№ 648
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901974 по описа за 2022 година
Предявен e иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът Национална агенция по приходите твърди, че има публично
вземане към ответника „Б.“ АД – в несъстоятелност за дължими публични
вземания за данък добавена стойност /ДДС/ с основание Ревизионен акт № Р-
22221018001077-091-001/14.12.2018г., издаден от ТД на НАП София, в размер
на 23 543,68 лева, както и за лихва за забава към 11.08.2017 г. в размер на
1 202,51 лева, възникнали преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал.1, т.6 ТЗ. Сочи, че с молба от 11.04.2022 г. е предявил тези публични
вземания, като същите са били включени в списък на неприети вземания,
срещу който НАП е депозирала възражение в срок и с определение №
265763/14.10.2022 г. по т.д. № 4509/2013г. по описа на СГС, съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението на НАП, в частта, в
която се иска да бъдат изключени от списъка на неприетите вземания и
включени в списъка на приетите вземания тези публични вземания. Твърди,
че с предходна молба от 18.09.2017 г. са предявени и приети публични
вземания за ДДС, установени със справка декларация вх. №
22102926225/13.12.2016 г. в обща размер на 1 518,65 лева главница и лихви
към 14.09.2017 г., които са обхванати от ревизионен акт № Р-
22221018001077-091-001/14.12.2018г., но не са включени в последващата
молба от 11.04.2022 г. В хода на устните състезания представителят на НАП
сочи, че след обявяване на дружеството в несъстоятелност то се дерегистрира
по ДДС и процесното вземане касае ДДС върху сгради, които все още са
собственост на дружеството, което вече не подава справки-декларации по
ЗДДС и вземането се отнася към последната подадена справка-декларация.
Моли съда да установи съществуване на вземанията и същите да бъдат
включени в списъка на приетите вземания, възникнали преди датата на
1
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Б.“ АД – в несъстоятелност не взема становище по
предявения иск.
Синдикът П. К. не взема становище по иска.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С решение от 11.08.2017 г., вписано в търговския регистър по
партида на търговеца на 17.08.2017 г., е открито производство по
несъстоятелност на „Б.“ АД (н.). С определение № 265763 от 14.10.2022 г.,
постановено по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ, е оставено без уважение
възражението на Национална агенция по приходите за изключване от списъка
на неприетите вземания по чл. 688, ал.3 ТЗ и включване в допълнителния
списък по чл. 688, ал.3 ТЗ на приетите вземания на кредиторите на „Б.“ АД
(н.). Искът за установяване съществуването на вземането е предявен от
легитимирана страна и в предвидения в чл. 694, ал. 6 ТЗ срок.
С Ревизионен акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018г., издаден
от ТД на НАП София е установено данъчно задължение за ДДС за ревизиран
период м. ноември 2016 г. в размер на 25 066,87 лев, от което декларирано в
размер на 1411,23 лева и лихва върху цялата сума в размер на 5083,41 лева.
Видно от мотивите на ревизионния акт, същият е издаден предвид
дерегистрацията на дружество „Б.“ АД (н.), считано от 22.11.2016 г., като е
начислен на основание чл. 111, ал.1, т.1 ЗДДС, в размер на 21 665,33 лева
върху стойността на наличните сгради и конструкции на обща стойност 108
326,67 лева описани в счетоводна сметка 203 „сгради и конструкции“ и
сумата в размер на 1643,67 лева върху стойността на наличните машини и
оборудване по счетоводна сметка 206 „машини и оборудване“ към датата на
дерегистрацията 22.11.2016 г., както и не е признат данъчен кредит за сумата
в размер на 346,64 лева, поради непредставяне на фактури за доставките, по
които е упражнено правото.
С молба от 11.04.2022 г. Национална агенция по приходите е предявила
публични вземания по списък, сред които под № 1.1 са тези по ревизионен
акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018г., като за същите е направено
искане да бъдат включени като публични вземания, възникнали преди датата
на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
По въпроса може ли публични вземания, възникнали до датата на
отриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в
сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 ТЗ и чл. 688, ал.1 ТЗ да
бъдат предявени и приети след изтичане на тази преклузивни срокове е
постановено решение по реда на чл. 290 ГПК № 50181/03.02.2023 г. по т.д. №
1777/2021 г., Т.К, I т.о. на ВКС. В мотивите на решението е препратено към
мотивите на решение № 4/ 21.07.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г. на ВКС, I т.о.,
според което публични вземания, възникнали до откриване на
производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след
изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ не могат да се
удовлетворят в производството по несъстоятелност. Изложени са
съображения, че разпоредбата на чл. 164, ал.3 ДОПК е специална по
отношение на чл. 687, ал.2 ТЗ, поради което е прието, че чл. 164, ал. 3 ДОПК
касае задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право,
2
неупражняването на което не влече след себе си негативни последици
досежно удовлетворяването му. Посочено е, че разпоредбата на чл. 164, ал.4
ТЗ обаче не се отнася като специална към обща спрямо нормите на чл. 685,
ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ, тъй като имат различно приложно поле. Допълнителен
аргумент е изложен и с оглед разпоредбата на чл. 125 ДОПК, като е прието,
че ако спазването на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ГПК относно установени с
акт публични вземания е без значение, то в нормата нямаше да бъде
предвидено връчването на акта да е в тези срокове. Взети са предвид и
гаранциите по ДОПК за своевременно установяване на публичните вземания
в рамките на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ.
В настоящия случай се касае именно за публични вземания, установени
при извършена ревизия по повод обявяване на дружеството в несъстоятелност
и неговата дерегистрация по ЗДДС, на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, като
видно от датата на издаване на ревизионния акт това е станало след изтичане
на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав счита, че вземанията по
Ревизионен акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018г., издаден от ТД на
НАП София, в размер на 23 543,68 лева, както и за лихва за забава към
11.08.2017 г. в размер на 1 202,51 лева, са предявени от НАП след изтичане на
сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ и правилно са включени в
списъка на неприетите вземания на кредитори на „Б.“ АД (н.), поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 694, ал.7 ТЗ вр. с чл. 621 ТЗ и чл. 84, т. 1 ГПК ищецът
е освободен от заплащането на държавна такса.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, гр. София, ул. „**** срещу „Б.“ АД (Н.), ЕИК ****, иск с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на
следните вземания: за главница за дължим ДДС за м. ноември 2016 г. в
размер на 23 543,68 лева, както и за лихва за забава към 11.08.2017 г. в размер
на 1 202,51 лева установени с Ревизионен акт № Р-22221018001077-091-
001/14.12.2018г., издаден от ТД на НАП София, като възникнали преди датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност вземания с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ.
Решението е постановено при участието на синдика на „Б.“ АД (н.) на
основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3