№ 46
гр. Ловеч, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310101671 по описа за 2021 година
Иск с правно основание : чл. 558, ал. 7 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИИОНЕН ФОНД –
София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представляван заедно от Изп.директори Максим Колев
и Стефан Стоилков, против Х. Т. К., с адрес: ********.
Ищецът излага, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане
Гаранционен фонд е изплатил по щета № ****/*** г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 001,07 лв. за увредения при ПТП, настъпило на ***** г., л.а. „*****“, с ДК№ ОВ
***ВН, собственост на Н. Ц. П..
Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът Х. Т. К., който на ***** г, около
15,45ч. в гр. Ловеч е управлявал собствения си т.а. „*****“ с ДК№ ОВ****АС, движи се по
ул.“Д-р Съйко Съев“, не спира на знак „СТОП“ и отнема предимството на правомерно
движещия се по пътя с предимство л.а. „*****“, с ДК№ ОВ***ВН, удря го и така причинява
процесното ПТП.
Наведени са твърдения, че в нарушение на чл.490 от КЗ ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП.
Ищецът посочва, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до
днес лицето не е погасило задълженията си.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на
основание чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането да осъди ответника Х.
1
Т. К. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 3 001,07лв, представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ****/*** г. обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендирани са и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по делото ответникът Х. Т. К. е депозиран
писмен отговор. Излага, че на 18.05.2018 г. се връщал от лозето си със собствения си
автомобил и слизайки от обходния път, за да влезе в гр.Ловеч, трябвало да пресече улица
„Съйко Съев“ и спрял на знак „Стоп“. Сочи, че улицата има четири платна, по две във всяка
посока, като между тях има разделителна зелена площ. Тъй като от центъра на града, вляво
от него нямало приближаващи се коли, преминал двете платна и спрял на разделителната
зелена площ, преди да се включи в движението за центъра на града. Твърди, че в това време
с несъобразена скорост, движещ се в дясното за него платно автомобил, при положение, че
нямало други коли, които да изпреварва, го ударил с левия си фар и калник, като изместил
неговата кола по посока на удара с около 25-30 см., вследствие на което останали следи по
асфалта от гумите на колата му. Изтъква, че от колата на другия водач нямало следи по
асфалта за използвани спирачки. Излага, че за да не пречат на движението, преместили
колите и изчакали полицията. След повече от час пристигнала колата на КАТ и без да се
запознаят с мястото на сблъсъка, съставили Протокол № **** и го извикали да подпише.
Ответникът отказал да подпише, тъй като случаят е бил описан неправилно. В протокола
пишело, че не е спрял на знака „Стоп“, което оспорва като невярно, тъй като знакът е на
повече от 20 метра от мястото на сблъсъка. Твърди, че не е бил направен оглед на мястото
на ПТП, за да се установи кой е виновен. Не било описано в Протокола оставените по
асфалта белези, счупени стъкла, следи от гуми, от които се виждало къде е станал сблъсъка.
Изтъква, че след отказа му да подпише Протокола, служителят на КАТ излязъл от колата си
и спрял случайно минаваща кола, за да може шофьора да подпише Протокола като свидетел.
Възразява срещу неверния Протокол, като счита, че за сблъсъка е виновен другия шофьор,
който карал в дясното платно с несъобразена скорост.
Ищецът Гаранционен фонд – гр. София се представлява от адв. И. К.. По същество,
моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като основателен и
доказан. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, с които е установен
механизма на настъпилото ПТП и виновността на водача на лек автомобил „***“, както и
липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
ПТП. Претендира разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представени
писмени бележки.
Ответникът Х. Т. К. взема лично участие в процеса, като се явява с представител
по пълномощие – адв. Мл.Б.. Оспорва предявения иск, като счита същият за неоснователен и
недоказан. Намира за безспорно, че е имало ПТП, както и че полицейският орган, който е
присъствал на място, не е изпълнил задълженията си и не е доказал вината, така както е
описана. Счита, че съставеният протокол за ПТП е изпълнен с противоречия и грешки.
