Определение по дело №54/2019 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№87

град Шумен, 12.02.2019 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Лидия Томова                                                                                                  Членове:1. Теодора Димитрова

     2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. №54 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез пълномощника юриск. П.П.против Решение № 1036/23.11.2018 г. по гр. д. 312/2018 г. по описа на РС Шумен. С цитираното решение са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е.Х.О., с ЕГН ********** и адрес *** дължи на ищеца сумите от 6 555.12 лева- главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11330037/25.06.2015 г., 5857.05 лева- възнаградителна лихва върху главницата за периода от 05.09.2016 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до 05.07.2020 г. /последна падежна дата от договора/ и сумата от 623.40 лева- мораторна лихва върху сбора от главницата и възнаградителната лихва за периода от 05.10.2016 г. до 11.09.2017 г., за които вземания е издадена Заповед № 1674/27.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2877/2017 г., по описа на РС Шумен, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на заявлението- 26.09.2017 г. до окончателното плащане. С цитираното решение са отхвърлени предявените под условието на евентуалност осъдителни искове за горепосочените вземания.

Депозирана е въззивна жалба с вх. №19764/13.12.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – ищец в първоинстанционното производство, в която се излага становище, че постановеното решение е неправилно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е посочил, че е налице хипотезата на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което актът му не подлежи на обжалване, както и че неправилно предявеният под условието на евентуалност осъдителен иск е отхвърлен като недопустим. Излага съображения, поради които счита за неправилен извода на районния съд за липса на правен интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане при условията на евентуалност, тъй като в случая основанията са различни. Оспорва извода на съда, че предсрочната изискуемост не е надлежна обявена на длъжника като изтъква доводи в тази насока. Сочи, че дори приемайки предсрочната изискуемост за ненадлежно обявена на длъжника, то на основание чл.235, ал.2 от ГПК съдът е следвало да уважи претенцията по чл.422 от ГПК за вноските с настъпил падеж по договора. Моли първоинстанционното решене да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът по чл.422 от ГПК да бъде уважен. Ако същият се приеме за неоснователен, то съдът да се произнесе по предявения осъдителен иск.

В подготвителното заседание настоящата инстанция констатира, че е налице  несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени заявените осъдителни претенции. Съдът в мотивите си е приел, че липсва положителна процесуална предпоставка от воденето на осъдителен иск, което води до наличие на основание за прекратяване на производството относно тези претенции. В диспозитива на решението не се е произнесъл в този смисъл, а е отхвърлил с отделен диспозитив всяка от осъдителните претенции, респ. за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва.

Като съобрази изложеното относно наличието на несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, съдът намери, че при постановяване на атакуваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка. Провеждането на такова производство, което може да се инициира и служебно от съда е наложително, предвид цитираното противоречие между отразеното в мотивите относно наличие на предпоставки за частично прекратяване на производството и произнасяне с диспозитиви по същество в тази част съгласно приетото в мотивите. Производството по чл.247 ГПК следва да предхожда произнасянето по въззивната жалба, в обхвата на която влиза и решението в частта относно предявената при условията на евентуалност осъдителната претенция.

 С оглед гореизложеното въззивното производство следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд, за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по отстраняване на допуснатата в решението му очевидна фактическа грешка, ведно с последиците по чл.247 ал.4 ГПК, като след произнасяне, делото бъде върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно с материалите по ч. гр.д. № 2877/2017 г., по описа на РС Шумен.

При произнасянето в производството по чл.247 от ГПК първоинстанционният съд следва да отстрани и констатираното противоречие между посоченото в диспозитивната част на решението, че на основание чл.239, ал.4 от ГПК същото не подлежи на обжалване, доколкото в мотивите на решението липсват изложени такива за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а са обсъдени по същество становищата на страните.

Водим от горното, съдът

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д .№54/2019 г. по описа на ШОС.

 

ИЗПРАЩА делото на РС Шумен за провеждане на производство по чл.247 от ГПК като след произнасяне делото бъде върнато на ОС Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                    

                                                                             

    

      2.