Решение по дело №2354/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              01.10.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2354 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2354/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.” ЕООД *** срещу решение №117219 от 16.05.2019 г постановено по гр.д.№59939/18 г на СРС , 143 състав , в частта , с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ЗЗД на “И.“ ЕООД ЕИК *******срещу въззивника , че последният дължи сумата от 19 878,78 лв - главница по фактура №1..1971 от 05.10.2017 г. - плащане по договор за строително-монтажни работи от 21.8.2017 г. на Обект - Реконструкция на пътен мост №3 над р. Тученица, гр.Плевен , ведно със законна лихва от 23.4.2018 г. до изплащане на вземането ;  за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.05.2018 г по ч.гр.д.№25683/18 г на СРС , 143 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

         Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват договорни отношения между страните – лицето подписало договора е без представителна власт , не е уговорено начало и срок на изпълнението , а приемо-предавателният е без дата . Процесната фактура не е предявявана и не е подписана от представител на въззивника . ССЕ не е извършила проверка в счетоводството на ответника .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС е обсъдил всички налични доказателства и правилно е приел , че искът е основателен. Между страните са налице договорни отношения , а извършената работа е приета . Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице за проверка в счетоводството му , поради което е приложим чл.161 ГПК . Налице е хипотеза на чл.301 ТЗ , защото процесната фактура е осчетоводена от ответника , а подписът на представител на ответника върху приемо-предавателния протокол не е оспорен .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.05.2019 г и е обжалвано в срок на 10.06.2019 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , като подобни пороци в случая не се установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че процесният договор за строително-монтажни работи от 21.8.2017 г. на Обект - Реконструкция на пътен мост №3 над р. Тученица, гр.Плевен действително не е подписан от представляващия ответника И.К., а от представляващия дружество по ЗЗД „ТН П. 2016“ С.Р., което е било страна по договор за обществена поръчка . Страните са водили кореспонденция , издадена е процесната фактура , както и приемо-предавателен протокол . Налице е хипотезата на чл.301 ТЗ , защото според ССЕ процесната фактура е осчетоводена от ответника .

Решението на СРС е правилно , а оспорванията на въззивника се опровергават от доказателствата по делото. Както е посочил първоинстанционният съд , дори да са били налице действия без представителна власт , то същите са потвърдени по реда на чл.301 ТЗ. Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от купувача/възложителя по търговска сделка в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС  II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният случай е точно такъв – както установява ССЕ фактурата е била осчетоводена от ответника , но не е била заплатена . Отделно , между страните има и имейли , като същите са подадени от интернет адрес на ответника . Без значение е , че данните на вещото лице по ССЕ са били предоставени по телефона от управителя , а не след проверка в счетоводството . Ответникът не е оспорил заключението на ССЕ при изслушването му /визиращо и ясно определен данъчен период от ЗДДС / , както и не е представил писмени доказателства , които да го опровергаят .

 Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна. Решението на СРС следва да се потвърди в обжалваната част , включително и в частта за разноските.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна .

С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.  

    

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №117219 от 16.05.2019 г постановено по гр.д.№59939/18 г на СРС , 143 състав , в частта , с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ЗЗД на “И.“ ЕООД ЕИК *******гр.Плевен срещу „Т.” ЕООД *** , че последният дължи сумата от 19 878,78 лв - главница по фактура №1..1971 от 05.10.2017 г. - плащане по договор за строително-монтажни работи от 21.8.2017 г. на Обект - Реконструкция на пътен мост №3 над р. Тученица, гр.Плевен , ведно със законна лихва от 23.4.2018 г. до изплащане на вземането ;  за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.05.2018 г по ч.гр.д.№25683/18 г на СРС , 143 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА „Т.” ЕООД *** да заплати на “И.“ ЕООД ЕИК *******гр.Плевен сумата от 200 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.