2
Освен това, с оглед събраните по делото доказателства, счита, че версията на ищеца не е
доказана. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото. Подробни фактически и
правни доводи са развити в писмени бележки.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП № **** от ***** г., съставен
от мл.автоконтрольор Йонко Васков Йонков, относно пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ***** г. около 15,45 ч. в гр. Ловеч, ,л.“С. Съев“, на кръстовището с ПВ,
свързващ път –II – 35. Видно от констативния протокол в резултат на настъпилото ПТП са
причинени материални щети по ППС 1 ( л.а. „***** “ с рег. № ОВ **** АС, собственост на
водача Х. Т. К.) и ППС 2 (л.а. „*****“, с рег.№ ОВ*** ВН, собственост на Н. Ц. П. с водач
Ц. Н. П..) Описани са видимите щети по ППС1 –заден ляв калник и задна лява врата.
Констатираните видими щети по ППС2 са по предна броня, преден ляв фар, преден капак,
преден ляв калник и др.
Установено е, че към датата на настъпване на ПТП процесният л.а. „*****“ с рег. №
ОВ **** АС не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
Съставен е АУАН № Д ***/***** г. против Х. Т. К. от гр. Ловеч, за това, че на *****
г., в 17:19 часа в гр. Ловеч, ул.“Доктор Съйко Съев“, като водач на лек автомобил – ***** с
рег.№ ОВ **** АС, при обстоятелства: в гр. Ловеч, на кръстовището образувано от пътния
възел на II-35 и ул.“Съйко Съев“, с посока на движение към център, управлява собствения
си лек автомобил *** с рег.№ ОВ **** АС, като не съобразява поведението си с пътен знак
Б2 и се сблъсква с „****“ с рег.№ ОВ ***ВН, движеща се по път с предимство (ул.С. Съев, с
посока на движение към с. Изворче), като реализира ПТП с материални щети.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № **** от *** г, с което на Х.
Т. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.53
от ЗАНН и по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП. Видно от отбелязването
върху постъпилия по делото екземпляр на посоченото НП, същото е влязло в законна сила
на 26.06.2018 г.
От представените и приети по делото доказателства –Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „КАСКО“ и „ГО“ на автомобилистите при
имуществени вреди, Доклад по щета за имуществени вреди №***/*** г., Заключителна
техническа експертиза по щета № ****/*** г. е видно, че от собственика на увреденото МПС
л.а. „**** ***“ с рег. № ОВ *** ВА, е било подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и след извършване на експертиза са били определени щети в
общ размер на 3 001,07 лв.
По образуваната преписка - щета № ****/2018 г. с преводно нареждане от
16.08.2018 г. ищецът Гаранционен фонд е изплатил на Н. Ц. П., собственик на увредения
л.а. „**** ***“ с рег. № ОВ *** ВА обезщетение в размер на сумата от 3 001,07лв.
3
Установява се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. №/28.01.2019 г., с
която ищецът Гаранционен фонд е поискал от ответника да възстанови изплатеното от
фонда обезщетение по щета № 11-0331/2018 г.
По делото като свидетел е разпитан вторият участник в процесното ПТП – св. Ц. П..
Заявява, че има спомен за инцидента, като пътувал по стария софийски път с около 50 км./ч.
Твърди, че се е движил в лявата лента, а ответникът го засякъл. ПТП-то настъпило в
неговата лента и удара бил в задната част. Посочва, че въпреки знака „СТОП“, ответникът
не спрял. Твърди, че през цялото време е виждал колата му, но не е очаквал, че няма да спре.
Натиснал спирачка, но всичко станало много бързо. Изтъква, че в неговото платно от дясно
имало друга кола и поради това нямало как да завие надясно и с маневра да избегне ПТП-
то. Твърди, че към момента на удара, другият автомобил - ***** бил в неговото платно.
Когато полицията пристигнала, били преместили и двата автомобила в другата лента.
