РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.а
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Търговско дело №
20215300900569 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3
от КЗ.
Предявени от Ш. Д. Ш., ЕГН ** от ** против „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 27.01.2020г, датата на уведомяване на
застрахователя, до окончателното изплащане, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и влошено емоционално и психическо състояние следствие
на получени от него телесни повреди – контузионно изкълчване на 43 и 33
зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III степен; счупване на I-во ребро в ляво,
травма на интраабдоминални органи без открита травма в корема;
кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош, дясната половина на
корема, охлузване по лявата половина на корема и контузия (сублуксация) на
лява раменна става; сумата общо от 3588,67лв, ведно със законната лихва,
начиная от 27.01.2020г до окончателното изплащане, представляваща
1
претърпени имуществени вреди от заплатени разходи за лечение на травмите,
като всички вреди са следствие от претърпяно от ищеца на 09.07.2018г ПТП,
като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, на обходен път на
гр.Пловдив, причинено виновно от П.А.Б., при управление на л.а. „Ауди А4”
с рег.№ РВ ** РХ, установено с влязла в сила Присъда № 17 от 17.02.2020г по
НОХД № 2265/2019г по описа на ОС - Пловдив. Претендира съдебни
разноски по списък – дължимо възнаграждение за адвокатска защита,
определено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК
********* оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни
разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че на 09.07.2018г около 02.45часа, в тъмната част на
денонощието, П.А.Б. управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“ с
рег.№ РВ ** РХ, по път Н-86 (обходен/околовръстен път на гр. Пловдив) с
посока на движение от запад на изток. По същото време С. З. Е. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“ с рег.№ К *** АС по
северната лента на същия обходен път Н-86 в посока обратна на посоката на
движение на автомобила на Б., т.е. от изток на запад, в който автомобил
ищецът се е возел като пътник на предна дясна седалка. Водачът Б. губи
управление върху автомобила „Ауди“ той внезапно навлиза в насрещната
пътна лента за движение, от което настъпва неизбежен удар с насрещно
движещия се автомобил „Фолксваген Пасат“, в предната му лява част, като
ударът бил много силен. От него ищецът усетил силни болки по цялото си
тяло, загубил съзнание и бил транспортиран с линейка от мястото на удара до
Спешно отделение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив от
пристигналия екип на спешна медицинска помощ. Там констатирали
получени от него множество наранявания по цялото тяло и в увредено общо
състояние, като лечението започнало веднага. Конкретните установени
травми били контузионно изкълчване на 43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и
32 зъби III степен; счупване на 1-во ребро в ляво, травма на
интраабдоминални органи без открита рана в корема; кръвонасядане по
лявата половина на гръдния кош, дясната половина на корема, охлузване по
2
лявата половина на корема и контузия на лява раменна става. Сочените
увреждания били установени и в издадената му Съдебномедицинска
експертиза № П-283 от 2018г от съдебен лекар - контузионно изкълчване на
43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III степен; счупване на 1-во ребро
в ляво, травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема;
кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош, дясната половина на
корема, охлузване по лявата половина на корема и контузия (сублуксация) на
лява раменна става.
Ищецът посочва, че болките били много силни и продължителни и
почти не можел да се движи от травмата на гръдния кош и счупеното ребро.
За проведеното лечение му била издадена Епикриза от 12.07.2018г на
Клиника по Втора хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив и
след това лечението му продължило в домашни условия и отново било
съпроводено с много силни и нетърпими болки. Започнал и лечение на
избитите зъби, което първоначално било проведено в гр.Пловдив и след това
се наложило да продължи в **, като разходите били изцяло за сметка на
ищеца.
От травмите възникнали усложнения, които заедно с продължаващите
болки го принудили да направи множество последващи прегледи по издадени
му Амбулаторни листове от 31.07.2018г, 01.08.2018г, 16.08.2018г,
11.09.2018г, 17.10.2018 година. Постъпвал няколко пъти на лечение и
рехабилитация на травмите в МБПЛР „Света Богородица“ – ** - на
10.10.2018г, на 19.04.2019г и на 02.10.2019година. На 26.06.2020г поради
продължаващо главоболие и световъртеж, постъпил на лечение в МБАЛ -
Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ - гр. Пловдив, продължило до
29.06.2020г, видно от издадената му Епикриза от 29.06.2020г от
Неврологично отделение. Допълва, че освен преживяните физически болки се
стигнало и до влошаване на емоционалното и психичното му здраве и поради
това посещавал лекар специалист - психиатър.
