№ 417
гр. С., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Д. Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора И. Хр. М.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20221800100431 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Ц. Г. от гр. К. чрез
адв. М. М. от САК против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на 11.08.2015 год. около 11.20 ч. в гр. С. по ул. „О.П.“ с посока с.
К. – с. В. в района на кръстовището с пътя за с. Л. ищецът, при управление на л.а. „Рено“,
модел „Клио“ с рег. № СО *** АТ, станал участник в настъпило ПТП с насрещно движещ се
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА ** ХС, управляван от М.С.Б., който в нарушение
на правилата за движение предприел внезапна маневра завиване наляво, с което навлязъл в
платното за движение на ищеца и станал причина за настъпване на сблъсък на двата
автомобила. В резултат на това на водача С. били нанесени множество несъвместими с
живота травматични увреждания, довели до неговата смърт. При пътния инцидент тежко
пострадала и Х. С.а, пътник в л.а. „Опел Астра“, която получила няколко средни телесни
повреди. За така настъпилото ПТП било образувано наказателно производство ДП ЗМ
11353/2015 год. по описа на СРТП-отдел „Разследване“- СДВР, като с Постановление от
11.09.2017 год. на основание чл. 219 от НПК ищецът бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По образуваната прокурорска преписка № 18904/2015 год. по
описа на Софийска градска прокуратура с обвинителен акт е повдигнато обвинение на
ищеца за това, че на 11.08.2015 год. при управление на лекия автомобил нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, шофирайки
със скорост около 74 км./ч., при максимално разрешена скорост 60 км./ч., определена от
1
пътен знак „В26“, при което допуснал настъпване на ПТП, с което по непредпазливост
причинил смъртта на М.С.Б. и средни телесни повреди на Х. М. С.а. Образуваното нохд №
5458/2017 год. на СГС приключило с присъда № 17 от 16.01.2019 год., с което ищецът е
признат за невиновен по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК. С решение № 402 от 23.10.2019 год. по внохд № 633/2019 год. САС потвърдил
оправдателната присъда. Въззивното решение е обжалвано пред ВКС на РБ, като с решение
№ 72 от 24.06.2020 год. по кнд. № 132/2020 год. на ВКС на РБсъщото е потвърдено.
Присъдата на СГС по нохд. № 5458/2017 год. на СГС е влязла в сила на 24.06.2020 год.
Сочи, че Прокуратурата е извършила незаконосъобразни действия, изразяващи се в
повдигане на обвинение за извършване на тежко престъпление по смисъла на НК, за което
впоследствие ищецът е оправдан – основание за ангажиране на отговорността на ответника
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4 от ЗОДОВ. В резултат на повдигнатото
обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди, тъй като до този момент бил с чисто
съдебно минало и без нарушения по ЗДвП. Ангажирането на наказателната му отговорност
причинило на ищеца изключителен страх и притеснения. В хода на наказателното
производство ищецът бил разпитван като обвиняем, явявал се лично като подсъдим на
всички съдебни заседания по образуваното съдебно производство, продължило четири
години и половина, което е причинило много негативни емоции у ищеца, оказали влияние
върху психическото му състояние, както и много неудобства. В резултат на повдигнатото
обвинение ищецът ограничил социалните си контакти, тъй като изпитвал срам и
неудобство; затворил се в себе си и отказвал да общува с приятели и познати; било
накърнено доброто му име в обществото – в малкия град К., където живеел, го смятали за
престъпник, причинил смъртта на невинен човек. Страхувал се и от изхода на наказателното
производство. Повдигнатото обвинение довело и до недоверие на околните към него – не
само от страна на най-близките му хора, но и на работното му място. Към датата на
настъпване на ПТП ищецът работел като „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ към
„Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД, но поради воденото наказателно производство и
недоверие на работодателя във възможностите му да изпълнява задълженията си, трудовото
му правоотношение било прекратено няколко месеца след инцидента. До настоящия момент
ищецът продължава да изпитва стрес, да сънува кошмари, станал затворен и потиснат човек.