На основание чл.195 от ГПК за изясняване на спорни въпроси относно механизма на
настъпване на ПТП –то по делото е изслушана съдебно - автотехническа експертиза. В
изготвеното писмено заключение вещото лице е посочило, че от скицата, която е неразделна
част от Протокол за ПТП № **** от ***** г., не е дадено какви са позициите на двата
автомобила в мястото на удара, като от същата не може да се определи това място и е
подчертал, че така, както е начертана – не може да възникне удар между двата автомобила.
Съгласно заключението, удар между двата автомобила може да възникне от Положение – I
до Положение II от скицата към експертизата, по широчината на пътното платно за
движение – посока към гр. София. Между тези две дистанции по пътното платно, механизма
на ПТП е следният:
Водачът на л.а. ***** с рег.№ ОВ **** АД Х. К., спира на знак „СТОП“, оглежда се
наляво и потегля напред да пресече платното за движение посока – София. Навлизайки в
това платно за движение с цялата си дължина на автомобила, на около 5 м. след „СТОП-
линията“, е възможен удара между двата автомобила – преден ляв край на л.а. ***** във
заден ляв край на л.а. *****. В момента на пресичане на пътното платно – посока на
движение към гр. София, л.а. ***** се намира косо върху платното, като траекторията му на
движение се пресича с траекторията на движение на л.а. *****. С предния си ляв край л.а.
***** удря задния ляв край на л.а. *****. Задният край на л.а. ***** е изместен на около 25-
30 см.напред по направлението на пътното платно – към гр. София, като задните гуми на
същия протриват асфалта и отлагат следи. Л.а. ***** се установява на това място, а къде се
установява л.а. *****, няма данни по делото. Вещото лице е посочило, че този механизъм на
ПТП е идентичен за настъпване по цялата дистанция по пътното платно за движението на
двата автомобила от положение – I до положение – II, дадено на скицата към заключението.
Експертизата е установила, че настъпилите щети по двата автомобила съответстват на
механизма на ПТП, описан в отговора на исковата молба. Съгласно заключението размера
на щетата е правилно определен, в съответствие с Наредба № 24 – по методиката
„Застраховка по Гражданска отговорност“.
След разпита като свидетел на втория участник в ПТП, е изготвено допълнително
4
заключение по съдебно-автотехническата експертиза. Тъй като установило неяснота в
показанията на св. П., вещото лице е разгледало три варианта на настъпването на ПТП, за да
определи достоверния механизъм на същото.
При първия вариант, онагледен в Скица – I към заключението –Лек автомобил *****
се движи към „града“. При този вариант в.л. приема, че се движи към центъра на гр. Ловеч в
лявата лента. От дясно се движи друга кол. ПТП-то настъпва в тази лента за движение – „в
задната част ме удари всъщност“. При такъв механизъм на ПТП, пораженията върху л.а.
***** ще настъпят в задната лява част, а пораженията по л.а. ***** ще настъпят в предната
дясна част. Експертът е посочил, че от скицата на пътна полиция е дадено, че л.а. ***** се
движи по посока към гр. София. Съгласно допълнителното заключение описаният по-горе
механизъм на ПТП не може да се осъществи.
При вариант – II, онагледен в Скица – II – Лек автомобил ***** се движи към
„града“, под града се разбира – гр. София, в лявата пътна лента. От дясно на л.а. ***** не
може да се движи друг автомобил, защото в дясната лента в този момент е заета от
пресичащия пътното платно л.а. *****. При този вариант е възможен удар, при който
предната дясна част на л.а. *****, удря задния десен край на л.а. *****. Видно от
заключението, пораженията по двата автомобила при такъв механизъм не отговарят на
действителните деформации и повреди. Според вещото лице, такъв механизъм на ПТП не
може да се осъществи.
При вариант – III, онагледен в Скица – III – Лек автомобил ***** се движи към гр.
София, в лявата пътна лента, както е дадено и на скицата на пътна полиция, към гр. София.
Вещото лице посочва, че е възможно в дясната пътна лента да е имало движещ се паралелно
друг автомобил, тъй като л.а. ***** вече е пресякъл същата и е навлязъл в лявата пътна
лента посока – София. Според вещото лице, такъв механизъм на ПТП може да се
осъществи.