Посочва, че са настъпилото произшествие било образувано Досъдебно
производство № 66/2018г по описа на Сектор „РТП“ при ОДМВР-Пловдив и
НОХД № 2265/2019г по описа на ОС - Пловдив, НО I състав. Последното
приключило с влязла в сила Присъда, с която П.А.Б. е признат за виновен за
причиняване на процесното ПТП и ищецът посочва, че е налице пряка
3
причинно-следствена връзка между настъпилия удар и нанесените му травми,
които му причинили неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания, влошено емоционално и психично състояние, емоционален срив,
необходимост от употреба на успокоителни лекарства. Допълва, че
независимо, че от удара са изминали повече две години все още чувствал
болки в областта на травмите, макар и с намален интензитет. Той претърпял
и имуществени вреди - заплащане на лечението му в болниците, прегледи и
лечение от дентални лекари, като и лекарства и консумативи, всички в общ
размер на 3588,67лв.
За управлявания от Б. автомобил била налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.
Пред него, на 16.04.2021г ищецът предявил претенция за доброволно
обезщетяване - вх. № 10-03-947 от 19.04.2021г, по която не било извършено
плащане на обезщетение, от което и произтича правния му интерес за
предявяване на исковете по делото с искова молба от 28.07.2021г. Не оспорва
извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 15 000лв и във връзка с
това, в последното съдебно заседание, извърши намаляване на първоначално
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв,
от 26 000лв на 16 000лв.
Ответникът счита исковете за допустими, но с подадения по делото
отговор ги е оспорил по основание и размер, тъй като на ищеца било
изплатено обезщетение от 15 000лв и с това ответникът счита, че е възмездил
преживените имуществени и неимуществени вреди. Уточнява, че между
страните не е подписано споразумение. Прави възражение за съпричиняване,
тъй като ищецът е бил без поставен предпазен колан и с това си поведение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Оспорва исковете и по
размер, като прекомерни, тъй като не представляват справедливо обезщетение
спрямо икономическата и социална действителност в страната. Предвид
оспорването на исковете за вреди оспорва като неоснователен и иска за
забавено плащане. Оспорва и началния му момент, тъй като извънсъдебната
претенция към него е предявена на 16.04.2021г и той дължи обезщетение не
по-рано от 16.07.2021г – изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
чл.497, ал.1 от КЗ.
В допълнителната искова молба ищецът не е оспорил изплащането на
4
обезщетение в размер на 15 000лв на 28.09.2021г по адвотакската сметка на
пълномощника му, но посочва, че това е сторено след предявяване на
исковете, т.е. ответникът с поведението си е дал повод за предявяването им.
Частичното плащане към ищеца следва да се счита за частично признание от
него на иска. Счита за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй
като виновният водач е навлязъл внезапно в платното за движение на
автомолиба, в който ищецът е пътувал на предна дясна седалка, без водачът
му да е могъл да реагира. Причинените увреждания на ищеца са се получили
от вдлъбване навътре на части от автомобила.
Не оспорва датата на уведомяване на ответника - 16.04.2021г, но
според него последният изпада в забава, считано от 19.04.2021г съобразно
разпоредбите на чл.429, ал.3 и чл.430 от КЗ.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът посочва, че
поведението на ищеца, при уреждане на отношенията помежду им, е причина
за забавянето им, тъй като първоначално се е съгласил на обезщетение в общ
размер на 15 000лв, но след това е отказал подписването на споразумение и
това следва да се вземе предвид при определяне на началния момент на
дължимото обезщетение за забавено плащане, както и поддържа вече
изразеното становище в отговора.
С оглед изразените становища, с изготвения по делото проект за
доклад, одобрен като окончателен, съдът посочи, че пред него е представен
заверен препис от влязла в сила Присъда № 17 от 17.02.2020г по НОХД №
2265/2019г по описа на ОС – Пловдив и същата е задължителна за граждански
съд на основание чл.300 от ГПК относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца и тези обстоятелства съдът следва
да приеме, че не се нуждаят от доказване. С нея подсъдимият П.А.Б. е
признат за виновен за това, че на 09.07.2018г на път II86 км. 5, околовръстен
път, област Пловдив при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, с per. № РВ**РХ, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: „когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
5
заобикаляне“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - ,Зодачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С. З. Е., ЕГН
**********, починал на 10.08.2018 г. и телесни повреди на повече от едно
лице, а именно:
средни телесни повреди на З. С. Е., ЕГН **********, изразяващи се в
контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на
съзнание до степен на комоционна кома, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; в счупване на лявата ключица, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за 2-3 месеца; в счупване
на горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола и счупване на два максиларни
синуса с кръвоизливи всред тях и счупване на две орбити, наложили
оперативно лечение, довели до счупване на горна челюст, довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2.5 месеца от датата на
травмата; в счупване на долната челюст в областта на двата процесуса
кондиларис, наложило оперативно лечение, довело до счупване на долна
челюст, което довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за около 2
месеца от датата на травмата; и в избиване на II, 12, 13 зъби и 14 зъб счупен
под венеца - представляващо избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето във фазата на отхапването и говоренето за около 2 месеца от датата
на травмата
и средна телесна повреда на М.С.Г. ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на дене аксис /втори шиен прешлен/, продължаваща в дясно по хода
на тялото на прешлена до процесус трансверзус с дислокация, наложило
оперативно лечение и фиксация с последваща имобилизация, което довело до
трайно затрудняване на движенията на врата за около 5-6 месеца от датата на
травмата, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр.