На следващо място, повдигнатото обвинение било за „тежко“ престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, поради което ищецът в продължение на 4-5 години до приключване на
наказателното производство живял с мисълта, че може да бъде осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за дълъг период от време. Наказателното производство се отразило
изключително негативно и на здравословното състояние на ищеца – същият започнал да
вдига високо кръвно налягане, получил сърцебиене; станал тревожен, потиснат, невротичен;
получил психогенно разстройство. За преодоляване на тези симптоми в първите месеци след
инцидента ищецът приемал успокоителни, за да се справи с негативните емоции. Воденият
срещу него наказателен процес оставил силен и траен отпечатък върху личността му, като
довел до липса на адаптивност, нарушение на социалното функциониране, чувство на
2
празнота и безнадеждност, нервно напрежение и отчужденост.
Моли да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, като претендира Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 30 000 лева,
ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на присъда № 17/16.01.2019
год. на СГС – 24.06.2020 год. до окончателното изплащане.
На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в
едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор.
В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че ищецът не
е ангажирал конкретни доказателства за своите твърдения за претърпени неимуществени
вреди. ПТП е възникнало на 11.08.2015 год., а ищецът е привлечен като обвиняем едва на
11.09.2017 год., т.е. две години след инцидента, поради което не всички твърдяни вреди са
причинени от повдигнатото обвинение. От привличането му като обвиняем до
произнасянето на оправдателната присъда от първоинстанционния съд са изминали по-
малко от две години, като представителят на прокуратурата не е поддържал повдигнатото
обвинение и е пледирал за оправдателна присъда. От посочената дата до влизане в сила на
оправдателната присъда Прокуратурата на РБ не е била активна страна в процеса във
водените въззивно и касационно производство. Не са представени и доказателства за пряка
причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на РБ. Липсват и
доказателства за публичното дискредитиране на ищеца пред негови познати и приятели.
Ответникът чрез неговите представители не е разгласявал воденото наказателно
производство, което е протекло в друг град. Не са налице и доказателства за пряка
причинна връзка между воденото наказателно производство и прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца. Оспорва иска и по размер с възражението, че претендираното
обезщетение е завишено и не съответства на реално претърпените вреди, както и на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2015 год. е започнало досъдебно производство срещу М.С.Б. /№ ЗМ
11353/2015 год. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. 27744/2015 год. на СРП// за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На 14.08.2015 год. ищецът К. Ц.
Г. е разпитан като свидетел в досъдебното производство. В хода на производството са
назначени експертизи и са разпитани свидетели. На 06.11.2015 год. досъдебното
производство е изпратено по подсъдност на СГП и е образувана пр.пр. № 18904/2015 год. С
Постановление от 26.01.2016 год. на прокурор при СГП наказателното производство срещу
М. С. е прекратено. По жалба на пострадалите лица Х. С.а, Д. С.а и С. С.а – наследници на
М. С., починал на 02.09.2015 год., с определение от 13.04.2016 год. по нчд. № 1677/2016 год.
СГС е отменил постановлението от 26.01.2016 год. и е върнал делото на СГП с указания за
събиране на нови доказателства. В хода на разследването на 06.07.2016 год. К. Г. отново е
разпитан в качеството на свидетел по воденото досъдебно производство. С Постановление
3
от 11.09.2017 год. на разследващ полицай при СРТП-отдел „Разследване“-СДВР К. Ц. Г. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на
11.08.2015 год. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с ДК № СО *** по ул. „О.П.“ в района на кръстовището с пътя за с. Л. да е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, като движейки се със скорост около 74 км./ч. при максимално разрешена 60 км./ч., е
реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
ДК № СА ** ХС с водач М.С.Б. и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и
средни телесни повреди на Х. М. С.а - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и
б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Г. е разпитан в качеството на
обвиняем на 19.09.2017 год. На 09.10.2017 год. досъдебното производство е изпратено на
СГП с мнение за предаване на съд на обвиняемия Г. за престъплението, за което е привлечен
като обвиняем. На 23.11.2017 год. СГП е внесла обвинителен акт в съда против К. Г., въз
основа на който е образувано нохд. № 5458/2017 год. по описа на СГС. Проведени са
открити съдебни заседания на 28.02.2018 год., 02.04.2018 год., 04.07.2018 год., 15.10.2018
год. и 16.01.2019 год., на които подсъдимият се е явявал лично и с упълномощен от него
адвокат. В хода на съдебните прения прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението и
предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен.
