Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 302
гр. Перник, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Емилия Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 389/2020г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от И.К.С., с ЕГН **********,*** против Решение КПК-35 от
26.05.2020г. на директора на ТП–Перник
на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 131-00-1672-4 от
26.03.2020г. на ръководител на осигуряваното за безработица. С разпореждането е
разпоредено да се възстанови получено парично обезщетение за безработица за
периода от 14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на 3235.14лв.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че жалбоподателката е работила
по трудово правоотношение, при наличие на редовно сключен и регистриран трудов
договор, който в последствие е прекратен. Същата е имала качеството на осигурено
лице и имала право да получи парично обезщетение за безработица. Иска оспореното решение на Директора на ТД–Перник
на НОИ и потвърденото с него разпореждане да се отменят, както и да се присъдят
сторените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована за представител изпраща адв. Г.Б.,***.
Поддържа жалбата и пледира същата да се
уважи. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-Перник към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание
юрисконсулт Стоянова. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за
законосъобразност на оспорения акт и иска жалбата де се отхвърли. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на Директора на ТП–Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.
По фактите:
От името на ****ЕООД,
с ЕИК **** в качеството му на осигурител
са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурено лице И.К.С. за
периода от 20.08.2017г. до 13.09.2017г.
Със заявление вх. № 131-00-1672 от 18.09.2017г.,
придружено със заповед за прекратяване на
трудов договор И.К.С. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица.
С разпореждане № 131-00-1672-1 от 25.09.2017г.
ръководител по осигуряването за безработица е отпуснал парично обезщетение за
безработица по чл. 54а за периода от 14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на 19.97лв.
дневно.
Между
страните не е спорно, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за
безработица И.К.С. е отговаряла на изискванията на КСО за отпускането му.
По повод
сигнал за съмнения за злоупотреби от фондовете на ДОО от страна на ****ЕООД със заповед № ЗР-5-21-00466472/04.10.2018г.
Ръководител на ТП–София град на НОИ /по седалище на дружеството/ е възложил проверка по разходите на държавно обществено
осигуряване на осигурител ****ЕООД. В хода на проверката са издадени
задължителни предписания до дружеството. Управителя на дружеството не е
установен нито по седалище на дружеството, нито по постоянен адрес на
управителя му. Проверката е установила,
че през месец юни 2016г. дружеството ****ЕООД е продадено на М.Г.А.и същият е
вписан като управител на това дружество.
Установено е, че в периода от м. 10.2016г. до м. 07.2018г. са подавани своевременно уведомления
за сключване, съответно за прекратяване на 70 броя трудови договора, като към
настоящия момент всички са прекратени. Осигурителният доход достига до 2600лв..
От 2015г. дружеството не е публикувало ГФО. За 2016г. и 2017г. не са подавани
ГДД. Дружеството няма регистрирани фискални устройства и няма отчетени обороти.
От 2016г. не са внасяни осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като
задълженията са в размер на 58739лв.
Успоредно с това от фондовете на ДОО са ползвани права за временна неработоспособност
и за безработица в размер на 43000лв. В хода на проверката са изискани сведения
от лица, чиито правоотношения са прекратени и които са ползвали право на
парично обезщетение. В сведенията е
отговаряно „незнам“, не е посочено име
на управител, адрес на фирмата, няма посочено и място на работа. Въз основа на
тези констатации е прието, че дружеството не е извършвало реално никаква
дейност и съответно лицата наемани на трудови договори не са извършвали трудови
функции, за които да подлежат на осигуряване. Установяванията са обективирани в
констативен протокол № КВ-5-21-00672236
от 01.11.2019г. и въз основа на него са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00672231 от 01.11.2019г.. На
основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши инспектор по осигуряването и разпоредил ****ЕООД
да заличи подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО на назначените лица
за периода от м. 10.2016г. до м. юли 2018г., за което му е даден срок за
изпълнение. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за И.С. са заличени служебно на
12.02.2020г.
На ТП-Перник
към НОИ на 12.03.2020г. е изпратена цялата административна преписка във връзка
с извършената проверка на ****ЕООД, за произнасяне по компетентност касателно
ползвани обезщетения от фондовете на ДОО на лица, с постоянен адрес ***, чиито
данни са заличени.
Въз основа на изложеното ръководител на
осигуряването за безработица е приел, че за жалбоподателката не е възникнало
основание за осигуряване при ****ЕООД. С
оглед постъпилите данни и доказателства на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане № 131-00-1672-1
от 25.09.2017г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.
54а за периода от 14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на 19.97лв. дневно,
отказал е отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е
издал разпореждане № 131-00-1672-4 от 26.03.2020г.. С последното е приел, че
полученото обезщетение за безработица за
периода от 14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на 3235.14лв. следва да се
възстанови, защото за жалбоподателката не е възникнало основание за осигуряване
при това дружество и същата няма качество на осигурено лице.
И.С. в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО
е възразила срещу разпореждането, с което е изискано да се възстанови
получената от нея сума.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-35/26.05.2020г., с
което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ-Перник
е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представените документи от административната преписка, които като неоспорени от
страните се ценят като годни доказателства.
В хода на
съдебното производство се допусна събиране на гласни доказателства. До разпит
бе допусната И.С.Т. работеща във фирма ****. Показанията и не спомагат за изясняване на
фактическата обстановка доколкото свидетелката не знае в коя фирма е назначена
жалбоподателката. Същите са и противоречиви, тъй като сочи да е обучавала жалбоподателката
да меси, но не знае какво е работила и колко време е работила, въпреки, че били
в едно хале. Показанията й не спомагат за изясняване на въпроса извършвана ли
е реално трудова дейност при посочения
осигурител.
