцата
служител на ответника да прилага нелоялни търговски практики при предлагане мобилни
услуги на клиентите, които противоречат на изискванията за добросъвестност и
професионална компетентност и които променят или да е възможно да променят
съществено икономическото поведение на средния потребител, съгласно определенията на
Закона за Защита на Потребителите, конкретно агресивни търговски практики.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на
основание чл. 52 от ЗЗД- по справедливост, съдът е взел предвид обстоятелства: тежестта на
психологическата въздействие върху ищцата не е била голяма, касае се за единичен случай.
Приел е, че няма данни за сериозни и трайни последици върху психическото състояние и
здраве на ищцата. Упражненото психическо въздействие в процеса на работа за ответника
възложител, все пак е мотивирал решението на ищцата да прекрати трудовото си
правоотношение с ответника и е определил, че на ищцата се дължи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв., като за останалата част е
отхвърлил иска.
Решението се обжалва, в частта, в която е уважен предявения иск за сумата от 1500,00
лв., а в останалата част е влязло в сила, поради което не се дължи произнасяне.
Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави
следните правни изводи.
С предявения иск се претендират от ответника „К КЕЪР БИДЖИ“ ЕООД
неимуществени вреди по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има
обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на
3
нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Вината се предполага
до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда не възприема твърдението, че върху ищцата е осъществен
психически тормоз по време на обучението й. Процесният запис е възможно да е повлиял на
ищцата емоционално, тъй като тя съпоставя лични преживявания с това, което е чула в него.
Възможно е ищцата да го е възприела по-чувствително и по- болезнено, но не може да се
приеме, че и е нанесена вреда от страна на служител на работодателя, в резултат на неговото
противоправно и виновно поведение. Деловият и сдържан тон, с който е реагирала
мениджър Е.П. на въпросите на ищцата по повод на прослушания запис, не могат да бъдат
определени като противоправни действия, засегнали субективните права на ищцата.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.
1 ГПК. В конкретния случай от страна на ищцата не са доказани предпоставките на чл. 49 от
ЗЗД, за които тя носи доказателствената тежест, тъй като по делото не е доказано, че лицето
на което е възложена определена работа е причинило непозволено увреждане при и по
повод извършването последната, тъй като не налице противоправно поведение на същото.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
От въззивника са претендирани разноски за настоящата инстанция в размер на 530,00
лв., от които 30,00 лв. – държавна такса и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение, за което
има представен списък на разноските, отчет по сметка и договор за правна защита и
съдействие. Пред първата инстанция са претендирани разноски в размер на 500,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, за което също има представен списък на разноските, договор за
правна защита и съдействие и отчет по сметка. Общо дължимото възнаграждение за двете
инстанции е в размер на 1030,00 лв. и същото следва да се присъди в полза на „К КЕЪР
БИДЖИ“ ЕООД, с оглед неоснователността на исковата претенция.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 166 от 13.04.2022 г., постановено по гр. дело № 1704/2022
г. по описа на Габровски районен съд, В ЧАСТТА, в която е осъден „К КЕЪР БИДЖИ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бл. „Мидия Енос“ №
4, вх. 2 да заплати на Б. П. М., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Н.“ № *, 1 500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/ – обезщетение за причинени неимуществени вреди, на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 от
ЗЗД, предявен от Б. П. М., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Н.“ № * срещу „К КЕЪР БИДЖИ“
4
ЕООД, ЕИК203981628 със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бл. „Мидия Енос“ №
4, вх. 2 да заплати на Б. П. М., ЕГН ********** от гр. Г. сумата от 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Н.“ № * да заплати на „К КЕЪР
БИДЖИ“ ЕООД, ЕИК203981628 със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бл. „Мидия
Енос“ № 4, вх. 2 сумата от 1 030,00 лв. /хиляда и тридесет лева/ - разноски за двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5