С присъда № 17 от 16.01.2019 год. по нохд. № 5458/2017 год. на СГС К. Ц. Г., роден
на 16.07.1993 год., е признат за невиновен в това на 11.08.2015 год. в гр. С. при управление
на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № СО *** по ул. „О.П.“ в района
на кръстовището с пътя за с. Л. да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 и ал. 2от ЗДвП, като движейки се със скорост около 74
км./ч. при максимално разрешена 60 км./ч., е реализирал пътнотранспортно произшествие с
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № СА ** ХС с водач М.С.Б. и по
непредпазливост е причинил смъртта му, както и средни телесни повреди на Х. М. С.а,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Присъдата е обжалвана от пострадалите лица пред САС и след проведени о.с.з. на
05.07.2019 год. и 27.09.2019 год., в които не са събирани нови доказателства, с решение №
402/23.10.2019 год. по внохд. № 633/2019 год. на САС е потвърдена оправдателната присъда.
С решение № 72/24.06.2020 год. по нохд. № 132/2020 год. на ВКС на РБ въззивното решение
на САС е оставено в сила.
Според показанията на разпитаната в настоящото производство св. В. – сестра на
ищеца, с която той живеел в едно домакинство към момента на настъпване на процесното
ПТП, след произшествието същият се прибрал много разстроен и разказал как докато се
прибирал от работа на завоя от „О.П.“ за с. Л. внезапно се появил лек автомобил, който му
отнел предимството и рязко спрял, като поради недостатъчна дистанция и двата автомобила
са се врязали в камион. Наказателното преследване започнало през 2015 год. около месец
след произшествието. Първоначално ищецът бил викан на разпити през 1-2 месеца, след
4
това – на около 4 месеца, като наказателното производство продължило около 5 години.
Ищецът изпитвал притеснения, защото се опасявал от неблагоприятен изход – осъдителна
присъда. Затворил се в себе си, не можел да спи преди съдебните заседания и много
отслабнал, започнал да сънува кошмари, спрял да се среща и да излиза навън с приятели.
Първите години след произшествието прекарвал основно в дома си, а по-късно започнал да
ходи сам по планините. Към момента на ПТП ищецът работел като професионален шофьор
на товарен камион. След произшествието се опитал да се върне на работа, но изпитвал страх
да не се случи отново инцидент на пътя и започнал да шофира по-бавно и да губи повече
време в курсовете си. Поради това работодателят започнал да му дава по-малко курсове, а
след известно време бил освободен от работа по взаимно съгласие. Основна причина за
стреса у ищеца били опасенията, че може да бъде осъден и да влезе в затвора, а след това
няма да може да си намери работа, а околните и роднините ще го гледат с упрек. Ищецът
живял в едно домакинство със сестра си и съпруга й до м. април-май 2016 год. в гр. К., след
което свидетелката се преместила да живее в гр. С., а ищецът останал сам в къщата. Тъй
като това била родната им къща, свидетелката често го посещавала. Когато се налагало
ищецът да кара с автомобил децата на свидетелката, шофирал много бавно и изпитвал
притеснения. Ищецът бил извикан за пръв път на разпит 2-3 месеца след инцидента.
Свидетелката не може да каже кога точно същият е привлечен като обвиняем и му е
повдигнато обвинение.
Според показанията на св. Х. – приятел на ищеца, към момента на ПТП двамата
работили заедно в „Експрес, логистика и дистрибуция“ ООД като шофьори. Процесното
ПТП се случило по време, когато ищецът се връщал от работа. Знае за привличането на
ищеца като обвиняем и за това, че е викан на разпити от разследващите органи.
Наказателното производство продължило 4-5 години, като през това време ищецът станал
отдръпнат, започна да страни от хората, не споделял чувствата си, затворил се в себе си и
избягвал контакт с всички, дори с приятелите си. Продължил за кратко да работи и след
инцидента, но имал проблеми и в работата като шофьор, тъй като започнал да кара по-
бавно. През целия период на наказателното производство ищецът споделял със свидетеля, че
се притеснява от изхода на делото и се страхува да не влезе в затвора. Няколко месеца след
произшествието ищецът се разделил с приятелката си, като свидетелят предполага, че това
също има връзка с ПТП, тъй като след него ищецът много се променил.
