Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
в. гр. дело № 2868 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20222146
от 12.10.2020 г. по гр. дело № 40963/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
87 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу В.В.М.,
ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че В.В.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 69,75 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014
г. в имот с код на платеца Т382556, находящ се на адрес: гр. София, община
„Изгрев“, ул. „********, магазин № 6, ведно със законна лихва от 14.08.2015 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,40 лв. за периода от
31.12.2012 г. до 05.08.2015 г., такса за дялово разпределение в размер на 4,08
лв. за периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г., както и мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение в размер на 0,68 лв. за периода от 31.12.2012
г. до 05.08.2015 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
48762/2015 г. по описа на СРС, 87 състав. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.В.М. сумата в общ размер от 525 лв. – разноски в
заповедното и в исковото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, ЕИК ********, като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в
противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства.
Излага се, че в случая исковата претенция се основава на твърдението, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, но поради
факта, че през процесния период ответникът е потребявал енергия в собствения си
имот, той се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на
доставената и потребена топлоенергия. Твърди се, че стойността на реално
доставената и потребена топлоенергия е доказана в хода на съдебното
производство чрез съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че до процесния
имот е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация. Ответникът не е
доказал, че не е ползвал топлинна енергия през процесния период. По изложените
аргументи се моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
предявените искове. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – В.В.М. не депозира писмен отговор, в представени
по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа
се, че в хода на съдебното производство не е доказано от жалбоподателя, ищец в
първоинстанционното производство, количеството и стойността на доставената в
имота топлинна енергия за исковия период от време, в имота не се ползва
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като имотът е извън
контура на сградата, не преминават вертикални щрангове, захранващи отоплението,
поради което исковите претенции са изцяло неоснователни. Моли се съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане
на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя се списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод за неоснователност
на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.В.М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, като
е постановил правилен съдебен акт. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя
следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза въззивникът-ищец
основава исковата претенция на твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието
на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Съставът
на чл. 59, ал. 1 ЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
При правилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест
между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесия
имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с
производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се
регулират със Закона за
енергетиката. Според § 1, т. 43 от ДР
на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото не е спорно, че ответникът В.В.М. е собственик на процесния
имот – магазин № 6, находящ се в гр. София, община „Изгрев“, ул. „********, с
код на платеца Т382556, а това се установява и от приетия по делото нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 20, том I, рег. № 1684, дело №
18 от 02.12.2010 г., както и че имотът се ползва за стопански нужди, с оглед
предназначението му. Установява се също, че между страните не е бил сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
имот, поради което за ищеца е налице възможност да претендира сумите за
топлинна енергия именно на плоскостта на неоснователното обогатяване.
За установяване на количеството и стойността на доставената до имота
топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебно - техническа
експертиза (СТЕ), от което се установява, че топлинен счетоводител на сградата
е фирма „Т.С.“ ЕАД, в сградата има смесено отчитане на ТЕ за отопление –
апартаментите и офисите са с топломери, а магазините - с топлинни
разпределители. В магазин № 6 няма присъединени радиатори към отоплителната
инсталация. Суми за отопление на имота и суми за БГВ не са начислявани за
процесния период поради липса на работещи отоплителни тела и потребление на
топлинна енергия за отопление на имота, както и липса на потребление на гореща
вода. На ответника са начислявани суми само за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, за отопляем обем 37 куб. м. Дължимата сума за топлинна
енергия през процесния период е 67,85 лв. Начисляването ѝ от „Т.С.“ ЕАД е
извършено съгласно действащата нормативна уредба - Закон за енергетиката и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Разпитано в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че е работило по друго дело между същите страни, по
отношение на същия имот, в което е установило, че магазинът е извън контурите
на сградата, сградата е със смесено отчитане, топлинната енергия за сградна
инсталация би се дължала, ако имотът е в контурите на блока. Вещото лице
пояснява, че не е правило оглед на място.
Според изготвеното в хода на първоинстанционното производство заключение
на съдебно - счетоводна експертиза, дължимите суми съответстват на исковите
претенции. Няма данни за извършени плащания.
Липсва спор, че за имота на ответника е начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация. Въззивният съд обаче споделя изложените от СРС решаващи изводи, че
по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца, че през процесния период ответникът е използвал претендираното
количество топлинна енергия, като се е обогатил със спестяване на разходите за
неговото заплащане. Събраните по делото доказателства не сочат на категоричен
извод, че ответникът дължи заплащане на стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Ответникът своевременно, с отговора на
исковата молба, е направил възражение, че до имота не е доставяна топлинна енергия,
съдебно-техническата експертиза е оспорена от М., а от заявеното от вещото лице
в съдебно заседание възниква съмнение дали имотът е в контурите на сградата-етажна
собственост, в който случай само за същия следва да се начислява топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация на блока. Направеното изявление на
вещото лице, макар и във връзка с друго дело, внася съмнение в извода, че до
процесния имот е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса – чл.
154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже пълно и главно, че е доставил до имота
на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност,
с която ответникът се е обогатил, каквото доказване в случая не е проведено.
Ето защо съдът приема, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми за
доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за исковия
период. Следователно ответникът, като не е заплатил претендираната от ищеца цена на доставена топлинна енергия и на услуга дялово
разпределение
не се е обогатил чрез спестяване на разходи, съответно топлофикационното
дружество не се е обеднило, тъй като липсва основание да получи претендираната
от него цена, т. е. не е доказано наличието за обедняване без
основание на дружеството-ищец за сметка обогатяването на ответника.
Поради това предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са неоснователни и
недоказани, респективно такива са и предявените по реда на чл. 422 ГПК акцесорни
искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, които правилно са били отхвърлени с
обжалваното решение, което следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемата страна. За
сторените от ответника разноски пред СГС и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъди сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото
претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение са
в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20222146 от 12.10.2020 г. по гр. дело № 40963/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.В.М., ЕГН **********,***,
ж. к. „**********на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. (триста лева), направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.