№ 2212
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110133697
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗД „....“ АД да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД
сумата от 152.31 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК),
представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „...а“ с рег. № СВ ... АС вследствие на ПТП от 22.06.2018г., настъпило по вина на
водача на лек автомобил „....“ с рег. № СВ .... АА, чиято деликтна отговорност в качеството
му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 14.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 41.63 лева (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК),
представляваща обезщетение за забава върху неизплатената част от регресното вземане за
периода от 01.10.2018г. до 10.06.2021г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 22.06.2018г., в гр. София, на ул. „Силиврия“ № 46,
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „...а“ с рег. № СВ ... АС и лек автомобил
„....“ с рег. № СВ .... АА, чийто водач при извършване на маневра на заден ход ударил
паркиралия на съседното паркомясто и застрахован при ищеца лек автомобил, в резултат на
което причинил на последния увреждания в размер на 348.89 лева, която сума ищецът
заплатил в полза на правоимащото лице с платежно нареждане от 06.08.2018г., като сторил
и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „....“ с рег. № СВ .... АА бил поканен да заплати регресната претенция в
посочения размер, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски в размер на
15.00 лева, от които възстановил в полза на ищеца само част, възлизаща на сума в общ
размер на 176.85 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от
изплатеното обезщетение, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че част от
сочените от ищеца увреждания по застрахования при него лек автомобил не са в причинна
връзка с процесния пътен инцидент. Счита, наред с това, че цената на ремонта на МПС е
завишена, тъй като не е съобразена със средните пазарни цени към датата на ПТП, а и
доколкото при калкулирането на ремонтните дейности ненужно са завишени както
единичната цена, така и вида, количествата и обема на вложените материали и труд, като
допълва, че част от отремонтираните детайли не са били увредени при пътния инцидент. По
тези съображения счита, че изплатената от него сума от 176.85 лева е достатъчна да
обезщети действително настъпилите вреди и разноските, сторени за определянето им. Като
самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава ответникът сочи
обстоятелството, че след извършване на извънсъдебното плащане от 176.85 лева до него не
е отправяна покана за удолетворяване на регресното вземане, а в условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на вземането за законна мораторна лихва по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителната стойност на вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с обект този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек
автомобил „....“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за
настъпване на пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката застрахователно обезщетение в размер на 348.89 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че в изпълнение на регресното си
задължение ответникът е възстановил на ищеца сумата от 176.85 лева. Тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление до ищеца за
настъпило застрахователно събитие от собственика на увредения лек автомобил,
документите, приложени по образуваната въз основа на уведомлението застрахователна
преписка, фактура, издадена от автосервиза, в който е извършен ремонтът на увреденото
МПС, платежно нареждане, установяващо плащането по нея, отправена до ответника
регресна покана, справка от електронния регистър, воден от Информационния център на
Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите на лек автомобил „....“.
Спорният по делото въпрос се свежда до действителната стойност, необходима за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди инцидента.
Съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвсетно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, уврежданията, установени при
огледа на лек автомобил „...а“ от застрахователя по застраховка „Каско“, засягащи
единствено неговата задна броня, са в пряка причинно- следствена връзка с механизма на
процесния пътен инцидент, който не се оспорва от страните, а и се установява от
неоспорените двустранен констативен протокол и уведомление за щета. С оглед извода на
вещото лице, че уврежданията, обезщетени от ищеца, са обясними с процесното ПТП и при
липсата на данни за съществуването им отпреди него и за причиняването им при друго
вредоносно събитие, бланкетно заявеното от ответника възражение за липса на причинна
връзка между всички обезщетени вреди и ПТП се явява неоснователно.
Съгласно изводите на вещото лице- автотехник, обективирани в заключението му,
стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди
инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща
възстановителната стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ,
релевантна в хипотезата на частична увреда, възлиза на сумата от 314.16 лева, а на
обичайните разноски за определяне на затрахователното обезщетение- на сумата от 15.00
лева.
При съобразяване на така установеното се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от общо 329.16 лева, включваща действителната стойност
на вредата, до която регресното вземане на ищеца се явява основателно, доколкото
заплатеното от него обезщетение надвишава тази стойност, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, и сумата от 15.00 лева- разноски за определяне на обезщетението.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 176.85 лева, искът с правно основание чл. 411 КЗ
в размера му след допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК следва да бъде изцяло
уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
28.08.2018г., получено от ответника на 29.08.2018г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на 28.09.2018г. на срока за плащане, без в него да е
извършено цялостно плащане на извънсъдебно предявената сума, считано от 29.09.2018г.
ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия период- 10.06.2021г.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
законната мораторна лихва върху претендирания от ищеца остатък от регресното му вземане
за сочения от него период, чийто начален момент- 01.10.2018г., следва настъпването на
забавата, възлиза именно на претендираната от ищеца сума, поради което и искът с правно
3
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размера му след допуснатото изменение подлежи на цялостно
уважаване.
Необосновано е възражението на ответника в отговора на исковата молба, че за
поставянето му в забава за неизплатената част от регресното вземане е необходимо
отправянето на повторна покана, доколкото подобно изискване не следва нито от правилата
на застрахователния кодекс, нито от тези на формалната логика, а и доколкото
първоначално отправената покана касае целия размер на регресното вземане на ищеца- така,
както същият го е определил. Неоснователно е и наведеното в условията на евентуалност
възражение, че вземането на ищеца за обезщетение за забава е погасено по давност,
доколкото от момента на възникване на вземането за законна мораторна лихва за периода,
най- отдалечен във времето от момента на предявяване на иска, с което давността е
прекъсната и е спряла да тече по време на процеса, до подаване на исковата молба на
14.06.2021г. са изминали по- малко от три години.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на частичното
прекратяване на производството поради извършеното намаляване на размера на исковете и
частичното оттегляне на същите, разноски се следват и на двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 659.57 лева,
представляваща част от сторените от него разноски за държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. Съобразно частта от
претенциите, за която производството по делото бе прекратено, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК в действащата понастоящем редакция на ответника следва да бъде присъдена сумата от
66.85 лева, представляваща част от заплатения от него адвокатски хонорар за настоящото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗД „....“ АД,
ЕИК ...., да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ......, сумата от 152.31 лева (след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща непогасена част от
регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „...а“ с рег. № СВ ... АС вследствие на
ПТП от 22.06.2018г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „....“ с рег. № СВ .... АА,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.06.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 41.63 лева (след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща обезщетение за забава върху неизплатената
част от регресното вземане за периода от 01.10.2018г. до 10.06.2021г., а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 659.57 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да
заплати на ЗД „....“ АД, ЕИК ...., сумата от 66.85 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5