Съгласно показанията на съдебно-психологическата експертиза на в.л. Г.
непосредствено след процесното произшествие ищецът е изпаднал в състояние на
травматичен стрес, намиращ израз в тревожност, страхови и депресивни изживявания,
съпътствани от невровегетативни разстройства – нарушен сън, загуба на тегло, разстройство
в храненето, затвореност, параноидни и страхови изживявания, анхедония. Установява се
непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на
описаната симптоматика, като симптомите са придобили хроничен ход, поради
публичността и продължителността на наказателното производство. Впоследствие се
включили и параадаптивни механизми за справяне със стреса като религиозни вярвания,
5
планинарство идр., за да компенсира социалната дисфункция. Към момента на изследването
според вещото лице при ищеца персистират емоционалните нарушения, свързани с
изживяване на известна непълноценност /приема, че никога не ще може да упражнява
професията си на шофьор поради страховите си изживявания; смята, че околните го
наблюдават, нямат доверие в него и го избягват/, налице е несигурност и дисбаланс в
себеоценката. В рамките на 2-3 години след инцидента ищецът изпитвал нежелание за
комуникация, преустановил социалните си контакти и променил жизнените си стереотипи.
При ищеца са били налице и белези на свръхценностна фиксация върху психотравмата с
мисли за безперспективност и безнадеждност за същия период. И към настоящия момент
продължава да преобладава дистимен тон на настроението му с данни за анхедония и
социален страх. В случай, че не беше образувано наказателно преследване срещу ищеца,
травматичният стрес след процесното ПТП /което само по себе си е стресогенен фактор/, би
отшумял в рамките на няколко месеца до една година. Обвинението обаче в причиняване на
смърт по непредпазливост довежда до задълбочаване на стреса у ищеца с възникване на
поредица от симптоми като нарушен сън, нарушено хранене, отслабване на тегло, затваряне
в себе си, липса на социален живот – загуба на работата, социални контакти, раздяла с
приятелката, нарушена комуникация дори с близки хора. Това състояние персистира в
рамките на 2-3 години, когато се включват и параадаптивни механизми за справяне –
обръщане към религията и планинарство. След оправдателната присъда е започнал процес
на реинтеграция и отзвучаване на съществуващата симптоматика. Очакваният период на
възстановяване е от 5 до 7 години от началото на травматичните събития.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск следва да се
квалифицира като такъв по с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица.
Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и
твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни
лица в резултат на повдигнатото обвинение.
Установи се, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и е
бил привлечен като обвиняем през 2017 год. по дознание ДП № ЗМ 11353/2015 год. по описа
на СДВР /пр.пр. № 18904/2015 год. по описа на СГП/. Наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда от 16.01.2019 год. по нохд. № 5458/2017 год. на СГС,
6
влязла в сила на 24.06.2020 год., на основание чл. 304 от НПК – поради това, че деянието не
е извършено от подсъдимия.
С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на
обективната отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди от незаконното
обвинение. Съдът намира, че ответникът следва да носи отговорност за всички вреди от
незаконното обвинение, включително тези, които ищецът е претърпял през периода преди
привличането му като обвиняем, а именно - от 06.07.2016 год., когато за втори път е бил
разпитан в качеството му на свидетел. Това е така, тъй като съгласно установената съдебна
практика и т. 17 от Ръководство по член 6 от Европейската конвенция за правата на човека
„обвинено в престъпление“ се счита и лицето, разпитано във връзка със съмнение за
участието в престъпление, независимо от факта, че то формално е било третирано като
свидетел (Kalēja v. Latvia, §§ 36-41; Stirmanov v. Russia, § 39), и това лице може да търси
защитата по член 6 от Конвенцията. Разпитът на ищеца е проведен на 06.07.2016 год. след
отмяна по жалба от страна на пострадалите лица на постановлението от 26.01.2016 год. за
прекратяване на воденото наказателното производство срещу М. С. и връщане на делото на
СГП с указания за събиране на нови доказателства именно във връзка със съмнения за
извършено престъпление от К. Г.: за това дали същият е нарушил правилата за движение по
ЗДвП, възприемайки скорост на движение по-висока от разрешената и налице ли е причинна
връзка на такова нарушение с настъпилия общественоопасен резултат, като именно за тези
обстоятелства е бил разпитван ищецът на 06.07.2016 год., а след това е привлечен като
обвиняем за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода от три до десет
години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години /чл.
