Р Е Ш Е Н И
Е
№ 225 17.01.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 3273/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против А.И.П., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за стоков кредит от 04.09.2017г. дължи на ищеца сумата от 3522.18 лева изискуема главница за периода от 04.11.2017г. до 04.09.2019г., сумата от 961.36 лева договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до 13.06.2018г., сумата от 161.85 лева обезщетение за забава за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите суми.
Ищецът твърди, че на 04.09.2017г. ”Банка ДСК“ ЕАД е сключила с ответника
договор за стоков кредит, по силата на който на П. е даден кредит от 3623.54
лева, за закупване на битови електроуреди. Кредитът е трябвало да се върне на
24 месечни вноски, до 04.09.2019г., като общата стойност на кредита е 5302.01
лева, включваща договорната лихва. Крайният падеж на кредита е 04.09.2019г.
Твърди се настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.12.1
от ОУ, тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си и е
просрочил плащанията на вноските с над 90 дни. Ответникът е уведомен за
предсрочната изискуемост с писмо. Изплатил е само 220.91 лева, с които са
погасени част от главницата и договорната лихва. Начислена е лихва за забава,
тъй като длъжникът не е заплащал вноските. В последствие с договор за цесия от
13.06.2018г. вземането по кредита е било продадено на ищеца. Ответникът е
уведомен за цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, като му е изпратено писмо,
връчено на роднина. Алтернативно се моли уведомлението за цесия да й се връчи с
исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че исковата молба страда от груби
фактологични грешки, а представените към нея доказателства са за размери и
вещи, различни от твърдените. Договорът за цесия няма предмет, тъй като касае
само вземания за суми по предоставени кредити със забава между 180 и 210 дни.
Процесното вземане не покрива тези критерии, поради което не е предмет на цесията.
Кредиторът освен това не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост на дълга, като такова уведомяване не е достигнало до
него. Оспорва се и размера на иска, като се твърди, че стоковият кредит е
достигнал до размер от 1382.23 лева и е следвало да се върне сумата от 2022.47
лева, но не и по-голяма сума. Ответникът заявява, че е било връчено уведомление
за цесия, но в него няма израз, който да сочи, че се обявява кредитът за
предсрочно изискуем. Освен това е спорно достигнало ли е до длъжника
уведомлението за цесията. Доколкото ответникът се представлява от особен
представител, не може да се приеме, че цесията му е съобщена в хода на делото.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Предвид доказателствата и закона,
съдът намира следното:
Бил е сключен между “Банка ДСК“
ЕАД и А.И.П. договор за стоков кредит № 289037/04.09.2017г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ответника кредит от общо 3623.54 лева, за
закупуването на пет вида стоки, като в сумата е включена и застрахователна
премия от 428.54 лева по застраховка Стандарт +. Кредитът е следвало да се
заплати на 24 броя месечни вноски, включващи чистата главница,
застрахователната премия и договорна възнаградителна лихва. Месечната
погасителна вноска е 220.91 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на 5302.01
лева. Уговорено е, че ГПР е 47.63%, а лихвата възлиза на 39.59%. Според
погасителния план, падежът на последната вноска е 04.09.2019г.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като
няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК.
Установява
се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на новия
кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 11.04.2018г., сключен между Банка
ДСК ЕАД и АСВ ЕАД, с който е уговорена възможността за бъдещо прехвърляне на
вземания в срока на договора. Представено е допълнително споразумение от
13.06.2018г. и приемо-предавателен протокол към него, с което са продадени
конкретно определени вземания. Сред тях е и вземането към ответника, видно от
съдържанието на приложението. Посочено е името на ответника и процесния договор
за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия
кредитор именно процесните вземания.
Старият
кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор
/цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В тази връзка следва да се подчертае, че законът
не забранява цедентът да упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за
цесията. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е
изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. На гърба на писмото е
записано, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по договора,
всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от
получаване на уведомлението. Видно е от данните по делото, че писмото с
уведомлението е било връчено на ответника чрез неговия дядо, чиито имена са
посочени, като връчването е извършено от ЧСИ. Следователно, ответникът е
уведомен за станалата цесия и за настъпване на предсрочната изискуемост с изпратеното
писмо. По тази причина и двата юридически факта са произвели действие по
отношение на А.П., като спрямо него кредиторът е АСВ ЕАД, а предсрочната
изискуемост е настъпила на 18.10.2018г., когато уведомлението е връчено на
родственика му. Междувременно БРС отчита, че с хода на времето е настъпила и
нормалната изискуемост на дълга, доколкото падежът на последната вноска е бил
на 04.09.2019г.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. Според
изготвената съдебно-икономическа експертиза, банката е превела към търговеца,
който е продал стоките на длъжника, сумата от 3195 лева цена на закупените
уреди. Отделно е превела и сумата от 428.54 лева към ЗК Групама за заплащане на
застрахователната премия. Така кредиторът е изпълнил задълженията си и е
изрядна страна по сделката. От своя страна ответникът е заплатил общо 225.63
лева по договора. Платена е първата погасителна вноска. Остава неизплатена
главница от 3522.18 лева за периода от 04.11.2017г. до 04.09.2019г. Според чл.12.1
от Общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем. Явно в случая са налице договорните условия за обявяването на
предсрочната изискуемост, след като не са плащани всички вноски след 04.11.2017г.