1-во, вр. ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от
НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъжда на три години лишаване от
свобода, като отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила и го лишава от право да
управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
В така постановената присъда липсва произнасяне по отношение на
6
претърпените от ищеца вреди, които не са съставомерни, поради което съдът
му указа, че е негова доказателствената тежест да ги установи в твърдения
обем. В тежест на ответника беше поставено доказването на възраженията за
съпричиняване от страна ищеца, като страните не спорят по отношение
наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност” за
лекия автомобил, причинил ПТП, което обстоятелство съдът прие, че не се
нуждае от доказване.
С оглед разпределената доказателствена тежест по делото бяха
събрани като доказателствени средства комплексна автотехническа и
медицинска експертизи и повторна единична медицинска експертиза, приети
в съдебно заседание и неоспорени от страните. Съдът изцяло възприема
направените в тях изводи на експертите, които бяха подробно и пълно
защитени при изслушването им в откритите съдебни заседания.
Бяха изслушани и гласни доказателства – показания на очевидец на
произшествието, З. С. Е. и лица, имащи непосредствени впечатления по
получените от ищеца травми и възстановяването му – А.С.А., с която ищецът
живее на съпружески начала и Х.Н.С., съсед на ищеца, с когото поддържа
ежедневни контакти. От тях и от приетата комплексна автотехническа и
медицинска експертиза се установява изложения от ищеца механизъм на
настъпване на удара, по вина на водача Б., който внезапно е навлезнал в
лентата за насрещно движение, като е ударил движещия се насрещно
автомобил л.а „Фолксваген Пасат“, в който на предна дясна седалка е пътувал
ищеца. Водачът на л.а „Фолксваген Пасат“ не е имал тепническа възможност
да избегне удара, който е бил високоенергиен, съгласно обясненията на двете
вещи лица, дадени в открито съдено заседание, тъй като установената от тях
скорост на движение на управлявания от Б. автомобил към момента на удара
е 97км/ч, а тази на л.а „Фолксваген Пасат“ - 72км/ч. Тези изводи съдът
възприема изцяло, като съответстват и на останалите писмени доказателства
по делото. От удара вещите лица са установили, че ищецът е претърпял
сочените от него в исковата молба травми. Същите от вещите лица се
определят като причинили временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК и предвид невисокия им интензитет правят
извод, че ищецът е бил с поставен предпазен колан към момента на удара,
макар да липсват категорични следи по тялото му от колан. Вещите лица
допълват, че при така настъпилия удар липсата на предпазен колан от ищеца
7
би довело до излитането му през обзорното стъкло на автомобила, тъй като
ударът е отпред и в ляво и към тази точка би полетяло тялото му.
Последнтото от своя страна като последица ще доведе до много тежка
черепно-мозъчна травма и до тежка гръдна травма от удара в арматурното
табло, каквито при ищеца не се твърдят и не са констатирани. Подобни
травми не се установяват и в приетата по делото повторна единична
медицинска експертиза, поради което съдът намира, че съм момента на удара
– челен и в ляво за ищеца, той е бил с поставен предпазен колан, който е
ограничил движението на тялото му към точката на удара и по този начин е
ограничил и намалил претърпяните от него увреждания. По изложеното съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за извършени от ищеца
действия по непоставянето на предпазен колан, с които е допринесъл за
настъпване на вредите, респ. не са налице предпоставките на чл.51, ал.2 от
ЗЗД за намаляване на обезщетението по размер.