343, ал. 3, б.“б“ от НК, ред. Д.В. бр. 41 от 5.06.2015 г./.
Съдът намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и
Х., че повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, е причинило на ищеца неимуществени вреди от
психологическия стрес, изразяващи се в непрекъснато нервно напрежение, страх,
отчужденост и срам от близки и приятели. Установи се и причинната връзка между тези
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. Според показанията на
свидетелите оплакванията и притесненията на ищеца във връзка с наказателното
производство започнали именно след първите разпити /когато още имал качеството на
свидетел/ и продължили и се задълбочили след привличането му като обвиняем и били
резултат от образуваното наказателно производство. Установи се също така от
заключението на съдебно-психологическата експертиза на в.л. Г., че ако не беше образувано
наказателно преследване срещу ищеца, травматичният стрес след процесното ПТП /което
само по себе си е стресогенен фактор/, би отшумял в рамките на няколко месеца до една
година. Обвинението обаче в причиняване на смърт по непредпазливост довежда до
задълбочаване на стреса у ищеца с възникване на поредица от симптоми като нарушен сън,
нарушено хранене, отслабване на тегло, затваряне в себе си, липса на социален живот –
загуба на работата, социални контакти и нарушена комуникация дори с близки хора. Едва
7
след оправдателната присъда е започнал процес на реинтеграция и отзвучаване на
съществуващата симптоматика.
С оглед това съдът намира, че по делото са доказани всички елементи на
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените вреди от
незаконното обвинение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода”; обстоятелството, че ищецът е бил на много млад /на 22
години/ към момента на произшествието и с позитивна нагласа към живота, добър
образователен ценз и професия; загубата на работата му като шофьор от страх да не бъде
повторно репресиран в подобна ситуация; изпадането му в състояние на травматичен стрес,
намиращ израз в тревожност, страхови и депресивни изживявания, съпътствани от
невровегетативни разстройства, като симптомите са придобили хроничен ход именно
поради публичността и продължителността на наказателното производство; тежката
психическа травма в резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия, като се е
чувствал депресиран и злепоставен в обществото, претърпял е неудобства и стрес за период
от около 4 години до приключване на наказателния процес с влязла в сила оправдателна
присъда. Съдът определя обезщетението за тези неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение в размер на 15 000 лева, въз основа
на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 30 000 лева искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както с оглед продължителността на
наказателното преследване и търпените от ищеца вреди, броят проведени открити съдебни
заседания със събиране на доказателства /само в производството пред СГС/, така и поради
обстоятелството, че в хода на съдебните прения във всички инстанции представителят на
прокуратурата е заявил, че не поддържа обвинението и предлага подсъдимият да бъде
признат за невиновен /оправдателната присъда и въззивното решение са били обжалвани
единствено от пострадалите лица/.
С оглед това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 15 000
лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените в резултат на повдигнатото
обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 24.06.2020 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 84,
ал. 3 във вр. чл. 86 от ЗЗД.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Б. М.
от САК сумата 1525 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
възстанови на съда сторените разноски за експертиза в размер на 300 лева.
8
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Ц. Г. ЕГН
********** от гр. К. сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него наказателно
производство по ДП № 11353/2015 год. по описа на РТП-ОР-СДВР /пр.пр. № 18904/15 год.
на СГП/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020 год. – датата на
влизане в сила на Присъда № 17 от 16.01.2019 год. по нохд. № 5458/2017 год. на СГС до
окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат М. Б. М. от
САК с личен № **********, адрес на кантората: гр. С., ж.к. М. 3, блок 303А, офис 21,
сумата 1525 /хиляда петстотин двадесет и пет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Софийски окръжен
съд сумата 300 лв. деловодни разноски, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9