От даденото заключение на допълнителната съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на ПТП, представлява удар между два автомобила – лек
автомобил *****, движещ се в лявата пътна лента на платното за движение посока към гр.
София и пресичащия пътното платно л.а. *****, движещ се от път II – 35 към центъра на гр.
Ловеч. С предната си лява част лек автомобил **** ЦП5 удря задната лява част на лек
автомобил *****. Нанесените повреди и щети по двата автомобила напълно съответстват на
механизма на ПТП. Експертизата е приела, че мястото на удара е в лявата пътна бента на
платното за движение посока към гр. София.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
5
имущество, причинени на територията на Р България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Р България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Основателността на иск с квалификация по чл.558, ал.7 от КЗ се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника
като водач на МПС; настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер;
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на
делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от Гаранционен фонд на
пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.
По делото е безспорно установено, че на ***** г., около 15:45 часа в гр. Ловеч е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „*****“ с рег. № ОВ **** АС, управляван от
ответника Х. Т. К. и лек автомобил марка „*****“, с рег.№ ОВ *** ВН, управляван от св. Ц.
Н. П..
Мястото е посетено от представители на ПП – ОДМВР – Ловеч и е съставен
Протокол за ПТП № ****/***** г., като впоследствие е издадено НП № ****/*** г., с което
ответникът К. е санкциониран на основание чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от
ЗДвП.
В случая е доказано наличието на предвидената в чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
предпоставка за изплащане от Гаранционния фонд на обезщетение на увреденото лице. По
делото са ангажирани доказателства, а и от страна на ответника К. не се оспорва, че към
датата на настъпване на ПТП управляваното от него МПС „*****“ с рег. № ОВ **** АС е
било без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Не е спорно, че в резултат на ПТП за л.а. „*****“, с рег.№ ОВ *** ВН, собственост
на Н. Ц. П. и управляван от св. Ц. Н. П. (участник 2) са настъпили вреди, които са в размер
на 3 001,07 лв.
От приложеното по делото платежно нареждане с дата 16.08.2018 г. се установява, че
стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло изплатена на пострадалото
лице от Гаранционен фонд по щета № ****/*** г. Авизото като писмено доказателство не е
оспорено от ответника, поради което съдът приема фактът на извършеното плащане в полза
на собственика на увредения автомобил, за доказан.
След извършеното плащане, на основание чл.558, ал.7 от КЗ ищецът е встъпил в
правата на увреденото лице и за него е възникнало регресното право да иска заплащане на
6
изплатеното обезщетение от ответникът Х. К., в качеството му на участник в процесното
ПТП, посочен като виновен водач .
Съдът като извърши съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, намира, че по делото не се доказва по безспорен начин наличието на една от
основните предпоставки за уважаване на предявения регресен иск, а именно, че като водач
на МПС ответникът е проявил противоправно поведение и е виновен за настъпилото ПТП.