Налага се извод, че предсрочната изискуемост е правилно обявена на длъжника, в
съответствие с договора, считано от 18.10.2018г., а и както беше констатирано
по-горе, в случая към настоящия момент вече е настъпила и нормалната
изискуемост.
Експертизата
е дала заключение, че общият размер на неплатените суми за периода от 04.11.2017г.
до 04.09.2019г. /крайния падеж на договора/ е 3522.18 лева, но в тази сума
очевидно влиза и сумата за застрахователна премия, тъй като тя се плаща с
чистата главница на вноски. БРС обаче намира, че застрахователната премия не
представлява главница по смисъла на закона, тъй като не е чистият кредит по
договора, а е част от ГПР съобразно §1, т.1 от ДР
на ЗПК. След като премията е част от ГПР, а не е главница, тя не следва да се
присъжда като такава. Ето защо съдът счита, че сумите за застрахователната
премия следва да се извадят от размера на главницата. Според договора, общият
размер на застрахователната премия е 428.54 лева. Тази сума се заплаща на 24
вноски, като съдът изчисли, че всяка вноска е в размер на 17.85 лева. Според
експертизата, платена е само една вноска, а останалите 23 не са платени, ето
защо съдът приема, че не е платена премията в размер на 410.55 лева /23х17.85/.
Следователно чистата главница, която е неплатена, след изваждане на премията,
възлиза на 3111.63 лева /3522.18-410.55/. Тази главница е падежирала и
изискуема, поради което ответникът трябва да я заплати. Следва решение, с което
се приеме за установено, че се дължи главница в размер на 3111.63 лева, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като се отхвърли
искът в останалата си част.
По
отношение на договорната лихва:
Според
експертизата договорната лихва за периода от 04.11.2017г. до 13.06.2018г.
/датата на цесията/ е 821.28 лева, като вещото лице е взело при изчислението
погасителния план. Предсрочната изискуемост е настъпила в по-късен етап, а
именно на 18.10.2018г., поради което преди тази дата се дължи договорната
лихва, както е била договорена, а след тази дата лихва вече не се дължи /Тълкувателно решение
№ 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо за
процесния посочен период се дължи възнаградителна лихва в размера от 821.28
лева. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 821.28 лева договорна лихва за периода от 04.11.2017г. до
13.06.2018г., като се отхвърли иска за горницата до 961.36 лева.
По
иска за мораторната лихва:
Съдът намира този иск за
неоснователен. Лихвата за забава се търси на основание т.12 от ОУ, която гласи,
че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. БРС съобразява, че тази клауза от ОУ противоречи на закона. Според
чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал.2 когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. В случая в ОУ е уговорена лихва за
забава, равняваща се на лихвения процент по възнаградителната лихва и надбавка
за забава, т.е. очевидно е, че уговорената лихва за забава не е еднаква по
размер със законната лихва. Тази клауза от ОУ противоречи на ЗПК, поради което
се явява нищожна. След като това е така, кредиторът не може да търси лихва за
забава на посоченото основание. Искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото главният иск по чл.422 ГПК е доказан в своето основание и е уважен частично по размер, БРС намира, че
липсва процесуалното условие за разглеждане на предявения при евентуалност
осъдителен иск. Той е предявен на основание, че предсрочната изискуемост е
съобщена на ответника едва с връчване на исковата молба, но както се оказа, по
делото са налице данни, че съобщение за предсрочната изискуемост е било връчено
преди заповедното дело.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 997.30
лева и разноски в заповедното дело от 120.99 лева, съразмерно на уважената част
от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.П., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 3111.63 лева /три хиляди сто и единадесет лева и шестдесет и три стотинки/
главница за периода от 04.11.2017г. до 04.09.2019г. по договор за стоков кредит
№ 289037/04.09.2017г., сумата от 821.28 лева /осемстотин
двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 04.11.2017г.
до 13.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2019г. до окончателното изплащане, което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение № 582/05.02.2019г.
на БРС по ч. гр. дело № 1044/2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 3111.63 лева до целия претендиран размер от 3522.18 лева
главница, иска за сумата над 821.28 лева до целия претендиран размер от 961.36
лева договорна лихва и иска за сумата от 161.85 лева обезщетение за забава за периода от 04.11.2017г. до 31.01.2019г.
ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б., сумата от 997.30 лева /деветстотин деветдесет
и седем лева и тридесет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 120.99 лева /сто и двадесет
лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.