Получените от ищеца травмите са му причинили силни болки и
страдания, който не е можел да става около месец и се е налагало
денонощното му обслужване, а след това е имало необходимост от множество
последващи консултации и прегледи. Наложило се е провеждане на
продължило около година хирургично лечение на зъбите му, което
първоначално е било в гр.Пловдив, а след това в **, по време на което
ищецът също е изпитвал болки. Към момента на предявяване на исковете
ищецът продължава да не е възстановен изцяло, по показания на свидетелите,
които имат непосредствени ежедневни контакти с него, включително налице
е негативна промяна в емоционалното му състояние, като е станал избухлив,
бързо се уморява, не може да работи пълноценно, а може да извършва
отделни, епизодични дейности. При така установеното, съдът намира, че
получените от ищеца увреждания са довели до преживени от него болки и
страдания с висок интензитет и за дълъг период от време, вкл. емоционални
нарушения и справедливият размер за обезщетяването им съдът определя на
28 000лв. От тази сума следва да се приспадне извършеното от ответника в
хода на процеса плащане от 15 000лв на 28.09.2021г и последният следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 000лв, като за разликата до
пълния претендиран размер от 16 000лв искът за неимуществени вреди следва
да се отхвърли като неоснователен. Изцяло доказан по основание и по
размер е искът за имуществени вреди, който следва да бъде уважен в пълен
8
размер.
По отношение претенция на присъждане на законна лихва, съдът
намира, че застрахователят е бил сезиран с претенции от ищеца на
16.04.2021г, за което по делото страните не спорят, но между тях са
започнали преговори по извънсъдебно уреждане на отношенията им – това се
установява и от разпита на свидетеля П.К.Х., ** на ответника, който
непосредствено е провеждал преговорите. Първоначално е имало съгласие от
страна на ищеца за размера на дължимото му обезщетение от 15 000лв и
изразил изрична воля в този смисъл, но след това отказал обезщетяването, без
по делото да е установена конкретната дата за това, от която дата за
ответника е било ясно, че дължи обезщетение, респ. като него заплаща изпада
в забава. Ето защо съдът намира, че волята на ищеца за липса на
извънсъдебно споразумение е еднозначно заявена с предявяване на
настоящите искове на 28.07.2021г и от тази дата следва да му се присъди
законна лихва върху обезщетенията му, а за предходния период – да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на
разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди. Ищeцът имат право на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от
иска, което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По размер
следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.3 и по чл.7, ал.9 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1300лв
плюс 9% за горницата над 10000лв – 270лв и явяване на пет съдебни
заседания по 250лв - 1250лв или общо в размер на 2820лв, дължимо от
ответника на пълномощника на ищеца.
Ответникът има право на разноски съобразно представения списък в
общ размер от 1850лв, от които по съразмерност ищецът му дължи 283,33лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на
663,55лв и разноски по съразмерност за медицинска и комплексна експертизи
в размер общо на 61,26лв.
Мотивиран от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на Ш. Д. Ш., ЕГН ********** от ** следните суми:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 28.07.2021г до окончателното изплащане,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и влошено емоционално и
психическо състояние следствие на получени от него телесни повреди –
контузионно изкълчване на 43 и 33 зъби II степен и 42, 41, 31 и 32 зъби III
степен; счупване на I-во ребро в ляво, травма на интраабдоминални органи без
открита травма в корема; кръвонасядане по лявата половина на гръдния кош,
дясната половина на корема, охлузване по лявата половина на корема и
контузия (сублуксация) на лява раменна става; сумата общо от 3588,67лв,
ведно със законната лихва, начиная от 28.07.2021г до окончателното
изплащане, представляваща претърпени имуществени вреди от заплатени
разходи за лечение на преждеизброените травми, като всички вреди са
следствие от претърпяно от Ш. Д. Ш. на 09.07.2018г ПТП, като пътник в лек
автомобил марка „Фолксваген“, на обходен път на гр.Пловдив, причинено
виновно от П. А. Б., при управление на л.а. „Ауди А4” с рег.№ РВ ** РХ,
установено с влязла в сила Присъда № 17 от 17.02.2020г по НОХД №
2265/2019г по описа на ОС - Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата от 13 000лв до пълния предявен размер от
16 000лв, ведно със законната лихва, както и иска за законна лихва за
периода 27.01.2020г - 27.07.2021г, включително, върху размерите на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на адв. Я. М. С., АК – София, като пълномощник на Ш.
Д. Ш., ЕГН ********** от ** сумата от 2820лв за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА Ш. Д. Ш., ЕГН ********** от ** да заплати на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 283,33лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр.София, ЕИК
10
********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от
663,55лв-дължима държавна такса за разглеждане на делото и 61,26лв -
разноски за експертизи, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11