По делото е установено, че местопроизшествието е посетено от служители на ПП – ОДМВР,
за което е съставен Протокол за ПТП № **** от ***** г, в който е изготвена Схема на ПТП
№20. На база констатациите по този протокол ответникът е привлечен към
административно-наказателна отговорност и е удовлетворена претенцията за репариране на
имуществени вреди на собственика на другия автомобил „**** ***“, заведена под № 70-
06010-00002/18.05.2018 г. За установяване механизма на процесното ПТП по делото е
допусната съдебно-автотехническа експертиза, по която са депозирани основно и
допълнително заключение. Съгласно изготвените от в.л. заключения, а и при устното му
изслушване в съдебно заседание експертът е категоричен, че по начина, онагледен в
скицата, неразделна част от Протокола за ПТП № **** от ***** г., не е възможно за
възникне удар между двата автомобила, тъй като е в несъответствие с деформациите и
повредите по двата автомобила. Единственият възможен вариант механизма на ПТП е този,
който е посочен в основното заключение, както и Вариант – III по допълнителното
заключение. При този вариант механизмът на ПТП представлява удар между два
автомобила, автомобил марка „*****“ се движи в лявата пътна лента на платното за
движение към гр. София и пресичащия пътното платно л.а. *** 2105, движещ се от път II –
35 към центъра на гр. Ловеч. Според вещото лице, при този механизъм е напълно
възможно, както твърди в показанията си св.П., в дясната пътна лента да е имало движещ се
паралелно друг автомобил, тъй като л.а. ***** вече е пресякъл същата и е навлязъл в лявата
пътна лента посока – София, достигайки зоната срещу островната площ. С предната си лява
част л.а. ***** удря задната лява част на л.а. *****, като нанесените повреди и щети по
двата автомобила напълно съответстват на механизма на ПТП. При устното депозиране на
заключението вещото лице отбелязва, че лично е ходил до КАТ, за да провери дали има
наличен снимков материал, но е установил, че по този случай няма такъв. Наред с това, при
извършване на експертизата същият е бил затруднен при определяне мястото на удара и
поради липсата на основни данни, които контролните органи е следвало да регистрират -
описание на спирачен път, части от елементи от повредени детайли по двата автомобила,
наличие на стъкла и др. Категоричен е обаче, че така както е описан механизма по
протокола за ПТП, ПТП –то не би настъпило и щетите по двата автомобила не биха били
такива. От изложеното по-горе следва извода, че описаните щети по двата автомобила не
съответстват на схемата по протокола за ПТП, на база на която е направено заключението на
контролния орган, че виновен е водачът на л.а. ***** (участник 1) – ответникът Х. К.. В
случая не е изяснено дали при движението си в лявата лента за движение, изпреварвайки
друг лек автомобил, водачът на ***** не е извършил нарушение, доколкото данните по
7
делото сочат, че ПТП е настъпило при навлизане в кръстовище, където по правило има
забрана за изпреварване. Дадените пред съда показания на св. П. са противоречиви относно
мястото на настъпване на удара и в тази им част не кореспондират с установения от
експертизата механизъм на настъпване на ПТП и настъпилите деформации по процесните
два леки автомобила. Свидетелят твърди: „ПТП настъпи в моята лента в задната част ме
удари всъщност Имаше знак „СТОП“, а той изобщо не спря. Виждах колата му през цялото
време, но не знаех, че няма да спре. Натиснах спирачки, но всичко стана много бързо…. На
една кола разстояние беше другата кола от дясно, нямаше как с маневра да избегна ПТП-то.
Аз пробвах да избегна удара, затова ударих предната част на колата…Аз ударих другата
кола първо….“ /к.ц./ В частта относно механизма на настъпване на ПТП съдът не кредитира
показанията на св. П. като достоверни, тъй като от заключението на САТЕ е видно, че при
такъв механизъм на ПТП, пораженията върху л.а. ***** ще настъпят в задната лява част, а
пораженията по л.а. ***** ще настъпят в предната дясна част. В случая пораженията, които
биха настъпили по двата автомобила при твърдения от свидетеля механизъм не отговарят на
действителните деформации и повреди.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин твърдението на ищеца, че виновен за процесното ПТП е ответникът Х. К.,
както и че настъпилите увреждания на л.а ***** с рег.№ ОВ *** ВН са в причинна връзка с
негово виновно и противоправно поведение в качеството му на водач на л.а. ***** с рег.№
ОВ **** АС.
Поради горните съображения съдът намира, че предявеният от Гаранционен фонд
против ответника Х. Т. К. регресен иск за заплащане на исковата сума от 3 001,07 лв,
представляваща изплатеното от Гаранцционен фонд по щета № ****/*** г. обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе
сторените от ответника разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 150.00 лв,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2022 г.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4, представлявано заедно от Изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Стоилков против Х. Т. К., с ЕГН **********, с адрес: ****** иск за заплащане на
исковата сума от 3 001,07 лв, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
****/*** г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представлявано заедно от Изпълнителните директори Максим
Колев и Стефан Стоилков, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Т. К., с ЕГН **********, с адрес: ******
сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски по делото.
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9