При горните
фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник,
прави следните изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на
ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени последователно извършените
действия, изложени са фактически и
правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока
и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получените суми за обезщетения за безработица. В производството
по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е и материално законосъобразно.
Директорът на ТП–Перник на НОИ
правилно е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО разпореждане
за възстановяване се издава от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица
в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт. В настоящия случай
разпореждане № 131-00-1672-4 от 26.03.2020г.
е издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП–Перник
на НОИ, който е материално и териториално компетентния административен орган да
стори това, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата
писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за
съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Разпореждането, издадено на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с
което е отменено разпореждане №
131-00-1672-1 от 25.09.2017г., с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица по чл. 54а за периода от 14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на
19.97лв. дневно и разпореждането, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО са
самостостоятелни административни актове и доколкото по делото не са налице доказателства
горепосочените разпореждания да са били обжалвани, респективно да са били
отменени по надлежния ред, то същите се явяват стабилни административни актове.
Разпореждането за възстановяване е издадено
след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която е издаден
констативен протокол и са издадени и
влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение
на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя ****ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни
касаят и периода от 20.08.2017г. до 14.09.2017г., в който период за жалбоподателката
са били подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Не е спорно, че към момента на
отпускане на паричното обезщетение за безработица, с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и
информацията от регистъра на осигурените лица,
жалбоподателката е отговаряла на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и
изплатено обезщетение за безработица в общ размер на 3235.14лв.. В следствие на
извършения контрол и след изплащане на паричното обезщетение обаче е безспорно
установено, че от страна на жалбоподателката не е извършвана трудова дейност,
за която да бъде осигурявана при процесния осигурител.
Съобразно разпоредбата на чл. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, в случая: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Събрания по
административната преписка доказателствен материал по несъмнен начин сочи, че са
налице достатъчно данни, съгласно които жалбоподателката не е упражнявала
трудова дейност при ****ЕООД, с ЕИК **** за периода от 20.08.2017г. до
14.09.2017г.. и съответно същата няма качеството на осигурено лице. Разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
От своя страна §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО дава легално определение на "осигурено
лице", като осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.
Както в чл.
10, ал. 1 от КСО, така и в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО законодателят използва изразите: "лицето
да упражнява трудова дейност", "което извършва трудова дейност",
т. е. не е достатъчно да съществува трудов договор, а необходимо реално да се
осъществява, упражнява трудова дейност. В тази връзка ръководителят на
осигуряването за безработица при ТП-Перник на НОИ се е позовал на данните в
Констативен протокол № КВ-5-21-00672236 от 01.11.2019г., съгласно които
дружеството осигурител не е извършвало
дейност по смисъла на Търговския закон, поради и което жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност при този осигурител в периода от 20.08.2017г. до 14.09.2017г. по смисъла на
разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Позовал
се е и се е съобразил и с факта на заличаване на данните по чл.
5, ал. 4 от КСО, което е извършено преди постановяване на оспорените
актове.
От своя страна, в хода на съдебното дирене, с оглед
указаната доказателствена тежест жалбоподателя не ангажира доказателства, които
да се противопоставят на установяванията на административния орган. Сам по себе си записът в трудова книжка №
115, на който се позовава пълномощника на жалбоподателя, касателно ****ЕООД,
според състава не са достатъчно основание за възникване на осигурително
правоотношение. Показанията на свидетелката Т.,
са непоследователни и житейски неоправдани. Не може от една страна да я е учила
да меси, от друга да работят в едно хале, и от трета да не знае какво е
работила жалбоподателката и съответно колко време. Не знае също така и при кой
работодател е назначена. Показанията и се възприемат единствено като защитна теза, поради което и
не се ценят. В подкрепа на последното е и декларация с вх. № 1043-13-78-17 от
11.09.2019г. попълнена от жалбоподателката във връзка с извършваната проверка
на осигурител ****ЕООД, в която
под страх от наказателна отговорност е декларирала, че не знае данни за лица, с
които е работила, не знае данни за лицето, което представлява работодателя; не
знае работното си място, на което е
полагала труд и не знае адреса на работното си място.
Въз основа на изложеното се приема, че е налице липса на трудова дейност, осъществявана от страна на жалбоподателката, поради което не е възникнало и качеството на осигурено лице и поради това и независимо от това дали за него са били внесени или не осигурителни вноски, то същата не е имала право да получи парично обезщетение за безработица. Следователно лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие на останалите законови предпоставки. Влезлите в сила задължителни предписания и последвалото заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за жалбоподателката, представляват нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в съответствие с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Въз основа на това се споделят доводите на ответника по жалбата, че лицето към дата на отпускане на обезщетението е било добросъвестно, доколкото отпуснатото обезщетения за безработица е извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съгласно чл. 54л от КСО.
Затова оспореното разпореждане № 131-00-1672-4 от
26.03.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП-Перник на
НОИ е издадено в съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето
решение, директорът на ТП-Перник на НОИ е постановил правилно и законосъобразно
решение.
Жалбата се явява неоснователна и ще следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход от спора ответната страна
има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по делото
процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ
и се присъждат в размер на 100.00 лв..
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.К.С.
против Решение КПК-35 от 26.05.2020г. на
директора на ТП–Перник на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 131-00-1672-4 от 26.03.2020г.
на ръководител на осигуряваното за безработица, с което е разпоредено да
възстанови получено парично обезщетение за безработица за периода от
14.09.2017г. до 13.05.2018г. в размер на 3235.14лв.
ОСЪЖДА
И.К.С., с ЕГН **********,*** да
заплати на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт,
с адрес гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ:/п/